Постави показалец на езика си и го плъзна, влажен и топъл, по изпъкналото му бедро.

— Много съм доволна.

Без никакви превземки той си свали обувките и чорапите. Смъкна дантелените й прашки, без да закачи токчетата, след което ги вдигна и ги разгледа с усмивка, която едновременно отричаше и боготвореше тяхната оскъдност.

После пусна прашките, заби коляно между краката й, приведе се, помилва шията й, плъзна пръсти по гърдите и корема й. Завъртя палец около пъпа, целуна го… и мушна език в него.

Искрата, която припламна в нея, я накара да се извие като котка.

Той тихо се засмя. На Бренди едва ли не й се стори, че той се смее на италиански.

Роберто вдигна нагоре краката й и се отпусна върху нея.

Първата безсрамна ласка на езика му я накара да се съпротивлява. Не беше свикнала с такива интимности… нито с концентрирания прилив на страст, който я прегази като скоростен влак.

Но той не обърна внимание на този отпор, а продължи майсторски да я дразни, докато тя вече не се бореше за свобода, а за още ласки. Езикът му направи на пух и прах самообладанието й, свали всичките й маски, защити, бариери. Накрая Роберто я доведе до оргазъм с един тласък.

Бренди се гърчеше неистово, а той я окуражаваше. Тя намери свободата, щом разбра, че радостта й го възхищава.

Когато еуфорията й постихна, откри, че той е върху нея. Тежестта му я притискаше изключително приятно.

Всичко беше много по-различно, отколкото с Алан. Алан се цупеше, когато тя отправяше предложения, дърпаше се от всичко, което според него беше гнусно — тоест всичко, което би й доставило удоволствие. Роберто беше по-голям, по-широк, по-висок, по-як… не се притесняваше, че би могла да го изтощи. С нищо не би могла да накърни егото му. Той беше адски самоуверен…

И тя искаше да е толкова самоуверена.

Стисна го за плешките, погледна го в очите и произнесе с най-властния си тон:

— По дупе, господине.

Той изпъшка и се засмя весело. Плъзна ръце под нея и изведнъж тя се озова в доминираща позиция. Ето го мъжът, готов да се откаже от първенството си. Бренди се надигна, погледна го в лицето и установи, че той я наблюдава с премрежени очи. Усмихна й се с лека, предизвикателна усмивка и тя откликна с подобна. Едното високо токче изтрака на пода, после другото.

— Да не те заболи.

Това беше подигравка, предизвикателство.

— Не бой се — усмихна му се тя, — ходила съм на балет и на гимнастика. Много съм… пластична.

Той притвори очи, сякаш телом и духом вкусваше загатнатото обещание. Когато ги отвори, Бренди видя болезненото предчувствие, което го държеше в захлас. Затова продължи да му показва една страна от себе си, за която не беше подозирала, че съществува.

Осем

Мобилният на Бренди иззвъня. Глупавата мелодийка изтръгна Роберто от приятната дрямка, в която бе потънал след бурната нощ, и той осъзна, че отдавна е утро. Слънцето струеше през капандурите в пълния си блясък.

Бренди надигна глава от рамото му и погледна към дамската си чанта с изражение, което представляваше смес от безпомощна привързаност и раздразнение. Тя докосна Роберто по брадичката и се усмихна криво.

— Трябва да вдигна.

Измъкна се изпод завивките и грабна телефона.

— Здрасти, Тифани. Знам, че трябваше да ти се обадя с подробен отчет за партито.

Говореше бързо и се оправдаваше пред някой, който очевидно имаше право да знае.

Тифани… не беше споменавала никаква Тифани.

Разбира се, не бяха водили някакви задълбочени дискусии.

Заинтригуван, Роберто се надигна на лакът.

Без изобщо да си дава сметка, Бренди стоеше, окъпана от слънцето, великолепна в голотата си. Златната коса се сипеше по раменете й. Гърдите й бяха превъзходни — с големи розови зърна, с които той едва се наигра. Беше висока, а не някакво крехко момиченце, което да се безпокои да не смачка с теглото си. Краката й идеално пасваха около кръста му, а тялото й го накара да се раздаде максимално като любовник.

— Браво на чичо Чарлс — казваше Бренди. — Да, фантастично беше. Важни клечки, сума ти репортери, страхотни тоалети. Струваше си да се преместя в Чикаго, нищо че тръбите ми са замръзнали и нямам интернет.

Роберто повдигна вежди. Току-що е пристигнала в Чикаго?

— Съжалявах, че не си там. Страшно щеше да ти хареса. — Тя се заслуша. — О, така ли? Чичо Чарлс е прав. Изглеждах разкошно, нищо че сама се хваля.

Роберто вдигна палец.

Тя му се ухили. Ако снощи бе неуверена в своята сексуалност, то днес нещата стояха различно.

Той беше причината.

— Не, Алан беше зает. — Бренди се обърна към прозореца.

Алан. Бившият годеник. Роберто се запита що за човек трябва да е Алан, за да не осъзнае какво съкровище притежава, но беше благодарен на този идиот. Иначе нямаше да прекара нощ на декадентски наслади в обятията на Бренди.

Погледна лявата й ръка; ръката, която държеше телефона. Там, където е бил пръстенът, се виждаше избледняла следа и лека вдлъбнатинка. Значи годежът е бил развален съвсем наскоро. Може би вчера? Това обясняваше адски много неща.

Бренди се взря в езерото Мичиган, после надолу. От петдесет и осмият етаж към земята. Гледаше като хипнотизирана, после внезапно пребледня и се отдръпна.

Роберто разпозна симптомите. И майка му беше такава — нямаше страх от височините, но не й беше приятно да гледа надолу. Беше се качила на кулата в Пиза, но през цялото време притискаше ръка към сърцето си и държеше погледа си насочен към хоризонта.

Бренди разтвори ципа на сака.

— Не останах при чичо Чарлс. Уморих се и си тръгнах рано.

Която и да беше Тифани, Бренди отказваше да й се довери. Не й каза къде е прекарала нощта, нито с кого.

— Само ако можеше да видиш Пламъка на Романови. — Тя се ровеше из сака. — Толкова е голям. Не чух точно, но май е петдесет карата…

Бренди имаше набито око. Четирийсет и осем цяло и осем карата.

— … а блясъкът и чистотата му са такива, че ти се свива сърцето. Цветът е красив и бистър, почти виолетов, с огън в сърцевината. — Тя извади тънка ивица прозрачен розов плат. — Нищо чудно, че се казва „Пламъка“. — Пъхна в отворите първо едната си ръка, после другата.

Роберто осъзна, че тя си облича робата… ако тази прозрачна ризка с дантелени набори можеше да се нарече „роба“. Лъчите на зимното слънце струяха през капандурите, проникваха през плата, загатвайки очертанията на тялото й, оцветявайки го в розово.

А може би розовото сияние се дължеше на любовните му умения?

Роберто имаше остър слух, а и му беше интересно да чуе как завършва разговорът.

— Я кажи… Мамо?… Чичо Чарлс каза ли ти нещо за мен?

Мамо! Роберто се изправи в леглото. Разбира се, че трябваше да вдигне на майка си. Това беше добре. Но защо се обръщаше към майка си на собствено име?

— Не ли? — Бренди поддържаше тона си бодър. — Просто се опитвах да разузная какво всъщност е имал предвид, като ме назначи.

Назначил? Роберто скочи от леглото и отиде до прага. Значи тази жена, която приличаше на манекенка, хайлайфна дама или на скъпоплатена проститутка, работещ е за Чарлс Макграт?

Като секретарка, Господи, нека да е като секретарка.

— Колегите ми май са се настроили доста негативно срещу мен. — През поредната пауза тя застана до бюрото и гальовно прокара лакиран нокът по лаптопа му. — Ами решили са, че съм получила работата заради познанството ни или заради външността ми, или и заради двете. Да, зная, мамо. Не се подценявам. — Тя говореше малко дръпнато, което го изненада.

Ако той вземеше да държи такъв тон на майка си, щеше да изяде един по врата.

— Отличната диплома от „Вандербилт“ щеше да ми извоюва място в коя да е реномирана кантора. Но колегите ми предпочитат да ме оплюват, нали? Особено при положение че още не са работили с мен.

Тя беше адвокат! Млад адвокат с отлична диплома от един от водещите юридически факултети в страната.

Само дето… само дето… огромните й сапфири бяха истински, а роклята — висша мода. Нали каза, че никога няма да си я сложи отново? Такова нехайно отношение към толкова скъпа дрешка винаги означаваше, че семейството има пари.

Не че произходът от заможна фамилия изключваше успеха със собствени сили, но богатство в съчетание с хубост означаваше, че тя няма стимул да се изкачи на върха… и че той е надуто магаре. Роберто произхождаше от привилегирован род, Господ го бе дарил с красиво лице и на трийсет и две години той бе успял. Всъщност преуспял.

А когато късметът му се обърна, беше сторил необходимото, за да излезе на верния път. Точно сега плащаше жестока цена, но си струваше.

Но Бренди работеше за „Макграт и Линдоберт“.

Той извърна погледа си от нея. Трябваше да откъсне очи от нея. Налагаше се да помисли, а това бе невъзможно, докато силуетът й се очертаваше в прозорците с всичките си падинки и възвишения, които го зовяха.

Знаела ли е Бренди кой е, когато го прикани със знак? Беше осведомена за името му. Със сигурност е научила причината за неговата известност. Снимката му обиколи всички вестници.