Тя ги събра и ги остави на плота.

— Направо не е за вярване, че ще спим заедно. Какво си е въобразявал съдията?

Дядо и внук се спогледаха. Бренди размаха пръст:

— Недейте така. За нищо на света няма да спя отново с Роберто. За нищо на света.

— Аха! — Ноно плясна Роберто по главата. — Какви си ги вършил? Бренди е свястно момиче.

Ужас. Даже не можеше да оправдае с недоспиване лапсуса си. Току-що бе дремнала четири часа.

За сметка на това можеше да се оправдае с близостта на Роберто. Той очевидно предизвикваше засечки в мозъка й; иначе нямаше да прави такива елементарни грешки.

— Тя е свястно момиче и съвсем ще се освести, когато я нагостим хубаво. — Роберто многозначително погледна Ноно. — Повярвай ми. Знам го отличен опит.

— Значи има същия темперамент като баба ти. — Ноно мъдро кимна. — Скъпа Бренди, ще сервираш ли салатата?

Тя войнствено присви очи, но апетитното ухание на запръжка и на сос я изкуши. Изведнъж се почувства адски прегладняла. Разклати стъкленицата с олио и оцет и овкуси салатата, след което я разбърка с пластмасовата лъжица. Ноно донесе чиниите на масата и се настани от края. Роберто си свали престилката и седна до него. Бренди се разположи срещу Роберто.

Ноно им протегна ръце.

Бренди положи длан в неговата и се загледа в широката ръка на Роберто.

Не искаше да го докосва. Не стига, че слушаше топлия му глас с лек италиански акцент, но когато го докосваше, забравяше какви неприятности й е създал, съмнителната му честност, мръсната му професия и усещаше тялото му до нея, в нея, върху нея. Това я караше да го желае — желание, на което не се знаеше дали ще устои.

Роберто не беше мъж за жена, стъпила здраво на земята, с очи, устремени право към целта. За жена като нея.

Но двамата мъже я чакаха да затвори кръга за молитва, затова тя неохотно стисна Робертовата длан.

Ето, че не беше толкова страшно. Можеше да издържи…

Ноно изрече традиционния католически благослов и завърши с: „Отче наш, молим ти се, подкрепяй ни. Амин“.

Ноно и Роберто стиснаха ръцете й.

— Амин — прошепна Бренди, изненадващо за себе си.

При първата хапка едва удържа радостното си възклицание. Това не беше храна, а амброзия. След още една хапка вдигна поглед и осъзна, че мъжете я гледат.

— Вкусно е — похвали тя яденето.

Дядо и внук се ухилиха и започнаха да се хранят.

Бренди беше довършила първия си резен полента, когато Роберто съобщи:

— Разговарях също така със сестра ти.

Бренди остави вилицата.

— Говорил си с Ким?

— Тя позвъни и аз вдигнах телефона ти.

— Защо не ме събуди?

— Спеше толкова сладко. Не се притеснявай, проведохме ползотворен разговор.

— Обзалагам се. — Днес злополучията се редяха едно след друго. — Какво й каза?

— Че ще се грижа за теб.

— О, не. — Бренди си представи реакцията на Ким. Сестра й не беше от жените, които вярват на мъжката честна дума.

Всъщност в това отношение двете си приличаха.

— Тя иска ти да й се обадиш. — Той улови ръката й, когато Бренди се надигна да стане. — Покажи малко уважение към труда ни. Можеш да й звъннеш след вечеря.

— Когато съм гладна, не съм заядлива — раздразнено рече Бренди.

— Не, миличка. — Ноно я отряза абсолютно спокойно. Когато вдигна поглед, установи, че Бренди го гледа яростно. — Прощавай! За миг прозвуча досущ като жена ми.

Роберто сведе глава и се опита да скрие усмивката си.

Опитът му не се увенча с успех.

— Според мен двамата трябва да пренощувате при мен — предложи Ноно.

Бренди се нуждаеше от известно усамотение, за да проумее как така всичките й планове са разбити на пух и прах. Затова се усмихна и го потупа по ръката.

— Благодаря ти, Ноно, но не нося никакви дрехи. Даже четка за зъби нямам. А след толкова ядене днес определено ще ми трябва четка за зъби.

— Горе раклите в спалнята още са пълни с дрехи на Мариябела. Мариябела е дъщеря ми. Майката на Роберто. Изобщо няма да възрази, ако останеш. — Ноно ласкаво й се усмихна. — Аз ще оправя леглото ти, а Роберто ще отскочи до магазинчето на ъгъла за четка.

Бренди с удоволствие констатира, че на Роберто наистина му стана неприятно.

— Господи! Ноно, навънка е кучешки студ!

— Бягай. — С една-единствена дума Ноно отпъди внука си.

— Имаш си шофьор — напомни му Бренди.

— Няма да викам Нюби за една пресечка. — Роберто довърши яденето си.

Тя се усмихна. Нека види какво й е било да се разхожда пеша из цяло Чикаго в това време.

— Сладко нещо е отмъщението.

— Значи ще останеш — констатира Ноно.

Действително не й се искаше. Но леглото в апартамента й беше с чисто нов матрак, платен от домоуправителя. Искаше да се прибере у дома — но не и на онова място. Не искаше да усеща миризмата на прясната боя и да мисли за страшното послание под нея, да вижда дивана без възглавниците, да стъпва по влажните килими и да се надява, че всички гадости от него са изчистени.

Докато тя се двоумеше, от гърдите на Ноно се откъсна въздишка.

— Аз съм самотен старец. Невероятно самотен. Много ще се зарадвам на гости. Разбира се вие, младите, не искате около вас да се навърта някой немощен дядка…

— Ноно, изнудваш ме.

— Ами да. — Очите му проблеснаха закачливо. — Мерси, че забеляза.

Бренди не можа да му устои.

— С удоволствие ще остана.

С примирен израз Роберто се изправи и отиде да вземе палтото си.

— Само за тази вечер! — уточни Бренди.

— Разбира се, малка Бренди. — Ноно я потупа по ръката. — Роберто, така и така ще ходиш в магазина — купи и яйца, да има утре за закуска.

— Добре. — Роберто си надяна кожените ръкавици. — Още нещо?

— Прясно мляко. И някакъв шоколадов десерт.

— Добре. — Той нахлупи над ушите си една тъмна плетена шапка. Би трябвало да изглежда смотано с нея.

А изглеждаше по момчешки секси. На Бренди й идеше да увие шала около врата му и да го целуне със заръката да побърза. Вместо това му заръча:

— Четката да е мека и с компактна глава.

Той я погледна. Само я погледна. Не се усмихна, ала очите му гледаха обичливо, сякаш се радваше да я вижда така, с дядо си.

— Мека, с компактна глава — повтори и се запъти към вратата.

Тя се отвори и се затвори, а Бренди и възрастният човек останаха на масата, усмихвайки се.

— Той е добро момче. Само дето е поразглезен. — Ноно кимна мъдро.

— Определено е поразглезен. — Разглезен и шеметен. Когато я погледнеше по този начин, тя забравяше всичките му прегрешения, покорена от неговото обаяние.

— Разглезен е от момичета като теб. Не е хубаво да нощувате заедно. — Ноно поклати глава. — Случват се какви ли не случки.

Случват се случки! И още как, щом става дума за Роберто.

— Зная. Зная. Вие, младите, спите с когото ви падне и намирате старчоци като мен за старомодни, обаче собствената ми дъщеря на свой гръб научи, че мъжете са гадини, които се стремят към наслада, без да помислят за последиците! — Ноно извиси глас, черните му очи запламтяха гневно. — Наложи се да изпратя Мариябела в Италия, за да роди бебето.

— Роберто ли? — Бренди смяташе, че той е графски син.

— Да, Роберто. Той се роди като извънбрачно дете. После дъщеря ми се омъжи за графа, който оправи всичко.

— О! — Бренди беше хем объркана, хем раздразнена. Трябваше да научи повече за Роберто. — Нали графът му е баща?

— Във всяко едно отношение — увери я Ноно. — Остани тук да си пийнеш още вино. Аз ще ида да оправя леглата.

— Ноно, а да ти се намира компютър, на който да си свърша една работа? — импулсивно попита тя.

— Естествено, че ми се намира. Роберто ми купи чисто нов компютър за рождения ден. Ела, ще ти го покажа.

* * *

Роберто вървеше по тъмната улица с глава, приведена срещу вятъра. Чувстваше се толкова измръзнал и вдървен, колкото Бренди се надяваше. Лампите на терасите хвърляха някаква светлина; звездите бяха далеч и се губеха върху чернотата на космоса.

Ала на устните му изгря усмивка — тя с такава охота го изпрати да се намръзне.

Не беше жена, която да разиграваш. Беше интелигентна, страстна, съобразяваше бързо — и естествено, беше отмъстителна. Последното не беше неотменна черта на характера й, но когато една жена е предложила съкровищница от прелести на годеника си и те са били отритнати — както в нейния случай — тя решава да си отмъсти на целия мъжки род.

Роберто разбираше. Само се надяваше и тя да разбира, че когато моментът назрее, той отново ще я вкара в леглото си.

Но всъщност… по-добре да не разбира. Бренди беше волева и ако узнаеше за намеренията му, решимостта й щеше да се засили. Харесваше му да я ръководи, да й помага в новата работа, докато разпалва пожари в тялото й. Когато настоящата ситуация бъдеше разрешена, той щеше да засити себе си — и нея.