Едната вежда на Джейн подскочи.

— За мъж като теб е важно жена му да бъде отражение на самия него. Искаш до себе си младост и красота, защото именно така желаеш да изглеждаш в очите на другите: млад и здрав, съвършен физически екземпляр, който няма за какво да се тревожи, най-малко пък за това, че Кевин Тъкър може да му отнеме мястото.

Кал преметна крак през ръба на леглото и се изправи.

— Това е най-отегчителният разговор, който съм водил някога.

— Още едно доказателство за нашата несъвместимост, защото за мен диалогът ни е повече от интересен. Какво ще правиш, когато кариерата ти на играч приключи, Кал?

— Няма защо да се тревожа за това още дълго време.

— Виждала съм те как слизаш с куцукане от колата, след като си седял твърде дълго, а и имам чувството, че тези половинчасови душове, които вземаш сутрин, не се дължат на прекомерната ти любов към личната хигиена. На тялото ти започва да му идва в повече и то няма да издържи още дълго.

— Сега и от ортопедия ли взе да разбираш?

— Знам какво виждам.

— Няма да ти купя кола. — Той се запъти към вратата.

— Не съм те и молила — извика тя след него. — Възнамерявам да си я платя сама.

— Няма да го направиш. — Бонър подаде глава през вратата. — И ще те вкарам в леглото си.

Джейн се измъкна от завивките, в които се беше оплела, и се изправи, придърпвайки нощницата си надолу.

— Няма да си легна с мъж, който не ме харесва.

— Ще поработим върху тази част.

— Дори не сме били на среща.

— Вече го направихме два пъти!

— Онова не бе нищо повече от медицинска процедура.

Очите му се присвиха.

— Никога не сме се целували — продължи тя, без да отстъпва от своето.

— Е, това е пропуск, който много лесно може да се поправи.

Пристъпи към нея, а в очите му припламна целенасоченост.

— Кал, нямах предвид…

Така и не продължи. Защото искаше да го целуне. Той обхвана китките й с длани. Гръбнакът й се удари в колоната на леглото.

— Приеми го като научен експеримент, професоре.

Приведе се напред, издърпвайки ръцете й зад гърба й. Джейн имаше чувството, че я връзват на кол, само дето единственото, което я придържаше, бяха нежните му пръсти.

Кал сведе поглед към нея и сърцето й трепна неспокойно в гърдите.

— Да видим какъв вкус имаш.

Наклони глава надолу и устните му откриха нейните. Бяха меки и топли, леко разтворени, докосващи я едва-едва. Очите й се затвориха. Струваше й се, че я милват с перце и се зачуди как някой толкова силен бе способен на толкова нежен допир.

Продължи да я измъчва с целувката си. Най-деликатно докосване, най-фина милувка. Сетивата й се разбушуваха. Искаше още и като се повдигна на пръсти, впи устни в неговите, задълбочавайки целувката.

Той се поотдръпна. Ново ефирно докосване. Поглед.

Тя отново се притисна в него и Кал я ухапа лекичко по долната устна. Какво беше това — предупреждение, че куотърбекът бе този, който определя правилата на играта? Тялото й потръпна от нетърпеливо раздразнение.

Бонър възнагради покорството й като покри устните й със своите и проследи очертанията им с връхчето на езика си. Джейн простена. Ако отделяше толкова внимание на една обикновена целувка, какво ли щеше да направи, ако го допуснеше до останалата част от себе си?

Неспособна да издържа повече, тя отново се повдигна на пръсти. Този път той не се възпротиви. Предизвикателното нежно докосване изчезна и Бомбардировача напълно завладя онова, което му предлагаше. Тъй като ръцете му бяха заети да придържат нейните назад, разполагаше единствено с устата си и я използва умело, изпълвайки я с езика си, като в същото време се притисна в нея, така че тя да почувства страстта му.

На свой ред Джейн също се долепи до тялото му, изгубвайки се в тази нова целувка, единение много по-еротично от всеки сексуален акт, който бе преживяла досега. Те бяха мъж и жена — покорител и покорен. Раздвижи тялото си до неговото, сякаш беше змия, потърквайки гърди и корем, бедра и хълбоци. Възбудата от всичко онова, което й бе липсвало, я изгаряше и в страстта си тя зърна за миг какво би било, ако бяха един за друг нещо повече от две тела.

Чу стон, който този път не идваше от нея. Беше дрезгав, задавен, настойчив. Ръцете й изведнъж се оказаха свободни, докато неговите се озоваха върху бедрата й, плъзвайки се под нощницата.

О, да. Искаше го там.

„Побързай. Докосни най-нежното ми място. Най-сладкото ми място.“

Тялото й го подтикваше към дързост, докато умът и сърцето й крещяха да не се дава толкова лесно. Искаше да бъде ухажвана и спечелена, дори да беше само заради тялото й. Поне веднъж в живота си искаше да почувства онова, което другите жени изпитват, когато мъжете се опитват да ги спечелят.

Пръстите му докоснаха меките гънки между бедрата й.

— Спри! — Възклицанието й беше наполовина заповед, наполовина — стон.

— Не!

— Сериозно говоря, Кал. — Джейн си пое въздух с усилие, борейки се за контрол. — Извади си ръцете изпод нощницата ми.

— Искаш да бъдат там. Знаеш, че е така.

Тялото му все още беше притиснато до нея и й се прииска да го беше докоснала там, преди да му каже да спре. Просто един мимолетен допир, за да разбере какво би било да го усети под ръката си.

— Искам да престанеш.

Той се отдръпна рязко.

— Това е глупаво! Толкова тъпо, че направо не мога да повярвам! Двамата с теб сме уловени в капана на този шибан брак. Не можем да се понасяме и единствената утеха, която ще намерим, е в леглото, но ти си прекалено упорита, за да го приемеш.

Толкова необоримо беше доказал това, която тя твърдеше от самото начало, че Джейн трябваше да преглътне болката си, за да му го каже:

— Знаех си, че не ме харесваш.

— За какво говориш?

— Току-що го потвърди. Каза, че не можем да се понасяме, въпреки че аз вече ти споделих, че не те мразя. Така че оставаш само ти. И току-що призна какво изпитваш към мен.

— Не съм казал такова нещо.

— Напротив.

— Е, нямах това предвид.

— Ха!

— Роузбъд…

— Не ме наричай така, гадняр такъв! За теб сексът е просто още един спорт, нали? Нещо, което да правиш, когато не си на футболното игрище или не се наливаш с бира заедно с приятелчетата си. Е, за мен не е така. Искаш да правиш секс с мен? Добре. Разрешавам! Но само при моите условия!

— И какви са те?

— Първо трябва да ме харесваш! И то много!

— Колко си жалка!

С възклицание, пропито от гняв и раздразнение, Джейн сграбчи една възглавница от леглото, запрати я към главата му и изтича в спалнята си.

Няколко секунди по-късно чу как нещо издумка силно, сякаш нечий юмрук се бе забил в стената.

11

Родителите на Кал живееха на една стръмна улица, от двете страни на която се издигаха стари дървета и също толкова остарели къщи. Пощенските кутии бяха обвити с увивни растения, които скоро щяха да разцъфнат, а по верандите имаше бели саксии, които очакваха да се напълнят с пъстри цветове.

Кацнал на върха на един хълм, домът на семейство Бонър беше обрасъл с бръшлян и рододендрони. Беше красива двуетажна къща с кремава мазилка и покрив от извити бледозелени керемиди. Первазите и капаците на прозорците бяха боядисани в същия цвят. Кал спря джипа под един свод встрани, след което слезе и заобиколи колата, за да й отвори вратата.

За миг очите му се спряха върху краката й. Не беше казал нищо за полата и пуловера й с цвят на карамел, въпреки че Джейн беше навила два пъти полата около кръста си, разкривайки поне седем-осем сантиметра от бедрата си, обвити в блед чорапогащник. Помисли си, че той не е забелязал и реши, че трийсет и четири годишните й бедра не могат да се мерят с дългите, изваяни от аеробика крака, с които той беше свикнал, ала възхищението, проблеснало за миг в очите му, я накара да се запита дали пък не греши.

Не помнеше някога да е била толкова объркана. Имаше чувството, че предишната нощ бяха преживели цяла гама от емоции. Докато разговаряла в кухнята, между тях се зароди усещане за близост, каквото тя изобщо не очакваше. Имаше и смях, гняв и похот. Сега именно похотта я притесняваше най-много.

— Косата ти ми харесва — подхвърли Бонър.

Джейн я беше пуснала, бе свалила очилата си и бе отделила двойно повече време от обикновено, за да се гримира. От начина, по който погледът му се плъзна по нея, й се стори, че харесва не само прическата й. Изведнъж той се намръщи.

— Никакви изненади тази вечер, ясно?

— Да. — Тя реши да го подразни, само и само да престане да мисли за предишната нощ. — Не искаш ли да метнеш сакото си върху главата ми, за да си сигурен, че никой от съседите няма да ме види? Ама какви ги говоря! Ако някой ме забележи, винаги можеш да им кажеш, че съм майката на някоя от приятелките ти.

Съпругът й я сграбчи за ръката и я поведе към входната врата.