— Говорил си с Ким?
— Тя позвъни и аз вдигнах телефона ти.
— Защо не ме събуди?
— Спеше толкова сладко. Не се притеснявай, проведохме ползотворен разговор.
— Обзалагам се. — Днес злополучията се редяха едно след друго. — Какво й каза?
— Че ще се грижа за теб.
— О, не. — Бренди си представи реакцията на Ким. Сестра й не беше от жените, които вярват на мъжката честна дума.
Всъщност в това отношение двете си приличаха.
— Тя иска ти да й се обадиш. — Той улови ръката й, когато Бренди се надигна да стане. — Покажи малко уважение към труда ни. Можеш да й звъннеш след вечеря.
— Когато съм гладна, не съм заядлива — раздразнено рече Бренди.
— Не, миличка. — Ноно я отряза абсолютно спокойно. Когато вдигна поглед, установи, че Бренди го гледа яростно. — Прощавай! За миг прозвуча досущ като жена ми.
Роберто сведе глава и се опита да скрие усмивката си.
Опитът му не се увенча с успех.
— Според мен двамата трябва да пренощувате при мен — предложи Ноно.
Бренди се нуждаеше от известно усамотение, за да проумее как така всичките й планове са разбити на пух и прах. Затова се усмихна и го потупа по ръката.
— Благодаря ти, Ноно, но не нося никакви дрехи. Даже четка за зъби нямам. А след толкова ядене днес определено ще ми трябва четка за зъби.
— Горе раклите в спалнята още са пълни с дрехи на Мариябела. Мариябела е дъщеря ми. Майката на Роберто. Изобщо няма да възрази, ако останеш. — Ноно ласкаво й се усмихна. — Аз ще оправя леглото ти, а Роберто ще отскочи до магазинчето на ъгъла за четка.
Бренди с удоволствие констатира, че на Роберто наистина му стана неприятно.
— Господи! Ноно, навънка е кучешки студ!
— Бягай. — С една-единствена дума Ноно отпъди внука си.
— Имаш си шофьор — напомни му Бренди.
— Няма да викам Нюби за една пресечка. — Роберто довърши яденето си.
Тя се усмихна. Нека види какво й е било да се разхожда пеша из цяло Чикаго в това време.
— Сладко нещо е отмъщението.
— Значи ще останеш — констатира Ноно.
Действително не й се искаше. Но леглото в апартамента й беше с чисто нов матрак, платен от домоуправителя. Искаше да се прибере у дома — но не и на онова място. Не искаше да усеща миризмата на прясната боя и да мисли за страшното послание под нея, да вижда дивана без възглавниците, да стъпва по влажните килими и да се надява, че всички гадости от него са изчистени.
Докато тя се двоумеше, от гърдите на Ноно се откъсна въздишка.
— Аз съм самотен старец. Невероятно самотен. Много ще се зарадвам на гости. Разбира се вие, младите, не искате около вас да се навърта някой немощен дядка…
— Ноно, изнудваш ме.
— Ами да. — Очите му проблеснаха закачливо. — Мерси, че забеляза.
Бренди не можа да му устои.
— С удоволствие ще остана.
С примирен израз Роберто се изправи и отиде да вземе палтото си.
— Само за тази вечер! — уточни Бренди.
— Разбира се, малка Бренди. — Ноно я потупа по ръката. — Роберто, така и така ще ходиш в магазина — купи и яйца, да има утре за закуска.
— Добре. — Роберто си надяна кожените ръкавици. — Още нещо?
— Прясно мляко. И някакъв шоколадов десерт.
— Добре. — Той нахлупи над ушите си една тъмна плетена шапка. Би трябвало да изглежда смотано с нея.
А изглеждаше по момчешки секси. На Бренди й идеше да увие шала около врата му и да го целуне със заръката да побърза. Вместо това му заръча:
— Четката да е мека и с компактна глава.
Той я погледна. Само я погледна. Не се усмихна, ала очите му гледаха обичливо, сякаш се радваше да я вижда така, с дядо си.
— Мека, с компактна глава — повтори и се запъти към вратата.
Тя се отвори и се затвори, а Бренди и възрастният човек останаха на масата, усмихвайки се.
— Той е добро момче. Само дето е поразглезен. — Ноно кимна мъдро.
— Определено е поразглезен. — Разглезен и шеметен. Когато я погледнеше по този начин, тя забравяше всичките му прегрешения, покорена от неговото обаяние.
— Разглезен е от момичета като теб. Не е хубаво да нощувате заедно. — Ноно поклати глава. — Случват се какви ли не случки.
Случват се случки! И още как, щом става дума за Роберто.
— Зная. Зная. Вие, младите, спите с когото ви падне и намирате старчоци като мен за старомодни, обаче собствената ми дъщеря на свой гръб научи, че мъжете са гадини, които се стремят към наслада, без да помислят за последиците! — Ноно извиси глас, черните му очи запламтяха гневно. — Наложи се да изпратя Мариябела в Италия, за да роди бебето.
— Роберто ли? — Бренди смяташе, че той е графски син.
— Да, Роберто. Той се роди като извънбрачно дете. После дъщеря ми се омъжи за графа, който оправи всичко.
— О! — Бренди беше хем объркана, хем раздразнена. Трябваше да научи повече за Роберто. — Нали графът му е баща?
— Във всяко едно отношение — увери я Ноно. — Остани тук да си пийнеш още вино. Аз ще ида да оправя леглата.
— Ноно, а да ти се намира компютър, на който да си свърша една работа? — импулсивно попита тя.
— Естествено, че ми се намира. Роберто ми купи чисто нов компютър за рождения ден. Ела, ще ти го покажа.
Роберто вървеше по тъмната улица с глава, приведена срещу вятъра. Чувстваше се толкова измръзнал и вдървен, колкото Бренди се надяваше. Лампите на терасите хвърляха някаква светлина; звездите бяха далеч и се губеха върху чернотата на космоса.
Ала на устните му изгря усмивка — тя с такава охота го изпрати да се намръзне.
Не беше жена, която да разиграваш. Беше интелигентна, страстна, съобразяваше бързо — и естествено, беше отмъстителна. Последното не беше неотменна черта на характера й, но когато една жена е предложила съкровищница от прелести на годеника си и те са били отритнати — както в нейния случай — тя решава да си отмъсти на целия мъжки род.
Роберто разбираше. Само се надяваше и тя да разбира, че когато моментът назрее, той отново ще я вкара в леглото си.
Но всъщност… по-добре да не разбира. Бренди беше волева и ако узнаеше за намеренията му, решимостта й щеше да се засили. Харесваше му да я ръководи, да й помага в новата работа, докато разпалва пожари в тялото й. Когато настоящата ситуация бъдеше разрешена, той щеше да засити себе си — и нея.
Стисна юмруци в джобовете.
Само че изчакването се оказваше по-трудно от очакваното. Като я видя да дреме на дивана — сладка и беззащитна — в него затрептяха една нежна и една свирепа струна. Не разбираше тази необходимост да обладае жена, с която се бе любил до насита едва преди ден.
Обаче щеше да се овладее. В края на краищата Ноно бе прав: Роберто открай време бе трезвата, разумна глава в семейството…
Зад него някой се изкашля. Изкашля се, сякаш не му се искаше, но не можеше да се удържи.
Роберто не забави крачка. С нищо не показа, че е чул. Вместо това изчака, докато стигна до най-неосветената част на улицата и се плъзна в сенките край кофите за боклук.
Младежът несръчно го последва, давейки се от кашлица.
Младежът наистина беше болен.
Когато го препъна, Роберто внимаваше да не го убие.
Той почна да се бори, размахвайки яростно юмруци.
Роберто седна върху гръдния му кош и го притисна върху ледения бетон.
— Какви ги вършиш? Защо ме следиш?
— Не е вярно — изхриптя непознатият.
— Напротив. Ти и онзи другия. Какво направихте, поделихте си задълженията ли?
— Наложи се. — Момчето отново се разкашля.
Роберто бе готов да се обзаложи, че ФБР му е сложило опашка, но ФБР не изпращаше на оперативни задачи агенти с пневмония.
— Значи си от клана Фосера.
— Не! — Момчето неистово се съпротивляваше.
— Глупости! — Роберто се приведе. Идеше му да го стисне за гушата и да го разпита, но малкият буквално се давеше от липса на въздух. Роберто щеше да е голям късметлия, ако не издъхнеше, докато е седнал върху гърдите му. Изправи се и заопипва дрехите си за мобилния.
— Ще ти извикам линейка.
— Не! — Момчето криво-ляво се закрепи на крака, после хукна по улицата, като се олюляваше.
Роберто поклати глава и го изпрати с поглед. Момчето щеше да удари джакпота, ако изкара нощта.
Кой, по дяволите, би изпратил такъв загубеняк да го следи? Изключваме ФБР. Изключваме Мосимо.
Тогава кой?
Седемнадесет
Бренди седеше на малкото бюро в спалнята на Ноно и невярващо се взираше в Робертовата снимка на деветнайсетинчовия компютърен екран.
„Роберто Бартолини, изпълнителен директор на «Бартолини Импортърс» отчита печалби, по-големи от седем процента, на събранието на акционерите… Очаква се придобиването на реномираната вашингтонска винарна «Пътеката на катериците» да повиши стойността на иновативното дружество…“
"Бедствие на високи токчета" отзывы
Отзывы читателей о книге "Бедствие на високи токчета". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Бедствие на високи токчета" друзьям в соцсетях.