Резците в устата му проблеснаха, сякаш тя трябваше да се изплаши от тях. Но тя не се плашеше от ухапването му. Докосването му бе това, което я свари неподготвена, което унищожи равновесието й. От това се боеше. И то я накара да се разгневи на себе си и на него.

— Да не те ядосвам? — Мегън го блъсна в гърдите, мина покрай него и затропа към главната пещера. Брейдън я последва бавно. — Не, Брейдън. — Тя се обърна предупредително, сочейки го с пръст властно. — Ти не ме ядосвай и не си навирай носа там, където не ти е работа. Грижи се за проблема, който е на дневен ред, а мен остави на мира.

Сега Мегън си спомни защо не иска някаква проклета Котешка порода по петите си всяка минута от деня. Арогантността бе също толкова голяма част от същността им, колкото стоманено твърдите мускули и необикновената, дива красота.

И да не забравяме силата.

Преди младата жена да успее да направи друго, освен да ахне, той я хвана за горната част на ръката, завъртя я и я бутна към стената отново, едрото му тяло я задържа на място, а ерекцията му се притисна към долната част на корема й.

Възбудата я заля. Препусна в нея — не само сетивата й, а всяка клетка в тялото й сякаш се отвори, умоляваща, настояваща за докосването му.

Проклятие, тя не се нуждаеше от това. Усещаше как утробата й се свива конвулсивно. И Брейдън не пропусна и миг от това.

Ноздрите му пламнаха, а очите му потъмняха, когато задържа китките й с една ръка високо над главата й.

— Имаш ли нещо против? — Мегън се бореше в хватката му.

— Нямам — промърмори мъжът, наведе глава към вече поруганото й ухо и го одраска със зъби.

Добре, беше прецакана, и то не по най-добрия начин.

Тя потръпна при ласката му. Усещането беше прекалено хубаво. Достатъчно, за да не успее да сдържи рязкото издишване, което едва не се превърна в скимтене от копнеж. Толкова за пиршеството. Смесица от здрава, стегната мъжка плът. И ако ерекцията, притискаща се в долната част на корема й беше някакъв знак, то Брейдън беше зареден достатъчно и готов да изригне.

Ръцете й се стегнаха в хватката му, когато тя се изви към него, знаейки че трябва да се бори да се освободи от усещанията, които я заляха при докосването му. Но не го направи. Тя се притисна по-близо до силата, до топлината му, копнееща за повече. Насили се да потисне нуждата, задъхвайки се докато кръвта препускаше в тялото й.

— Защо правиш това? — Мегън се опита да тръсне глава, но клепачите й само запърхаха от удоволствие, когато той притегли меката част на ухото й между устните си и я погали.

— Стой спокойно — изръмжа Брейдън, притискайки по-силно пениса си към корема й.

— Не си честен — протестира тя, ноктите й се забиха в дланите му, докато се бореше с привличането, което я придърпваше към него. Не можеше да си позволи да изпитва това, да желае това. — Знаеш, че това няма да доведе до никъде.

— Кой казва, че се опитвам да стигна до някъде? — в гласа му звучаха веселие и чиста, мъжка страст. — Но ако не спреш да потриваш горещото си малко тяло в мен, ще те обладая точно тук, в средата на тази шибана пещера. Сега не мърдай.

Другата му ръка стисна бедрото й, когато той се отпусна, наведе глава и позволи на устните си да докоснат шията й. По дяволите, просто бе минало прекалено много време, откакто бе била с мъж. Сигурно беше заради това, защото ако ли не, значи тя се бе забъркала в по-голяма каша, отколкото можеше да си представи.

— Просто ме обвини за всичко. Защо не го сториш? — Мегън се опита да се подиграе, наистина се опита. Но усмивката, която трепна на устните й, пролича и в гласа й.

— Сигурен съм, че е много по-лесно по този начин. — Засмя се Брейдън, като надигна глава и се отдръпна назад, докато пускаше китките й и я освобождаваше от чувствената магия, която бе изтъкал около нея.

Мегън трябваше да бъде благодарна.

Вместо това й се прииска да изскимти от разочарование.

— Обзалагам се, че е така. — Тя извъртя очи, борейки се да възвърне отново равновесието си. — Приключихме ли тук, или има нещо друго, което искаш да провериш?

Мегън се наведе да вземе фенерчето, което се бе търкулнало до стената, след това го изгаси и го закачи на удобния си колан. Точно до страшния автоматичен пистолет, който бе извадила от гардероба и прибрала в кобура тази сутрин. Проклета да бъде, ако някога носи отново Уондър.

— О, има много неща, които бих искал да проверя. — Погледът под натежалите му клепачи накара стомаха й да се свие, а вагината й да запулсира.

— Обзалагам се, че има. — Тя прикри изблика на смях, който се надигна в гърдите й. — Но ако сме приключили с тези проклети пещери, наистина бих искала да се връщаме в града. Аз все още имам някакъв живот тук. Живот, който ми носи някакво удовлетворение, да знаеш. А и съм доста гладна.

За храна, обузда тя болезнения си клитор. Просто за храна. Никакъв секс. Сексът с Порода не беше добра идея. Той включваше всички видове усложнения. Властност, арогантност и други прилагателни, които Мегън наистина не можеше да изрови от паметта си точно сега. Беше сигурна обаче, че не са хубави.

— Хмм — промърмори Брейдън. Недоволният звук не беше никак успокоителен. — Преди да тръгнем, ще проверим другата пещера, просто за да бъдем сигурни. Щом са оставили разпечатката тук, може да са оставили и нещо друго из дерето.

— Добре. — Още едно изкачване. Точно това, от което се нуждаеше тя. Този път Брейдън тръгна първи. Нямаше да се движи по посоката на вятъра към него с този чувствителен нос, който той притежаваше. Беше толкова влажна, че бе сигурна, че не мирише на друго, освен на страст. Безумна, гореща страст.

Беше толкова прецакана, че ако не внимаваше, щеше да бъде изчукана по един прекалено добър начин.



Тя го очароваше.

Брейдън призна, че може да се вкара в много голяма беда, където са намесени Мегън Фийлдс и нейните многобройни тайни. Не само възбудата бе това, което го безпокоеше. И преди е бил възбуден, но никога толкова гладен, толкова изцяло отдаден на една жена, без наркотиците, давани по време на тестовете, които учените бяха провеждали в лабораториите.

Мегън го правеше повече от просто гладен. Караше го да копнее, а това можеше да се окаже много опасно нещо. Също така го правеше любопитен. Любопитството уби котката, помисли си Породата подигравателно, докато търсеше следващата пещера, опитвайки се да не обръща внимание на сладката топлина, която струеше от Мегън.

Жадуваше толкова отчаяно за вкуса й, че чувстваше малките, почти незабележими жлези под езика му подути. Учените ги бяха класифицирали като уголемени вкусови рецептори — още една от аномалиите на техните човешки и животински гени. А такива имаше доста.

Но жлезите никога не се бяха възпалявали или подували. И със сигурност не бяха изливали този лек вкус на подправки в устата му. Но ето, че сега го правеха. Самата мисъл да вкуси Мегън, да плъзне езика си в устата й и да почувства меките й устни около него, ги караше да пулсират по-силно.

Да не споменава какво причиняваше тази мисъл на пениса му. Главичката туптеше като зъбобол, който отказва да се успокои. Можеше да мастурбира, но бе научил предишната вечер, че това му носи по-малко удовлетворение от всякога. Просто не беше от типа мъже, които се самозадоволяват, предположи Брейдън. Обичаше секса. Обичаше жените. Вкусът, звуците, мекотата — всички уникални качества, които правят жените онова, което са. Усещането за ноктите им, забиващи се в раменете му по време на кулминация, или сладката експлозия на земна страст по езика му, когато ближеше сметаната между бедрата им. Жените бяха най-нежното нещо в този безумен свят. Но Мегън го караше да полудява, да се побърква — толкова бе отчаян за вкуса й, че бе на ръба да я вземе на пода на пещерата и да я покрие като животното, което бе.

— Тук няма нищо, Брейдън. — Това не бе първият път, когато изричаше този коментар. — Няма пукнатини, няма тунели, няма малки, скрити издатини.

Да, беше го разбрал преди пет минути. Но тя беше тук, уханието й се бе задържало между каменните стени, галеше сетивата му и го изпълваше със странно желание. Трябваше му време, за да го разбере. Да намери начин да го контролира.

Ако напуснеха пещерата, ветровете щяха да разсеят голяма част от уханието й и земята щеше да го разпръсне. Нямаше да има време да му се наслади. В неговата памет нямаше жена, която някога да бе била толкова естествено разгорещена от докосването му. Беше почти покоряващо. Мамка му, и възбуждащо също. Брейдън не можеше да получи достатъчно от уханието й и ако тя не внимаваше, скоро щеше да я вкуси.

— Продължавай да търсиш. — Той се наведе през стената, която оглеждаше, проучвайки цепнатината, която минаваше диагонално през камъка.

Беше тясна, колкото да вкара пръстите си, но достатъчна, за да се престори, че се интересува от нея.

— Продължавай да търсиш! — Възкликна Мегън, преди да въздъхне с преувеличено търпение. — Прекалено си властен.

— А ти си прекалено заядлива, но не си забелязала да го изтъквам.

Тя го накара да се усмихне. Беше минало дяволски много време, откакто някой наистина го бе карал да се усмихва.

Харесваше му да спори с нея, да слуша как му се сопва и предизвиква. Тя беше едно предизвикателство, както физическо, така и психическо, и го държеше на нокти. И ако Брейдън не грешеше, подчертана усмивка извиваше устните й по-рано и отекваше в гласа й.