Мегън остана за миг заслушана в шума от отдалечаването му, докато звукът на Райдъра не избледня в далечината, оставяйки оглушителна, изпълнена с напрежение тишина между нея и Котешката порода, който я наблюдаваше внимателно. Тя се обърна да го погледне и видя любопитния блясък в очите му, шеговития израз на лицето му.

— Какво? — попита тя с фалшиво нетърпение, контролирайки дишането си — главно, за да овладее триенето на чувствителните си зърна по дантеления сутиен. Какво, по дяволите, не бе наред с нея? Никога не се бе възбуждала от толкова малко през живота си.

Брейдън вдиша бавно. Какво, да го вземат мътните, душеше?

— Нищо. — Поклати най-сетне глава бавно. — Приготви се. Искам да направя едно пътуване обратно до дерето, за да огледам и искам да си близо до мен. От сега нататък, бейби, ме наричай своя сянка.

— Котарак в чизми. — Мегън погледна към ботушите му. Имаше доста хубави крака, между другото.

Въздухът се изпълни с напрежение. Не гневно напрежение, а горещо, наситено с енергия. Брейдън постави чашата си на плота и се приближи, рамото му се отърка в нейното, когато мина покрай нея и застана зад гърба й.

Мегън стоеше напълно неподвижна, усещайки движението на въздуха около себе си, начина, по който мъжът вървеше, как се завъртя, докато гърдите му почти докоснаха гърба й и дъхът му полъхна чувствителната мека част на ухото й.

— Знаеш ли, Мег… — Брейдън издиша леко, гласът му беше дрезгав, ръмжащ. — Наречи ме така още веднъж, и ще се наложи да ти покажа кой от нас двамата стои на върха на хранителната верига. Това определено не си ти, скъпа. Ако бях на твое място, щях да бъда много внимателен, когато предизвиквам една Порода. Уханието на това сладко, горещо малко котенце кара устата ми да се навлажнява, а пенисът ми да пулсира. Мога да ти покажа не само кой стои на върха, но и как точно една Порода налага господство над своята жена.

Мегън усети как пребледнява, след това се изчервява, очите й се разшириха щом осъзна, че той наистина може да помирише възбудата й. Че знае, че е влажна, гореща. Готова да го поеме. Че я е очаровал повече, отколкото някой някога бе успявал. Очарование, което я плашеше до смърт.

— Първо иди да ти бият ваксините — сопна се тя и се отдръпна от него, прикривайки смущението си с фалшив гняв, вместо да се разтопи в ръцете му по начина, по който й се искаше. Проклета да бъде, ако го направи. Точно от това се нуждаеше, по дяволите — да си падне по Порода, а той дори не я бе целунал още. Може ли животът да стане по-сложен, моля?

— Мегън, подигравателните ти забележки за Породите не ти подхождат — вразуми я най-сетне той, когато тя се отдръпна, за да остави по-голямо разстояние между тях. Той само я последва. Дебнеше я. — Ако искаш да ме обидиш, бейби, тогава го направи лично.

Брейдън беше прав, обидите не бяха справедливи. Мегън се обърна с гръб към него, насилвайки се да диша, да намери поне един миг стабилност на фона на противоречивите желания, които нарастваха в тялото й. Искаше го толкова силно, че копнежът гореше като рана в утробата й. Трябваше да се насили да поддържа разстояние между емоциите си и мъжете, които съществуваха около нея. Но с Брейдън не можеше. Неустоимата му притегателна сила я караше да се ядосва повече на себе си, отколкото на него.

Мегън се обърна отново с лице към него, очите й се разшириха, когато той се приближи и я прикова към плота, бедрата му притискаха нейните, а ерекцията му се сгуши в меката топлина на корема й. Утробата й се стегна и започна да се свива конвулсивно със сексуален глад, който почти й отне дъха.

— Недей. — Мегън притисна ръце към гърдите му клатейки глава, сигурна, че ако Брейдън я докосне, тя няма да бъде в състояние да се бори.

— Колко сладко. — Той пое дълбоко дъх и опря длани на плота, ръцете му я задържаха неподвижна. Пръстите й притиснаха гърдите му по-силно. — Ти си гореща и дива, Мегън. Бих могъл да те разгорещя още повече. Искаш ли да опитам?

Младата жена потрепери, когато главата му се сведе, устните му уловиха чувствителната мека част на ухото й, а после го облиза с бавно, съблазнително движение на езика си. Силна тръпка прониза гръбнака й, когато възбудата започна да я завладява.

Клиторът й набъбна в отговор на въпроса му, гърдите й натежаха, а зърната се втвърдиха още повече.

Тръпката се плъзна нагоре по гръбнака й, а след това обратно надолу, преди да прониже женствеността й. Мегън знаеше, че не може да го скрие. Когато Брейдън вдигна главата си и погледът му срещна нейния, тя знаеше, че желанието, което я изпълва, е отразено в очите й. Това не беше просто нужда от секс. Беше нужда от всичко. Да се сгуши в ръцете му, да се потърка в него, да намери място за отдих. И Мегън знаеше, че илюзията, че може да направи това, не може да бъде истинска.

Породата пое дълбоко дъх, очите му потъмняха, когато изражението му внезапно подивя от чувственост.

— Приготви се за пътуване — изръмжа той, вместо да продължи да я докосва, както тя очакваше. — Или ще направим оглед на пътя, или се насочваме към спалнята. Изборът е твой. Във втория случай ще разбереш как една Порода чука борбени, съблазнителни малки диви котки като теб. Сега тръгвай. По един или друг начин.

Брейдън продължаваше да се опитва да си напомня, че не е като нея. Не е истински човек. Не е правилният мъж, който да започне афера с една жена, нямаща представа какво става с него сексуално.

Устните му се извиха при тази мисъл. Нейните хапливи малки коментари срещу произхода му не го безпокояха. Той видя повече, отколкото бе сигурен, че тя иска да види. Сблъсъкът на емоции вътре в нея беше ясно доловим, както и възбудата, достатъчно гореща и дълбока, за да изгори един мъж чак до дъното на душата му. И това я плашеше.



Брейдън караше през пустинята. Леко поклащащото движение на Райдъра правеше тишината вътре в автомобила да изглежда още по-дълбока. Лесно бе да се забрави какво е той и кой е, когато топлата възбуда на Мегън ароматизираше хладната вътрешност на затвореното превозно средство.

Той беше Порода. Копелето на човешки и животински вид. Неговите гени бяха несъответстващ колаж от човешка и животинска ДНК, което го правеше по-силен, по-бърз, по-хищен и по-свиреп отколкото някой човек би трябвало да бъде. Беше идентифициран с генетичния белег на лъвска лапа от вътрешната страна на бедрото и с по-дълги и по-остри кучешки зъби от двете страни в устата. Не че тези неща бяха единствените аномалии, но те бяха най-очевидни.

Неговата сексуалност беше силна, неудържима. Ако имаше нещо по-хубаво от секса с необуздана, възбудена жена, тогава Брейдън още не го бе открил.

Това бе по-хубаво и от добра, кървава битка, а той харесваше и тях.

Адреналинът беше подправката на живота, било то сексуално или животозастрашаващо. Но той никога не бе взимал жена, която не е Порода. И никога някоя толкова крехка, колкото жената, която стоеше до него. Някоя изгаряща, хлъзгава, влажна и готова за него.

С крайчеца на окото си, Брейдън наблюдаваше как Мегън потрива ухото, което бе ухапал предния ден. Беше пронизал кожата. Малката извивка беше одраскана, въпреки че не изглеждаше сякаш трябва да предизвиква някакви проблеми. Но тя продължаваше да го потърква и подръпва, като че ли я притесняваше.

— Не те ухапах чак толкова силно — промърмори Брейдън, докато жената продължаваше да си играе с него. — Не ме карай да се чувствам виновен за това.

— Мисли си каквото си искаш. — Мегън погледна към него. — Все още е чувствително.

Той я дари с ленива усмивка.

— Това леко ухапване беше нищо. Трябва да се стегнеш, скъпа.

Беше нищо в сравнение с онова, което копнееше да направи с нея по-рано. Докато езикът му ближеше леката драскотина на меката част на ухото й, Брейдън копнееше да се премести към рамото й и да вкуси сладката плът там, да я одраска със зъби, да я маркира по такъв начин, че никой друг мъж да не може да сбърка.

Това желание го изненада. Никога не бе искал да маркира някоя жена. Но тази той искаше да маркира по всички възможни начини, така че никой друг мъж да не може да сбърка на кого принадлежи тя.

— Трябва да се въздържаш от тези ухапвания — парира го Мегън на ръба на нервната възбуда.

О, да, тя също го усещаше. Желанието гореше вътре в нея също толкова горещо, също толкова ожесточено, колкото изгаряше него. Брейдън го долавяше, подушваше го.

Мъжът се размърда на седалката, за да облекчи натиска върху набъбналия си пенис. Уханието на възбудата й го докарваше до лудост. Не искаше нищо повече, освен да я държи под себе си, а зъбите му да стискат чувствителната плът на рамото й, докато движи препълнения си пенис възможно най-дълбоко в горещите като лава дълбини на женствеността й. А тя беше гореща. Толкова гореща и дива, че безсилието й я гневеше. А него правеше нетърпелив.

— Ще видя какво мога да направя за това — изсумтя Брейдън, като зави и подкара надолу по наклонения вход на дерето. Същият път бе следвала и Мегън предишния ден.

— Ти спря тук, преди да влезеш в дерето — отбеляза той, решен да свърши работата, за която бе изпратен, преди да се заеме с жената. — Защо?

Брейдън я наблюдаваше, докато тя се взираше във входа на дълбокото дере със замислен поглед. Усещаше фините пипала на способностите й да придърпват неговия естествен щит около нея. Беше… интимно. Той се почувства така, сякаш я обгърна, сякаш мина под защитата й, свърза се с нея, духът му стана част от нейния.