— Защо не ме наричаш Кевин? Или дори „сладурче“ — така здравата ще ядосаш старчето.

Тя се усмихна. Той й приличаше на млад голдън ретривър36 — привлекателен, прекалено нетърпелив, пълен с енергия, която не му даваше мира, и безгранична самоувереност.

— Нека да отгатна. Дошъл си в Салвейшън, за да създадеш колкото се може повече неприятности на Кал.

— Аз? Защо ми е да правя нещо такова? Та аз обичам дъртака.

— Ако някой в най-скоро време не те постави на мястото ти, значи на този свят няма справедливост.

— Мястото ми е на резервната скамейка и това изобщо не ми харесва.

— Обзалагам се, че е така.

— Защо не обядваме заедно, Джейн… може да те наричам по име, нали? Защо караш такава таратайка? Не знаех, че все още допускат подобни коли по пътищата. Чия е?

Тя отвори вратата на форда и сложи покупките си на седалката.

— Моя. И не говори за нея по този начин, че ще нараниш чувствата й.

— Тази бракма не е твоя. Бомбардировача никога не би допуснал да караш нещо подобно. Хайде, да идем да обядваме в „Планинаря“. Там приготвят най-хубавата храна в целия град.

Той я улови за ръката и Джейн усети как я водят зад ъгъла към малка, спретната на вид дървена къщурка. По грубо издяланата табела на верандата разбра, че това е барът, за който беше чувала. През цялото време, докато вървяха, Кевин не спря да говори.

— Знаеше ли, че това са въздържателски земи? Няма барове. „Планинаря“ е това, което наричат алкохолен клуб. Трябваше да си купя членска карта, за да вляза. Не мислиш ли, че е адски тъпо? И по тези места можеш да пиеш, но ти трябва членска карта, за да го правиш.

Той я поведе по стълбите, прекосиха дървената веранда и влязоха в малко преддверие, където млада жена по дънки стоеше до нещо като катедра от училищна стая, върху която имаше книга за резервации.

— Здравей, сладурче. Трябва ни маса за двама. На някое по-уютно местенце. — И той й показа членската си карта.

Хостесата му се усмихна и ги преведе през малка, спартански обзаведена трапезария, която изглеждаше така, сякаш първоначално е била предвидена за всекидневна на къщата. Сега обаче в нея имаше половин дузина квадратни дървени маси, които до една бяха празни. Две стъпала отвеждаха в открито помещение с тухлен под, махагонов бар и голяма каменна камина, в чието огнище имаше тръстикова кошница, пълна със стари списания. Звучеше тиха кънтри музика, а около кръглите маси във втората зала и край бара бяха насядали местни хора, които се наслаждаваха на обяда си. Момичето ги отведе до малка масичка съвсем близо до камината.

Джейн никога не си беше падала по барове, но трябваше да признае, че този бе доста уютен. По стените бяха окачени носталгични стари реклами, избелели изрезки от вестници и различни футболни сувенири, включително и синьо-златна тениска на „Чикаго Старс“ с номер 18. До нея висяха няколко корици на спортни списания, сложени в рамки, върху които до една имаше снимки на съпруга й.

Кевин им хвърли поглед, докато й държеше стола с плетена облегалка.

— Колкото и хубава да е храната, гледката направо може да ти съсипе апетита.

— Ако не искаш такава гледка, не трябваше да идваш в Салвейшън.

Той изсумтя, докато сядаше.

— Целият град е с промит мозък.

— О, я порасни, Кевин.

— Би трябвало да се досетя, че ще си на негова страна.

Джейн се засмя при вида на съкрушеното му изражение.

— Аз съм му жена! Какво очакваше?

— Е, и? Не беше ли гений или нещо такова? Не се ли очаква да си безпристрастна и справедлива?

Бе спасена от необходимостта да отговори от появата на сервитьорката, която гледаше куотърбека жадно, но той беше погълнат от менюто и сякаш не забелязваше.

— Бихме искали два бургера, пържени картофки и бира. Нека да е „Ред Дог“.

— Имате ги.

— И две гарнитури от зелева салата.

Джейн едва се сдържа да не извърти очи при тази проява на властническо държание.

— Нека моето да бъде салата Коб37, без бекон, с по-малко сирене, заливката да е отделно. И чаша обезмаслено мляко.

Кевин направи гримаса.

— Ти сериозно ли?

— Храна за ума.

— Все тая.

Сервитьорката си тръгна и Джейн трябваше да изслуша монолог, чиято основна тема беше Кевин Тъкър. Тя изчака и когато храната им пристигна, започна да се храни.

— Какво си намислил в действителност?

— Какво имаш предвид?

— Защо дойде в Салвейшън?

— Хубаво местенце е.

— Има цял куп подобни. — Тя го прониза с поглед, какъвто някоя майка би отправила на сина си тийнейджър. — Кевин, остави пържените картофи и ми кажи какво всъщност правиш тук.

Осъзна, че изпитва желание да защити Кал. Ама че странно, особено като се имаше предвид колко му бе ядосана.

— Нищо. — Той сви рамене и върна шепа картофки в синята им пластмасова кошничка. — Тук съм, за да се позабавлявам малко, това е всичко.

— Какво искаш от него, освен мястото му?

— Че защо ми е каквото и да било от него?

— Иначе нямаше да си тук. — Джейн прокара палец по чашата си с мляко. — Рано или късно Бомбардировача ще трябва да се оттегли и тогава мястото му в отбора ще бъде твое. Защо не можеш просто да изчакаш?

— Защото то трябва да е мое сега!

— Треньорите очевидно не са на същото мнение.

— Те са глупаци!

— Полагаш големи усилия да му вгорчиш живота. Защо? Само защото сте съперници, не означава, че трябва да бъдете врагове.

Тъкър се начумери, от което придоби още по-момчешки вид.

— Защото го мразя и в червата.

— Ако аз мразех някого толкова, колкото ти него, определено бих сторила всичко по силите си, за да стоя надалеч от него.

— Не разбираш.

— Обясни ми.

— Аз… той е истински задник, това е всичко.

— И?

— Той… не знам. — Кевин сведе поглед. Побутна ръба на чинията си. — Не е толкова зле като треньор.

— Аха! Какво означава това?

— Нищо. Просто „аха“.

— Каза го така, сякаш би трябвало да означава нещо.

— Нима?

— Сериозно ли мислиш, че бих искал той да ме тренира? Да ми къса нервите непрекъснато, като ми крещи, че ръката ми не струва нищо, ако нямам акъл за футбола? Повярвай ми, това е последното, от което се нуждая. И без неговата помощ съм дяволски добър куотърбек.

Ала със съветите на Кал сигурно би бил още по-добър, предположи Джейн. Значи затова беше тук. Не само се домогваше до мястото на Бомбардировача, но и искаше той да го тренира. Но освен ако не се заблуждаваше дълбоко, Кевин нямаше никаква представа как да помоли Кал и едновременно с това да запази гордостта си. Скъта тази информация на сигурно място в ума си.

От своя страна, Тъкър очевидно изгаряше от желание да смени темата.

— Съжалявам за онази нощ в хотела. Реших, че си поредната фенка. Не знаех, че двамата сте двойка.

— Няма проблем.

— Определено опазихте връзката си в тайна.

Не за първи път Джейн се зачуди какво ли мислеха за всичко това Джуниър и останалите играчи, които бяха уредили посещението й на неговия рожден ден. И най-вече — бяха ли си държали устите затворени?

Реши, че може да поопипа почвата.

— Няколко души знаеха за нас.

— От отбора?

— Неколцина.

— Не са ми казвали.

Значи приятелите му не бяха проговорили.

— Ти определено не ми се струваш неговия тип.

— Може би не го познаваш толкова добре, колкото си мислиш.

— Може би и не искам.

Той впи зъби в бургера си, отхапвайки залък, който определено беше прекалено голям, за да получи одобрението на който и да било специалист по етикета. Все пак, ентусиазмът му беше заразителен и Джейн си даде сметка, че и тя е гладна.

Докато се хранеха, младокът я забавляваше с разни смешни истории, повечето от които бяха доста цветисти. Фактът, че бе главното действащо лице във всички тях, би трябвало да я подразни, но не го стори. Струваше й се, че тази негова егоцентричност се дължи на липса на увереност, която бе твърдо решен да скрие от света. Макар да имаше доста причини да не го прави, Джейн установи, че харесва Кевин Тъкър.

Той довърши бирата си и се ухили насреща й.

— Проявяваш ли интерес към това да изневериш на Бомбардировача? Защото ако си навита, мисля, че между теб и мен може да се получи нещо.

— Невъзможен си.

Тъкър се усмихна, ала очите му бяха сериозни.

— Знам, че на пръв поглед между нас няма нищо общо, а и ти си няколко години по-голяма от мен, но с теб ми е приятно. Ти разбираш нещата. И си добра слушателка.

— Благодаря. — Джейн не се сдържа и се усмихна в отговор. — И на мен ми е приятно с теб.

— Но сигурно няма да си навита на афера, нали? Така де, та ти си омъжена само от няколко седмици.

— Да, не бива да забравяме този незначителен факт. — Знаеше, че това не би трябвало да й доставя удоволствие, но миналата нощ самочувствието й бе пострадало сериозно, а Кевин Тъкър беше толкова сладък. Все пак, вече имаше предостатъчно грехове на съвестта си и без да напомпва егото си за сметка на неговото. — На колко си години?