Сюзън Филипс - Бебето е мое

— Боя се, че повече не мога да се справям с това Кал. Нямах намерение да се влюбвам в теб… знам, че не си ме молил да го правя… но то се случи. Изглежда, съм обречена да съсипвам всичко, което касае теб. — Тя прокара език по сухите си устни. — Връщам се в Чикаго.

Той скочи от стола си.

— Как ли пък не!

— Ще се свържа с теб, щом бебето се роди, но дотогава ще ти бъда задължена, ако поддържаме контакт единствено чрез адвоката ми. Обещавам, че няма да ти създавам трудности, когато става въпрос за родителски посещения.

— Ти бягаш. — Гледаше я свирепо, заел нападателна позиция. — Не ти стиска да останеш, за да се справим с това, затова искаш да избягаш.

Джейн се мъчеше да говори спокойно.

— С какво има да се справяме? Ти все още искаш да се разведем.

— За никъде не бързам.

— Но рано или късно възнамеряваш да го направиш.

— Е, и? С теб сме приятели и няма никаква причина нещата да вземат гаден обрат.

Болка се надигна в гърдите й, когато го чу да потвърждава онова, което вече знаеше. Той не гледаше на брака им като на нещо постоянно. Просто тъпчеше на едно място и изчакваше. Джейн се извърна от него и отиде във фоайето.

Кал се озова до нея само за миг. Вената на слепоочието му пулсираше, изражението му беше мрачно. Държанието му не беше чудно, защото мъже като него не понасяха ултиматуми.

— Ако си мислиш, че ще хукна след теб, жестоко се лъжеш! Излезеш ли през тази врата, с брака ни определено е свършено. Излизаш и от живота ми, чуваш ли ме?

Тя кимна сковано, като мигаше учестено, за да прогони сълзите си.

— Сериозно ти говоря, Джейн.

Без да каже нито дума, тя се обърна и напусна къщата му.

Той не изчака да види как колата й потегля по алеята. Вместо това затвори вратата с ритник и отиде в кухнята, където грабна бутилка скоч от килера. За миг не беше сигурен дали иска да я изпие, или да я строши в стената. Проклет да е, ако й позволеше да го вкара насила в нещо, за което не беше готов.

Отви капачката на шишето, допря го до устните си и скочът опари гърлото му. Щом така иска, нека бъде на нейната. Избърса устни с опакото на ръката си. Време бе животът му да се върне в старото си русло.

Ала вместо да се почувства по-добре, изпита желание да отметне глава назад и да изреве. Отпи нова глътка и продължи да подклажда негодуванието си към нея.

Беше й предложил повече, отколкото на която и да било жена — отдаде й шибаното си приятелство! А какво направи тя? Захвърли го обратно в лицето му, само защото той не изгаряше от желание да падне на едно коляно и доброволно да подпише доживотната си присъда на избиране на проклети тапети!

Стисна още по-здраво бутилката. Нямаше да отстъпи. Светът беше пълен с жени, които бяха по-млади, по-хубави и не смятаха за свой дълг да подхващат свади с него за най-малкото нещо, правеха каквото им поръча, и не му се пречкаха. Ето от какво се нуждаеше — някое красиво момиче, което да не му се бърка.

Отпи нова глътка, а после отиде в кабинета, където се зае със задачата да се натряска както трябва.

Джейн знаеше, че не може да си тръгне, преди да се е сбогувала с Ани. Нито пък можеше да се поддаде на скръбта си точно сега, затова примигваше учестено и развълнувано поемаше дълбоки глътки въздух, докато колата изкачваше планината Хартейк. Колата на Лин не се виждаше и Джейн изпита благодарност, че ще може да се сбогува с бабката без наоколо да има враждебно настроени свидетели.

Сега къщата изглеждаше толкова различна от деня, в който я беше видяла за първи път. Кал я беше боядисал в бяло и бе поправил изкривените капаци и счупеното стъпало. Тя прекрачи прага и повика Ани, пропъждайки спомена за това как се бяха смели заедно, докато работеха.

Когато влезе в кухнята, видя старицата през мрежестата врата. Седеше на слънце в задния двор и чупеше шушулки зелен фасул от една керамична купа в скута си. Докато гледаше ритмичните движения на кокалестите й пръсти на Джейн й се прииска да вземе купата от нея и сама да натроши шушулките. Чупенето на зелен фасул беше нещо, незасегнато от напредъка на технологията. То и до днес се извършваше по съвсем същия начин, както и преди стотици години. Изведнъж изпита чувството, че да начупи тези шушулки би донесло нещо стабилно в живота й, една връзка с всички онези жени, които през вековете бяха чистили боб и бяха надживели болката от това, че са отдали сърцата си на мъже, които не им отвръщат със същото.

Прехапа устни и прекрачи навън. Ани обърна глава.

— Крайно време беше да наминеш.

Джейн приседна на градинския шезлонг до нея и се загледа в купата, която почиваше в скута й върху парче вестник, което събираше падналите парчета. В този миг съдържанието й изглеждаше безценно и жизненоважно за нейното душевно равновесие.

— Може ли аз да го направя?

— Не обичам нищо да се похабява.

— Добре.

Ръцете й трепереха, докато поемаше купата. Съсредоточена до краен предел, тя наведе глава, взе една шушулка и внимателно отчупи крайчетата й. Очевидно не беше взела твърде много, защото Ани не й направи забележка. Тя пусна крайчетата в скута си и се зае да начупи шушулката на парчета с големината на залък.

— От магазина са. Тез, дето ще изкарам от градината ще са много по-хубави.

— Ще ми се да можех да остана тук достатъчно дълго, за да ги видя как порастват. — Гласът й прозвуча почти нормално. Може би мъничко приглушен. Съвсем малко напрегнат. И все пак — почти нормален.

— Ще станат готови много преди Кал да отиде на тренировъчен лагер и двамата да заминете за Чикаго.

Джейн не каза нищо. Вместо това взе нова шушулка, сложи палец в края й и го отчупи.

През следващите няколко минути се посвети изцяло на фасула, докато Ани гледаше как една птичка подскача от клонче на клонче в близката магнолия. Ала вместо да й донесе успокоение, мълчанието на старицата и топлината на слънцето върху кожата й, заедно с умиротворяващата монотонност на тази женска работа, подкопаха защитните й механизми и те постепенно рухнаха.

Една сълза се плъзна от крайчеца на окото й, търкулна се по бузата и капна върху памучната й рокля. Последва я втора и трета. От гърдите й се откъсна разтърсващо хълцане. Тя продължи да чупи шушулките и престана да се съпротивлява на тъгата си.

Ани гледа птичката, докато тя не отлетя, а после насочи вниманието си към една катеричка в същото дърво. Една от сълзите на Джейн капна в купата с боба.

Бабката започна да си тананика тихичко. Младата жена довърши и последната шушулка, а после затърси трескаво из купата, опитвайки се да намери някоя, която беше пропуснала.

Старицата бръкна в джоба на овехтялата си престилка, извади розова кърпичка и й я подаде. Джейн си издуха носа и проговори:

— С-страшно ще ми липсваш, Ани, но повече не мога да издържам. Т-той не ме обича.

Възрастната жена сви неодобрително устни.

— Калвин и сам не знае какво чувства.

— Достатъчно е голям, за да е наясно. — Джейн си издуха яростно носа.

— Никога не съм срещала друг, който толкоз да ненавижда туй, че остарява. Обикновено жените се борят с годинките.

— Не можех да си тръгна, без да се сбогувам. — Просто трябваше да се махне и едва не събори изчистения боб, когато се изправи.

— Остави ги, преди да си ги разпиляла по земята.

Тя се подчини. Ани с усилие стана от стола си.

— Ти си добро момиче, Джейни Бонър. А на него акълът скоро ще му дойде в главата.

— Не мисля така.

— Понякога една съпруга трябва да прояви малко търпение.

— Боя се, че търпението ми се изчерпа. — По бузите й пак се застичаха сълзи. — Освен това, аз не съм му истинска съпруга.

— Е, туй вече са пълни глупости.

Не й бяха останали думи, за да спори, затова просто прегърна дребната, крехка старица.

— Благодаря ти за всичко, Ани, но трябва да си вървя.

И като я притисна до гърдите си за миг, тя се отдръпна и се обърна към къщата.

И именно тогава видя Лин Бонър, застанала на стъпалата.