Джейн трябваше да се махне оттук, преди напълно да е рухнала.

— Ще си изпусна самолета. Най-добре говори с Кал. Той ще ти обясни всичко по-добре от мен.

Понечи да заобиколи къщата, но не беше направила и две крачки, когато изуменото възклицание на Лин я накара да се закове на място.

— Господи, ти си бременна!

Джейн се обърна рязко и видя, че майката на съпруга й я е зяпнала в корема. Инстинктивно сведе поглед и едва тогава си даде сметка за ръката, която бе сложила там, сякаш отбранително. Жестът беше притиснал роклята към тялото й, очертавайки леко окръгления й корем. Побърза да отдръпне ръката си, ала беше твърде късно.

Лин се взираше в нея с недоумяващо изражение.

— От Кал ли е?

— Амбър Лин Глайд! — сопна се Ани. — Къде ти е възпитанието?

Свекърва й имаше по-скоро разтърсен, отколкото обвиняващ вид.

— Как мога да знам дали е негово, или не, когато нищо в този брак не ми е ясно? Не знам какво виждат един в друг, нито как са се събрали. Дори не знам защо тя плачеше. — Гласът й изневери за миг. — Нещо тук не е наред.

И последната стена, която прикриваше наранените чувства на Джейн, рухна и когато видя тревожните бръчки по лицето на Лин, разбра, че трябва да й каже истината. Желанието на Бомбардировача да защити родителите си беше похвално, но сега то беше пагубно. Ако бе научила нещо през последните четири месеца, то беше, че измамата води единствено до болка.

— Бебето е на Кал — каза тихичко. — Съжалявам, че трябваше да го разбереш по този начин.

Лин очевидно беше наранена.

— Но той не… не спомена нищо. Защо не ми каза?

— Защото се опитваше да ме защити.

— От какво?

— От теб и доктор Бонър. Кал не искаше никой от вас да научи какво му причиних.

— Кажи ми! — Лицето на Лин придоби свирепото изражение на лъвица, чието отроче някой е заплашил, нищо че това лъвче вече бе станало кралят на джунглата. — Кажи ми всичко!

Ани вдигна керамичната купа.

— Аз влизам вътре да приготвя фасула така, както го обичам. Джейни Бонър, ти остани тук, докато не оправиш всичко туй с Амбър Лин, чуваш ли ме?

И тя се запъти с тътрузене към задната веранда.

Джейн усети, че краката й няма да я издържат още дълго и се отпусна върху шезлонга. Лин се настани на другия и се обърна към нея. Челюстта й беше стисната, изражението й — войнствено. Джейн изведнъж си представи дръзкото момиче, което бе пекло курабии в два сутринта, за да издържа съпруга и бебето си. Скъпата ленена рокля и кехлибарените накити не можеха да скрият факта, че това бе жена, която знае как да брани своето.

Тя сключи ръце в скута си.

— Кал искаше да спести на теб и баща си ненужната болка. През изминалата година вече сте преживели достатъчно и той мислеше… — Сведе поглед надолу. — Неподправената истина е, че отчаяно исках дете и с помощта на измама забременях от него.

— Какво си направила?

Джейн се насили да вдигне глава.

— Беше грешно. Безскрупулно. Възнамерявах той никога да не научи.

— Но е разбрал.

Тя кимна.

Устните на Лин бяха заприличали на тънка, напрегната черта.

— Чие решение беше да се ожените?

— Негово. Заплаши, че ако не направя каквото иска, ще заведе дело за родителски права. Сега, когато го познавам по-добре, се съмнявам, че би го сторил, но тогава му повярвах.

Пое си дълбоко дъх и описа сутринта, когато беше отворила вратата на Джоди Пулански, а после разказа на Лин за плана на играчите от отбора за рождения ден на Кал. Обясни отчаяния си копнеж за дете, както и тревогата за това как ще намери баща за него. Говореше, без да украсява фактите, като не оправдаваше държанието си по какъвто и да било начин.

Когато описа реакцията си при вида на Бомбардировача по телевизията и последвалото си решение да използва именно него, свекърва й затисна устата си с ръка, но не успя да потисне ужасеното си ахване, примесено със задавен смях, в който се усещаха леко истерични нотки.

— Да не искаш да кажеш, че си избрала Кал, защото си мислела, че е глупав?

За миг Джейн си помисли дали да не й обясни как беше говорил с граматически грешки и изглеждаше толкова тъп и страхотно красив, но се отказа. Имаше неща, които една любяща майка никога не можеше да разбере.

— Очевидно сгреших в преценката си, макар че го разбрах едва няколко седмици след като се оженихме.

— Всички знаят, че Кал е страшно интелигентен. Как си могла да повярваш нещо друго?

— Предполагам, че някои от нас не са чак толкова умни, колкото си мислят.

И тя продължи да разказва, завършвайки с това как новината за сватбата им беше достигнала до медиите и за решението си да го придружи в Салвейшън.

По лицето на Лин припламна гняв, но за изненада на Джейн, той не беше насочен към нея.

— Кал трябваше да ми каже истината от самото начало.

— Не искаше никой от семейството да знае. Каза, че не ви бива в лъжите и че ако ви каже, историята ще се разчуе.

— Не е споделил дори с Итън?

Джейн поклати глава.

— Миналият петък Итън ме видя… Е, разбра, че съм бременна, но Кал го помоли да го запази в тайна, докато не ви го съобщи лично.

Лин присви очи.

— Има и още нещо. Тази история не обяснява враждебното ти държание към нас.

Джейн още по-силно стисна ръце в скута си и отново трябваше да се насили да срещне погледа на свекърва си.

— Както ти казах, бяхме се разбрали да се разведем, веднага щом бебето се роди. Вие съвсем наскоро бяхте изгубили една снаха, която сте обичали, и щеше да е жестоко, ако се привържехте към друга. Не че непременно бихте го сторили — побърза да добави тя. — Знам, че не съм това, което сте си представяли, че синът ви заслужава. И все пак, не би било правилно да нахлуя в семейството ви, след като не възнамерявах да остана.

— И си решила да се държиш възможно най-отвратително.

— Така… така ми се струваше най-добре за вас.

— Разбирам. — Изражението на Лин не издаваше нищо и Джейн си даде сметка, че насреща й отново седеше хладнокръвната жена, с която се бе запознала. Погледът на сините й очи беше твърд. — Какво изпитваш към Кал сега?

Поколеба се и се опита да заобиколи истината:

— Вина. Причиних му нещо наистина лошо.

— Хората казаха, че съм подмамила Джим, за да забременея от него, но не беше вярно.

— Била си на петнайсет, Лин. Аз съм на трийсет и четири. Знаех точно какво правя.

— И сега влошаваш стореното, като бягаш от него.

След всичко, което й беше разкрила, очакваше свекърва й да е доволна да се отърве от нея.

— Той не… Не е готов за истинска връзка, така че няма никакво значение кога ще си тръгна. Нещо изскочи и трябва да се върна на работа. Така е най-добре.

— Ако е най-добре, защо си изплакваше очите?

Джейн усети, че ноздрите й потръпват и разбра, че отново е на ръба да изгуби контрол над емоциите си.

— Не настоявай, Лин. Моля те.

— Влюбила си се в него, нали?

Младата жена рязко се изправи.

— Трябва да вървя. Обещавам ти, че ще може да виждате детето толкова често, колкото искате. Никога не бих се опитала да държа внучето ви далеч от вас.

— Наистина ли го мислиш?

— Разбира се.

— Няма да ни спираш да виждаме бебето?

— Не.

— Добре тогава. Ще очаквам да удържиш на обещанието си. — Тя също стана. — Започвайки още сега.

— Не разбирам.

— Бих искала контактът с внучето ми да започне още сега. — Мекият й глас рязко контрастираше с упоритата линия на устата й. — Не искам да си тръгваш от Салвейшън.

— Налага се.

— Значи вече нарушаваш обещанието си?

Възбудата на Джейн нарасна.

— Бебето още не е родено. Какво искаш от мен?

— Искам да те опозная. От деня, в който се срещнахме за първи път, ти се криеш зад толкова маски, че нямам представа коя си всъщност.

— Вече знаеш, че подмамих сина ти по най-долен и нечестен начин. Това не ти ли стига?

— Би трябвало, но не е така. Нямам представа какво изпитва Кал към теб, но знам, че от дълго време не съм го виждала толкова щастлив. Освен това не мога да не се запитам защо Ани толкова те харесва. Майка ми има труден характер, но не е глупачка. Какво е видяла тя, което аз не съм?

Джейн разтърка ръце.

— Това, което искаш, е невъзможно. Няма да се върна при Кал.

— Тогава може да останеш при нас с Ани.

— Тук?

— Тази къща не е ли достатъчно добра за теб?

— Не е това. — Понечи да каже нещо за работата си, ала не намери сили. Денят беше изпълнен с твърде много драма и беше изтощена. Дори мисълта да шофира до Ашвил и да се качи на самолет, я смазваше.

Една птичка кацна в магнолията и тя си даде сметка, че наистина иска да остане в планината Хартейк. Поне за мъничко. Лин бе баба на детето й, пък и вече знаеше истината. Толкова ужасно ли би било да остане тук още малко, достатъчно, за да я убеди, че не е лоша, а просто слаба?