Мегън опипа щитовете, които той използваше, но не долови нищо друго, освен веселие.

— Не знам. — Стисна волана по-силно, докато се опитваше да изглежда небрежна и просто заинтригувана от уникалните способности на Породите. — Ако аз съм в кухнята, а ти си във всекидневната на къщата ми, аз не бих разбрала, ако ти използваш… ох, да речем… машинка за подстригване. — Това изглеждаше добро сравнение. Тих, вибриращ звук — не прекалено силен, не прекалено лесен за чуване.

— Машинка за подстригване? — попита Брейдън колебливо.

— Да — кимна тя с цялата си сериозност. — Машинка за подстригване.

Той се напрегна, прочисти гърлото си и се размърда на седалката.

— Да не би да се опитваш да разбереш дали ще те чуя, ако използваш вибратор, Мегън?

Дъхът й секна, а лицето й пламна от унижение, когато завъртя глава и улови погледа на присвитите му очи, преди да насочи вниманието си отново към пътя.

— Не — възкликна шокирана. Как бе разбрал?

— Защото ако е така, ще ти кажа още сега: ще разбера. Ще усетя сладкото ухание на котенцето ти, когато намериш освобождението си и ще чуя дори най-тихия вибратор. И ще бъда много, много недоволен. Може би дори ще се наложи да те напляскам.

Мегън преглътна тежко — със сигурност дупето й не тръпнеше в очакване, а по-скоро от безпокойство, нали? Погледна към ръката му, която лежеше небрежно на коляното му. Беше широка, силна… Тя се размърда на седалката си.

— Не това имах предвид — промърмори Мегън. — И какво ти влиза в работата на теб?

Брейдън бе стигнал твърде далеч. Бе натиснал всеки горещ, сексуален бутон, който тя притежаваше и сега се опитваше да й откаже освобождение, което щеше да разсее напрежението, което тези бутони причиняваха на тялото й. Имаше граници, които никой мъж не трябваше да пресича, и колкото до Мегън — това бе една от тях.

— Усещам женската ти възбуда, Мегън — гласът му стана по-тих, а думите му изпратиха вълна от топлина по бузите й. — И знам, че аз я предизвиквам. Ти имаш нужда от удовлетворение и можеш да го намериш с мен, или да страдаш заедно с мен. Това е твой избор.

Мегън присви очи, независимостта пламна вътре в нея.

— Не ме командвай, Брейдън — изсумтя презрително. — Нито сега, нито никога, и особено за това. Не ме принуждавай да го изпробвам.

— Ти не ме принуждавай да изгубя малкото контрол, който имам, за да не изпитам бариерите, които хвърляш между нас — отговори той спокойно, предупредително. — Спомни си животното, с което си имаш работа, Мегън. Аз не съм мъж, когото можеш да изкушаваш по същия начин, както останалите, нито съм от онези, с които можеш да се шегуваш в това отношение. За доброто и на двама ни, прояви нужната предпазливост, освен ако не искаш да понесеш последствията.

Гласът му съдържаше мрачен, предупредителен тътен, който изпрати тръпки нагоре по гръбнака й, а по нервната й система се плъзнаха малки пипала от светкавично бързо усещане.

Свивайки устни, Мегън намали Райдъра, преди да включи системата за паркиране и да завие бавно. Брейдън беше облегнат на вратата, едната му ръка лежеше на дръжката, а другата беше подпряна на командното табло между тях. Беше отпуснат, но бдителен… и възбуден. Мегън усещаше как възбудата достига до нея.

— Да бъдеш Порода не значи, че си освободен от естествените закони на благоприличието и неприкосновеността на личния живот — тя пое дълбоко дъх, докато се взираше в него. — Това е моят дом, Брейдън. Моята спалня. Когато вратата е затворена, това означава, че не си добре дошъл да влизаш в тази стая, без значение обстоятелствата, с изключение на физическа опасност. Не си мисли, че само защото си по-едър и по-първобитен от мен, това променя правилата.

— За съжаление ги променя — изръмжа той. Силният звук разби периферията на спокойствието, което Мегън се опитваше да обвие около себе си. — Не би трябвало да е така и съжалявам за желанието, което предизвиквам. Но намирам, че контролът ми в твое присъствие не е такъв, какъвто би трябвало да бъде. Правилното или грешното не влизат в сметките. Използването на вибратор, при моя слух, би било равносилно на това да се разхождаш гола пред друг мъж, Мегън. Не прави тази грешка, освен ако не си готова да стигнеш докрай с поканата.

Брадичката й изпъкна напред, а във вените й запулсира гняв при предупреждението.

— Не, означава не, Брейдън.

— Не ме предизвиквай, Мегън.

Сега тя можеше да усети, как контролът му се изплъзва. Отдръпна се и потръпна при осъзнаването, че той е по-първичен, по-опасен, отколкото си бе представяла, че може да бъде, когато се отнася до нея.

— Мегън… — Ръката, която бе подпряна между двете седалки се надигна и пръстите й се насочиха към кичурите коса, изплъзнали се от опашката й. Брейдън ги приглади назад, докато тя го гледаше предпазливо. Дишането й стана учестено, накъсано, когато необикновените му златисти очи проблеснаха от глад и леко веселие. — Ти ме караш да копнея за неща, които съм сигурен, че не би трябвало да искам. Неща, които съм сигурен, че ти не искаш. Аз съм достатъчно мъж, за да разбирам границите си и да се уверя, че ти също ги разбираш. — Пръстите му оставиха огнена диря от бузата към шията й. — Мисълта, че си достатъчно възбудена, че ме желаеш достатъчно, за да се опиташ да намериш свое собствено освобождение, може би е повече, отколкото животното вътре в мен може да понесе. Не бих взел нещо, което не е дадено доброволно, но и няма да продължа да балансирам върху линията, по която вървя сега. Бих те съблазнил, вместо да ти позволя да оставиш избора на мен. Не искам да правя това, бейби. — Ръката му се отпусна, връщайки се отново върху командното табло. — Не ме принуждавай да го правя. Няма да се понасям заради това, и съм сигурен, че и ти ще съжаляваш. Така че, за да поддържаме границите и за двама ни, бъди внимателна.

Той беше сериозен. Мегън се вторачи в него с леко недоверие и предпазливост.

— Защо? — прошепна най-сетне. — Защо те е грижа как ще получиш това, което искаш? — Никой друг мъж, който бе познавала, не го бе грижа.

Устните му се извиха с намек за нежност и една чувственост, която накара тялото й да пламне в отговор.

— Защото това прекрасно тяло не е всичко, което искам, бейби — отговори Брейдън загадъчно. — Изобщо. Искам всичко. Помисли върху това, преди да натиснеш погрешните бутони и да примамиш нещо, което нямаш шанс да контролираш.

Седма глава

Същата вечер, Мегън слезе надолу по стълбището, след като си взе душ. Чувстваше се напълно извадена от равновесие. Емоциите й бяха в хаос, физическите й реакции — объркващи. Реакциите й към Брейдън Арнес я бяха разтърсили дотолкова, че не бе сигурна какво чувства в момента.

След Полицейската академия и катастрофалните резултати от тренировъчните упражнения, тя се бе затворила в себе си, беше се оттеглила в пустинята и захвърлила настрана мечтата да остави отпечатък в този свят.

Беше прекарала пет години в подготовка да работи в областта на правораздаването, първите две от които в предварителен подбор, където кандидатите бяха преминали през строго обучение, включващо правен кодекс. Последните три бяха прекарани в Академията, след процес на подбор, като последната година мина в тренировъчни упражнения в реални ситуации.

Последната задача бе ситуация със заложник. Емоциите, изливащи се от младата жена, държана в плен от нейния съпруг наркодилър, почти бе извадила от строя Мегън и бе причинила раняването на един офицер. Неспособността й да се фокусира върху виновника и жертвата му, а не върху емоциите и болката, изливащи се към нея, едва не бе довела до фатален край.

Емпатичните й способности се бяха проявили в късните й тийнейджърски години. Невъзможността да изгради бариерите, които другите започваха да издигат още като деца, беше причината за провала й. Мегън обаче упорито отказваше да се отрече от мечтата си. Насилвала се бе да премине предварителния подбор и Академията до самия момент, в който бе разбрала без съмнение, че с мечтата й е свършено.

Мегън влезе в кухнята и се запъти към кафеварката, въпреки късния час, и се опита да игнорира Брейдън, който седеше на масата с лаптопа си. Той работеше там от часове, от време на време от гърдите му излизаше тихо ръмжене, когато раздразнението му като че ли нарастваше.

Възбудата също растеше. За съжаление, да намери освобождение сама беше нещо, което не бе готова да рискува. Брейдън беше по-напрегнат след сблъсъка им в Райдъра по-рано днес, много по-раздразнителен и по-възбуден. Този глад беше нещо, пред което Мегън не бе съвсем готова да се изправи.

— Крайно време беше да слезеш долу — промърмори Породата, докато пръстите му се движеха по клавиатурата. — Време е да се захващаме за работа.

Тя му обърна гръб, взе една чаша от шкафа и си наля черно кафе в нея.

— Как наричаш това, което правихме цял ден? — Всеки мускул в тялото й протестираше от тренировката. Мегън можеше да се закълне, че скалното катерене и изследването на пещери е работа. Но, по дяволите, какво знаеше тя?

— Ела тук и седни. — Брейдън се премести от стола, за да й направи място, когато тя мина покрай масата. — Влязох в базата данни на Породите. Лабораторията има информация за всяка Порода, а за онези, които няма, са изброени тук. Изтеглих досиетата на Марк и Ейми, както и техни снимки. Погледни ги, виж дали не можеш да ги разпознаеш, или дали не можеш да си спомниш място, на което евентуално си била в контакт с тях.