— За син на лекар имаш потресаваща диета.

— Когато съм във ваканция, ям каквото ми се яде.

Той грабна лъжица, преметна крак през един от столовете до кухненския плот и седна с разтворени колене, подпрял босите си пети на пречките.

Джейн откъсна очи от дългите му, тесни стъпала и потрепери, когато го видя да загребва щедра доза от купата пред себе си.

— Приготвям доста овесена каша. Защо не хапнеш от нея, вместо това нещо?

— За твое сведение, това не е „нещо“. Това е кулминацията на години научни изследвания.

— На кутията има леприкон.

— Симпатичен е, нали? — Той махна към нея с изцапаната с мляко лъжица. — Но знаеш ли кое им е най-хубавото? Малките парченца маршмелоус31.

— Парченцата маршмелоус?

— На когото и да му е хрумнало да ги добави, е бил страшно умен тип. В договора ми изрично е записано, че в тренировъчния център винаги трябва да е заредено с „Лъки Чармс“ специално за мен.

— Направо зашеметяващо. Разговарям с мъж, завършил summa cum laude, и въпреки това бих могла да се обзаложа, че се намирам в присъствието на идиот.

— Обаче се чудя за едно… колкото и вкусни да са „Лъки Чармс“, може би има друга, още по-вкусна закуска, която само чака да бъде изобретена. — Лапна нов залък. — Ето какво бих направил, ако имах мозък с размерите на твоя, професоре. Вместо да се занимавам с някакви си топ кварки, щях да измисля най-страхотната зърнена закуска на света. Е, ясно ми е, че няма да е лесно. Те вече добавиха шоколад, захарни пръчици, фъстъчено масло, да не говорим пък за всички тези разноцветни парченца маршмелоус, но отговори ми на следното… Някой сетил ли се е за бонбони „М&М“? Ни най-малко. На никой не му е хрумнало, че има огромен пазар за зърнени закуски с „М&М“.

Джейн попиваше всичко това, докато го гледаше как се храни. Седеше на кухненския плот — с боси крака, разтворена риза, под която се виждаха голите му гърди и мускули, които се вълнуваха като течна стомана при всяко негово движение. Картина на невероятно красив тъпанар. Само че този страхотно изглеждащ глупчо всъщност беше адски умен.

Тя напълни купата си и я отнесе до плота заедно с една лъжица.

— С вкус на фъстъци или обикновени?

Той помисли малко.

— Вероятно няма да е добра идея да се започне направо с нещо прекалено сложно. Аз бих опитал с обикновени.

— Мъдър избор. — Тя сипа мляко в собствената си купа и се настани до него.

Той я погледна.

— Наистина ли смяташ да го ядеш?

— Разбира се. Това са овесени ядки така, както Бог ги е предвидил да бъдат консумирани.

Той се пресегна без никаква подкана и гребна с лъжицата си кафявата захар, която се стопяваше в средата.

— Не е зле.

— Взе ми кафявата захар!

— Но знаеш ли какво наистина ще му върви?

— Нека да помисля… „М&М“?

— Никак не си глупава. — Той взе кутията с „Лъки Чармс“ и изсипа малко от съдържанието й върху овесената й каша. — Това ще й придаде хрупкавостта, която й липсва.

— Е, страшно ти благодаря.

— Ама наистина много ми харесват парченцата маршмелоус.

— Вече го спомена. — Тя побутна настрани нежеланата добавка към кашата си и загреба нова хапка. — Нали знаеш, че тези закуски са за деца?

— Аз съм си дете по душа.

Единственото у него, което й напомняше за дете, беше незрялото му отношение към жените. Какво ли го беше задържало навън чак до три сутринта? Свалянето на по-млади жени?

Не виждаше причина да остане в неведение.

— Къде беше снощи?

— Следиш ли ме?

— Не. Не можах да спя добре и те чух да се прибираш много късно, това е всичко.

— Къде съм бил няма нищо общо с теб.

— Има, ако си бил с друга жена.

— Това ли си мислиш?

Погледът му се плъзна по тялото й, жест, който Джейн изтълкува като психологическа война. Тя носеше червена тениска с уравненията на Максуел, макар че последното не се виждаше, запасано в панталона й. Очите му се задържаха върху ханша й, който определено не беше толкова слаб, колкото той беше свикнал да вижда у жените си. Все пак, не изглеждаше особено критичен и това й вдъхна малко увереност.

— Мина ми през ума. — Тя побутна купичката с овесена каша настрани и го погледна изучаващо. — Просто искам да знам какви са правилата. Не сме разговаряли за това и мисля, че трябва да го сторим. Свободни ли сме да спим с други хора, докато сме женени?

Веждите му подскочиха.

— Ние? Какво е това ние!

Джейн се постара лицето й да си остане безизразно.

— Моля? Не те разбирам.

Кал зарови пръсти в косата си, която доста беше пораснала през последните няколко седмици и сега щръкна от едната страна.

— Ние сме женени — отсече той рязко. — Това е.

— Това е какво?

— Това е то.

— Хм.

— Ти си омъжена жена, при това — бременна. В случай че си забравила.

— А ти си женен мъж. — Тя направи пауза. — В случай че си забравил.

— Именно.

— Е, това значи ли, че може да се забавляваме с други, докато сме обвързани, или не?

— Означава, че не може!

Джейн прикри облекчението си като стана.

— Добре. Значи, не може да спим с други, но може да гуляем незнайно къде до малките часове на нощта, без обяснения и без извинения, така ли?

Гледаше го как обмисля думите й и се зачуди как ли ще го увърти, за да се измъкне. Не остана особено изненадана, когато той дори не се опита да го направи.

— Аз мога да гуляя. Но не и ти.

— Ясно. — Джейн взе купичката си и я занесе в мивката. Усещаше, че съпругът й очаква бурна реакция от нейна страна и вече го познаваше достатъчно, за да подозира, че предвкусва удоволствието от това да защити позиция, която и сам знаеше, че е погрешна. — Е, предполагам, че от твоята гледна точка, това е логично.

— Така ли?

— Разбира се. — Тя му отправи кадифена усмивка. — Как иначе би могъл да убедиш света, че все още си на двайсет и една?



В сряда вечерта Джейн отдели доста време, за да се приготви за загадъчната среща, на която най-сетне се бе съгласила да отиде, въпреки опасенията си. Взе си душ, гримира се и се напарфюмира. След това се засрами от себе си, задето отдаваше такова значение на случая. Но беше прекарала толкова хубав ден, че й беше трудно да се сърди дълго. Работата й вървеше много добре, а за нейно удоволствие, тази седмица Кал като че ли прекарваше доста повече време в къщата. Днес дори си беше намерил извинение, за да я придружи по време на разходката й, твърдейки, че се тревожел да не се отплесне с някоя формула и да се изгуби.

На Джейн никак не й се искаше да си признае колко много й харесва да бъде край него. Никога досега не бе срещала някой, който да я кара да се смее както той, а острият му като бръснач ум я държеше нащрек. Каква ирония само, че интелектът му, който го правеше толкова привлекателен в очите й, бе и източникът на най-голямата й тревога.

Пропъди неприятното напомняне за бъдещето на детето си и се замисли за очукания червен форд „Ескорт“, който й бяха докарали преди няколко часа и който сега беше скрит зад една стара барака в далечния край на земите на къщата. Да си купи кола втора употреба по телефона може и да противоречеше на повелите на здравия разум, но беше доволна от придобивката си. Вярно, автомобилът изобщо не хващаше окото с леко изкривената си врата, счупената предна решетка и калпавия опит да бъде приведен в по-добър вид, но се вместваше в бюджета й. А и единственото, от което тя се нуждаеше, бе нещо, с което да се придвижва през следващите няколко месеца, докато се върне в Чикаго при чудесния сатурн, който я очакваше в гаража й.

Освен това не възнамеряваше да държи колата си в тайна, но знаеше, че Кал ще побеснее, а искаше да се наслади на тази вечер, преди да му съобщи, че със затворничеството й е свършено.

Докато довършваше тоалета си, се усмихна. Бе последвала указанията му да си обуе дънки, ала вместо потничето, което й беше препоръчал, избра копринена блуза с цвят на черница, както и златни обици — големи халки, които бяха почти кич и които биха подхождали повече на някоя от кукличките на Кал, отколкото на теоретичен физик. Самата тя не бе сигурна защо ги харесва толкова.

Откопча най-горното копче на копринената си блуза и видя как меката материя се разтвори, разкривайки дантелата, с която беше поръбен черният й сутиен. Погледа се изучаващо, въздъхна и отново закопча блузата. Засега май щеше да се задоволи с леко кичозните обици.

Докато слизаше по стълбите, Кал се показа във фоайето. Носеше стара тениска на „Старс“, която подчертаваше красиво оформените мускули на гърдите му и беше втъкната в чифт дънки — толкова тесни, избелели и окъсани, че спокойно можеше да е и гол.

Погледът му се плъзна по нея като ленив поток в горещ летен ден. Тя се изчерви и се препъна в стъпалото, та се наложи да се улови за парапета.

— Нещо не е наред ли? — невинно попита той.

Задник! Прекрасно знаеше какво не е наред. Мъжът й беше истинска сексуална фантазия от плът и кръв.