Роберто се приведе към екрана и незабавно установи разликите. Интересно — и още по-предизвикателно.
— И през ум не ми е минавало, че ще работим с такива като вас — обърна се към непознатите Ноно.
По-възрастният мъж го погледна.
— Аз самият не изгарям от радост. А сега на работа. Имаме да планираме кражба на диамант.
Шестнадесет
Бренди отвори очи. Не знаеше къде се намира.
Къде беше?
Остро си пое дъх, обзета от паника.
После споменът я заля, истината изплува.
Роберто. Това беше къщата на дядо му — къщата на Ноно. Дядо му беше осакатен жестоко от едни хора, които бе срещнала днес. И тя не смееше да сигнализира за тях в полицията.
Апартаментът й бе потрошен от вандали, скъпоценният й дракон бе счупен. Първият ден от работата й се беше превърнал в кошмар.
Намираше се в чужд град. Нямаше към кого да се обърне. Никой не можеше да й помогне освен Роберто, който беше крадец на бижута — или нещо по-лошо.
Бренди бавно седна и се огледа. Беше сама в хола. Лампата в ъгъла бе включена, пердетата бяха дръпнати. Тя лежеше на дивана. Заспала е. Кога беше заспала?
Мъжки гласове ли беше чула от кухнята?
Къде беше Роберто?
Тя скочи толкова бързо, че й се зави свят. Втурна се през кухненската врата, застана до стената, олюлявайки се, и се ококори.
Роберто шеташе край фурната. Белите му ръкави бяха запретнати до лактите, носеше бяла престилка с рюшчета и разбъркваше една тенджера с дървена лъжица. Ноно надничаше в друга тенджера и спореше с внука си какво точно да сложат в нея.
На Бренди продължаваше да й се вие свят. Беше рипнала от леглото… и беше видяла Роберто. И двете докарваха до шемет.
Само дето имаше чувството, че шеметът, причинен от Роберто, никога няма да спре.
Двамата мъже весело се усмихнаха на влизането й.
— Добре ли си? — Роберто остави капещата лъжица на червения гетинаксов плот и направи крачка към нея.
Не. Бренди не желаеше той да я докосва.
— Добре съм. — Тя го измери с поглед. — Хубава престилка.
— Бабината. — Той й смигна и отново разбърка къкрещата тенджера. От нея се носеха миризми на чесън, лук, зехтин и босилек.
— О! Нашата малка спяща красавица се събуди. — Ноно се запъти към нея усмихнат, благ, напет… леко подпийнал. Погъделичка я по бузата със скованите си пръсти. — Приготвяме ти вечеря, cara.
— Благодаря, Ноно. — Тя се усмихна на стария човек и си помисли: Роберто да готви! — Ухае великолепно.
— Сосът е по стара семейна рецепта. С него заливаме домашно приготвената полента4 и ангелите запяват от радост. — Роберто си целуна пръстите.
На Бренди й идеше да грабне целувката от въздуха, но за днес достатъчно се беше правила на глупачка. Вместо това огледа тясната старомодна кухня. Масата в средата беше застлана с покривка на червени и бели карета, отгоре бяха подредени три чинии със сребърни прибори и огромна салата в дървена купа. Масата беше приготвена за трима…
От съня й изплува смътен и неясен спомен.
— Тук има ли още някой?
— Още някой? — Ноно повдигна вежди, но невинността не отиваше на набръчканото му лице.
— В просъница ми се стори, че чух мъжки говор.
— Ние си приказвахме. — Роберто посочи себе си и дядо си. — От месеци не сме се виждали. Имахме да наваксваме.
— Ясно. Сигурно затова ми се е сторило така. — Макар да й се струваше, че гласовете бяха различни… навярно е сънувала. Тя отметна косата от лицето си. — Колко е часът?
— Седем. Ти спа четири часа.
— О, не. — Тя заровичка в джоба си. — Не позвъних в „Макграт и Линдоберт“.
— Аз се обадих. Телефонът ти е на масата, където е сервирано за теб. — Роберто посочи стола й. — Обичаш ли гъби? Понеже ние боготворим гъби и ако не обичаш, ще трябва да се задоволиш с бутилиран моряшки сос.
— Обичам гъби — машинално отвърна Бренди. — С кого говореше?
Роберто се усмихна бодро.
— Поприказвах си с Глен и го лиших от илюзиите му кой е главният в маймунарника.
— О, не. — Бренди се свлече на стола си. Глен нямаше да й прости.
— Уверявам те, cara, спорът се въртеше около това какво очаквам от него. Изобщо не стана дума за теб. — Роберто твърде добре я разбра.
— Няма значение. — Тя обхвана в длани главата си. — Той ще си го изкара на подчинените.
— Но ти няма да го виждаш.
— Какво имаш предвид? — Тя надигна глава.
— Няма по цял ден да вися във вашите офиси, независимо колко са луксозни. — Роберто опита соса и подаде лъжицата на Ноно. — Още магданоз?
— Още магданоз и щипка сол.
— Разпореждането на съдия Найт ни обвързва, нали? — заговори я отново Роберто. През цялото време? Денонощно?
Някак си подробностите от съдийското разпореждане досега й бяха убягнали. Беше прекалено изтощена от преживените шокове, за да си даде сметка за усложненията, но сега мозъкът й се размърда. С отчайващо бавно темпо, но все пак набираше скорост.
— Трябва да бъда в офиса. Току-що започнах работа.
— Аз също имам работа. Шеф съм на голямо акционерно дружество.
— Ти си крадец на диаманти!
— Това ми е странично занимание.
— По дяволите! — Бренди тупна с ръка по масата и чиниите подскочиха. — Кой си ти, всъщност?
— Точно за когото ме мислиш — светкавично отвърна той.
— Едва ли е възможно да си толкова лош — повиши тон тя.
— Ей сега ще приготвя качамака. — Ноно сипа малко зехтин в една тенджерка и включи котлона.
— Къде ще спим?
— Аз ще спя в хотела си. — С цялата си наглост Роберто звучеше спокоен.
— Не искам да спя в твоя хотел. Трябва да се прибера в апартамента си. Току-що се нанесох. Трябва да свърша някои неща. — Да оправи — отново — след погрома. Това нямаше да стане, ако си беше стояла вкъщи, вместо да се глези с декадентски разкош и да се люби с Роберто.
— Добре. Ти ще спиш в апартамента си, а аз — в хотела.
— Ще избягаш и аз ще обера калая!
— Вече ти дадох дума, че с нищо няма да спъна служебното ти израстване. — С цялата си наглост сега Роберто звучеше наскърбен.
— Малка Бренди, подай ми чиниите — помоли Ноно.
Тя ги събра и ги остави на плота.
— Направо не е за вярване, че ще спим заедно. Какво си е въобразявал съдията?
Дядо и внук се спогледаха. Бренди размаха пръст:
— Недейте така. За нищо на света няма да спя отново с Роберто. За нищо на света.
— Аха! — Ноно плясна Роберто по главата. — Какви си ги вършил? Бренди е свястно момиче.
Ужас. Даже не можеше да оправдае с недоспиване лапсуса си. Току-що бе дремнала четири часа.
За сметка на това можеше да се оправдае с близостта на Роберто. Той очевидно предизвикваше засечки в мозъка й; иначе нямаше да прави такива елементарни грешки.
— Тя е свястно момиче и съвсем ще се освести, когато я нагостим хубаво. — Роберто многозначително погледна Ноно. — Повярвай ми. Знам го отличен опит.
— Значи има същия темперамент като баба ти. — Ноно мъдро кимна. — Скъпа Бренди, ще сервираш ли салатата?
Тя войнствено присви очи, но апетитното ухание на запръжка и на сос я изкуши. Изведнъж се почувства адски прегладняла. Разклати стъкленицата с олио и оцет и овкуси салатата, след което я разбърка с пластмасовата лъжица. Ноно донесе чиниите на масата и се настани от края. Роберто си свали престилката и седна до него. Бренди се разположи срещу Роберто.
Ноно им протегна ръце.
Бренди положи длан в неговата и се загледа в широката ръка на Роберто.
Не искаше да го докосва. Не стига, че слушаше топлия му глас с лек италиански акцент, но когато го докосваше, забравяше какви неприятности й е създал, съмнителната му честност, мръсната му професия и усещаше тялото му до нея, в нея, върху нея. Това я караше да го желае — желание, на което не се знаеше дали ще устои.
Роберто не беше мъж за жена, стъпила здраво на земята, с очи, устремени право към целта. За жена като нея.
Но двамата мъже я чакаха да затвори кръга за молитва, затова тя неохотно стисна Робертовата длан.
Ето, че не беше толкова страшно. Можеше да издържи…
Ноно изрече традиционния католически благослов и завърши с: „Отче наш, молим ти се, подкрепяй ни. Амин“.
Ноно и Роберто стиснаха ръцете й.
— Амин — прошепна Бренди, изненадващо за себе си.
При първата хапка едва удържа радостното си възклицание. Това не беше храна, а амброзия. След още една хапка вдигна поглед и осъзна, че мъжете я гледат.
— Вкусно е — похвали тя яденето.
Дядо и внук се ухилиха и започнаха да се хранят.
Бренди беше довършила първия си резен полента, когато Роберто съобщи:
— Разговарях също така със сестра ти.
Бренди остави вилицата.
"Бедствие на високи токчета" отзывы
Отзывы читателей о книге "Бедствие на високи токчета". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Бедствие на високи токчета" друзьям в соцсетях.