— Джейн няма нищо общо със статията, татко.

— Името й е точно под заглавието! Кога ще престанеш да я защитаваш?

— Джейн е способна на много неща, в това число да бъде упорита и неразумна — при тези думи Кал й хвърли суров поглед, — но не би направила това.

Видя, че тя не се учуди от начина, по който бе взел нейната страна, и това го зарадва. Значи все пак му имаше поне мъничко доверие. Докато я гледаше как притиска вестника до гърдите си, сякаш би могла да скрие думите му от света, се зарече, че Джоди Пулански ще му плати за болката, която й бе причинила.

Баща му все така имаше буреносно изражение и Кал си даде сметка, че ще трябва да му каже поне част от истината. Никога нямаше да му признае стореното от Джейн — това на никого не влизаше в работата — но поне можеше да обясни държанието й към семейството му.

Джим направи крачка към снаха си и Кал побърза да застане между тях отбранително.

— Получаваш ли редовна пренатална грижа или си твърде заета с проклетата си кариера, за да ходиш на лекар?

Джейн срещна погледа му, без да трепне.

— Посещавам доктор Воуглър.

Баща му кимна неохотно.

— Тя е добра. Просто се постарай да правиш каквото ти каже.

Ръката на Ани започна да трепери — пушката беше твърде тежка за нея. Кал улови погледа на майка си. Тя се пресегна и взе оръжието.

— Ако някой ще застрелва някого от тях двамата, мамо, това ще съм аз.

Страхотно! И майка му беше полудяла.

— Ако нямате нищо против — каза той през свито гърло, — бих искал да поговоря с жена си насаме.

— Това зависи от нея. — Лин погледна към Джейн, която поклати глава.

Това адски го вбеси.

— Има ли някой вкъщи?

Женският триумвират се обърна като едно цяло и пак вкупом грейнаха в усмивки, когато резервният му куотърбек се показа иззад ъгъла на къщата, сякаш мястото му принадлежеше.

Тъкмо когато Кал си мислеше, че нещата не могат да станат по-лоши…

Погледът на Кевин обходи жените на верандата, двамата мъже под тях и пушката. Повдигна едната си вежда в поздрав към съотборника си, кимна на Джим, а после отиде да се присъедини към жените.

— Вие, прекрасни дами, ми казахте да намина за пържено пиле и аз реших да се възползвам от предложението ви. — Той се облегна на колоната, която Кал беше боядисал едва преди месец. — Как е малкият днес?

И с фамилиарност, която издаваше, че го е правил и преди, погали корема на Джейн.

Кал го смъкна от верандата и го повали на земята за броени секунди.

Изстрелът на пушката едва не му спука тъпанчетата. Бучки пръст се посипаха по лицето и голите му ръце. Шумът и заслепилите го за миг песъчинки му попречиха да нанесе удар и Кевин успя да се измъкне изпод него.

— По дяволите, Бомбардировач, тази пролет ми нанесе толкова травми, колкото не получих през целия сезон миналата година.

Бонър избърса очите си и скочи на крака.

— Дръж си ръцете далеч от нея.

Кевин изглеждаше подразнен и се обърна към Джейн.

— Ако и с теб се е държал така, нищо чудно, че си го напуснала.

Кал изскърца със зъби.

— Джейн, бих искал да поговорим. Сега.

Майка му — милата му, разумна майчица — застана пред нея сякаш не той, а Джейн й беше дете! А и баща му не помагаше особено, просто си стоеше там и зяпаше Лин, сякаш не разбираше абсолютно нищо.

— Какви са ти намеренията към Джейн, Кал?

— Това засяга само нас двамата.

— Не съвсем. Сега Джейн има семейство, което да се грижи за нея.

— Дяволски си права, че има! Аз съм семейството й.

— Ти не я искаше, така че сега двете с Ани сме нейното семейство. Което означава, че ние се грижим за интересите й.

Джейн беше приковала очи в лицето на майка му и докато гледаше слисаното й, щастливо изражение, Кал си помисли за студения кучи син, който я беше отгледал, и въпреки всичко — пушката, измяната на майка му, дори Кевин Тъкър — се зарадва, че тя най-сетне бе открила свестен родител. Само да не беше открила неговия свестен родител.

Ала изпълнилата го топлина бързо се изпари, когато Лин го измери с онзи свой нетърпящ възражение поглед, който преди двайсет години предвещаваше, че ще му отнеме ключовете на колата.

— Ще уважиш ли брачните обети, които й даде, или все още възнамеряваш да се отървеш от нея, след като детето се роди?

— Не изкарвай нещата така, сякаш съм платил на наемен убиец да й види сметката! — При тези думи той махна с палец към Тъкър. — И може ли да обсъждаме всичко това насаме, без този клоун тук да ни слуша?

— Той остава — намеси се Ани. — Аз го харесвам. Освен това го е грижа за теб, Калвин. Нали така, Кевин?

— Точно така, госпожо Глайд. Наистина ме е грижа. — Тъкър му отправи усмивчица в стил Джак Никълсън, а после се обърна към Лин. — Освен това, ако той не иска Джейн, аз я искам.

Джейн имаше наглостта да се усмихне. Ала майка му открай време беше страшно целенасочена, когато се налагаше.

— Не може да бъде и така, и иначе, Кал. Джейн или е твоя съпруга, или не е. Кое избираш?

Достигнал предела на търпението си, той избухна:

— Добре! Никакъв развод! Ще си останем женени, по дяволите! — Той изгледа свирепо трите жени. — Ето, доволни ли сте най-сетне? А сега бих искал да поговоря със съпругата си!

Майка му потръпна. Ани поклати глава и цъкна с език. Джейн го изгледа с неприкрито презрение и се прибра в къщата, вземайки вестника със себе си.

Вратата против комари се затръшна.

— По дяволите, Бомбардировач. Може би, вместо да гледаш толкова много записи на мачове, би било добре да попрочетеш някоя и друга книга за женската психология.

Знаеше, че здравата е оплескал нещата, но знаеше също така, че бяха отишли твърде далеч. Бяха го унижили публично, направили го бяха за посмешище пред съпругата му. Изгледа ги свирепо, завъртя се и се отдалечи.

На Лин й се плачеше, докато го гледаше как изчезва от погледа й. Ах, този неин упорит син, който някога беше и нейно другарче за игра. Беше й бесен и тя можеше само да се надява, че постъпва правилно и че един ден ще я разбере.

Очакваше Джим да се втурне след него, но вместо това той се приближи до верандата, макар да се обърна не към нея, а към Ани. Познавайки чувствата му към майка й, Лин зачака обичайната му проява на враждебност, ала остана изненадана.

— Госпожо Глайд, искам да ви помоля за разрешение да изведа дъщеря ви на разходка.

Тя усети как дъхът й секва. Джим за първи път идваше в къщата след онази нощ преди две седмици, когато му беше отказала. В последвалите дни знаеше, че е постъпила правилно, ала нощем, когато съпротивителните сили на разума й отслабваха, й се щеше нещата да бяха различни. Никога не бе очаквала, че той е в състояние за втори път да преглътне гордостта си и да изиграе ролята на учтив ухажор.

Ани обаче очевидно не намираше нищо странно в това.

— Не се отдалечавайте от къщата — предупреди го тя.

Едно мускулче върху челюстта му потръпна, но той й кимна сковано.

— Добре тогаз. — Костеливите пръсти на майка й се забиха в кръста на Лин. — Върви, Амбър Лин. Джим те покани както си му е редът. И гледай да си любезна, а не само да се сопваш, както правиш с мен напоследък.

— Да, госпожо. — Лин слезе по стъпалата, обзета от желание да се разсмее, въпреки че очите й се насълзиха.

Ръката на съпруга й се обви около нейната. Той сведе поглед към нея и топлите златисти пръски в лешниковите му очи изведнъж й напомниха колко нежен бе по време на трите й бременности. Когато бе по-дебела от всякога, я целуваше по корема и й казваше, че е най-красивата жена на света. Докато ръката й се сгушваше като малка птичка в голямата му длан, тя си помисли колко бързо бе забравила доброто, спомняйки си единствено лошото.

Той я поведе към пътечката, която свърваше в гората, и въпреки предупреждението на майка й, много скоро се отдалечиха от къщата.

— Хубав ден — каза той. — Малко топличък като за май.

— Да.

— Колко е тихо само.

Лин се учудваше, че продължава да се обръща към нея, сякаш току-що се бяха запознали, но побърза да се присъедини към него в това място, където никой от тях не беше наранявал другия.

— Тихо е, но на мен ми харесва.

— Никога ли не ти става самотно?

— Има много неща за правене.

— Какви?

Той я погледна и Лин беше поразена от настойчивостта на изражението му. Искаше да знае как е прекарала деня! Искаше да я слуша, докато тя говори. С огромна наслада заразказва.

— Всички ставаме рано. Аз обичам да се разхождам в гората по изгрев-слънце, а когато се прибера, снаха ми… — Тя поспря и го погледна с крайчеца на окото си. — Името й е Джейн.

Той се намръщи, но не каза нищо. Навлязоха още по-навътре в гората, където от двете страни на пътеката растяха рододендрони и планински лаври, както и туфи теменужки, нарциси и същински килим от някакво цвете, разцъфнало във виненочервено. Два кучешки дряна празнуваха с бели водопади спасението си от плесените, погубили толкова много от растителните видове в планините на Каролина. Лин вдъхваше дълбоко плътното, влажно ухание на земя, която миришеше на нов живот.