Бяха ненаситни. Джейн имаше чувството, че е създадена, само за да дарява с наслада този мъж и на свой ред да получава удоволствие единствено от него. Никога не се бе усещала толкова обичана, така сигурна в женствеността си. Чувстваше се великолепна и силна, нежна и щедра, напълно задоволена и макар той да не беше изрекъл думите, знаеше с цялото си същество, че я обича. Толкова дълбоки чувства не можеше да бъдат едностранни.

Кал тръгна за летището, чак когато не му оставаше почти никакво време. Докато гледаше как джипът се носи с огромна скорост по алеята, Джейн се усмихна и обви ръце около тялото си.

Всичко щеше да бъде наред.



Най-добрата кънтри група в Телароса свиреше бърза мелодия, ала Кал отклони две покани да танцува — от мажоретка на „Далас Каубойс“ и от една страхотна мадама от хайлайфа на Остин. Биваше го на дансинга, но тази вечер не беше в настроение и то не само защото по-рано през деня беше изиграл една доста скапана партия голф. Обземаше го депресия, гъста и мрачна като планинска нощ.

Част от причината за това негово състояние се доближи до него с много по-весел вид, отколкото един мъж отказал се от футбола, би трябвало да има. Русокосо момиченце, което дори толкова мъничко даваше всички признаци, че когато порасне, ще разбива мъжките сърца, бе сгушено в сгъвката на ръката му, на същото място, което някога беше заемано от футболната топка. Доколкото Кал можеше да прецени, единствените моменти, в които Уенди Сюзън Дентън не беше в обятията на баща си, бяха когато Боби Том размахваше стика за голф или когато майка й я кърмеше.

— Грейси показа ли ти пристройката на къщата? — попита Боби Том Дентън. — Сега, с бебето, решихме, че искаме повечко място. Пък и откакто Грейси я избраха за кмет на Телароса има нужда от кабинет и вкъщи.

— Показа ми я, Би Ти.

Кал се огледа наоколо, търсейки път за бягство, но така и не откри такъв. Хрумна му, че да прекара няколко минути насаме с жената на бившия уайд рисийвър, Грейси Сноу-Дентън, беше едно от малкото удоволствия, които бе изпитал този уикенд. По същото време Боби Том бе зает да очарова спортните журналисти и да разнася Уенди насам-натам, така че за мъничко Бомбардировача не беше принуден да гледа крехкото шаващо вързопче в ръцете му и да вижда собственото си бъдеще.

За своя изненада, страшно беше харесал майката на Уенди, въпреки че кметицата Грейси изобщо не беше от онзи тип мадами, за които някой би очаквал жива легенда като Боби Том да се ожени. Той винаги се бе движил сред поразяващо красиви сексбомби, докато Грейси беше по-скоро сладка и определено миловидна, откровена и искрено я беше грижа за другите. Приличаше на неговата професорка, само дето нямаше нейния навик да се отнесе някъде по средата на разговора, потънала в мисли за теория, която само тя и още около дузина души на света бяха в състояние да схванат.

— С Грейси доста се позабавлявахме, докато правехме проекта на пристройката към къщата. — Боби Том се ухили и побутна широкополата си шапка назад.

Кал си помисли, че Би Ти би могъл да даде няколко урока на Итън за това как да бъде красив като филмова звезда, макар че по лицето му имаше повече бръчки, отколкото по това на преподобния. Въпреки това, той беше адски добре изглеждащо копеле.

— А каза ли ти за тухлената улица, която купих от онзи град в Западен Тексас? Грейси научи, че се канят да изкъртят тухлите и да ги заменят с асфалт, така че отидох и се спазарих с тях. Нищо не може да се мери по красота с използвани тухли. Непременно поогледай къщата и виж какво сме направили с нея.

Боби Том продължи да бърбори за стари тухли и широкодъсчени подове, сякаш това бяха най-важните неща на света, докато бебето се гушеше блажено в сгъвката на лакътя му, смучеше юмручетата си и правеше мили очи на баща си, който не можеше да й се нарадва. Кал имаше чувството, че ще се задуши.

Два часа по-рано беше чул разговора, който великият уайд рисийвър беше провел с Фийби Кейлбоу, собственичката на „Чикаго Старс“, за кърмене! Би Ти явно не беше сигурен, че Грейси го прави както трябва. Не смяташе, че го приема достатъчно сериозно. Боби Том, който никога не бе вземал на сериозно нищо друго, освен футбола, се бе държал така, сякаш кърменето на едно бебе беше най-важната тема на света!

Дори сега мисълта за това караше Бомбардировача да се препоти. Досега бе твърдо убеден, че всичко е просто фасада и Боби Том само се преструва, че животът му е прекрасен, но сега знаеше, че наистина го мисли. Той сякаш не забелязваше, че нещо не е наред. Фактът, че най-великият уайд рисийвър в историята на професионалния футбол се бе превърнал в мъж, чийто живот се въртеше около едно бебе и широкодъсчен паркет, беше ужасяващ! Кал никога не би повярвал, че легендарният Боби Том Дентън би могъл да забрави кой е, ала именно това се бе случило.

За негово облекчение в този миг се появи Грейси и отведе съпруга си нанякъде. Точно преди двамата да се отдалечат, Би Ти погледна жена си с изражение на пълно и абсолютно щастие, от което Кал изпита чувството, че са го изритали в стомаха.

Допи бирата си и се опита да увери сам себе си, че никога не беше гледал професорката по този начин, но работата беше там, че нямаше как да е сигурен. Напоследък тя правеше с него каквото си поиска и кой знае какво глупашко изражение се появяваше върху лицето му, когато беше близо до нея.

Ако само не му беше казала, че го обича, може би нямаше да е обзет от такава паника. Защо й трябваше да изрича тези думи? Когато ги чу, всъщност му стана приятно. Имаше нещо удовлетворяващо в това да спечели любовта на една толкова интелигентна, забавна и сладка жена като професорката. Ала тази лудост се бе изпарила, когато пристигна в Телароса и се сблъска с живота на Боби Том Дентън след оттеглянето му от футбола.

Би Ти може и да беше щастлив от руслото, в което бе навлязло ежедневието му, но Кал знаеше, че самият той не би могъл да бъде. Извън футбола не го очакваше нищо, никаква благотворителна организация, която да ръководи, никаква почтена работа, на която би искал да се отдаде.

Как можеше един мъж да бъде истински мъж, ако не работи? Боби Том си имаше фондацията „Дентън“, ала Бомбардировача знаеше, че самият той не притежава този талант да кара парите да се умножават. Вместо това оставяше авоарите си да си седят в няколко сметки и да трупат лихви. За Кал нямаше достоен живот, който да го очаква от другата страна на голлинията.

Там не го очакваше нищо, освен Джейн. Предишния ден, когато се беше сбогувал с нея, той знаеше, че за разлика от него, тя вече не смята нещата само в краткосрочен план. Тя мислеше за паркети и кърпи за баня с монограм, и за това къде щяха да се установят, когато остареят. Ала Бомбардировача изобщо не беше готов за нещо такова и не искаше жена му да му казва, че го обича! Утре като нищо щеше да поиска от него да разглежда мостри на боя и да избира килими. Сега, когато бе изрекла тези думи, щеше да очаква от него да направи нещо по въпроса, а той въобще не беше готов за това. Още не. Не и когато единствената работа, която умееше, бе да хвърля футболна топка. Не и сега, когато му предстоеше най-тежкият сезон в живота му.



Докато Кал играеше голф в Тексас, Джейн правеше дълги разходки в планината и мечтаеше за бъдещето. Мислеше си за места, където биха могли да живеят и как да промени работната си програма, та от време на време да пътува с него. В неделя следобед свали грозните тапети с металическите червени рози от стените на кътчето за закуска и направи цяла тенджера пилешка супа с фиде.

Когато в понеделник сутринта се събуди от шума на душа, разбра, че Кал се бе прибрал по някое време, след като тя заспа снощи и остана разочарована, че не се беше пъхнал в леглото й. През последните няколко седмици бе свикнала да му прави компания, докато се бръсне, но днес вратата на банята си остана затворена и го видя едва когато слезе в кухнята за закуска.

— Добре дошъл у дома — меко каза тя и зачака мига, в който щеше да я вземе в обятията си. Вместо това той измърмори нещо неразбираемо. — Как се справи с голфа? — попита Джейн.

— Отвратително.

Това обясняваше лошото му настроение.

Кал отнесе купичката от закуската на мивката и я напълни с вода, а когато се обърна, посочи с пръст една от голите стени, от които Джейн беше смъкнала тапетите.

— Не ми е приятно, като се връщам у дома да откривам, че домът ми е изтърбушен.

— Не ми казвай, че онези отвратителни рози са ти харесвали.

— Няма значение дали са ми харесвали, или не. Трябваше да говориш с мен, преди да се заемеш да сменяш интериора на къщата ми.

Нежният любовник, за когото си беше мечтала през целия уикенд, се бе изпарил и Джейн усети как по тялото й плъзва тревога. Беше започнала да мисли за това ужасно място, сякаш бе и неин дом, ала очевидно той не смяташе така. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да мисли трезво.

— Реших, че няма да имаш нищо против.

— Е, имам.

— Добре. Може да изберем нови тапети. С удоволствие ще ги сложа.

По лицето му се изписа неприкрит ужас.

— Аз не избирам тапети, професоре! Никога! Нито пък ти, така че забрави това.

Кал грабна ключовете на колата си от кухненския плот.

— Искаш стената да си остане така?

— И още как.

За миг Джейн се поколеба дали да му каже да върви на майната си, или да остави да му се размине. Въпреки че беше наранена, се спря на второто. Винаги можеше да го изпрати по дяволите и по-късно.