— Мегън, не можеш вечно да живееш по този начин. — Когато я докосна, тя трепна.

Въпреки нежността на ръцете му, меката дрезгавина в гласа му, тя изпитваше чувството на провал вътре в себе си. Беше се провалила и сега проваляше и него.

— Нямам избор. — Мегън поклати глава и се опита да се отдръпне от него, да постави някакво разстояние помежду им.

Нима не знаеше какво й причинява докосването му? Как я караше да копнее? Той можеше да я докосне без тя да вижда смъртта, част от която бе той, без да усеща жестокостта на неговото минало или буйния гняв, който знаеше, че той изпитва към Койотите. Чувстваше топлината на тялото му, топлината на загрубелите му ръце, усещаше желанието, което бе и нейно, и това я ужасяваше. Защото знаеше, че след като той си отиде, никога няма да има това отново.

— Всички ние имаме избор. — Мрачният баритон беше като ласка. Ръката му се отпусна на ханша й, задържайки я всеки път, когато Мегън се опитваше да се отдалечи от него. — Стой неподвижно, Мегън. Ти каза, че си спокойна, когато съм наблизо. Че моите емоции не те пронизват, че не ти носят болка. Защо?

— Не знам. — Дланите й лежаха върху гърдите му и Мегън знаеше, че трябва да го отблъсне. Но не можеше.

Той я стопляше, отнемаше студа и го заменяше с топлина.

— И нямам нужда да бъда разглезена от теб. Мислиш ли, че искам да свиквам с това, Брейдън? Че ще си позволя да използвам защитите на някой друг за себе си? — Ръцете й се свиха в юмруци при тази мисъл, докато тя се насилваше да се отблъсне от него, да се отдръпне от убежището, което той й осигуряваше. — Господи, не се нуждая от твоята защита повече, отколкото от тази на семейството си.

— Това, от което се нуждаеш, е да бъдеш напляскана по дупето, задето се опитваш да се бориш с всичко това сама — изръмжа Брейдън. Разочарованието в гласа му бе очевидно.

— Продължавай да ме заплашваш, че ще ме напляскаш, Брейдън, и ще те накарам да съжаляваш. — Очите й се присвиха към него. Това беше втората заплаха.

— Или аз ще те накарам да му се насладиш — отсече мъжът в отговор. — Има естествени бариери, които да те пазят от това, Мегън. Защо не си ги намерила?

— Мислиш, че не съм търсила? Защо мъжете винаги смятат, че намирането на нещо е толкова просто? Имам цяла библиотека с книги за самопомощ, Брейдън. Гледала съм всеки документален филм и съм опитвала всеки шибан „ин и ян“ трик, който е възможен. Не вършат работа.

Сега той беше прекалено спокоен, прекалено замислен.

— Ти подозираше ли това? — Мегън усети нарастването на напрежението вътре в себе си, когато съмнението пусна корени в съзнанието й.

— Естествено, че подозирах. — Очите му бяха присвити към нея, когато скръсти ръце на гърдите си. — Не предполагах колко е изтощително, но подозирах, че притежаваш дарбата. Наблюдавах те в онзи каньон, Мегън. Ти знаеше, че съществува заплаха, още преди Койотите да открият огън. Усети опасността и смъртта още преди да слезеш от Райдъра. Беше съвсем логично да се предположи, че е емпатично.

Младата жена примигна шокирано.

— И не каза нищо?

— Какво има за казване? — Породата сви небрежно рамене, очите му все още бяха присвити, а погледът — замислен. — Всички знаци бяха налице.

— Затова ли прекарахме деня, обикаляйки местопрестъплението? — Мегън запази гласа си тих, сдържайки яростта си. — Направи го преднамерено?

Веждите му се извиха предизвикателно.

— Разбира се. Ти имаш дарбата да намираш отговорите. Аз не.

Мегън пое дълбоко дъх.

— И сега какво?

— Сега ще се върнем — гласът му стана по-твърд. — Ще поработим върху щитовете ти, когато това приключи. Когато си в безопасност. Но сега имаш нужда от изострени сетива, за да останеш жива. Ще се върнем и ти ще поработиш по това да разбереш какво се е случило.

— Не — изръмжа тя яростно. Беше предадена. Той я използваше. — Проклета да бъда, ако го направя. Не мога да го разгадая, Брейдън. Мислиш ли, че не опитах?

— Точно това мисля — гласът му стана още по-суров. — Смятам, че толкова си свикнала да се криеш, че е станало автоматично. Че травмата от късната проява на дарбата и невъзможността да създадеш адекватна бариера срещу нея, е довело до едно безполезно ограничение. Болката, която изпитваш, емоциите и шока от силата на насилието връхлитат щита достатъчно, за да задържат истината отвън, като в същото време позволяват на болката да нарасне. Трябва да поработим и върху това.

Мегън се вторачи в него ужасено.

— Ти си сериозен.

— Разбира се, че съм сериозен. — Изражението му бе напълно уверено. — Не можеш да си позволиш да се криеш, Мегън. Тези дарби…

— Това е проклятие. Поне го наричай с истинското име — озъби се тя яростно. — Да пукна, ако се върна на мястото на убийството. Там няма нищо. Уморена съм.

— Ти дори не опита. Скри се. Без повече криене.

Изпълни я недоверие.

— Да ти го начукам! — изръмжа Мегън.

— Ще стигнем и до това — отговорът му я накара да се задъха, борейки се за контрол.

Ако имаше пистолет в ръката си, щеше да го застреля.

— Ти ме използва — нахвърли му се тя. С всяка секунда се вбесяваше още повече. — Пътуванията до местопрестъплението, леките, нежни докосвания, флиртуването. Ти ме използва. Нищо повече.

— Не се заблуждавай, сладурано — изсумтя Брейдън. Лека, подигравателна усмивка изви устните му, когато погледът му се плъзна по гърдите й, които се повдигаха и спадаха бързо. — Пенисът ми е толкова твърд и готов да ти докаже противното, че не бих те посъветвал да преминаваш тази тънка граница.

Ръмженето в гласа му я прониза и изпрати светкавица, която връхлетя нервните й окончания и накара клиторът й да се стегне. Възбудата и страстта запулсираха, нажежени до червено, опустошителни, и изгориха утробата й.

Соковете й потекоха, овлажнявайки интимните й устни, подготвяйки я за него, гневът и страстта сякаш се подхранваха взаимно, докато всяка клетка в тялото й и изключително чувствителното й съзнание започнаха да пращят.

— Нищо няма да ми показваш — извика Мегън дрезгаво, предателството прониза гърдите й, когато осъзна, че докато тя се бореше да оцелее, той бе решен да я унищожи, като я кара да преживее кошмарите, очакващи я в онова дере. — Стягай си веднага багажа и се разкарай от къщата ми! — Тя се изпъна рязко. — Бих предпочела да се изправя пред Койотите, отколкото да се справям с твоите лъжи.

— Моите лъжи? — Брейдън пристъпи по-близо, дебнейки я с наведена глава. Лъвската му грива се спускаше около дивите черти на лицето му, а златистите му очи блестяха предупредително. — Не съм казвал лъжи, Мегън. Не премълчах нищо. Питах те за истината в продължение на дни, а ти излъга.

— Не знам нищо. Нищо!

— И не искаш да знаеш! — Преди Мегън да успее да го спре, да успее да побегне, ръката му се обви около гърба й и я дръпна към него. Главата му се наведе още повече и погледът му се впи в нейния. — Е, бейби, може да си способна да се криеш от останалото, но проклет да съм, ако ти позволя да се криеш от това.

Намерението му незабавно стана очевидно. Очите на Мегън се разшириха, дланите й се свиха в юмруци, когато ги притисна към широките му рамене, краката й се бореха да намерят сили да я отдръпнат от него. Искаше да избяга от неизбежното, когато устните му покриха нейните.

Времето спря. Нищо не съществуваше, нищо не помръдваше или дишаше, освен Брейдън. Разтворените му устни отнеха дъха й.

Езикът му се тласна напред и се потопи в изненаданите дълбини на устата й. Внезапно вкусът на подправки и възбуда експлодира върху вкусовите й рецептори. Тъмният, богат вкус накара устните й да се раздвижат и да се сключат около нарушителя, докато той я ближеше и галеше. Мегън посрещна езика му със своя и затанцува около него, докато се опитваше да извлече повече от невероятната есенция в устата си.

Трябваше да се изпълни с него, да засити сетивата си с уникалната му топлина, докато се опитва да определи точния вкус, изливащ се в нея. Не можеше да го опише. Беше мълния и лятна буря. Канела и шафран, мед и захар. И придружен от най-невероятната целувка, която Мегън можеше да си представи.

Както обикновено, Брейдън не молеше за нищо. Той помиташе и завладяваше. Изискваше. Мегън усещаше това от силата на ръцете му, които я придърпваха по-близо до тялото му, до дължината на ерекцията му, притискаща се към долната част на корема й и ликуваше от това.

И тя прояви претенциите си към него. Ръцете й потънаха в косата му, връхчетата на пръстите й се насладиха на гъстите, разрошени кичури, падащи на широките му рамене. Хълбоците й се извиха, когато неговите ръце се насочиха към заоблените извивки на дупето й и я повдигнаха, намествайки бедрата й към неговите, а пенисът му се притисна към чувствителната й женственост.

Мегън искаше да диша, да крещи от удоволствие, но нуждата от целувката му бе по-силна. Вкусът, който я изпълваше, я запленяваше, точно както Брейдън я бе запленил от мига, в който го видя за първи път.

Езикът му притисна нейния настойчиво. Тя вплете своя език около неговия и го погали, а от гърдите на Породата прозвуча предупредително ръмжене. Мегън можеше да усети твърдите, подути жлези отдолу, знаеше, че вкусът се излива от тях и жадуваше за още. Нуждаеше се от още.