— След като хапнем и обуздаем темперамента си, отиваме на парти, устройвано от Мосимо. — Роберто помилва възглавничката на палеца й.

— НССО. — Тя се правеше на равнодушна, но пулсът й се учестяваше с всяка ласка.

— НССО? — намръщи се Роберто. Английският рядко му изневеряваше. — Какво ще рече това?

— Носете си свое оръжие.

— Ааа! — Той се засмя под мустак. — Да, сто на сто там ще има барут, достатъчен за избухването на малка война. Само че аз ще бъда невъоръжен.

Ръката й конвулсивно се сви.

— Не знаех, че това би трябвало да ме успокои.

— Довери ми се. Ще те браня.

— Това ми е известно. Повече се тревожех, че ще извършиш някоя глупост.

Бренди се държеше обидно, ала под черногледството й се таеше неосъзната увереност, че той ще гарантира нейната безопасност, и това го накара да се надуе като пуяк.

— Сигурно ми е забранено да те целуна по устните и да съсипя страхотното ти червило?

— Сложила съм си от червилото, което ще остане на Земята и след като ледниците са се разтопили.

Той се наведе към нея.

И се натъкна на възпиращата й ръка.

— Както и да е, има друга причина, поради която ти е забранено да ме целуваш. — Тя оставяше паузи между думите си за постигане на максимален ефект. — Аз не желая това.

— Шампанско — промълви той, давайки си отлично сметка колко ще я подразни. — Много шампанско.

Тя деликатно му се озъби с лъскавите си, перфектни устни:

— Кажи ми плана докрай — у Мосимо ли отиваме?

— А, да… Трябва да се появя там, но обещавам, че няма да се бавим.

— Нямам търпение.

Ако Мосимо имаше капка ум в главата, щеше да спре да се притеснява от Роберто и да започне да се притеснява от Бренди. Роберто подозираше, че тя като нищо може да го закове с няколко умело подбрани думи.

— Запазил съм най-добрата новина за накрая.

— Бас държа. — Сарказъм, сарказъм, обаче не издърпа ръката си от неговата.

— Госпожа Джон Тобиас ежегодно устройва благотворителен бал в подкрепа на Чикагския симфоничен оркестър и цял контингент от музиканти свирят за дансинга. Нощ, създадена за изящество и красота. Нощ, създадена за теб, моя Бренди. Нямам търпение да те грабна в прегръдката си и да те изведа на дансинга.

Ако изтънчените му думи я впечатлиха, тя го скри зад ледена физиономия.

— А после, след като се натанцуваме, ти ще постигнеш своето.

— Своето?

— Ще се върнем в апартамента и ще останем там — рече той с лъжлива невинност.

Бренди вбесено се втренчи в него — само че ядът й бавно премина. Тя се облегна на кожената седалка и силно се изсмя.

Роберто я наблюдаваше, доволен, че тя е в състояние бурно да се надсмива на себе си.

— А утре пак ли ще вършим каквото кажеш?

— Така е честно. Нощем ти постигаш своето. Денем — аз.

— Ти наистина си тежък случай, Роберто.

— В какъв смисъл? — предпазливо попита той.

— Ще те уведомя, когато разбера. — Тя издърпа ръката си. — Пристигнахме.

Лимузината спря точно пред портика на къщата в класически стил и портиерът ги пусна вътре. Поздравиха Хауърд и Джони Патерсън, които настояха Роберто да оцени най-новата придобивка на Хауърд — игла за вратовръзка с двукаратов диамант, създадена през двайсетте години на миналия век.

Роберто им каза, че камъкът струвал едва трийсет и шест хиляди, но обковът изключително повишавал цената. Хауърд изпадна в екстаз и за има-няма два часа Роберто и Бренди похапнаха, очароваха половината висше общество на Чикаго и се извиниха, за да могат да отидат на конкурентното парти.

— Налага се — оправда се Роберто пред Джони Патерсън. — Да изпусна възможността да потанцувам с Бренди, ще бъде престъпление срещу природата.

— По дяволите госпожа Тобиас! — разгорещи се Джони. — Не ми е ясно защо й е да организира парти в същата вечер като нас, но определено разбирам желанието ви да потанцувате. Двамата сте създадени за партньори на дансинга!

Докато слизаха по стълбите към портика, Роберто промърмори:

— Ставаме доста популярна двойка.

— Само изчакай да започне процесът — посъветва го Бренди, — когато всички ще научат, че съм те следвала по съдебна заповед.

— Интересно, колцина ще го повярват?

— Всички — сряза го Бренди. — Аз ще имам грижата.

Вечерята не бе уталожила гнева й, както се надяваше той.

— Не каза на Хауърд, че напускаш прекрасната им вечеря, за да се отбиеш на гости при клана Фосера — засече го Бренди.

— Понякога като взема да лъжа, и не мога да спра.

— Така и подозирах.

— Но не и по отношение на теб, моя Бренди. — Той се долепи до ухото й. — Никога по отношение на теб.

С наслада си отбеляза, че тя се поколеба. Противно на всякаква логика бе готова да му повярва.

Когато спряха пред зала „Рицарите на Колумб“, Бренди зина от смайване.

— Не може да бъде! Тия Фосера не могат ли да си позволят хубаво място за сбирките си?

— Могат. — Роберто наблюдаваше как Нюби внимателно паркира лимузината по начин, който гарантираше бързо отстъпление… ако се стигнеше дотам. — Но хубавите места са за жените им.

— Тоест, това е мъжко парти?

— Никак даже. Обаче силно ме съмнява, че тук ще се натъкнем на някакви съпруги.

— Да не би да купонясват с проститутки? И ние ще влезем при тях?

— Не ставай смешна. Не бих те набутал сред проститутките. — Той й помогна да слезе от колата. — Те купонясват с любовниците си.

Двадесет

Голямото помещение бе професионално декорирано, за храната беше наета кетърингова фирма. Музикалният състав би могъл да свири в кой да е от най-добрите нощни клубове в града. Но въпреки това кланът Фосера бе организирал партито си в зала, вмирисана на пури и мъжки чорапи.

Роберто преброи членовете на клана край бара — двайсет и двама — като обърна специално внимание на изходите, в това число прозорците. Отбеляза си групичката жени, застанали близо до дансинга, които се смееха пискливо и пиеха всичко — от текила до ледени коктейли, украсени с шарени чадърчета.

— Мили боже! — изуми се Бренди. — Не знаех за конкурса. — Тя подаде палтото си на гардеробиерката.

— Какъв конкурс? — Роберто се усмихна на момичето със специална топлина, надявайки се, че ако с Бренди им се наложи да излязат бързешком, то ще се сети кои са техните дрехи.

— В който печели жената с най-курвенско облекло. Майчице мила! Дали поне една от тези кокони има двайсет години?

Мосимо се запъти към тях с усмивка на лицето и протегната ръка.

Бренди сниши глас:

— Предполагам, че загубилата конкурса трябва да спи с него.

— По улиците се шепне, че жена му с въздишка на облекчение го е тласнала в обятията на любовница — тихо отговори Роберто.

— Сто на сто. — Когато Мосимо стигна до тях, Бренди поздрави: — Здравейте, господин Фосера, колко е хубаво да се срещнем отново.

— Хей! Че това била адвокатката. Уиски, а?

— Какво? — обърка се Бренди.

— Казваш се „Уиски“, нали?

— Казвам се „Южняшка утеха“5 — спокойно го поправи тя.

Правеше се на умна пред Мосимо Фосера — човек докачлив и без чувство за хумор — и на Роберто му идеше да я напляска хубаво.

Вместо това се засмя снизходително.

— Тя пие „Южняшка утеха“. — Той я потупа по задника. — Тичай да си поприказваш с другите мацки, скъпа, а щом свърша тук, обещавам да те закарам у нас и да ти дам каквото заслужаваш.

— С тебе ми е далеч по-комфортно, скъпи. — Бренди ококори очи в знак на фалшиво обожание.

— Както желаеш. — Роберто целуна пръстите й. — Тя ме обожава и иска винаги да е до мен — обясни той на италиански.

— Виждам. — Мосимо също отговори на италиански и я погледна критично. — Обаче женските трябва да се сдушват с женски, а?

— Е! — Бренди рязко се отдръпна с престорено възмущение. — Щом сте такива грубияни и ще си приказвате на италиански, аз ще си взема едно питие.

— Спомни си специалните свойства на шампанското — подхвърли Роберто.

С поглед, който обещаваше, че ще му го върне тъпкано, Бренди се отправи към групичката оскъдно облечени момичета.

— Тази жена е огън — каза Мосимо. — Ако решиш, че ти трябва някой да я укроти…

— Обичам диви котки.

— И дядо ти беше същият, ама не е хубаво жената да върти мъжа на малкия си пръст.

— О, ти не знаеш какви работи върши Бренди с пръстите си — ухили се Роберто. — Благодаря ти за тазвечерната покана, Мосимо. Особено съм ти благодарен за категоричното предложение да се домъкна тук.

— Хей, приятно ми е да виждам приятелите си, когато ми е приятно да ги виждам. — Мосимо го прегърна през раменете и го поведе към мъжете на бара. — Тъй… помисли ли си за моето предложение?