— Аз? — Той изви вежди, а очите му блестяха развеселено. — Бях добро лъвче, скъпа. Какво направи ти?

Тя изсумтя при отговора му, преди да отвори вратата и да влезе в стаята.

Усети напрежението, затягащо се около нея в мига, в който пристъпи прага. Въпреки че не усети присъствието на другия човек в стаята, беше готова да се обзаложи, че е Порода. Опасен, силен и не в най-доброто си настроение.

Очите му се присвиха в мига, в който Мегън влезе. Лицето й пламна, когато той надигна глава и подуши въздуха бързо.

По дяволите. Какво правеха тези Породи, обикаляха наоколо и душеха всяка жена по света като потенциална храна? Беше възбудена. Нима никога досега не бяха помирисвали възбудена жена? Или тя по някакъв начин бе различна?

Нелепата мисъл я накара да се обърне и да погледне Брейдън. Той затвори вратата зад себе си и се втренчи в другия обитател на стаята с леко въпросителен поглед. Очевидно беше също толкова изненадан, колкото и Мегън.

— Джонас? — Гласът му беше предпазлив, когато Мегън пристъпи по-близо до бюрото на Ланс.

— Брейдън. — Другият мъж наклони главата си бавно, странните му сребристи очи се преместиха върху жената, а след това отново към Породата.

Имаше внушителна фигура. Беше висок колкото Брейдън, мускулест и див. Но този, Джонас, лесно можеше да бъде убиец. Мегън усещаше мрака, който го заобикаля, емоциите, които се блъскаха в него като светкавици в центъра на гръмотевична буря. Ярост, мрачна и едва овладяна, се бореше да излезе на свобода. Но младата жена можеше да усети също така благородство, болка и съжаление. Съжалението бе почти толкова мрачно, колкото и яростта. Всички тези емоции обаче бяха сподавени, едва доловими, тъй като една аура от контрол и решителност ги задържаше.

— Има ли някакъв проблем, Ланс? — Мегън погледна към братовчед си.

— Мегън, запознай се с Джонас Уайът. Видя го през онази нощ, когато Койотите нападнаха къщата ти — напомни й Ланс със студена нотка в гласа си.

Младата жена кимна.

— Какво става? — Брейдън изглежда не бе склонен към заобикалки. Мина пред нея и се изправи пред Джонас.

Тя понечи да го заобиколи, само за да повдигне вежди, когато той се премести пред нея, блокирайки я отново.

Раздразненото ръмжене на Джонас, когато тя избута Брейдън от пътя си, я накара да присвие очи към него.

— Ланс? — обърна се тя към братовчед си, започваше да й писва от неодобрителното мръщене, отправено към нея от Джонас.

— Питай него. — Ланс махна с ръка към Породата. — Той свика срещата, настоявайки за секретност. Аз просто живея, за да служа.

Мегън трепна. Очевидно бе получил заповед от по-високо ниво, в противен случай не би бил толкова ядосан.

Джонас стрелна Ланс със студен поглед.

— Извинявам се, г-н Джейкъбс. Нуждата от поверителност беше голяма. Докладът, който получих от Брейдън относно разпечатката, намерена в онази пещера, е обезпокоителен. Информацията от другите източници — дори още повече. Трябваше да преценя ситуацията сам.

— Какво щеше да стане, ако бяхме провели срещата в къщата? — Брейдън беше прекалено близо. Стоеше зад гърба й, надвиснал над нея като тъмна сянка.

— Принтерът се изследва — каза рязко Ланс. — Ще разбера кой е имал достъп до него и е отпечатал графика. Просто е въпрос на време.

— Защо се бави толкова дълго? — Мегън поклати глава объркано. — Компютрите автоматично регистрират тези пароли.

Гласът, който отговори, изпрати студени тръпки по кожата й.

— Паролата е на шериф Джейкъбс.

Ланс се втренчи в нея. Тя усети болката, излъчваща се от него, но също така и покровителство. Ланс никога нямаше да я нарани. Мегън знаеше това, точно както знаеше, че слънцето ще изгрее сутринта и нощта ще дойде по-късно.

— Тогава имаме проблем. — Тя се обърна и погледан към Джонас. Сериозно започваше да не харесва този човек. — Очевидно някой е успял да открадне паролите.

— Шерифът ни уверява, че не е записвал паролата си или да я е споделял с някого. Тя се сменя всяка седмица и той използва стриктни протоколи за неприкосновеност на компютъра си.

Мегън се взираше в Джонас няколко дълги секунди. Ланс беше спокоен, мълчалив. А това не бе добър знак. Избухването наближаваше, а това бе нещо, на което Мегън не искаше да става свидетел.

— Кажи му да престане, Брейдън. — Тя се взираше в освирепелите сребристи очи, докато говореше на мъжа зад нея. — Веднага.

— И аз самият бих искал да чуя обяснението, Мегън.

Тя се обърна към него внимателно.

— Казах веднага — напомни му, запазвайки гласа си спокоен, а яростта — потисната.

Не разбираше каква игра играеше Джонас Уайът, но знаеше, че играе някаква, и използва Ланс, за да го направи.

— Нямам нужда от твоята защита, Мегън — отсече братовчед й. — Аз ще открия…

— Ако все още си в този офис. — Тонът на Джонас беше снизходителен. — Подобни грешки не са просто престъпни, шериф Джейкъбс, те са също и уличаващи.

— Кучи син… — Ланс скочи от стола си и заобиколи бюрото, преди Мегън да успее да застане пред него и да сложи ръка на гърдите му. Но бързо я отдръпна. Втренчи се в дланта си, усещайки остро чувство на отвращение от докосването, след това погледна нагоре към Ланс.

— Майната му. — Мегън запази гласа си спокоен, като се усмихна леко, за да го увери в доверието си. — Ние двамата знаем по-добре, Ланс. И съм сигурна, че ще намериш доказателство. Не му позволявай да те хване натясно.

— По дяволите, Мег. — Той се протегна и я хвана за раменете, изпращайки импулси от болезнено усещане, които атакуваха нервните й окончания. Тя се отдръпна назад, миг преди изненадващото ръмжене на Брейдън да изпълни стаята и той да я дръпне далеч от братовчед й.

— Какво, по дяволите? — Ланс я погледна шокирано. — Мег, добре ли си?

Той се протегна отново, но Брейдън я изтегли бързо зад себе си, без да обръща внимание на съпротивата й.

— Дяволите да те вземат, Брейдън…

— Какво, по дяволите, става? — гласът на Ланс бе изпълнен с объркване и гняв. — Ранена ли е?

Мегън успя насила да се върне отново пред Породата и лакътят й се заби в твърдия му корем, когато той се опита да я спре.

— Не ме бутай отново зад себе си. — Погледна го тя яростно. — Когато поискам да застанеш пред мен, ще те уведомя.

Ръмженето, което излезе от гърдите му можеше да сплаши някой не чак толкова ядосан човек, помисли си Мегън. Но нея никак не я впечатляваше.

Джонас се размърда нетърпеливо, привличайки вниманието й отново към себе си.

— Той няма да позволи друг мъж да те докосне, г-це Фийлдс — отсече Джонас яростно. — Изпробвай го и може да получиш повече от това, за което си се пазарила.

— Не те питам — отвърна му тя, усещайки как Ланс я гледа изненадано. — Така че можеш просто да млъкнеш.

— Не се налага да питаш. — Свитата му усмивка беше хладна и опасна. — Беше ми приятно да предоставя информацията.

— Джонас, не си особено разумен — посочи Брейдън, гласът му не бе ленив като преди, а не по-малко объркан от този на Ланс. — И да обвиниш Джейкъбс, че е предал братовчедка си, не е най-блестящият ти ход. — В тона му имаше съмнение, очевидно избра да пренебрегне предишното му изявление относно собственическото му отношение спрямо Мегън.

— Доказателствата са налице — отвърна Джонас. — Графикът идва само от този офис, никой друг не би трябвало да има достъп до него. Информацията, която успяхме да измъкнем от Койота, който ти залови, загатва, че някой действа отвътре. Джейкъбс е от вътрешната страна.

Ланс сви юмруци, изражението му бе изкривено от ярост, когато се обърна към Породата.

— Наситих се на обвиненията ти, Джонас.

Мегън се бореше да предотврати удара от емоциите, които се блъскаха в нея. Приближи се повече до Брейдън и привлече всеки щит, който можеше срещу тях, но нищо не помогна. Гневът на Ланс беше нажежен до бяло, гласът му, изпълнен с болка, бе на ръба на насилието, когато сребристите очи на Джонас потъмняха опасно. Мегън поклати глава и се вторачи в него, борейки се срещу енергичния водовъртеж от емоции, бушуващ около нея.

Не можеше да се освободи. Не можеше да избяга от усещанията.

— А аз се наситих от некомпетентността ти — каза презрително Джонас. — Кажи ми, Джейкъбс. Ти ли си този, който насочи Марк и Ейми към тази пустиня? Ти ли игра роля на свръзка със Съвета по генетика и техните Койоти? — гневът му беше като опустошителен пожар, поглъщащ всичко по пътя си.

— Гори в ада! — Ланс тръгна към другия мъж, мускулите му се стегнаха, и Мегън усети шибването на още една емоция. Измама. Лъжа. Внимателно изградена игра.

— Не. Ланс, той си играе с теб. — Тя скочи отново пред него. — Не му доставяй това удоволствие.

— Играе какво? — озъби се той, опитвайки се да се отдръпне от нея. — Проклет да съм, ако го оставя да стои в офиса ми и да ме обвинява, че се опитвам да те убия, Мегън.

— Спри! — Жената разтърси ръката му, пренебрегвайки дискомфорта, който изпита, докато го гледаше яростно. — Чуй ме! — Пръстите й го стиснаха, въпреки надигащия се под кожата й огън, пронизващата реакция от докосването на някой друг, която нямаше смисъл. — Той си играе с теб, Ланс. Знае, че не си го направил ти. Това не е нищо повече от една игра.