— Какво „напротив“?

— Разбрахме се да се държим професионално.

Роберто беше в настроение да се заяжда:

— Опитваш се да ме предизвикваш ли?

— Опитвам се да се държа като разумно човешко същество.

— Защото определено съм склонен да отговоря на предизвикателството.

С удоволствие видя как Бренди загуби дар слово. Положи ръка на кръста й и я побутна към апартамента.

— До гуша ми дойде разни мъже да ме „насочват“! — Тя побърза да се освободи от хватката му.

Разни мъже! Роберто се задави от ревност и я настигна с една-единствена крачка.

— Кои са тези мъже?

— Ти и дядо ти.

— О! — Неимоверното му облекчение беше поредният удар върху крехкия му самоконтрол. Той взе ключа от пръстите й и го пъхна в бравата.

Някой рязко отвори вратата отвътре.

Бренди изпищя и подскочи назад, като се блъсна в него и му изкара въздуха.

На прага стоеше висока руса жена. Висока руса жена, която изглеждаше като малко — съвсем малко — по-възрастна версия на Бренди.

Той я позна. Тифани.

— Мамо! — Бренди потрепери, когато напрежението й се разсея.

— Скъпа, добре ли си? — Тифани разпери ръце.

Бренди се притисна в обятията й и обори глава на рамото й.

Сексуалният порив на Роберто моментално изчезна. Сега не беше времето за креватни подвизи.

— Защо не ми се обади? — Тифани се отдръпна, водейки Бренди в прегръдката си, и направи знак на Роберто да ги последва.

Роберто влезе и затвори вратата, очарован да види как Бренди проявява слабост.

— Усещах, че нещо не е наред — майчинска интуиция — затова не оставих Ким на мира, докато не ми разказа какво се е случило. — Тифани бавно размачка гърба на дъщеря си в кръг. — Алан е глупак, скъпа, заслужаваш нещо по-добро!

Бренди надигна глава. Очите й бяха леко насълзени. Тя избърса носа си с опакото на ръката.

— Зная. Не плача заради него; просто се случи тежка седмица.

— Е, стига си се притеснявала. — Ниският глас на Тифани вибрираше с южняшки акцент и чист сексапил. — Тук съм, за да се погрижа за детето си.

— О. Супер. — Щом Тифани изрече магическите думи, Бренди се изпъна и се отдръпна от майка си.

Роберто знаеше, че поведението на Алан я е наранило. Бяха й казали, че нищо не струва. Той се гордееше, че е възстановил самооценката й, но нищо не можеше да замени майчината ласка. Очевидно Бренди обичаше майка си, тогава защо не приемаше предложената й утеха?

Постъпката на Бренди очевидно наскърби Тифани. Тя сведе поглед и допря пръсти до разтрепераните си устни. За миг неволно показа колко отритната се чувства.

После се съвзе. Вдигна поглед и усмихнато му протегна ръка.

— Аз съм майката на Бренди, Тифани Майкълс.

Роберто гальовно улови ръката й в дланите си, предлагайки утеха и благодарност. Наведе се и целуна пръстите й.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, госпожо Майкълс.

— Тифани, ако обичате. — Докато се къпеше в мъжкото обожание, цветът отново се върна на бузите й.

— Трябва да ме наричате Роберто.

— Майко, това е Роберто Бартолини. Той ми е клиент от „Макграт и Линдоберт“. — Бренди ги погледна с отвращение и се шмугна в кухнята.

— За мен също е удоволствие, господин Бартолини. — Тифани стисна здраво ръката му в знак на благодарност.

Отблизо той зърна тънките линии около очите и устата й, кожата на ръцете й бе осеяна с бледи петна. Навярно имаше четирийсет и пет години, но бе красива, жизнена жена, веща в изкуството на кокетирането за разлика от много свои сънароднички. Освен това й стана симпатичен. Роберто би се обзаложил, че тя харесва целия мъжки пол… с изключение на Алан.

Загледа как Бренди се движи из кухнята. Тя грабна една книжна кърпичка, издуха носа си и застана нерешително. Изведнъж яростно отвори кофата за боклука, изхвърли кърпичката и затръшна капака. Много нерви за такова безобидно, меко късче хартия.

Роберто погледна Тифани. Тя също наблюдаваше Бренди; между изящно оформените й с пинцета вежди се бяха образували две бръчици. Тези бръчици май отдавна се бяха настанили там, сякаш тя се тревожеше повече от разумното за своята чувствителна и работлива щерка.

— Роберто, ти грижиш ли се за малкото ми момиченце? — мина на „ти“ Тифани.

— Не, майко, той ми е клиент от „Макграт и Линдоберт“ — извика Бренди.

— Грижа се отлично за малкото ви момиченце. — Той не обърна внимание на гневните светкавици в сапфиреносините очи на Бренди. — Тя също се грижи за мен.

Погледът на Тифани охладня. Тя издърпа ръката си и направи крачка назад.

— Това сигурно е вярно, защото сте прекарали нощта с нея. — Сега Тифани беше майка, която изисква полагаемо й се обяснение.

— Тифани! — С неприкрит ужас Бренди изникна на вратата. — Ама ти какво си въобразяваш?

— Шшшт. — Роберто постави пръст на устните й. — Това е майка ти. Тя има право да знае къде и с кого прекарваш нощите си. — А ние — предупреди я погледът му — имаме какво да крием. — Тифани, нощувахме у дядо ми.

— При дядо ти? Нима? Е, тогава всичко е наред. — Тифани се разведри. — Понякога жените вършат глупости след тежко скъсване — например хващат се веднага с друг мъж. Неприятно щеше да ми е, ако ти беше глупостта на Бренди.

Ако Тифани беше погледнала дъщеря си точно в този момент, щеше да види истината. Бледите страни на Бренди и уплашените й очи я издаваха, затова Роберто застана между двете жени.

— Според мен Бренди никога не може да бъде глупава. Дъщеря ти е много талантлива адвокатка — намеси се той, давайки на Бренди време да се окопити.

— Знам. Не е ли великолепна? — Тифани сияеше от гордост. — Знаеш ли, че каза първата си думичка на шест месеца? Коте. Не я каза правилно, разбира се, излезе нещо като „оте“, но беше ясно какво иска да изрази. Всъщност майка ми се притесняваше за нея — умните момиченца нямали шанс на този свят, но Бренди я опроверга. Опроверга всички!

Бренди прекъсна това вълнуващо надзъртане в миналото.

— Нека да поседнем. — Тя заобиколи Роберто и му посочи фотьойла. Роберто се настани там, но не допусна разговорът да замре.

— Значи на Бренди й се е налагало да опровергава много хора?

— О, да. — Тифани улови дъщеря си под мишница. — Още с прохождането си се научи да танцува, беше невероятна гимнастичка и балерина. Мъжът ми виждаше единствено това; така и не забеляза, че е пълна отличничка. Затова, когато завърши със златен медал и я приеха от раз право, тя най-сетне му запуши устата.

— Хайде, мамо, да седнем на новия ми диван. Според мен цветът много пасва на стените.

Тифани разсеяно се отпусна до дъщеря си.

— Вярно е, скъпа, но защо седалката е разпорена?

Вярно е, че Бренди беше преспала с него, но не желаеше той да я опознае истински. Не искаше да научи миналото й. Дали защото беше крадец на диаманти? Или защото тя носеше маски, които никога не сваляше, и пазеше тайни, които никой не биваше да научи?

— А, да, уредих проблема със седалката. — Бренди прехапа устни, сякаш пресмяташе нещо — Роберто нямаше представа какво. — Ти как стигна дотук, майко?

— Взех такси.

— От Нашвил ли? — Сарказмът на Бренди го сепна.

— От летището! Шофьорът се държа много любезно, показа ми забележителностите на Чикаго и ме таксува на половин цена. Не беше ли страшно мило?

Роберто изобщо не се съмняваше, че Тифани е в състояние така да омагьоса някой намусен таксиджия, че той да се бръкне в собствения си джоб, за да плати сметката й.

— Ами… работата ти в агенцията за недвижими имоти?

— Напуснах.

— Майко… — Бренди прозвуча уморено, сякаш много пъти преди бе чувала същото.

— Онзи отвратителен мъж се опита да спи с мен. — Сърцевидната й уста потрепери. — Държах се вежливо с клиентите му, а той реши, че го свалям.

— Добре, майко. Добре. — Бренди непохватно я потупа по ръката. — Знам, че се случват такива работи. Погледни се. Кой би ти устоял?

— Аз не го искам!

— Не съм казала, че го правиш нарочно.

— Баща ти казваше…

— О, баща ми е един голям, тлъст смотаняк.

Разговорът разкри на Роберто повече за семейната динамика, отколкото цялостно обяснение. Той се изправи:

— Жаден съм. Някой друг да иска нещо? — Когато Бренди понечи да се изправи, той я спря. — Нека аз. Вие двете имате да наваксвате с новините.

Щом той изчезна в кухничката, Бренди се стегна. Буквално можеше да предскаже какво точно и с какъв тон ще го каже майка й.

— Скъпа, колкото до Алан… — Майка й, която никога не страдаше от липса на думи, изглеждаше несигурна какви точно съболезнования да й предложи. Кой знае защо Бренди се почувства виновна.

— Извинявай, трябваше да ти се обадя още тогава, но…

— Не ти се е говорело затова. Разбирам.

Така ли? Когато баща й заряза майка й, Тифани провеждаше безкрайни разговори с приятелките си, с майка си и с всеки непознат, готов да я изслуша. На Бренди й беше адски неприятно, че всички са наясно какво ги е сполетяло, че всички им съчувстват, че приятелите им лека-полека се отдръпват, защото не им се слушат подобни истории и ги гложди мисълта, че някой ден това може да се случи и на тях.