— О! — Гневът й се отцеди.

Съпругът й се усмихна и прокара нокът по очертанията на фигурката. Кожата на гърдата й настръхна, а зърното й се втвърди. Джейн се ненавиждаше, задето реагира по този начин на нещо, което очевидно беше добре пресметнат ход от негова страна. Нищо чудно, че имаше такова огромно самочувствие — вероятно можеше да възбужда жените и насън.

— Надявам се да доставяш удоволствие на себе си, защото върху мен няма никакъв ефект.

— Така ли? — Той сведе поглед към предницата на нощницата й, където се виждаше недвусмислено доказателство за противното.

Толкова беше арогантен, така самонадеян. Трябваше да си отмъсти, поне мъничко, затова поклати глава и го изгледа тъжно.

— Все още не си го разбрал, нали, Кал?

— Кое?

— Няма значение. — Тя въздъхна. — Предполагам, че под тази самонадеяна маска не си чак толкова лош и не искам да нараня чувствата ти.

В гласа му се промъкнаха войнствени нотки.

— Не се тревожи за чувствата ми. Какво не съм разбрал?

Джейн махна безпомощно с ръка — учудващо сполучлив жест, като се има предвид, че й беше за първи път.

— Глупаво е. Наистина не ми се говори за това.

— Говори!

— Е, добре. Казано направо, това, което ти явно не разбираш, е, че не си мой тип. Просто не ме възбуждаш.

„Кого лъжеш?“

Той отпусна ръка.

— Не те възбуждам?

— Сега те ядосах, нали?

— Да си ме ядосала? Защо, по дяволите, да съм ядосан?

— Изглеждаш бесен.

— Е, очевидно не си чак толкова проницателна, колкото си мислиш.

— Добре. Освен това съм сигурна, че липсата ми на реакция се дължи на проблем с моята проницателност и няма нищо общо с теб.

— Дяволски си права.

Леко свиване на рамене.

— Открай време предпочитам друг тип мъже.

— И какъв е този тип?

— Ами, не толкова едри. Не така шумни. Изискани мъже. Учени.

— Като доктор Крейг Елкхарт? — Той буквално изплю името.

— Какво знаеш за него?

— Само, че те е зарязал заради двайсетгодишна секретарка.

— Не беше секретарка. Въвеждаше данни. И той не ме заряза.

— Аз чух друго. Отървал се е от теб като от непотребна дрипа.

— Нищо подобно. Разделихме се по взаимно съгласие.

— Взаимно съгласие — друг път.

— Вдигаш пара, защото нараних гордостта ти, когато ти казах, че не ме привличаш.

— Срещнал съм немалко лъжкини в живота си, но никоя не може да се сравнява с теб. Признай си, професоре. Възбуждам те толкова, че едва издържаш. Стига да поискам, само след трийсет секунди вече ще си гола и ще се молиш да го направя.

— Няма нищо по-жалко от застаряващ мъж, който се хвали с повяхващите си сексуални умения.

— Повяхващи!

Джейн видя как по скулите му бавно се разлива червенина и разбра, че най-сетне го беше направила. Беше стигнала твърде далеч и сега трябваше да си затвори устата.

— Не се тревожи, Кал. Все някъде ще се намери жена, която да я е грижа достатъчно, за да ти отдели нужното време.

Червенината стигна до ушите му.

Тя го потупа по гърдите.

— А ако и това не подейства, чувала съм, че имплантите вършат чудеса.

Светлите му очи се разшириха, сякаш не можеше да повярва на чутото.

— Мисля, че има и устройства, които не изискват хирургична намеса, а използват налягане и вакуум. Ако се наложи, може дори да измисля някое специално за теб.

— Дотук беше! — Червенината се оттегли от лицето му и преди Джейн да разбере какво става, той наведе рамо, подпря го внимателно на корема й я вдигна. — Опа, сладурче!

Тя установи, че се взира в дъното на дънките му — протъркан плат, опънат върху стройни, мускулести хълбоци. Усети, че й се завива свят и не беше сигурна дали се дължи само на притока от кръв в главата й.

— Кал?

— Аха?

— Моля те, пусни ме.

— След минутка. — Излезе във фоайето, като вървеше внимателно, заради бременността й. Беше сложил ръка зад коленете й, за да я задържи на място и докато се изкачваше по стълбите, я потупа по голото бедро. — Просто стой неподвижна и всичко ще бъде наред.

— Къде отиваме?

— Да посетим Злата кралица.

— Злата кралица? Какви ги говориш? Пусни ме!

— Сега помълчи — каза той, когато достигнаха последното стъпало. — Трябва страшно да се съсредоточа, за да не се обърна твърде бързо и да ударя главата ти в стената, че току-виж си получила сътресение на мозъка, от което коефициентът ти на интелигентност може да падне до нивото на обикновените човешки същества и да започнеш да се държиш като такова.

— Спалнята ми е ей там.

— Обаче Злата кралица е насам.

И той се насочи към своята стая.

— Каква зла кралица? За какво говориш? Пусни ме веднага или ще запищя, сякаш тук се извършва убийство, а след това наистина ще се погрижа да има такова.

— Вече скрих всички електрически уреди и не възнамерявам да вземам душ, ако преди това не съм те заключил в дрешника.

Той наведе рамо и Джейн усети, че я слагат върху нещо меко. Вдигна очи и видя собственото си отражение.

Косата й беше разрошена, нощницата й — омотана около бедрата, кожата й — зачервена. Кал, който стоеше до леглото, се приведе напред и погледна към огледалото под балдахина.

— Огледалце, огледалце от стената, коя ще бъде най-гола на земята?

Злата кралица! Джейн сграбчи една възглавница и я метна по него.

— Не си го и помисляй!

Хвърли се към другия край на леглото, ала той я сграбчи за нощницата и я издърпа назад.

— Време е добрият стар Гуфи да изчезне, за да може възрастните да си поиграят.

— Не искам да играя с теб и да не си посмял да ме съблечеш, арогантен задник такъв!

Матракът хлътна, когато Бонър я възседна.

— Нямаше как да не забележа, че твоят наистина си го бива. Какво ще кажеш да го поразгледам по-отблизо?

Посегна към ръба на нощницата й.

— Недей, Кал. — Джейн притисна дрехата към бедрата си, но още докато го правеше, си даде сметка, че всъщност иска той да я съблече. И защо не? Нали бяха женени?

Все така обкрачил бедрата й, той се поотдръпна, подпирайки се на десния си крак.

— Нали не си мислиш сериозно, че ще живеем заедно цели три месеца без никаква физическа близост?

Сърцето й биеше лудешки, тялото й тръпнеше от желание, а умът й крещеше истината. Бомбардировача не изпитваше и капчица привързаност към нея. За него Джейн не бе нищо повече от сексуално удобство. Тя стисна зъби.

— Забрави ли, че не ме харесваш?

— Така е, но не е задължително двете да вървят заедно. Ти също ме недолюбваш.

— Не е съвсем вярно.

— Значи ме харесваш?

— Не те мразя. Вероятно си свестен тип. По свой собствен особен начин. Знам, че според теб постъпваш правилно, но ми се ще да беше различен.

— По-тъп.

— И това. Както и не толкова внушителен. Всичко у теб ми идва малко в повече — не само тялото ти, но и характерът, банковата ти сметка, избухливостта и най-вече егото ти.

— Не ми говори за избухливост! Не съм аз този, който заплашва хората да ги изпържи с електрически уред в банята. И като подхванахме темата за огромните неща, какво да кажем за този твой гигантски мозък?

Той преметна крак над нея и се настани в края на леглото, облягайки се на колоната на балдахина.

Джейн знаеше, че е постъпила правилно, ала въпреки това я болеше.

— За теб аз съм просто едно удобно тяло — изтъкна му очевидното.

— Ти си ми жена.

— Техническа подробност. — Тя се надигна, подпирайки се на таблата на леглото. — Искаш да бъда груба с родителите ти и да стоя настрана от приятелите ти, а в същото време очакваш да правя любов с теб. Не разбираш ли защо го намирам унизително?

— Не. — Кал я погледна, разширените му ноздри и стиснатите устни сякаш я предизвикваха да спори с него. Възнамеряваше да защити позицията си, макар да знаеше, че тя е погрешна.

— Навярно не би трябвало да се учудвам, че мислиш така. Толкова типично за начина, по който известните спортисти се отнасят с почитателките си. Жените стават, за да се позабавляваш с тях в леглото, но не са достатъчно добри, за да бъдат част от живота на една звезда.

— Да не се опитваш да кажеш, че искаш да бъдеш част от живота ми? Трудничко ми е да го повярвам, професоре, при положение че не харесваш нищо у мен.

— Нарочно изкривяваш думите ми. Просто ти казвам, че не съм съгласна да спя с теб нощем, когато знам, че не ме обичаш, и особено когато през деня ме държиш заключена. Не отричай, че щеше да се отнасяш различно, ако някоя от твоите празноглавки бе сторила това, което направих аз.

— Никоя от тях не е достатъчно умна, за да планира това, което ти извърши! И нямам никакви „празноглавки“!