Той се засмя и се върна в банята, където затвори вратата, само за да покаже глава миг по-късно.
— Всичките тези разправии ми отвориха апетит. Какво ще кажеш да измислим нещо за хапване, щом се облека?
— Става.
Навън дъждът продължаваше да се излива, а в уютната кухня те хапнаха супа, салата и сандвичи, с гарнитура от тако чипс. Докато вечеряха Джейн успя да изкопчи още малко подробности за работата му с тийнейджърите и откри, че от години посвещава част от времето си на деца в неравностойно положение. Беше помагал финансово на центрове за извънучилищни занимания, изнасял бе речи, за да набира доброволци, които да дават допълнителни уроци на онези, които се нуждаеха от тях, бе основал футболни лиги за деца и беше лобирал пред щатските власти за подобряване на програмите им за сексуално и антидрога обучение.
Той отхвърли небрежно забележката й, че не всички известни личности биха отделили толкова време, без да получат нещо в замяна, като изръмжа: „Е, просто го правя“.
Часовникът в коридора отбеляза полунощ. Постепенно разговорът им замря и между тях се възцари неловкост, която липсваше преди. Джейн си играеше с една недоядена коричка. Кал се раздвижи върху кухненския стол. През цялата вечер й беше толкова приятно и спокойно, ала сега изведнъж се смути и се почувства неудобно.
— Късно е — каза най-сетне. — Мисля, че ще си лягам.
Изправи се и вдигна чинията си от масата.
Той също стана и взе чинията от ръката й.
— Ти сготви, аз ще разтребя.
Но вместо да отиде на мивката, остана на мястото си, вперил жаден поглед в нея. Тя можеше да чуе неизречения му въпрос: „Тази вечер, Роузбъд? Готова ли си да захвърлим всички преструвки и да направим това, което и двамата желаем?“.
Ако бе протегнал ръка към нея, щеше да бъде изгубена, но той не го стори и Джейн разбра, че този път първият ход трябва да е неин. Веждите му се повдигнаха в безмълвно предизвикателство.
В гърдите й пропълзя паника. Съвсем наскорошното осъзнаване, че е влюбена в него, променяше всичко. Искаше сексът между тях да означава нещо.
Забележителният ум, който я бе водил през целия й живот, сега отказваше да действа. Обзе я объркване. Имаше чувството, че се е вкаменила и единственото, което успя да изтръгне от себе си, беше любезна усмивка.
— Беше ми приятно тази вечер, Кал. Утре сутринта ще поправя портата.
Той не каза нищо — просто я гледаше.
Джейн се опита да измисли някаква небрежна забележка, която да разсее напрежението, но нищо не й идваше наум. А той все така си стоеше там и я гледаше. Сигурна бе, че е наясно колко неловко се чувства тя, но същото не можеше да се каже и за него. И защо да му е неудобно, когато не споделяше чувствата й? За разлика от нея, не беше влюбен.
Извърна се, обгърната от усещане за загуба. Докато излизаше от кухнята, мозъкът й я уверяваше, че постъпва правилно, но сърцето й нашепваше, че е страхливка.
Кал я гледаше как го оставя сам, обзет от разочарование. Тя бягаше, а той не беше сигурен защо. Тази вечер се опита да не я притиска. Остави й достатъчно лично пространство, внимаваше разговорът да се води на безопасни теми. Всъщност, на самия него му беше толкова приятно, че почти забрави мисълта за секс. Почти, но не напълно. Желанието бе твърде силно, за да може изцяло да го прогони от ума си. На нея й хареса да се любят предишната вечер… сигурен беше в това… но тогава защо лишаваше и двамата от една от основните наслади на живота?
Отнесе съдовете от вечерята в умивалника и ги изплакна. Разочарованието му се превърна в раздразнение. Защо й позволяваше да го разстройва толкова много?
Отвратен от себе си, той се качи на горния етаж, но когато влезе в стаята си, сякаш извадена от някой бордей, настроението му съвсем се скапа. Мощен гръм накара прозорците да задрънчат и той си даде сметка, че бурята се е усилила. Чудесно! Тъкмо беше в унисон с душевното му състояние. Приседна на ръба на леглото и събу едната си обувка.
— Кал?
Вдигна глава и видя вратата на банята да се отваря, ала тъкмо в този миг една ослепителна светкавица разтърси стените и къщата потъна в мрак.
Минаха няколко секунди, а после до ушите му долетя тихо кискане.
Той свали и другата си обувка.
— Току-що останахме без ток. Ще ми кажеш ли какво му е толкова смешното?
— Не е точно смешно. По-скоро е от онези ситуации с една добра и една лоша новина.
— В такъв случай, първо ми кажи добрата.
— Ами те всъщност са слети в едно.
— Не усуквай!
— Добре. Не се ядосвай, обаче… — Разнесе се приглушен смях. — Кал… аз съм гола.
16
Един месец по-късно
Кал пъхна глава в спалнята през вратата на банята, която ги свързваше. В очите му проблясваха искрици.
— Мисля да си взема душ. Искаш ли да се присъединиш?
Тя плъзна поглед по съблазнителното му голо тяло, така красиво очертано в утринната светлина, и трябваше да потисне порива да оближе устни.
— Може би някой друг път.
— Не знаеш какво пропускаш.
— Мисля, че знам.
Нотките на копнеж, промъкнали се неволно в гласа й, сякаш го развеселиха.
— Горката малка Роузбъд. Сама се вкара в задънена улица, а?
И с дръзка усмивка той изчезна в банята.
Джейн се изплези на празния праг, а после подпря буза на сгънатия си лакът и се замисли за онази априлска нощ преди един месец, когато бе взела импулсивното решение да свали дрехите си и да отиде при него. Неочакваното спиране на тока в същия миг, в който прекрачи прага на спалнята му, постави началото на една нощ, изпълнена с наслада и страст, която тя никога нямаше да забрави. Усмихна се на себе си. През изминалия оттогава месец Кал беше станал специалист в правенето на любов, разчитайки само на осезанието си.
Тя също бе станала доста добра, помисли си Джейн, не без известна доза гордост. Може би сластната му природа и липсата му на задръжки й бяха помогнали да се освободи от своите собствени. Би направила всичко… абсолютно всичко… освен да му позволи да я види гола.
Беше се превърнало в игра. Любеше се с него само нощем, на загасени лампи, и винаги се събуждаше преди съмване, за да може да се прибере в стаята си или пък да се мушне в неговата, ако се случеше да заспят в нейното легло. Той би могъл да промени правилата. Бе напълно способен да я надвие или пък да я остави толкова без дъх с целувките си посред бял ден, че тя да отстъпи, но никога не го направи. Състезателният му дух беше твърде силен, за да му позволи да спечели с хитрост, а не поради нейната пълна капитулация.
Настояването й да правят любов на тъмно беше започнало като нежна форма на сексуална закачка, ала седмиците неусетно се нижеха една след друга, а тя осъзна колко силно се беше влюбила в него, и че нещо се бе променило. Започна да се тревожи как ще реагира, когато най-сетне я види гола. Сега беше в четвъртия месец на бременността си и макар да цъфтеше от здраве, талията й се бе разширила толкова, че вече изобщо не можеше да закопчее панталоните си, а дните на блузите, напъхани в полата, бяха отминали безвъзвратно. Със своя растящ корем и скромни по размери гърди, изобщо не би могла да се мери с красавиците от миналото му.
Ала не само недостатъците на тялото й я изпълваха с нерешителност. А ако точно загадъчността го привличаше в леглото й всяка нощ? Тайнствеността и изкусителната сила на непознатото? Задоволеше ли веднъж любопитството си, нямаше ли да изгуби интерес?
Искаше й се да вярва, че няма да има значение, но знаеше колко много съпругът й обича предизвикателствата. Дали все така щеше да се наслаждава на компанията й, ако се подчинеше на волята му? Тя като че ли беше единствената жена в живота му, с изключение на майка му и баба му, която му се опълчваше и отстояваше своето.
Кал беше интелигентен, добър мъж с щедро сърце. Но освен това бе властен и имаше силен състезателен дух. А ако единствено непознатото усещане от нейното неподчинение го караше да търси компанията й, както в леглото, така и извън него?
Джейн осъзна, че времето на игричките бе изтекло. Трябваше да престане да бъде такава страхливка, да си свали дрехите, така че той да я види, и да се изправи срещу истината. Ако не я желаеше заради самата нея, а единствено заради предизвикателството да я покори, значи случващото се между тях не струваше нищо. Трябваше да го направи скоро, реши тя. Лудост бе да продължава по този начин.
Стана от леглото и отиде в банята си. Изпи сутрешните витамини, изми зъбите си, върна се в стаята си с ръка върху нарасналия си корем и се приближи до прозореца, за да погледне към майското утро навън. Планинският склон беше покрит с пъстри багри — разцъфнал кучешки дрян, рододендрони, азалии, както и напъпили планински лаври. Първата й пролет в Апалачите беше по-красива, отколкото би могла да си представи. Теменужки, нарциси и розови орхидеи се бяха разлистили в горите, където се разхождаше, а край къщата бяха нацъфтели глицинии, както и цял куп къпинови храсти. Досега Джейн не бе преживявала толкова великолепен, спиращ дъха месец май.
Но, разбира се, за първи път беше и влюбена.
Даваше си сметка колко е уязвима, ала докато предпазливостта, спотаявала се в очите на Кал толкова дълго, постепенно отстъпваше място на смях и нежност, тя започна да вярва, че може би той също я обикваше неусетно. Преди два месеца подобна идея би била абсурдна, но сега не й се струваше толкова невъзможна.
"Бебето е мое" отзывы
Отзывы читателей о книге "Бебето е мое". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Бебето е мое" друзьям в соцсетях.