Кал издърпа таблоида от ръката на баща си. Първото, което видя, беше своя снимка с професорката, която някой бе направил на летище „О’Хеър“ в деня, когато бяха отпътували за Северна Каролина. Той изглеждаше мрачен, тя — замаяна. Но не фотографията накара вътрешностите му да се преобърнат. А заглавието под нея.

„Впримчих в брак най-добрия (и най-тъп) куотърбек“ от д-р Джейн Дарлингтън Бонър

— Мамка му.

— Ще имаш да кажеш много повече от това, когато прочетеш този боклук! — възкликна Джим. — Не ме е грижа дали е бременна, или не — тази жена е родена лъжкиня! Казва, че се е престорила на проститутка и ти се е представила като подарък за рождения ден, за да забременее от теб. Как всъщност се забърка с нея?

— Нали ти казах, татко. Изкарахме една кратка връзка и тя забременя. Случва се.

— Е, очевидно истината не е достатъчно вълнуваща, така че е решила да си измисли тази безумна история. И знаеш ли какво? Хората, които четат този парцал, ще решат, че е вярна. Ще решат, че действително е станало така.

Кал направи таблоида на топка в ръката си. Търсеше си добро извинение, за да иде да види жена си, и ето че го беше намерил.



Животът без мъже беше истинско блаженство. Или поне те така си казваха. Джейн и Лин се излежаваха като котки на припек и не се решеха чак до обяд. Вечер се грижеха Ани да си получи месото и картофите, а те си мажеха зрели круши с извара и го наричаха вечеря. Престанаха да вдигат телефона, не носеха сутиени, а Лин закачи на стената в кухнята плакат на мускулест мъж по бански гащета. Когато по радиото пуснеха Род Стюарт, танцуваха заедно. От обичайната скованост на Джейн не остана и следа и краката й летяха като гълъбови крила по килима.

За нея тази порутена стара къщурка бе всичко, което един дом би трябвало да бъде. Тя чупеше зелен фасул и пълнеше стаите с диви цветя. Слагаше ги в малки пъстроцветни чашки в тумбести порцеланови китайски вази и дори в една термочаша, която Лин откри на най-горната полица. И сама не беше сигурна как двете със свекърва й се бяха привързали така една към друга — може би защото съпрузите и на двете толкова си приличаха, че не се нуждаеха от думи, за да разберат болката на другата.

Допускаха Кевин в женското си царство, защото той ги забавляваше. Караше ги да се смеят и да се чувстват желани, дори когато по брадичките им се стичаше сок от круша, а в косите им имаше семена. Приемаха и Итън, защото сърце не им даваше да го отпратят, но се радваха, когато той си тръгнеше, защото пасторът не бе в състояние да скрие тревогата си.

Лин се отказа от срещите на женските си клубове и от грижливо подбраните си, стилни тоалети. Забрави да си боядисва косата и да си поддържа маникюра и кожичките на ноктите й станаха неравни. Компютърът на Джейн си остана в багажника на колата й. Вместо да се опитва да открие Теорията на всичко, тя прекарваше по-голямата част от времето си изтегната в стария ракитен стол в ъгъла на предната веранда, където не правеше нищо, освен да си почива, докато детето й растеше в нея.

Бяха блажено щастливи. Повтаряха си го всеки ден. Ала след това слънцето залязваше и разговорът започваше да замира. Една от тях въздъхваше, докато другата се взираше в сгъстяващия се сумрак.

С напредването на нощта над порутената къщурка в планината Хартейк се възцаряваше самотата и те се улавяха, че копнеят за по-тежки стъпки и по-дълбоки гласове. Денем си спомняха как мъжете, които толкова обичаха, ги бяха предали, ала нощем техният женски дом вече не им се струваше толкова блажено място. Започнаха да си лягат рано, за да съкратят самотните вечери, и ставаха в зори.

Дните им постепенно толкова заприличаха един на друг, че нямаше нищо, което да различи точно тази сутрин, две седмици след като Джейн беше дошла в планината Хартейк от останалите. Приготвила бе закуската на Ани, свършила бе няколко задачи и бе отишла да се поразходи. Малко след като се върна, по VH-1 пуснаха една особено игрива песен на Марая Кери и тя накара Лин да спре да глади пердетата, които беше изпрала, за да потанцуват. След това се беше изтегнала в стола на верандата. Докато раздигнат съдовете от обяда, вече беше готова да поработи в градината.

Мускулите на ръцете я боляха, докато прекопаваше лехите, изкоренявайки с лопатата бурените, заплашващи скъпоценния й боб. Денят беше топъл и би било по-разумно да го направи сутринта, но работните графици бяха изгубили очарованието си за нея. Сутринта беше твърде заета с това да лежи в шезлонга, докато детето й расте.

Изправи се, за да може гърбът й да си почине и се подпря на дръжката на лопатата. Ветрецът подхвана крайчеца на старомодната й домашна рокля от щампована басма и я уви около коленете й. Платът беше изтънял и мек от много пране. Ани й бе казала, че някога това била любимата й рокля.

Може би щеше да помоли Итън или Кевин да разтоварят компютъра й, ако се отбиеха днес. Или пък не. Ами ако се заловеше за работа и по радиото пуснеха Род Стюарт? Можеше да изпусне възможността да потанцува. Или пък ако потънеше в уравненията си, а в това време около боба й покараха нови бурени и ги задушиха?

Не. Да работи не беше добра идея, въпреки че Джери Майлс почти сигурно кроеше планове как да сложи край на кариерата й. Не беше добра идея да работи, когато имаше да плеви боб, а в нея растеше дете. Въпреки че Теорията на всичко я зовеше, тя се бе наситила на бюрокрация. Вместо това се взираше в планинското небе и се преструваше, че то бележи границата на живота й.

Именно така я завари Кал. В градината, подпряла ръка върху дръжката на лопатата и с лице, вдигнато към небето.

Дъхът му спря в гърлото, когато я видя да стои, облечена в избеляла басмена рокля, а слънцето огряваше гърба й. Френската й плитка бе започнала да се разплита и около главата й имаше ореол от руси кичурчета. Изглеждаше така, сякаш беше част от небето и земята, оживяло сливане на елементите.

Потта и вятърът бяха залепили дрехата за тялото й, разкривайки така ясно, сякаш бе гола, очертанията на гърдите й и коравия, закръглен корем, в който растеше неговото бебе. Беше разкопчала двете най-горни копчета на роклята и тя се бе отворила V-образно над влажните й напрашени гърди.

Беше загоряла от слънцето: ръцете и краката й, изцапаното й с пръст лице, както и влажното V-образно деколте, което се спускаше към гърдите й. Приличаше на жена от планините, едно от онези силни, стоически създания, които си бяха изкарвали прехраната от тази сурова, неблагодатна земя по време на Голямата депресия.

Все така вдигнала лице към небето, тя избърса чело с опакото на дланта си, оставяйки черна ивица върху него. Устата на Кал пресъхна, когато платът се опъна върху малките й, стегнати гърди и изпъкналия й корем. Никога не му се бе струвала толкова красива, колкото в този миг, застанала в градината на баба му, без никакъв грим и изглеждаща точно на трийсет и четири години.

Жълтият вестник изшумоля до бедрата му и гласът на Ани отекна зад него.

— Пръждосвай се от земята ми, Калвин. Никой не те е канил тук!

Джейн отвори рязко очи и изпусна лопатата.

Кал се обърна тъкмо навреме, за да види как баща му изхвърча иззад ъгъла на къщата.

— Остави пушката, стара ненормалнице!

Лин се появи на задната веранда и застана зад Ани.

— На това му се казва мила семейна картинка — измърмори майка му.

Въпреки че беше говорил с нея по телефона, тя неизменно отхвърляше поканите му за вечеря и не я беше виждал от седмици. Какво се бе случило с нея? Тя никога не се държеше иронично, ала сега гласът й буквално преливаше от сарказъм. Поразен, Кал се мъчеше да преглътне и останалите промени.

Вместо един от обичайните си скъпи тоалети, тя носеше чифт черни дънки, срязани накриво до средата на бедрата й и плетена зелена блузка, която той като че ли бе видял за последно върху жена си, макар че тогава върху нея нямаше петно от пръст. Също като Джейн и тя не бе гримирана. Косата й беше по-дълга, отколкото я бе виждал някога, разчорлена и в нея се виждаха прошарени кичури, за които дори не подозираше.

Почувства пристъп на паника. Приличаше по-скоро на богиня майка, а не на неговата майка.

Междувременно Джейн беше оставила лопатата и като прекоси двора, се приближи до стъпалата. Босите й крака бяха обути в чифт мръсни бели кецове, с дупки отстрани и без връзки. Пред очите му тя безмълвно зае мястото си на верандата при останалите жени.

Ани беше в средата, прицелила се в него с пушката си — майка му стоеше от едната й страна, Джейн — от другата. Въпреки че никоя от тях не беше особено едра, Кал имаше чувството, че насреща си има три амазонки.

Тази сутрин баба му си бе изписала веждите накриво, което й придаваше подчертано злобен вид.

— Ако искаш да си върнеш туй момиче обратно, Калвин, ще трябва да му удариш едно сериозно ухажване.

— Не иска да си я връща — сопна се Джим. — Само вижте какво е направила!

И като издърпа вестника от ръката на сина си, го тикна към жените.

Джейн слезе на първото стъпало, взе го и наведе глава над страницата.

Кал никога не бе чувал такава горчивина в гласа на баща си.

— Надявам се, че се гордееш със себе си — озъби се той на снаха си. — Решила си да му съсипеш живота и си се справила прекрасно.

Джейн, която вече бе прегледала статията и бе схванала за какво става дума, вдигна очи към съпруга си. Погледът й му подейства като удар в гърдите и той трябваше да извърне очи.