— Направих пилешка супа. Ще си дойдеш ли за вечеря?

— Не знам. Ще се видим, когато се върна. Не се опитвай да ме ограничаваш, професоре. Няма да го допусна.

И с тези думи той изчезна в гаража.

Джейн приседна на един от кухненските столове и си заповяда да не драматизира случилото се току-що. Той беше уморен от часовата разлика и ядосан, задето се беше представил зле на турнира пред приятелите си, и това го правеше кисел. Нямаше причина да смята, че дистанцираността му има нещо общо с онова, което бе станало между тях в деня на заминаването му. Въпреки грубиянското си държание тази сутрин, Кал беше добър човек. Нямаше да се обърне срещу нея, само защото тя се бе съблякла посред бял ден и му беше казала, че го обича.

Насили се да изяде половин препечена филийка, докато всички причини, поради които не беше искала да се съблече пред него, се завърнаха в ума й. Ами ако страховете й се бяха оправдали? Ами ако сега, когато беше престанала да бъде предизвикателство за него, той вече не я искаше в живота си? Преди два дена беше напълно уверена, че я обича, но сега не беше толкова сигурна. За нищо.

Даде си сметка, че е изпаднала в мрачни мисли, и се изправи, но вместо да се залови за работа, започна да се разхожда безцелно из къщата. Телефонът иззвъня, два бързи тона, които означаваха, че обаждането е на бизнес линията на Кал, която Джейн никога не вдигаше.

Докато минаваше покрай вратата на кабинета му, телефонният секретар се включи и тя чу глас, който помнеше твърде добре.

— Кал, Брайън е. Слушай, трябва да говоря с теб веднага. Докато бях на почивка, измислих как да го направим. Нищо не размърдва мозъчните клетки така, както плаж, покрит с бял пясък. Както и да е, през уикенда се срещнах с един човек, за да съм сигурен, че може да бъде свършено и по всичко изглежда, че ударихме джакпота. Но ако ще го направим трябва да действаме незабавно. — Той спря за миг и понижи глас. — По очевидни причини не исках да използвам факса ти, затова в събота ти изпратих доклад с експресна поща. Би трябвало да го получиш тази сутрин. Обади ми се веднага, щом го получиш. — Той се изкиска. — Честита годишнина!

Джейн прекрасно си спомняше адвоката на Кал, Брайън Делгадо: алчни очи, арогантна стойка и надменно държание. Нещо в обаждането му я обезпокои, навярно злорадата нотка, която беше доловила в гласа му. Ама че неприятен мъж.

Погледна си часовника и видя, че е станало девет. Тази сутрин вече беше пропиляла твърде много време в тревожни мисли и нямаше намерение да добави и обаждането на Брайън Делгадо към списъка с притесненията си. Върна се в кухнята, сипа си чаша кафе и я отнесе в стаята си, където включи компютъра.

Датата проблесна насреща й и тя усети как косъмчетата на тила й настръхват. За миг не беше сигурна защо, ала след това най-сетне осъзна какво вижда и я осени прозрение. Пети май. С Кал се бяха оженили точно преди два месеца.

„Честита годишнина!“

Тя притисна пръсти до слепоочията си. Съвпадение ли беше? Припомни си ехидния глас на Делгадо: „По очевидни причини не исках да използвам факса ти…“. Какви очевидни причини? Това, че тя би могла да прочете загадъчния доклад преди Кал да го е видял? Скочи от стола си и отиде в кабинета, където седна зад бюрото и се заслуша в съобщението, мислейки усилено.

Малко преди десет пристигна куриерът. Тя се разписа, за да получи пратката, отнесе я в кабинета на Кал и я отвори, без дори да се поколебае.

Докладът беше дълъг няколко страници и беше пълен с печатни грешки, което говореше, че Делгадо най-вероятно го беше съставил собственоръчно. В което нямаше нищо чудно. Сърцето на Джейн се късаше от болка, докато четеше всяка съкрушителна подробност от предложението на Делгадо и се мъчеше да асимилира факта, че през цялото време, докато беше правил любов с нея, Кал беше планирал отмъщение.

Мина повече от час, преди да се насили да се качи на горния етаж и да си събере багажа. Обади се на Кевин и го помоли да дойде. Когато видя куфарите й, той се опита да възрази, но тя отказа да го слуша. Едва когато заплаши сама да свали компютъра си на долния етаж, Тъкър отстъпи и го натовари в колата й. След това го отпрати и седна да чака Кал. Старата Джейн би се измъкнала незабелязано, ала новата Джейн искаше да се изправи срещу него за последен път.

18

Джейн не си беше тръгнала!

През плъзгащата се врата в дневната Кал я видя да стои в задния двор, загледана в планината Хартейк. Мускули, които дори не беше забелязал, че са напрегнати, започнаха да се отпускат. Все още беше тук.

Той тренираше във фитнеса, когато Тъкър връхлетя в залата за вдигане на тежести с новината, че жена му си е събрала багажа и се готви да се прибере в Чикаго. На Кевин му отнело няколко часа да го намери и докато бързаше към вкъщи все още облечен в подгизналата от пот тениска и сиви шорти, Кал беше ужасен, че тя може вече да си е тръгнала.

Все още не разбираше защо би искала да направи нещо толкова драстично. Вярно, тази сутрин той беше кисел и груб, но съжали за това почти веднага и реши да се прибере рано, за да има предостатъчно време да хапне от домашно приготвената й пилешка супа. Само че Джейн не беше от тези, които бягат от битките. Лесно можеше да си я представи как го цапардосва с тиган по главата, но не и как си стяга багажа и си отива.

Сега съпругата му стоеше там отвън, в пълна бойна готовност и Кал внезапно си помисли, че тя е единственият човек, когото познава, чиито дрехи бяха така спретнати, както и тези на най-малкия му брат. Беше избрала да си облече за път кремава памучна рокля с висока талия и редица големи жълто-кафяви копчета отпред. Падаше достатъчно свободна, за да скрива бременността й, ала въпреки това някак си успяваше да изглежда наистина изискана. Роклята беше дълга и покриваше по-голямата част от краката й, но не и малките й тънки глезени, нито пък тесните стъпала, обути в чифт простички кожени сандали.

Диадема с шарки като костенурска коруба прибираше косата й назад. Кал загледа как слънцето си играе със златистите кичури и си помисли колко бе хубава тя. Да, жена му притежаваше класическа красота и докато я съзерцаваше изпита същински водовъртеж от чувства: нежност и страст, объркване и негодувание, гняв и копнеж. Защо изведнъж трябваше да я прихване нещо? Един труден характер беше достатъчен за всяко семейство, а в техния случай той принадлежеше на него.

Ала не нравът му беше сегашното изпитание. Един-два часа в спалнята и тя напълно щеше да забрави ужасното му държание тази сутрин, да не говорим пък за глупавата й идея да се върне в Чикаго. Не, истинският проблем се криеше по-дълбоко. Защо трябваше да му казва, че го обича? Не разбираше ли, че щом тези думи бъдеха изречени веднъж, нищо не можеше да бъде същото?

Само ако се беше появила в живота му десет години по-рано, преди да му се налагаше да се справя с факта, че остарява и че отвъд края на футболната му кариера не го очаква нищо. Лесно й беше на нея да мисли за усядане. Тя имаше чудесна работа, която можеше да върши до края на живота си. Но не и той и сега не можеше да се отърве от усещането, че животът му се носи с главоломна скорост в посока, в която не беше готов да поеме. Тази посока може и да допадаше на Боби Том Дентън, но определено не пасваше за него.

Докато посягаше към дръжката на плъзгащата се врата, беше сигурен само в едно — Джейн здравата се беше напушила и единственият начин да я укроти, минаваше през чаршафите. Ала преди да успее да докара нещата дотам, го очакваше солидна доза извинения.

— Здрасти, професоре.

При звука на гласа му тя се обърна и заслони очите си с ръка. Той беше разчорлен, плувнал в пот и страхотно привлекателен, докато се приближаваше към нея. Нещо заседна в гърлото й като голяма и болезнена буца, която сякаш се опитваше да я задуши.

Кал се облегна на парапета и й отправи вълча усмивка.

— Бях във фитнеса и нямах време да си взема душ, така че освен ако не си в настроение за наистина мръсен секс, най-добре изтичай горе и пусни душа.

Джейн напъха ръце в джобовете на роклята си и бавно изкачи дървените стъпала. Как можеше да се държи по този начин, когато бе извършил нещо толкова непростимо?

— Брайън Делгадо се обади тази сутрин. — Тя пристъпи на верандата.

— Аха. Какво ще кажеш да се пъхнеш под душа с мен и да ми изтъркаш гърба?

— Адвокатът ти изпрати плик с документи. Аз ги прочетох.

Това най-сетне привлече вниманието му, макар че и сега не изглеждаше особено разтревожен.

— Откога проявяваш интерес към договорите ми?

— Беше доклад за мен.

Усмивката му се стопи.

— Къде е?

— На бюрото ти. — Тя го погледна право в очите и се опита да преглътне задушаващата болка. — Трябва да вземеш решение относно мен още сега, защото остават само два дни до заседанието на управителния съвет на лабораторията „Прийз“. За щастие, адвокатът ти вече е свършил предварителната работа. Срещнал се е с Джери Майлс и двамата са уредили по-голямата част от гнусните подробности. От теб се иска само да подпишеш един чек с цял куп нули.

— Не знам за какво говориш.

— Не смей да ме лъжеш! — Джейн сви ръце в юмруци. — Казал си на Делгадо да ме съсипе.

— Веднага ще му звънна и ще оправя всичко. Станало е някакво недоразумение.

Кал се обърна към плъзгащата врата, ала тя пристъпи напред, преди да е отворил.