Съпругът й издаде задавено възклицание, но Джейн харесваше позицията си на превъзходство и не знаеше милост. Макар краката й да бяха притиснати неудобно до облегалката на задната седалка, не остави това да й попречи да го целува както и където си поиска.

Заради тъмнината не виждаше нищо, но за сметка на това останалите й сетива се изостриха, а от начина, по който той я докосваше и вкусваше, както и по дълбоките му, интимни милувки, разбра, че и с него става същото.

Една съвсем тъничък лунен лъч проблясваше като ручейче по замъгления прозорец; потта от телата им лепнеше по дланите й. Кал улови дупето й в големите си длани и я повдигна.

— Сега, миличка. Сега.

Джейн простена, когато я сложи върху себе си, ала тялото й го прие, без да задава въпроси. Изхлипа и допря гърдите си до устата му, а той започна да я милва с устни, език и зъби, докато тя се отдръпна и започна да се движи отгоре му, за да не полудее.

Въпреки че стискаше хълбоците й, не се опита да й наложи своя ритъм, а я остави да открие свой собствен. Тя се повдигаше и спускаше отгоре му, отвръщайки на настойчивите му, хищни целувки, а зърната й се отъркваха в меките косъмчета на гърдите му. Чувстваше се силна и сигурна, докато му отговаряше страстно. Усещанията я заливаха едно след друго, докато реалността изчезна и й се стори, че се носи през суперколайдер, че прелита по-бързо от скоростта на светлината през тесен подземен тунел към място, където всичко се взриви.

А после извика, когато молекулите, от които беше съставена, се разкъсаха — атомите се разделяха, ядра се разпадаха, всичко се натроши и раздроби, и все пак я остави по-цяла, отколкото бе била някога.

Тялото му се напрегна в мига, в който тя извика. Зъбите му се впиха лекичко в шията й, без да й причинят болка, просто за да я задържат, докато се изливаше в дълбините й. За частица от секундата Джейн почувства пълната му беззащитност и се отпусна напред, защитавайки го, докато той беше в плен на освобождаването си.

Сърцата им думкаха заедно, притиснати едно до друго. Тя зарови устни в косата му.

Най-сетне той се размърда под нея — леко преместване на ръката, движение на крака. Постепенно Джейн започна да си дава сметка за напрежението в разтворените си бедра и схващането в прасеца. Въздухът в колата беше така натежал от сласт, че й беше трудно да си поеме дъх, ала въпреки това не искаше да помръдне. Тази интимна близост между тях й беше твърде скъпа.

— Какво ще правя с теб? — промълви Кал до гърдите й.

„Защо не се опиташ да ме обикнеш?“

Неизречената мисъл я разтърси, а после я изпълни с ужас. Как бе допуснала подсъзнанието й да поеме по този самоунищожителен път? Искаше да се влюби в нея? Кога беше изгубила връзка с реалността? Как можеше да си помисли, дори в мечтите си, че този мъж, който не искаше никакво обвързване в живота си, би могъл да я обикне, особено когато никой друг преди него не бе успял да го направи?

— Ще ме откараш вкъщи — рязко каза тя. — Беше доста приятно, но утре имам много работа и трябва да се наспя.

— Доста приятно?

Всъщност беше разтърсващо, но можеше да му го признае толкова, колкото и да му обясни как тяхното сливане й бе дало напълно ново разбиране за сблъсъците на субатомни частици.

Господи! Защо мислеше за това сега? Всичко, което хората смятаха за нея, беше вярно! Тя наистина беше откачалка.

Джейн посегна към дрехите си. Не можа да открие бельото си в мрака, затова обу дънките си на голо, нахлузвайки ги върху влажната си кожа.

Той отвори вратата и когато осветлението в колата се включи, тя придърпа блузата върху гърдите си. Кал я наблюдава, докато си закопчаваше дънките.

— Не беше зле, професоре, като за някой, който няма чак такъв опит.

От нехайния начин, по който беше омаловажил онова, което за нея бе толкова ценно, й се прииска да заридае.

Прибраха се в пълно мълчание. Той влезе в къщата заедно с нея и тя почувства очите му върху себе си, докато се изкачваше по стълбите, за да отиде в стаята си.

Поколеба се и погледна към фоайето, откъдето съпругът й я наблюдаваше.

— Благодаря за чудесната вечер.

Беше възнамерявала думите й да прозвучат рязко, но вместо това в тях се прокраднаха печални нотки. Не искаше вечерта да приключи по този начин. Ами ако му протегнеше ръка и го отведеше в леглото си? При тази мисъл я побиха тръпки. Това ли беше единственият начин да го задържи до себе си?

Бомбардировача се облегна на входната врата и лицето му придоби отегчено изражение.

— Да, беше страхотно.

Едва ли би могъл да намери по-недвусмислен начин да й каже, че е приключил с нея. За мъж като Кал Бонър, даде си сметка Джейн, играта беше всичко и когато свършеше, той губеше интерес. Угнетена и ядосана, тя се обърна и се отправи към стаята си.

Няколко секунди по-късно чу как джипът потегли.

13

Приятно! Беше казала, че било приятно! Кал седеше на любимата си маса в ъгъла на „Планинаря“, потънал в горчиви мисли. Обикновено около него нямаше свободни места, но тази вечер всички като че ли усещаха, че е в отвратително настроение и гледаха да стоят настрани.

Независимо от лекотата, с която беше отхвърлила случилото се между тях, той знаеше, че професор Роузбъд никога не бе имала по-добър любовник. Този път ги нямаше онези глупости с бутането на ръцете му настрани. О, не! Ръцете му бяха по цялото й тяло, без на нея и през ум да й мине да се противи.

Ала това, което не му даваше мира и му беше приседнало като кост в гърлото, бе фактът, че току-що беше преживял наяве една от най-страхотните сексуални фантазии в живота си, а никога не се бе чувствал по-незадоволен.

Може би сам си беше виновен, задето бе решил да се прави на интересен. Защо просто не я бе сграбчил в къщата, не я отнесе на горния етаж и не я люби в леглото си със запалено осветление и огледалото над тях? Там можеше наистина да се развихри… не че и тази вечер не се беше справил повече от добре, но ако бяха в спалнята му, щеше да види всичко, което искаше да види, и то — двойно.

Напомни си, че го правеха за трети път, а той все още не бе стигнал по-близо до момента да я види гола, отколкото в онази първа нощ. Започваше да се превръща в идея фикс. Само ако не беше угасил осветлението в колата, можеше да се нагледа на воля, ала въпреки че в приказките беше смела, Кал знаеше, че тя в действителност се бои, а я желаеше твърде силно, за да мисли трезво. И сега трябваше да се изправи срещу последиците.

Познаваше се достатъчно добре, за да е наясно, че единствената причина да мисли за нея по хиляда пъти на ден бе, защото все още нямаше чувството, че наистина бяха правили любов. Как би могъл, когато нямаше представа как изглежда? След като откриеше, всичко щеше да свърши. Вместо да се усилва с всеки изминал ден, привличането, което изпитваше към нея щеше да се изпари и той отново щеше да си бъде както преди — готов да броди на воля из плодородните поля на свежи млади момичета с безупречни лица и благ характер… Макар че сериозно започваше да обмисля дали да не вдигне минималната възраст на двайсет и четири, тъй като постоянните закачки започваха да му омръзват.

Мислите му си останаха при професорката. По дяволите, страшно беше забавна. И с ум като бръснач. През годините фактът, че е по-интелигентен от почти всички, го бе направил доста самонадеян, но това не важеше за нея. Тя крачеше до него, без да изостава, клетките на мозъка й щракаха и той почти можеше да усети как наднича във всяко прашно кътче на съзнанието му и си съставя общо взето точна преценка на онова, което виждаше вътре.

— Отново преживяваме трите изпуснати паса в мача срещу отбора на „Чийфс“ миналата година?

Кал вдигна рязко глава и се взря в лицето на своите кошмари. Мамка му!

Устните на Кевин Тъкър се извиха в нагла усмивка, която му напомни, че хлапето не трябваше да прекарва по трийсет минути под топлия душ всяка сутрин, за да раздвижи схванатото си тяло.

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Чух, че по тези земи било много хубаво и реших да проверя. Наех си една от онези ваканционни вили на север от града. Приятно местенце.

— Значи съвсем случайно избра Салвейшън?

— Направо не е за вярване, нали? Вече бях в града, когато внезапно ми присветна, че ти живееш тук. Умът ми не го побира как можах да забравя.

— И на мен.

— Може да ми покажеш някои от местните забележителности. — Кевин се обърна към барманката. — Един „Сам Адамс“33 за мен. И донесете на Бомбардировача още едно от неговото.

Кал пиеше сода, но се надяваше, че Шелби ще си държи устата затворена за това.

Кевин се настани на масата му, без да чака покана, и се облегна в стола си.

— Така и нямах възможност да те поздравя за сватбата ти. Определено изненада всички. С новата ти съпруга доста трябва да сте се забавлявали, задето я сметнах за фенка в онази нощ, когато дойде в стаята ти в хотела.

— О, да, здравата се посмяхме.

— Физичка. Още не мога да го смеля. Вярно, че не изглеждаше като обикновена почитателка, но пък и на учен изобщо не приличаше.

— Външният вид лъже.

Шелби лично им донесе питиетата и спря поглед върху Кевин.