— Благодаря, по-добре съм.

— Даяна, радвам се да те видя отново. Надявам се, че ще ми кажеш кой е фризьорът ти. Моят направо ме окълца последния път.

Всъщност последния път тя беше при истински стилист, но Даяна беше на трийсет и нещо, омъжена, изрусените й кичури крещяха „изгорени сме“, а прическата подчертаваше големите й бузи. Малко ласкателство нямаше да й се отрази зле.

— Разбира се. — Кафявите очи на жената светнаха.

Глен се прокашля.

— Само че след малко — добави Даяна.

— Санджин. — Бренди му подаде ръка, но при него едва ли щеше да успее с южняшки чар. Беше неженен, интелигентен, от Индия и не му се нравеше, че не е проявила интерес към мъж, който работи в кантората.

Той докосна ръката й и хладно сведе глава, с което показа, че в негово лице си е създала враг.

— Госпожице Майкълс, свършихте ли с приказките? — строго я скастри госпожа Пеликан. Очевидно бе наясно какво цели Бренди. — Глен е водещият адвокат по вашето първо дело, затова ще му сътрудничите.

Глен кимна надуто и Бренди разбра, че ще й се стъжни животът. Той беше петдесетгодишен, с олисяло теме, което прикриваше със зализан отгоре кичур. Петък вечерта направо му бяха потекли лигите по нея и тя десет минути се шегува с жена му за това какви глупаци били възрастните мъже. Според Бренди мъж, който бе готов да изневери на половинката си, трябваше да бъде осмян, приземен и неутрализиран — не непременно в този ред.

— Глен, защо не изложиш случая в общи линии заради новото ни попълнение? — Госпожа Пеликан седна и скръсти ръце на гърдите си.

Бренди разгърна тефтерчето си и щракна химикалката.

— Ще бъда кратък, тъй като всички тук вече знаем подробностите и нашият клиент скоро ще се появи. — Глен стана и заговори директно на Бренди. — Той има двойно гражданство — американско и италианско. ФБР твърди, че е крадец на бижута, специализиран в диамантите — големите диаманти, които бил откраднал от музеи и частни лица в Ню Йорк, Сан Франциско и Хюстън. ЦРУ също се интересува от него. Според тях този човек е извършвал подобни престъпления в Рим, Бомбай и Лондон. Но от ФБР са го хванали първи.

Бренди кимна. Всички останали изглеждаха отегчени.

— Няма ли да си водите бележки, госпожице Майкълс? — Глен многозначително погледна тефтерчето пред нея.

Тук всички вече я мразеха, затова Бренди им каза истината:

— Имам фотографска памет, господин Силвърстийн, но ще си водя бележки, когато стигнем до детайлите. — Тя му се озъби в усмивка.

Глен търпеливо си пое дъх, с което очевидно изразяваше скептичното си отношение.

— ФБР разполага с видеозаписи на нашия клиент на две от тези места преди обира и най-важното: аудиозапис, на който той разговаря със собственика на магазин за ювелирни изделия само час преди извършването на кражбата. Носят се слухове, че покорявал романтично жените, преди да задигне най-свидното им…

— Най-свидното ли? — изсумтя Тип.

Бренди се помъчи да не прихне.

— А една свидетелка, госпожа Вандермиър, твърди, че го видяла да задига огърлицата й от осемкаратови диаманти, преди да си тръгне от нея. ФБР води следствие срещу него въз основа на косвени улики и обвиненията на една потърпевша. — Глен се залюля като кобра, приготвяща се за удар. — Биха могли да го тикнат зад решетките… ако клиентът ни, разбира се, беше беден. Но той не е. Може да си позволи най-добрата адвокатска защита, а това сме ние.

— Разбира се — съгласи се Бренди.

— Сам е натрупал богатството си и е уважаван бизнесмен. — Даяна се усмихна радостно. — Фактът, че е италиански граф, също не е за изхвърляне.

Косата на Бренди настръхна. Тя заби химикалката в тефтерчето си. Страницата се разкъса, но тя не забеляза. С див поглед гледаше ту един, ту друг колега.

— Как му е името?

— Никога ли не четеш вестници? — поинтересува се Санджин.

— Името му! — Бренди почука с кокалчета по масата.

Глен се смая от яростта й.

— Бартолини — каза той. — Роберто Бартолини.

Десет

— Навярно сте видели господин Бартолини. — Проницателните кафяви очи на госпожа Пеликан наблюдаваха ужасеното изражение на Бренди. — Беше на партито у господин Макграт.

— Тя си тръгна рано. Вече ни беше картотекирала във фотографската си памет. — Гласът на Санджин преливаше от злоба.

Вратата се отвори. Секретарката на госпожа Пеликан влезе и задъхано съобщи:

— Тук е.

Преди Бренди да се съвземе или да затвори зиналата си уста, Роберто влезе.

Изглеждаше апетитен даже в костюм.

Нищо чудно, че не я попита за фамилията й. Беше му казала къде работи. За кого работи. Копринената черна коса, която тя с такова удоволствие рошеше, беше прилично подстригана.

Знаел е, че тя ще е част от екипа по защитата му. Знаел е, че пак ще се видят. Ваклите му очи обходиха помещението, поспряха се на Даяна…

Бренди трябваше да си направи отвод.

О, боже. О, не. Трябваше да си направи отвод… и да се мотивира.

Той погледна госпожа Пеликан. Глен.

На Бренди й идеше да падне от стола си и да се скрие под масата.

Божичко. Щяха да я уволнят от първата й работа. Баща й щеше да има да мърмори колко е безполезна и как никога няма да му върне парите за колежа. И… може би щеше да се окаже прав, защото тя бе извършила най-големия грях: беше се забъркала в любовни отношения с клиент.

Смътно Бренди си даваше сметка, че се извършва официално представяне.

— Господин Бартолини, струва ми се, че познавате всички тук — казваше госпожа Пеликан. — Глен, Санджин, Даяна, Тип…

Те се изправяха при произнасянето на имената си.

Роберто се здрависваше с всеки поотделно.

— Струва ми се, че не се познавате с Бренди Майкълс? — попита госпожа Пеликан.

— Госпожице Майкълс. — Усмивката му бе вежлива, изпълнена с възхищение и общо взето можеше да мине за усмивка на човек, който за пръв път се запознава с привлекателна жена. — Приятно ми е.

Тя се обиди. Преструваше се, че не я познава след цял уикенд заедно?

Не, чакай. Беше доволна, защото това й даваше време да помисли как да постъпи. Очевидно трябваше да се оттегли от случая. Във „Вандербилт“ беше държала изпит по етика.

Някой я сръчка в гърба. Глен. Той я изгледа яростно, намеквайки й, че трябва да се изправи.

Бренди несигурно стъпи на краката си.

— Господин Бартолини, с нетърпение очаквам да работим с вас.

Това пък откъде се взе? Нямаше да работят заедно. Тя щеше да си направи отвод. Нищо, че щеше да е адски неловко, че означаваше край на нейната кариера и че до края на живота си ще трябва да сервира „Хепи Мийл“ в Макдоналдс.

Интересното бе, че той й предлага избор, като пази в тайна отношенията им. Дали не се срамуваше от нея?

Не, не беше това. Той не знаеше, че е адвокатка в кантората, преди тя да му каже. Спомни си колко внимателно я беше погледнал — сякаш не бе сигурен какво да мисли.

Някой отново я сръчка.

Глен. Сега всички бяха седнали.

Роберто седеше начело на масата заедно с госпожа Пеликан и слушаше, докато тя разясняваше защитната им стратегия.

Бренди също седна и се опита да реши какво ще прави. Независимо че Роберто й даваше възможност да потули истината, тя трябваше да я признае. Ако връзката им се разчуеше, това щеше да застраши защитата. Но не беше нужно да се обяснява пред всички тук. Не и пред Санджин, който я гледаше лошо. След събранието щеше да отиде в кабинета на госпожа Пеликан…

Гласът на Санджин я върна обратно към обсъждането:

— Предлагам да изпратим Бренди. И бездруго трябва да опознае тукашните съдии, а липсата й на опит не играе роля, защото какво би могло да се обърка на подобно заседание?

Тя се огледа. Заради душевния си смут бе пропуснала нещо много важно.

— С удоволствие ще свърша каквото трябва. — Безобиден отговор.

— Добре — рече госпожа Пеликан. — Тип, вие с Даяна ще видите какво друго може да се изрови от източниците на ФБР. Санджин, поверявам разследването всецяло на теб.

Санджин посърна. Така й се падаше на тази подла невестулка.

— Глен, ти си с мен. Бренди, ти отиваш с господин Бартолини на заседание при съдия Найт. Нищо не би трябвало да те затрудни. Щом види хубавото ти личице, и е твой. — Госпожа Пеликан се изправи и кимна бодро.

Всичките й колеги станаха и кимнаха бодро.

Бренди стори същото, но… как така щеше да ходи с Роберто на заседание? Как се бе получило така?

Ето на. Откъснаха я от плана й за етически изискуемото убийство на кариерата й, докато той още бе в зародиш.

Сякаш всички я чакаха да излезе първа, затова тя се запъти към вратата, а Роберто моментално се залепи за петите й. Колегите й се пръснаха по кабинетите си.

Бренди тръгна след госпожа Пеликан.

— Къде отиваш? — Роберто я улови за ръката.

— Да й кажа…

— И по-късно има време. Нищо няма да ти стане, ако ме придружаваш на заседанието при съдия Найт. Чу шефката си. Човекът си пада по хубавиците, а доста се е настроил против мен, така че ще ми бъдеш закрилник.