Мегън едва осъзнаваше, че трепери. Усещаше как яростта на Ланс тупти вътре в него, туптеше и в нея, изискваща действие. Не можеше да му позволи да се бие, не би му позволила. Всичко беше игра, внимателно изградена, причината за която Мегън не знаеше.

— Мегън, пусни го! — Брейдън сякаш се извисяваше над тях, ръката му покриваше нейната. Докосването му бе леко, успокояващо, докато това на Ланс я изпълваше с болка. — Той те наранява. Мога да почувствам болката, която се излива от теб. Пусни го.

Мегън трепереше, борейки се с усещанията, докато се взираше в братовчед си, който бе една от най-важните опори в живота й откакто се помнеше. Болката нямаше смисъл, острият дискомфорт в дланите й пронизваше цялото й тяло, караше мускулите й да се свиват конвулсивно и изгаряше кожата й.

— Наранявам я? — Ланс се намръщи объркано. — Мег, какво, по дяволите, става?

Ланс се отдръпна, издърпвайки внимателно ръката си от хватката й, загрижеността му я заля, когато някакво мрачно пращене от удовлетвореност прониза стаята. Мегън се обърна бавно към Джонас Уайът.

— Не те харесвам — информира го тя и скръцна със зъби от гняв. — Ти си болен кучи син. — Той знаеше. Мегън го усещаше. Беше наясно с нейните способности и ги изпитваше, като предизвикваше всички.

— Може би. — Джонас наклони глава в знак на обида, докато тя се взираше в него объркано.

— Защо правиш това? — попита жената спокойно.

— Защото трябва да бъде направено. — Породата вдигна вежди. — Разбирате ли, г-це Фийлдс, има шпионин в тази малка организация. Ако не в този офис, значи е някъде другаде. Ще открия кой е по един или друг начин. Благодаря ви много, че в този случай не бях прав. Шериф Джейкъбс е невинен.

Устните й се разтвориха шокирано.

— Всичко е игра — прошепна Мегън. — Знаеше, че аз съм емпат. Използва ме, за да се опиташ да хванеш в капан братовчед ми — обвини го тя. Гневът в гласа й нарасна, когато се обърна и погледна Брейдън. — Ти си му казал. — Всичко придоби смисъл вече. Някак си той бе научил за емпатичните й способности и ги бе обърнал срещу нея, за да противопостави Ланс и след това да гледа реакцията й. — Ти, копеле такова! — Започна да се бори в хватката на Брейдън. — Студенокръвен, безчувствен кучи син!

— Мегън. Стой мирно. — Ръцете на Брейдън се обвиха около нея, докато тя се опитваше да го удари с лакът в корема и да се отскубне от хватката му. — Не искаш да направиш това сама. Не точно сега. Прекалено много емоции те връхлитат. Успокой се и помисли трезво.

Гласът му звучеше в ухото й и пронизваше хаотичния грохот на кръвта в главата й, на емоциите и усещанията, които атакуваха мозъка й. Ярост. Гняв. Това бе нейната слабост. Сама не можеше да използва дори най-простия щит срещу тях.

Ланс се опита да потисне своите емоции, за да й спести болката от яростта си, но те все още бяха там, бушуваха из стаята, сякаш бяха отделно същество.

Мегън можеше да усети как трепери в ръцете на Брейдън. Дишаше тежко, съзнанието й бе просмукано от психичните вълни, въртящи се из помещението. Толкова много емоции. И над всички тях, удовлетворение. Удовлетворение, както и гняв, които се изливаха от Джонас Уайът.

Погледът й се вдигна към неговия, когато успя да се вкопчи в крехкия щит, който усещаше, че я заобикаля, спокойствието, което извираше от Брейдън и я обхващаше със защитата си.

— Махай се от офиса, Джонас — каза остро Ланс. — Веднага. И не се връщай отново тук.

— Съжалявам, шерифе. — Усмивката на Породата беше слаба и напрегната от собствения му гняв. — За жалост, не сме приключили още. Дойдох да намеря предателя, вместо това разбрах, че най-добрият ми войник вече се е чифтосал с братовчедка ти. Доста интересно развитие, трябва да отбележа.

Брейдън замръзна, а Мегън примигна към Джонас.

— Какво говориш? — озъби се тя.

Внезапно въздухът в стаята се сгъсти прекалено много и се изпълни с напрежение, което не й позволяваше да диша. Джонас погледна зад нея към Брейдън.

Усмивката му бе хладна.

— Чифтосването няма да й се отрази много добре, ако не се погрижиш за него, Брейдън. Побързай и я изчукай, преди да си е изгубила ума.

Всичко това беше безсмислено. Джонас нямаше акъл.

— Предизвикваш ме прекалено силно, Джонас. — Ръмженето на Брейдън беше диво, животинско. — Ако я обидиш още веднъж, ще те убия.

Джонас вдигна вежди и впи поглед в нейния.

— Обиждам ли я? — промърмори той. — Посочвам факт, Брейдън. Ти си чифтосан с тази жена. Това е малко известен феномен, който започна с Калън Лайънс, лидера на Прайда, и неговата съпруга. Вие двамата сте в средата на процеса на разгонване. Ти си я белязал, целунал си я и си я инфектирал с онзи хормон в езика ти, който е по-обвързващ от брак. И има само едно лекарство. — Устните му се извиха леко. — Е, може би не точно лекарство, но една от малкото надежди за облекчаване на възбудата, която ще стане толкова болезнена, толкова омаломощаваща, че Мегън ще изложи на риск всяка сфера на твоя живот. Поздравления, приятел. — В последната забележка липсваше всякаква искреност. Не че имаше значение.

Шок изпълни стаята. Той се блъсна в Мегън и прониза мозъка й, когато тя се обърна бавно, за да срещне погледа на Брейдън и усети пълния, неподправен ужас, който се изля от него и удари съзнанието й, заслепявайки я за всяка друга емоция.

Отричането му беше толкова силно, толкова яростно, че я зашлеви като плесница, блъсна я назад, протегна се към дълбините на душата й и попари една надежда, която тя не знаеше, че е разцъфнала вътре в нея.

В този миг, Мегън прокле способностите си с цялото си същество, също толкова яростно, колкото прокле и мъжете, взиращи се в нея.

— Аз също не те искам — прошепна най-сетне жената, когато нещо в душата й пламна от агонизираща болка и я накара да произнесе тази лъжа. Обърна се и рязко се отдръпна от него. — Това, което искам, са обяснения.

Тя се обърна към Джонас, сдържайки сълзите, които напираха в очите й, и срещна суровия му поглед.

— Веднага.

Девета глава

Разгонване. Мегън слушаше в безмълвен шок, докато Джонас обясняваше физическите симптоми, желанието, възбудата и какво ги е причинило. Беше много безпристрастен. Мегън беше благодарна, че той бе помолил Ланс да излезе, преди да обясни по-подробно.

То започваше с определено докосване. Целувка, ухапване, всяка ласка, която позволява слюнката на Породите да излее хормона, който караше жлезите от двете страни на езиците им да се подуват, в човешкото тяло.

Ухапването по ухото й го бе направило, може би. Мегън си спомни чувствителността му след докосването, постепенно нарастващата възбуда, бушуващите емоции, които я държаха извън равновесие.

Но не бе започнало точно с това. Мегън си спомни как следваше Брейдън през тунелите, заинтригувана от уханието му, от атмосферата на опасност и възбудата, която се носеше около него. Щеше да го пожелае така или иначе, но щеше ли да го иска с такава сила, както сега? Толкова бързо?

Тя рискува да му хвърли един кратък поглед и си призна, че щеше. Той я бе привлякъл, очаровал, ставайки съконспиратор в едно приключение в рамките на първия половин час от срещата им. И тя знаеше, че въпреки противоречивите емоции, бушуващи в нея, онова леко ухапване имаше малко общо със случващото се в момента.

Но всичко това не правеше отхвърлянето й от страна на Брейдън по-лесно поносимо. Гърдите й се стягаха от сълзите, които сдържаше. Мегън се убеждаваше, че няма да плаче. Не още. Макар че да държи емоциите си под контрол, ставаше все по-трудно, докато обясненията на Джонас връхлитаха съзнанието й.

— Следихме развитието на феномена — продължи Породата, като седна на ръба на бюрото, подигравателният му поглед обхващаше и двама им. — При някои жени ефектите са по-силни, отколкото при други. От миризмата, която се носи от нея, бих казал, че при твоята половинка са едни от най-силните.

Сега вече имаше един наистина разярен Лъв. Очите й проследиха Брейдън, привлечени от безстрастното изражение, студенината в погледа му и силата на бариерите, които бе захвърлил между нея и собствените си емоции.

А може би така бе най-добре. Отхвърлянето му я бе пронизало с една болка в гърдите, която тя не бе очаквала. Да сдържи тази болка бе почти невъзможно, докато слушаше обясненията на Джонас за разгонването и последиците от него.

— Чифтосването е завинаги, момчета и момичета — оповести той саркастично.

Мегън скръсти ръце на гърдите си и го погледна предизвикателно.

— Бих казала, че ти просто си прекалено развълнуван от това — подигра се тя хладно, игнорирайки малката искра от веселие, която проблесна в ледено сивите му очи. — Какво стана, г-н Уайът, подозираше ли това, преди да дойдеш тук и да организираш тази малка среща? — Мегън махна с ръка, за да обхване и трима им. — Ти знаеше, че не Ланс е разпечатал проклетия график, точно както знаеше и че Брейдън ще открие факта, че съм емпат. Дойде, за да се увериш, че това чифтосване, което подозираш, наистина се е случило.

Джонас вдигна вежди с бавно движение, което предаде саркастичния отговор по-ясно от думите.

— Предполагах — призна той, като бавно наклони глава, погледна Брейдън и се намръщи. — Надявах се този път подозренията ми да са били погрешни. — Погледът, който се върна към нея, беше осъдителен.