Макар уж да нямаха нищо общо помежду си, никога не оставаха без теми за разговор, нито без неща, които да правят заедно. Утрините й минаваха пред компютъра, докато Кал тренираше и изпълняваше местните си ангажименти, ала повечето следобеди и доста вечери прекарваха заедно.

Кал боядиса къщата на Ани, а Джейн довърши засаждането на градината. На няколко пъти бяха отишли заедно в Ашвил, където бяха вечеряли в някои от най-добрите ресторанти на града и се бяха разхождали из парка на имението Билтмор41 заедно с цели автобуси екскурзианти. Бяха изкачили някои от по-леките туристически пътеки в националния парк „Грейт Смоуки Маунтънс“ и бяха посетили „Конемара“, къщата на Карл Сандбърг42, която я беше очаровала с прекрасното си местоположение и където Кал я беше снимал как си играе с козите, отглеждани там.

По негласно споразумение никога не ходеха в Салвейшън заедно. Когато Джейн искаше да напазарува нещо, отиваше сама. Понякога се натъкваше на Кевин и двамата обядваха заедно в „Петикоут Джънкшън Кафе“, където се преструваше, че не забелязва враждебните погледи на местните. За щастие, все още можеше да прикрива бременността си, като носи широки дрехи.

Двамата с Кал продължаваха да се карат, когато той отново опиташе да се държи властно, но обикновено това бяха приятни сдърпвания и съпругът й никога не проявяваше ледената омраза от първите им седмици заедно. Вместо това беснееше на воля, а на нея и през ум не й минаваше да му развали удоволствието, като откаже да отвърне на предизвикателството му. Истината бе, че тези двубои й харесваха точно толкова, колкото и на него.

Душът спря и тъй като нямаше смисъл да се излага на допълнително изкушение, тя му даде няколко минути, за да се избърше и да се загърне с хавлия, преди да почука лекичко на полуотворената врата и да влезе в банята.

Кал стоеше до умивалника, а черната хавлия беше увита толкова ниско около кръста му, че Джейн се учуди как изобщо се задържа на място. Докато нанасяше крем за бръснене върху лицето си, той обходи с поглед червената й нощничка със Снупи43.

— Кога най-сетне ще се смилиш над мен, професоре, и ще престанеш да ме съблазняваш с тези сексапилни неглижета?

— Утре мисля да си облека една с Мечо Пух.

— Не знам дали сърцето ми ще издържи.

Тя се усмихна, затвори капака на тоалетната чиния и седна. Известно време просто го гледаше как се бръсне, преди да се върне на темата от вчерашния им спор.

— Кал, обясни ми още веднъж защо не искаш да прекараш малко време с Кевин?

— Пак ли започваме?

— Все още не разбирам защо отказваш да го тренираш. Хлапето наистина те уважава.

— Тъкър ме мрази и в червата.

— То е само защото иска да се издигне. Той е млад и талантлив, а ти му пречиш.

Мускулите му се напрегнаха. Не му харесваше Джейн да прекарва време с Кевин, но тъй като тя беше дала да се разбере, че гледа на него като на приятел и тъй като той беше заплашил младежа, че ще му строши и двете ръце, ако само я докосне, между тях се беше възцарило несигурно примирие.

Кал отметна глава назад, за да се обръсне под брадичката.

— Не е чак толкова талантлив, колкото си мисли. Има страхотна ръка, по това няма спор. Бърз е, както и агресивен, но има много да учи за разчитането на противниковата защита.

— Защо ти не го научиш?

— Както вече казах, не виждам логика в това да тренирам конкурента си, пък и съм последният човек, от когото той ще приеме съвет.

— Не е вярно. Защо според теб все още е в Салвейшън?

— Защото спи със Сали Теримън.

Джейн няколко пъти беше виждала в града добре надарената Сали и реши, че в думите му има нещо вярно, но тъй като искаше да говорят за друго, не им обърна внимание.

— Ще стане още по-добър играч, ако поработиш с него, пък и така ще оставиш нещо важно след себе си, когато се оттеглиш.

— Което изобщо няма да е скоро.

Той сведе глава и изплакна крема за бръснене. Джейн знаеше, че навлиза в опасни води и трябва много да внимава.

— На трийсет и шест си, Кал. Не може да ти остава много време.

— Какво разбираш ти? — Взе една кърпа и си избърса лицето. — Аз съм в отлична форма. Няма никаква причина да се оттеглям.

— Може би не още сега, но със сигурност в обозримото бъдеще.

— Все още ми остават доста години.

Джейн си помисли за рамото, което той разтъркваше, когато си мислеше, че никой не го гледа, за хидромасажната вана, която бе накарал да инсталират в банята, и разбра, че сам се залъгва.

— Какво ще правиш, когато се оттеглиш? Имаш ли някакви бизнес начинания, които да те очакват? С трениране ли мислиш да се заемеш?

Мускулите на гърба му се напрегнаха почти незабележимо.

— Гледай си топ кварките, професоре, и остави аз да се погрижа за бъдещето си, става ли? — Той отиде в стаята си и извади чифт боксерки. — Нали не си забравила, че този следобед потеглям към Тексас.

Беше променил темата.

— Някакъв голф турнир, нали така?

— Благотворителният голф турнир на Боби Том Дентън.

— Това някакъв твой приятел ли е? — Джейн стана от тоалетната чиния и се облегна на рамката на вратата към стаята му.

— Миличка, не ми казвай, че никога не си чувала за Боби Том Дентън. Та той е един от най-прочутите уайд рисийвъри на всички времена.

— Уайд рисийвъри?

— На тях куотърбековете подават топката. Сериозно ти казвам, денят, в който Боби Том си прецака коляното и трябваше да се оттегли от активна кариера, беше един от най-лошите в историята на професионалния футбол.

— С какво се занимава сега?

Кал си обу светъл памучен панталон.

— Най-вече се преструва. Живее в Телароса, Тексас, с жена си Грейси и наскоро родилото им се бебе. Държи се така, сякаш семейството му и благотворителната организация, която ръководи, са всичко, от което се нуждае.

— Може би наистина е така.

— Ти не познаваш Боби Том. От съвсем малък живее, само за да играе футбол.

— Звучи така, сякаш сега върши важна работа.

— Фондацията „Дентън“? — Той нахлузи тъмнокафяво поло през главата си. — Не ме разбирай погрешно, прави много добрини. Само този голф турнир, например, ще донесе няколкостотин хиляди долара за цял куп каузи, които го заслужават, но както аз виждам нещата, много хора в тази страна биха могли да ръководят нещо подобно, но на света има само един мъж, който може да улавя футболна топка като Би Ти.

Според нея да управляваш благотворителна организация беше далеч по-важно от това да ловиш пасове, ала знаеше кога да си държи езика зад зъбите.

— Да се оттеглиш от активна дейност би могло да бъде вълнуващо. Вземи себе си, например. Ще имаш възможност да започнеш съвсем нов живот, докато си още млад.

— Харесвам си живота такъв.

Преди Джейн да успее да добави още нещо, Кал прекоси разстоянието, което ги делеше, притегли я в прегръдките си и започна да я целува, докато тя не остана без дъх. През панталоните му усети как се втвърдява, но беше ден и той се отдръпна с видима неохота, като й хвърли жарък поглед.

— Готова ли си да се предадеш?

Очите й се плъзнаха по устните му и тя въздъхна.

— Почти.

— Нали ти е ясно, че нямам намерение да те улеснявам? Няма да се задоволя с нищо по-малко от това да се съблечеш чисто гола на дневна светлина.

— Знам.

— Може дори да те накарам да се поразходиш навън.

Джейн го изгледа мрачно.

— Изобщо няма да се учудя.

— Разбира се, никога не бих те накарал да направиш нещо такова чисто гола.

— Ти си самото състрадание.

— Вероятно ще ти позволя да обуеш някои от онези готини обувки на високи токчета, които имаш.

— Ти си един на милиони.

Той отново започна да я целува. Този път ръцете му бяха върху гърдите й и двамата дишаха толкова тежко, че тя не искаше никога да спират. Точно тази сутрин си бе казала, че ще спре игричките с него, и ето че моментът беше настъпил. Едната й ръка се спусна към ръба на нощничката й.

В този миг телефонът иззвъня. Повдигна нощницата си малко по-високо и продължи да го целува, ала настоятелният звън развали атмосферата.

Кал простена.

— Защо телефонният секретар не се включва?

Джейн пусна нощницата си.

— Чистачките бяха тук вчера следобед. Трябва да са го изключили по погрешка.

— Обзалагам се, че е татко. Каза, че ще ми се обади тази сутрин.

Пусна я неохотно, опря за миг чело в нейното, а после я целуна по върха на носа.

Тя просто не можеше да повярва. Защо трябваше глупавият телефон да иззвъни, точно когато най-сетне бе събрала смелост да му позволи да види дундестото й тяло. За да го остави да говори на спокойствие, отиде в банята си, изкъпа се и се облече. След това слезе в кухнята.

Кал тъкмо прибираше портфейла си в джоба на панталона си.

— Татко беше. Двамата с мама днес ще обядват заедно в Ашвил. Надявам се, че ще успее да я убеди да сложи край на тази лудост и да се върне у дома. Не мога да повярвам, че е толкова упорита.