— Двайсет и пет.

— А аз съм на трийсет и четири. Девет години по-възрастна от теб.

— Не мога да повярвам. Ти си почти на годините на Бомбардировача.

— Боя се, че е така.

— Не ми пука. — Устните му се свиха, образувайки тънка упорита линия. — Него може и да го е грижа за такива неща като възраст, но за мен те не значат нищо. Работата е там, че… — Той изглеждаше някак огорчен. — Колкото и да го ненавиждам, имам си неписано правило да не се забърквам с омъжени жени.

— Браво!

— Това ти харесва?

— Говори добре за теб.

— Е, предполагам, че е така. — На Кевин, изглежда му стана приятно и като се пресегна през масата, улови ръката й. — Обещай ми нещо, Джейн. Ако някога двамата с Бомбардировача се разделите, непременно ми се обади.

— О, Кевин, наистина не смятам, че…

— Ама че мила картинка!

Дълбок, войнствен глас я прекъсна и я накара да вдигне рязко глава, тъкмо навреме, за да види как Калвин Джеймс Бонър се носи към тях с вид на вулкан, който всеки миг ще изригне. Джейн почти очакваше от ноздрите му да излезе дим и се опита да издърпа ръката си от тази на Кевин, но той, естествено, я стисна още по-здраво. Би трябвало да се досети, че за нищо на света не би пропуснал такава златна възможност да вбеси съпруга й.

— Здрасти, старче. С малката ти женичка тъкмо си бъбрехме. Вземи си стол и се присъедини към нас.

Без да му обръща внимание, Кал впери в нея такъв взривоопасен поглед, че би могъл да помете половин Северна Каролина.

— Да вървим.

— Все още не съм приключила с обяда си. — Тя махна към наполовина изядената салата.

— О, приключила си и още как.

Издърпа салатата изпод носа й и изсипа каквото беше останало в чинията на Тъкър.

Очите й се разшириха. Заблуждаваше ли се или наистина бе свидетел на забележителен пристъп на ревност? Духът й се повдигна още малко, макар че в същото време се опитваше да реши как да се справи със ситуацията. Дали трябваше да направи сцена на обществено място, или насаме?

Кевин й спести необходимостта да вземе решение, като скочи на крака.

— Кучи син!

Един юмрук се стрелна във въздуха и в следващия миг хлапакът бе проснат на пода. Джейн изсъска уплашено и като скочи на крака, се втурна към него.

— Кевин, добре ли си? — След това вдигна свиреп поглед към съпруга си. — Кретен!

— Ама че женчо. Едва го докоснах.

От устата на Тъкър изригна цветиста ругатня и докато той се изправяше, Джейн си напомни, че си има работа с две пораснали деца, и двете — избухливи и свикнали да действат, а не да говорят.

— Престанете веднага! — възкликна тя и също се изправи. — Това трябва да спре още сега.

— Искаш ли да го уредим отвън? — подхвърли Кал на Кевин с ехидна усмивка.

— Не! И тук мога да ти сритам задника.

Тъкър го блъсна в гърдите и той политна назад, но не падна.

Ръцете на Джейн се вдигнаха към бузите й. Те се канеха да започнат побой насред бара и едно от нещата, заради които се биеха, беше тя! Потискайки тази привлекателна мисъл, тя си напомни, че ненавижда насилието и че трябва да сложи край на случващото се.

— Никой няма да сритва ничий задник!

Използва най-строгия си глас, онзи, до който от време на време прибягваше с по-буйните си третокласници. Ала тези момчета не й обърнаха никакво внимание. Вместо това Кал запрати Кевин в един от столовете край бара, а после Тъкър го притисна към стената. Една от рамките с корица на „Спортс Илюстрейтид“, върху която имаше снимка на Бомбардировача, свалящ футболния си шлем, се откачи и тупна шумно на пода.

Джейн знаеше, че не може да ги надвие със сила, затова използва друга тактика. Посегна зад бара, сграбчи един от маркучите там и натисна спусъка. Шурна или обикновена вода, или сода, но каквото и да беше, докато стигне до целта си, то беше изгубило твърде много от силата си, за да има какъвто и да било ефект.

Тя се обърна към зяпачите, които бяха наставали от масите, за да виждат по-добре и се примоли на няколко мъже:

— Няма ли да направите нещо? Спрете ги!

Не й обърнаха никакво внимание.

За миг обмисли идеята да ги остави да се изпопребият, щом така искат, но те бяха прекалено силни, а тя просто не можеше да го понесе. Грабна една кана с бира от бара, втурна се напред и я запрати по тях.

Те ахнаха, изплюха бирата, която им беше влязла в устите и отново започнаха да се налагат, сякаш нищо не се беше случило. Неприятно напомняне за това колко корави бяха и двамата.

Кевин заби юмрук в корема на Кал, който на свой ред му нанесе солиден удар в гърдите. Никой от бизнесмените и пенсионерите, които ги гледаха, не даваше и най-слаб признак, че има желание да помогне. Джейн трябваше да се справи сама, ала единственото, за което се сещаше, беше в разрез с природата й. Само че нямаше по-добра идея, затова седна на един от столовете край бара, пое си дълбоко дъх и запищя, колкото й глас държи.

Звукът беше отвратителен, дори и в нейните уши, но тя не спря. Зяпачите начаса насочиха вниманието си от сбиването към изперкалата блондинка, която седеше на бара и виеше като банши38. Кал така се разсея, че Кевин успя да му прасне един по главата, а после и той изгуби концентрация и се озова на пода.

Джейн отново си пое дъх и продължи да пищи.

— Ще престанеш ли! — изрева Бонър, отдръпвайки се със залитане от стената.

Започваше да й се завива свят, но тя се насили да отприщи нов порой от писъци.

Кевин се изправи от пода, дишайки тежко.

— Какво й става?

— Изпаднала е в истерия. — Кал избърса бирата от очите с опакото на ръката си, пое си въздух и се насочи към Джейн с решителен блясък в очите. — Ще се наложи да я зашлевя.

— Да не си посмял! — възкликна тя.

— Налага се. — В погледа му се беше появило нещо почти сатанинско.

— Само да си ме докоснал и ще се разпищя.

— Да не си я докоснал! — извикаха в един глас трима души от тълпата.

Джейн скръсти ръце на гърдите си и ги изгледа свирепо.

— Ако се бяхте намесили, нямаше да се наложи да прибягвам до това.

— Просто най-обикновено сбиване — измърмори Кевин. — Какво толкова го раздухваш.

Кал я хвана за ръката и я дръпна от стола.

— Тя си пада малко нервозна.

— Виждам. — Тъкър вдигна края на ризата си, за да избърше бирата от лицето си. Скулата му беше сцепена и кървеше, а едното му око се беше подуло.

Мъж на средна възраст с колосана бяла риза и черна папийонка я гледаше любопитно.

— Коя всъщност е тя?

Кал се престори, че не е чул.

— Дарлингтън — отвърна Джейн, протягайки ръка, за да се здрависа. — Джейн Дарлингтън.

— Съпругата ми — измърмори Бонър.

— Съпругата ти? — Мъжът с папийонката изглеждаше леко объркан, докато поемаше ръката й.

— Точно така — потвърди тя.

— Това е Харли Крисп. Той държи местната железария. — Джейн никога не беше чувала по-неохотно представяне.

Харли пусна ръката й и се обърна към Кал.

— Как така за първи път се появи тук с Тъкър, а не с теб?

Съпругът й стисна челюст.

— Те са стари приятели.

Джейн си даде сметка, че всички в бара са я зяпнали преценяващо и никой от тях не изглежда особено дружелюбен.

— Много мило от ваша страна, че най-сетне сте намерили време да се запознаете с хората, които живеят тук, госпожо Бонър — каза Харли.

Джейн чу как неколцина души, в това число и привлекателната барманка, замърмориха враждебно и разбра, че историята за студената съпруга-учен на Кал, която се имаше за по-важна от всички други, се беше разнесла.

Бомбардировача отклони вниманието на тълпата, като нареди на барманката да включи разходите за щетите в сметката на Тъкър. Кевин се намуси, като дете, което бяха наказали да стои в стаята си.

— Ти пръв ме удари.

Без да му обръща внимание, Кал сграбчи жена си с ръка, все още влажна от бирата, и се отправи към изхода.

— Радвам се, че се запознах с всички ви — подхвърли тя през рамо към недружелюбната тълпа. — Макар че бих оценила малко повече помощ.

— Ще млъкнеш ли? — изръмжа Кал.

Издърпа я през верандата и по стъпалата. При вида на джипа му, паркиран до бордюра, Джейн си даде сметка, че й предстои още една битка. Бракът с Кал Бонър се превръщаше във все по-сложна и по-сложна задача.

— Имам си кола.

— Как ли пък не! — Устната му кървеше и вече бе започнала да се подува от едната страна.

— Имам.

— Нямаш!

— Дори в този миг си стои паркирана пред бакалията. — Тя бръкна в чантата си, извади кърпичка и му я подаде.

Той не й обърна никакво внимание.

— Купила си кола?

— Казах ти, че имам такова намерение.

Кал се закова на място. Джейн предпазливо докосна устната му с кърпичката, ала той се дръпна рязко.