— Той е невероятно просторен, има две спални и две бани…

— Две спални? — Бренди не желаеше да му противоречи — на Тифани не й трябваше да знае, че е била при него — но в апартамента му на четирийсет и осмия етаж имаше само една огромна спалня.

— Две спални — потвърди Роберто. — Вече позвъних в хотела и им обясних, че трябва да се преместя в апартамент, по-подходящ за семейство. Сега Нюби ми събира багажа. На четвъртия етаж сме, Бренди, в знак на уважение към страха ти от височините.

— Не ме е страх от височините. — Как ли беше разбрал? — Просто ме карат да се чувствам малко… неудобно.

— Мен също. Благодаря ти, Роберто, че ни предлагаш гостоприемството си — обади се Тифани. — Бренди, да ти събера ли багажа?

Те двамата съзаклятничеха срещу нея.

— Сама ще се справя — сопна й се Бренди.

— Непременно да си вземеш — Роберто описа с ръка кръгове около тялото си — модните рокли. Имам много покани. Много важни клечки държат да се срещнат с италианския крадец на диаманти и за мен ще е чест да те държа под ръка.

— Единствената ми — Бренди изимитира жеста му — модна рокля е стара и черна, затова предполагам, че няма да приемем поканите ти.

— Не! — Тифани подскочи на фотьойла. — Един и същи размер сме, а аз си нося моите рокли.

Бренди невярващо се обърна към майка си:

— Рокли? Носиш си рокли?

— Чарлс ме покани на парти, след като така и така съм тук. — Тифани заби поглед в ръцете си. — Не мога да се появя с някоя нафталинена рокля.

— Много мило от страна на чичо Чарлс, но си можела да минеш и само с една рокля!

— Скъпа, като тръгвах от Нашвил, не ми беше много ясно коя точно рокля ще реша да облека!

Бренди се притесняваше, че започва да разбира майка си. Притесняваше се, че животът й е излязъл от релси и никога няма да се върне в обичайния си коловоз. А когато Тифани и Роберто станаха едновременно и се запътиха към спалнята й, бъбрейки за социалните си ангажименти, Бренди се притесни, че нейният любовник и нейната майка са един дол дренки.

В края на краищата обединяха ли сили, не беше ясно каква невероятна глупост ще извърши Бренди.

Независимо какво още имаше да се случи, тя нямаше да ходи по обеди или вечери с Роберто. Той познаваше твърде много тъмни субекти. Имаше твърде много тъмни връзки.

Бренди щеше да тропне с крак и да му каже, че ще кротуват в апартамента му, докато не настъпи денят на процеса.

Деветнадесет

Щом Тифани отвори вратата на спалнята и Бренди излезе, Роберто мигновено притаи дъх и усети как го обзема мъчителна възбуда.

С професионален грим и алена рокля, която крещеше „Обладай ме“, Бренди беше олицетворение на съблазънта.

Но с грим, нанесен от любещите майчини ръце, и в синя кадифена рокля с ниска талия и бухнали поли, Бренди изглеждаше жена от класа — нежна, уязвима, сексапилна. Нуждаеше се единствено от прегръдката му, за да бъде завършена — въпреки че може би последното беше плод на развратната му фантазия.

Той не можеше да устои на порива да улови ръката й в шепата си и да я целуне, както не можеше да устои на потока на събитията.

— Cara, ти си най-прелестното създание, което съм виждал.

— Охо, благодаря. — Сините очи на Бренди блестяха със същия мразовит пламък като сапфирите на ушите й. Изтръгна ръката си от неговата и надменно се отдалечи. Носеше златни обувки на дебел ток, в които краката й изглеждаха дълги цял километър и златен пояс ниско на талията си, който тихо подрънкваше с полюшването на бедрата й. — Хайде да изнесем цирка навън.

Той погледна Тифани и вдигна вежди, а тя оформи с устни: „Цупи се“.

Хубаво. Навярно Бренди беше в правото си да се цупи — малко. Беше изгубила битката дали ще излизат довечера. Ако можеше, Роберто би й угодил, но той също нямаше избор. Курсът му беше зададен, преди да я срещне. Търсеше истината за миналото си и тази операция беше неговият начин да я открие.

Тя стоеше пред отворената врата на дрешника и намръщено се взираше в дълбините му.

— Къде ми шлиферът?

Трудната част.

Тифани му кимна и вдигна от стола подплатеното зимно бяло палто от кадифе и бързо се отправи към дъщеря си.

— Заповядай, скъпа, облечи го.

— Какво е това? — Бренди намръщено огледа най-топлото палто на „Гучи“, което Роберто беше успял да намери.

— Мое е — каза Тифани. — Знаех, че в Чикаго е студено, затова си го купих преди да дойда.

Бренди се навъси като градоносен облак.

— Но ти не можеш да си го позволиш!

— Няма нищо, скъпа — небрежно отвърна Тифани. — Взех си го, без да плащам мито.

— Мамо, ти не можеш да си позволиш това палто независимо дали е с мито, или без. Освен това е бяло! Колко по-непрактична можеш да бъдеш?

Тифани погледна Роберто, сякаш се извиняваше за лошите обноски на дъщеря си.

— Но е хубаво, нали?

— Не можеш да си позволиш тази рокля, както и другите, а втори път не можеш да обявиш фалит. — Бренди наистина беше натъжена. — Да ги нарежеш на парчета тези кредитни карти!

Кога ролите на майка и дъщеря се бяха разменили? Роберто реши, че нещата в техните взаимоотношения отдавна куцат.

Но в конкретния случай палтото беше купил — писнало му беше да гледа как Бренди зъзне в черния си шлифер — и нямаше да допусне Тифани да пострада заради действията му. Преди Бренди да е продължила с хокането, той се намеси:

— Бренди, благодари на майка си, че великодушно ти позволява да заемеш такова великолепно палто.

Тя възмутено се обърна към него, полите й тежко изсвистяха. Ала щом зърна суровото му, укорително изражение, спря. Замисли се. Вроденото й добро възпитание надделя.

— Благодаря ти, Тифани. — Тя погали кадифето. — Палтото е фантастично, много ще го пазя.

— Знам, скъпа. Такова удоволствие ми доставя мисълта, че ще излизаш. Много отдавна не си се забавлявала. — Тифани се усмихна лъчезарно.

Тя беше мила, прекрасна жена и Роберто не разбираше защо не краси ръката на някой богаташ.

Докато Роберто помагаше на Бренди с палтото, тя попита:

— Майко, какво ще правиш тази вечер?

— Нищо. Ще погледам телевизия. Ще почета. В самолета започнах една интересна книга. — Тифани се прозя и покри устата си с ръка. — Малко съм уморена от пътуването. Може би ще си легна. Колко ще се забавите?

— Не стой да ни чакаш. — Роберто прехвърли през ръка своето палто и шала си. — Очакват ни три партита.

— Три. — Бренди си надяна ръкавиците и целуна майка си по бузата. — Нямам търпение.

Роберто я перна с пръст по бузата.

— Саркастична малка вещица.

Излязоха, препирайки се.

Тифани отиде на прозореца и проследи с поглед как Роберто помогна на Бренди да се качи в лимузината. Изчака колата да потегли, след това изчака още малко.

Върна се в банята, където гримовете бяха наредени по рафтовете, а стилната изумруденозелена рокля висеше зад вратата.

Когато колата пристигна, за да я вземе, тя изглеждаше добре почти колкото дъщеря си. Всъщност — Тифани се огледа подробно и забеляза сиянието, което я озаряваше отвътре — може би малко по-добре от нея, защото не се бе чувствала толкова щастлива от много, много отдавна.

* * *

Светлините на Чикаго хвърляха върху лимузината пъстри ивици от цветове и сенки, но на всякакво осветление Бренди беше красива — и обидена. Тя избягваше погледа на Роберто, гледайки през прозореца. Гордата й брадичка беше вирната и разкриваше лебедова шия.

Ала тя не можеше да страни от него цяла вечер. Той не би го допуснал. Роберто безпогрешно откри ръката й, облечена в ръкавица.

— Позволи ми да ти кажа какво ще правим тази вечер.

Тя рязко се завъртя с лице към него; русата й хубост бе някак хладна и безразлична.

— Тъй като нямам избор, изобщо не ме интересува.

— Изслушай ме, направи този жест към мен. — Той свали ръкавицата и целуна пръстите й. — Първо ще вечеряме при Хауърд Патерсън. Прочут е с това, че кани най-известните готвачи от цял свят, а за тази вечер е обещал провансалска кухня.

— Добра идея — първо да ме нахраниш. Така ще обуздаеш темперамента ми.

— Абсолютно вярно, макар че според мен шампанското също би обуздало темперамента ти. Чийто и да е темперамент, ако там е въпросът. — Той долепи устни към дланта й.

Бренди сведе глава.

— Колко изискано от твоя страна.

Тя имаше жило на оса и брилянтен ум на дилетантка — тази комбинация го караше да хитрува и да се смее, понеже се досещаше, че зад маската на изтънченост се крие друг облик. Тя беше пламенна хедонистка и нежна жена, която беше станала адвокатка, за да оправи света.

Господ му беше свидетел, че Бренди работеше усилено, за да го измъкне от затвора. Макар че в живота на Роберто имаше много жени, досега никоя не се беше опитвала да спаси грешната му душа.