— Господи…

— Не разбирам защо й е да постъпва така. Той наистина е страшно разстроен. — Кал пресуши бирата си и я изгледа сърдито. — Повече не искам да говоря за това, така че ако обичаш, не питай нищо повече.

Всъщност, сам бе решил да сподели всичко, но Джейн предпочете да не му го напомня.

Той запрати празната бирена кутия към далечния екран.

— Покрай твоето бърборене не мога да се съсредоточа върху филма, а Мария тъкмо пее една от любимите ми песни. Мамка му, тази жена наистина изглежда страхотно гола.

— Мария не пее гола в „Звукът на музиката“!

— Имам страхотно зрение и тази жена е гола-голеничка, както майка я е родила. Можеш да видиш дори…

— Грешиш. Голият е барон фон Трап. И определено представлява впечатляваща гледка.

— Това ли наричаш впечатляващо? Този миниатюрен…

— Да.

— Майчице, ако това ти се струва впечатляващо, значи аз наистина ще те ощастливя.

— Самохвалко.

Напълно ли си беше изгубила ума? Нарочно го предизвикваше.

— Докато ти спокойно можеш да имаш брадавици по корема си — аз няма откъде да знам.

— Нямам такива дефекти.

— Ти така твърдиш. — Кал издърпа кутията от сок от ръката й и заедно с бирената ги метна обратно в стиропорения контейнер, който след това вдигна и премести на предната седалка.

— Ето, сега вече можеш да ми покажеш.

— Какво да ти покажа?

— Напълно съм сериозен. Ако имаш брадавици, момчето ми като нищо ще ги наследи, а в такъв случай ще ми трябва малко време, за да се подготвя психически.

— Ти си луд за връзване.

— Просто си разкопчай дънките мъничко. Достатъчно, за да надникна.

— Не!

— Добре тогава. Значи ще трябва да разчитам на осезанието си.

Джейн го плесна през ръцете, когато посегна към ципа й.

— Съгласих се да се натискаме! Не съм казала, че може да ми направиш медицински преглед.

Докато осъзнае какво бе излязло от устата й, той вече се хилеше така, сякаш бе спечелил от тотото.

— Точно така, наистина каза, че ще се натискаме. Ела насам, сладурче, и ми покажи какво имаш.

— Няма!

— Страхливка.

— Няма да се хвана на тази въдица.

— Боиш се да се натискаш с мен. — С едно движение свали широкия й суитшърт и го метна върху стиропорения контейнер. — Страх те е, че няма да успееш да се справиш с мен. Ама че пъзливка.

— Не е вярно.

— Шубе те е да ми покажеш какво имаш. Страхуваш се, че не си достатъчно добра, в сравнение с хилядите жени, които съм имал в миналото си.

— Не са били хиляди.

Усмивката му толкова приличаше на лисича муцунка, че Джейн почти можеше да види как от устата му стърчат пилешки пера.

Сърцето й ускори ритъма си. Беше едновременно уплашена, възбудена и развеселена, поради което й бе трудно да се намръщи и да придаде на гласа си сърдито звучене.

— Е, добре. Предполагам, че може да се понатискам с теб. Но си дръж ръцете далеч от мен.

— Това не е честно, защото смятам да ти позволя да сложиш твоите където си поискаш.

Тя можеше да се сети за поне дузина места.

— Сигурна съм, че нямам никакво желание да го направя.

— Силно се надявам, че това не е вярно.

Той изключи осветлението в колата, потапяйки ги в толкова непрогледна тъмнина, сякаш някой беше угасил звездите.

Постепенно очите й привикнаха с мрака достатъчно, за да може да различи ако не лицето на Кал, то поне очертанията на тялото му. Съпругът й я прегърна през раменете и тя усети, че се премества по-близо до нея.

— Може би просто имаш нужда да ти напомня къде са най-хубавите местенца. — Устните му се плъзнаха покрай обицата й и откриха нежното кътче отдолу. — Това например, е чудесно за загряване.

Дъхът й секна и се зачуди откъде е узнал колко е чувствителна точно там.

— Ако ще говориш през цялото време, може ли поне да използваш някой и друг селяндурски израз, та да мога да си фантазирам?

Устните му подръпнаха лекичко долната част на ухото й, точно до златната обица и лакътят му се удари във вратата.

— Че кой би си мечтал за нещо по-добро от мен?

— Ами… — Джейн усети как цялата настръхва и трябваше да положи усилие, за да продължи да говори. — В лабораторията „Ферми“ имаше един страшно секси физик, един от най-добрите специалисти в областта на топ кварките…

— Съмнявам се, че той е говорил с граматични грешки. — Кал вече си играеше с ъгълчето на устните й. — Предполага се, че трябва да ми покажеш какво умееш. Засега аз върша цялата работа.

Изгубила и последните останки от самоконтрола си, тя наклони глава, така че устните й да срещнат неговите. Допирът й подейства като електрически удар и напълно забрави за всякакви игрички. Целувката им стана по-дълбока и изцяло се отдаде на еротичната наслада. Усети вкуса на бира и пуканки, както и далечния дъх на паста за зъби и нещо опасно, което й напомняше за гръмотевична буря.

— Ти си най-невъзможната жена на света — прошепна той.

Джейн отново го целуна. Кал извади блузата й от дънките и големите му ръце, силни и собственически, се настаниха върху кожата отдолу. Палците му проследиха гръбнака й, а когато стигнаха до сутиена, прошепна в отворената й уста:

— Трябва да се отървем от това, Роузбъд.

Тя дори и не си помисли да възрази. Докато се наслаждаваше на сладостното нахлуване на езика му, той набързо се справи с копчетата на блузата й, въпреки че мракът му пречеше да види какво прави, а после и със сутиена й, който се закопчаваше отпред. Движенията му бяха съпроводени със звуците на тъпи удари, докато се блъскаше ту в една, ту в друга част на колата.

След това се наведе и пое с устни гърдата й. Зърната й бяха чувствителни заради бременността и когато я засмука, Джейн подскочи и зарови пръсти в косата му. Прекрасната болка от нежното подръпване я изпълни с желание едновременно да му извика да спре и да го умолява да продължи.

Знаеше, че трябва да го докосне така, както той нея, и посегна към тениската му. В колата изведнъж бе станало горещо и мекият памук беше влажен под ръцете й. Рамото й се удари в прозореца и тя усети как влагата, която се бе образувала по стъклото, се просмука през блузата й.

Кал й помогна да свали тениската му, след което насочи вниманието си към дънките й. Метна обувките й на предната седалка и дръпна дънките й, докато тя изследваше контурите на голите му гърди.

Джейн ахна изненадано, когато той я събу и голото й дупе докосна хладната тапицерия. Шокът й подейства сякаш бе върху електрически стол и изведнъж всичко започна да се случва твърде бързо. Трябваше й време, за да обмисли нещата, да претегли фактите, да прецени възможностите пред себе си.

— Аз не… ти не…

— Шшт.

Дрезгавият му шепот изпълни запотеното купе на колата, докато ръката му улови бедрото й и го раздалечи от другото. Джейн чу тихо проклятие.

— Твърде е тъмно — промърмори той. — Все още не мога да те видя.

Тя погали очертанията на гърдите му и прокара палец по твърдото връхче на зърното му.

— Опитай с допир.

Кал избра друго, още по-добро сетиво — вкуса — и Джейн имаше чувството, че ще умре от удоволствие, за което само бе мечтала, но никога не бе изживявала.

— Не… — ахна тя. — Не е нужно да го правиш.

Смехът му беше леко накъсан и жената простена, когато горещият му шепот я опари:

— Гледай си работата.

След това отново сведе глава и тя изпита чувството, че се разпада на съставните си части. Чукна лакътя си в запотения прозорец, когато стисна голите му влажни рамене. Той изруга и се удари в седалката, докато преместваше тежестта на тялото си, но нищо от това нямаше значение.

Случващото се беше прекалено наситено, твърде невероятно. Джейн се понесе на вълните на удоволствието, все по-нависоко и по-нависоко, ала тъкмо когато усети, че е на път да достигне върха, Кал се отдръпна.

— О, не! Не и без мен.

Тя лежеше открита и уязвима пред него. Дишането му беше тежко и учестено.

— Господи, идеята беше глупава. Трябваше да го направим в леглото, където ще се виждаме, но не мога да чакам. Нуждая се от теб сега.

Джейн посегна към ципа на дънките му и усети твърдите му, плътни очертания. Дъхът му излезе със съскане, докато го разкопчаваше съвсем бавно, проучвайки всеки милиметър по пътя си, докато най-сетне самоконтролът му се сломи и от гърдите му се откъсна дрезгаво възклицание:

— Стига вече, Роузбъд. Не мога да издържам повече.

— Женчо.

Устните й се спуснаха към гърдите му и очертаха пътечка, която си беше само нейна.

Той издаде звук, който беше нещо средно между смях и стон. В същото време се облегна назад, повдигайки я, така че тя се озова върху него. Бе изгубила всичките си дрехи, с изключение на блузата, която висеше разкопчана от раменете й. Кал бе съблякъл единствено тениската си. Въпреки че го беше освободила от дънките му, в колата беше твърде тясно, за да му ги събуе напълно. Ала гърдите му бяха голи, също като дупето й, и тя го ухапа лекичко.