— Съжалявам. Мислех си за теорията на Зайбърг и Уитън. Доста е сложна.

— Бас държа. — Очите му я обходиха по начин, от който Джейн почувства, че времето, което бе посветила да се конти, не беше отишло напразно. — Не можа да намериш потниче с голямо деколте, а?

— Всичките са за пране.

Той се усмихна и докато гледаше как неочакваната трапчинка се появява върху бузата му, Джейн се зачуди какво прави с мъж като него. Бе толкова по-красив от нея, че спокойно можеше да е дошъл от друга слънчева система.

Осъзна, че си е забравила якето и се обърна, за да изкачи стълбите и да го вземе.

— Вече се уплашихме и бягаме?

— Трябва ми връхна дреха.

— Вземи това.

Кал отиде до дрешника и извади сив суитшърт с цип. Джейн се доближи до него и той наметна дрехата около раменете й, при което ръцете му се задържаха върху нея за миг. Тя усети наситения мирис на бор, сапун и нещо, което принадлежеше единствено на него, опияняващ намек за опасност.

Меките гънки на дрехата покриха ханша й. Джейн сведе очи надолу и й се прииска да беше от онези жени, които са страшно секси в мъжки дрехи, но подозираше, че изглежда просто дундеста. Съпругът й обаче като че ли не откриваше нищо, което да не й е наред, и това й вдъхна увереност.

Бе оставил джипа на двора и както винаги, й отвори вратата. Докато се возеха по шосето, тя си даде сметка, че е нервна и й се прииска той да каже нещо, за да поразсее напрежението, но на него явно му бе достатъчно просто да шофира.

Прекосиха града, където магазините, както и „Петикоут Джънкшън Кафе“ вече бяха затворени за през нощта. В една странична уличка забеляза обляна от светлина сграда, около която бяха паркирани доста коли. Досети се, че това трябва да беше „Планинаря“.

Излязоха от града и поеха покрай планината Хартейк. Тъкмо когато започна да се чуди дали не са тръгнали към Ани, той намали скоростта и свърна по един изровен чакълест път. Фаровете осветиха разнебитена постройка, не по-голяма от будка, която се издигаше от другата страна на тежка верига, препречила пътя.

— Къде сме?

— Виж сама.

Кал спря колата, извади едно фенерче изпод седалката и като свали прозореца, насочи лъча му навън.

Джейн наведе глава и видя знак с формата на звезда, белеща се лилава боя и думите „Гордостта на Каролина“.

— Тук ли реши да ме изведеш на среща?

— Каза, че никога не си била с гадже в автокино като тийнейджърка. Реших, че трябва да наваксаш.

И като се ухили широко на слисаното й изражение, угаси фенерчето и слезе от колата, за да откачи веригата. След това се върна и подкара колата по изровения път, от което Джейн здравата се поразтърси.

— Първата ми среща с мултимилионер — измърмори тя — и ето какво получавам.

— Не ме наскърбявай, като ми кажеш, че вече си гледала този филм.

Тя се усмихна и сграбчи дръжката на вратата, за да не се удари в нея. Въпреки оплакванията си, всъщност не беше недоволна от идеята да бъде насаме с него в това пусто място. За бебето щеше да е хубаво, каза си тя, ако двамата с Кал се поопознаеха малко по-добре.

Светлината на фаровете обходи изоставения парцел, който приличаше на някакъв зловещ фантастичен пейзаж с концентричните си купчинки пръст и редици метални стълбове с високоговорители. Колата се люшна напред, когато той се насочи съм задната част на автокиното, и Джейн сграбчи с една ръка таблото пред себе си, докато с другата инстинктивно закри корема си.

Съпругът й погледна към нея.

— Събудихме малкия, а?

За първи път говореше за бременността й без враждебност. Стори й се, че в нея сякаш разцъфва цвете и по устните й се разля усмивка.

Кал сви в последния ред и каза:

— След минутка отново ще може да заспи. Стига да не е прекалено зает да решава уравнения.

— Няма да го намираш толкова забавно, когато тя започне да подрежда топчетата от зърнената си закуска на групички от по десет, докато останалите деца още ги предъвкват.

— Кълна се, не познавам друг, който да се тревожи повече от теб. Държиш се така, сякаш да имаш акъл в главата е най-голямата трагедия на света. Момчето ще си е съвсем добре. Я ме погледни мен. Фактът, че съм умен, изобщо не ме тревожи.

— То е защото държиш интелекта си под ключ.

— Ами тогава вземи заключи и твоя за малко, та да можем да изгледаме филма на спокойствие.

Джейн нямаше какво да му отговори, затова дори и не се опита.

Той се приближи до средата на последния ред, точно пред една провиснала метална ограда, и паркира на едно от означените места, така че предните колела бяха повдигнати от купчината пръст. След това взе високоговорителя, вкара го в колата, окачи го на кормилото и затвори прозореца, за да задържи навън студения нощен въздух. Джейн се въздържа да отбележи, че говорителят няма кабел.

Той изключи фаровете и двигателя, потапяйки ги в мрак, нарушаван единствено от тънкия сърп на луната. Тя насочи вниманието си към далечния екран, разполовен от един сребрист лунен лъч.

— Трябваше да дойдем по-рано, за да си намерим по-добри места.

— Последният ред е най-хубавият.

— И защо?

— Няма малки деца, провесени през прозорците. Държа на усамотението си, когато съм излязъл, за да се понатискам с някого.

Джейн преглътна с усилие.

— Затова ли ме доведе тук?

— В общи линии, да.

— О!

— Проблем ли имаш?

Луната се мушна зад няколко облака, потапяйки ги в пълна тъмнина. Кал запали осветлението в колата и Джейн видя как ъгълчето на устата му се повдигна — съвършена картина на доволен от себе си мъж. Той се обърна към задната седалка, протегна се и извади голям пакет пуканки.

Умът й изпращаше предупреждения със скоростта на светлината, но тя не беше в настроение да слуша. Искаше да бъде ухажвана, а съпругът й правеше точно това, макар и да беше избрал особен начин да го стори. И независимо какво говореше, Джейн не вярваше, че все още я мрази, защото се усмихваше твърде много, когато бяха заедно.

Освен това беше хитър като лисица, напомни си тя и дори не се бе опитал да скрие факта, че я желае. И тъй като моралният му кодекс очевидно диктуваше вярност, поне през следващите няколко месеца, трябваше или да я съблазни, или да остане на сухо. Искаше й се да мисли, че щеше да се опитва да я спечели, дори ако не бяха хванати в капана на тази невъзможна ситуация, но не можеше да го повярва напълно. Май се налагаше компромис.

— Нямам нищо против, стига да си наясно, че няма да стигна до края на първата среща.

Той отвори пакета и извади шепа пуканки.

— За което те уважавам. Разбира се, може би трябва да обсъдим точно кое броиш за първа среща. Защото май си спомням един изненадващ подарък за рождения…

— Кал…

Мъжът й натъпка пуканките в устата си.

— В хладилната чанта на задната седалка има бира и сок. Виж дали можеш да я стигнеш.

Джейн се обърна и видя малък стиропорен контейнер върху седалката. Коленичи и посегна към него, само за да усети как бавно, но неудържимо полита напред. Докато непохватно се опитваше да се закрепи върху задната седалка, чу смях, в който сякаш се долавяха сатанински лукави нотки.

— Добра идея, сладурче. Май и аз ще се присъединя към теб отзад.

И преди тя да успее да реагира, той слезе от колата, влезе през задната врата и се настани до нея. Джейн оправи блузата си.

— Като те гледам, бащите сигурно са бързали да заключат дъщерите си, когато са те виждали да се задаваш.

— Най-добрите си трикове научих едва в колежа.

— Защо просто не млъкнеш, за да гледаме филма на спокойствие?

— Първо ми подай една бира.

Джейн го стори, като извади кутия с ябълков сок за себе си и отказа да си вземе от пуканките. Той отпиваше от бирата си, тя — от сока си. И двамата облегнаха глави на седалката, потънали в приятно мълчание, докато лампичката в колата грееше меко над тях.

Той протегна ръка върху седалката зад нея.

— От този филм ме избива на любов.

Сърцето й прескочи един удар.

— От коя част по-точно? Когато Мария пее как хълмовете са оживели от звука на музиката? Или онова до ре ми на децата32?

По суровите му устни пробяга усмивка.

— Определено заради Мария. Няма как да не се зачуди човек какво се крие под престилката й.

Разговорът определено навлизаше в опасни води. Джейн не помнеше някога да се е чувствала по-несигурна и изгубила връзка със себе си. Реши да си спечели малко време като смени темата.

— С какво се занимаваш, когато не се срещаш с местните бизнесмени?

За миг си помисли, че няма да получи отговор, но после той сви рамене.

— Тренирам, гостувам на приятели, върша разни задачи. Днес например прекарах няколко часа в кабинета на татко. Харесва му, когато съм наоколо. — Кал се намръщи.

— Нещо не е наред ли?

— Не съвсем. Не знам. Май проблемите между него и мама ще се окажат по-сериозни, отколкото предполагах. — Бръчката на челото му стана по-дълбока. — Татко каза, че е отишла при Ани. Мислех, че просто е на гости за една нощ при баба, но явно е там още от почивните дни, а днес ми съобщи, че нямала намерение да се връща.