— В такъв случай ще трябва да говориш с него, не е ли така? — Тя се усмихна на Джейн. — Като познавам Кал, едва ли ще му мине през ум да те заведе другаде, освен в „Планинаря“. Ако искаш да разгледаш някои от местните магазини, с удоволствие ще те разведа. След това може да обядваме заедно.

— Много би ми харесало.

Кал пристъпи напред.

— Хайде, Джейн, не е нужно да се опитваш да бъдеш любезна. Мама разбира. — Той прегърна майка си през раменете. — Точно сега Джейн не може да отдели никакво време, но не иска да нарани чувствата ти. Прие поканата ти, въпреки че би искала да откаже.

— Напълно разбирам. — Изражението на Лин красноречиво говореше, че изобщо не схваща. — Естествено, че работата ти е по-важна от това да излизаш по срещи. Забрави, че попитах.

Джейн бе ужасена.

— Не, наистина…

— Моля те. Не е нужно да ми обясняваш. — Обърна й гръб и прегърна сина си. — Имам работа в църквата. Да бъда майка на свещеника се превръща в същинска професия. Ще ми се Итън да се ожени. — Тя хвърли хладен поглед през рамо към Джейн. — Надявам се да можеш да отделиш малко време за нас в събота вечерта.

Джейн почувства неизречения укор.

— За нищо на света не бих го пропуснала.

Кал изпрати майка си до вратата, където двамата поговориха малко, а след това се върна в кухнята.

— Как можа да го направиш? — попита го тя. — Изкара ме същински сноб пред майка ти!

— Какво значение има?

Той изпъна крак, за да извади ключовете на колата от десния джоб на дънките си.

— Значение? Това беше недвусмислена обида към нея.

— Е, и?

— Не мога да повярвам, че си толкова тъп.

— Сега схванах. — Той сложи ключовете върху кухненския плот. — Искаш да бъдеш горещо обичаната снаха. Това е, нали?

— Просто искам да бъда любезна.

— И защо? За да започнат да те харесват, а после, когато разберат, че се развеждаме, да бъдат съкрушени?

В стомаха й се сви кълбо от тревога.

— Какво точно се опитваш да кажеш?

— Те вече оплакаха загубата на една снаха — тихо отвърна той. — Няма да допусна да го преживеят отново. Когато научат, че се развеждаме, искам да отворят бутилка шампанско, за да отпразнуват, че най-големият им син се е отървал най-сетне от един лош брак.

— Не разбирам.

Ала всъщност разбираше.

— Тогава нека ти го обясня съвсем простичко. Ще ти бъда много задължен, ако се погрижиш родителите ми да те намразят.

Ръцете й затрепериха и тя ги стисна пред себе си. До този миг и сама не си бе давала сметка, че подхранваше далечната, но въпреки това силна надежда да се почувства част от семейството на Кал. За някой като нея, мечтал цял живот да намери мястото си, това бе най-жестоката ирония.

— Значи аз съм нарочената за злодей.

— Не ме гледай така! Влезе в живота ми неканена и го обърна надолу с главата. Не искам да ставам баща точно сега и определено не желая да бъда съпруг. Но ти не ми остави никакъв избор и сега ще компенсираш поне част от стореното. Ако имаш и зрънце състрадание в сърцето си, няма да причиниш болка на родителите ми.

Джейн се извърна и примига няколко пъти. Не би могъл да поиска от нея нещо, което да я разстрои повече от това. За пореден път щеше да бъде аутсайдерът и се зачуди дали това ще бъде нейната роля до края на живота й. Дали винаги щеше да стои встрани и да гледа семействата на другите, връзките, които сякаш се удаваха така лесно на всички останали? Ала този път, ако Кал успееше да се наложи, тя нямаше да бъде просто странна и различна. Този път щяха да я ненавиждат.

— Голяма част от живота ми е тук, в Салвейшън — продължи той. — Приятелите ми. Семейството ми. Ти ще останеш тук само няколко месеца, а после ще изчезнеш.

— Оставяйки след себе си единствено лоши спомени.

— Длъжница си ми — тихо каза Кал.

В онова, което искаше от нея, имаше усещане за справедливост, която бе почти плашеща в своето съвършенство. Това, което му бе причинила, беше неморално, затова месеци наред се измъчваше от чувство на вина. А ето че сега имаше възможност да изкупи греховете си. С нищо не бе заслужила място в семейството му. И наистина му беше длъжница.

Той си играеше с ключовете върху плота и Джейн си даде сметка, че се чувства неловко. Странно бе да го види без обичайната му самоувереност и й трябваше миг, преди да разбере. Боеше се, че тя няма да изпълни това, което искаше от нея, и се чудеше как да я убеди.

— Може и да си забелязала, че в момента между родителите ми има напрежение. Не бе така преди смъртта на Чери и Джейми.

— Знам, че са се оженили като тийнейджъри, но са дори по-млади, отколкото очаквах.

— Било е подаръкът на баща ми за завършване на гимназията. Мама е била на петнайсет, когато е забременяла. На шестнайсет ме е родила.

— О!

— Изхвърлили я от училище, но Ани ни е казвала, че стояла под стадиона по време на церемонията по завършването му, облечена в най-хубавата си рокля, въпреки че никой не можел да я види. Само и само да чуе прощалното му слово по случай завършването28.

Джейн се замисли за трийсетгодишната несправедливост. Амбър Лин Глайд, бедното планинско момиче, било изгонено от училище, защото забременяло, докато богатото момче, заради което е изпаднала в това състояние, стояло на подиума, обсипвано с овациите на общността.

— Знам какво си мислиш — каза Кал. — Но и на него не му се разминало без нищо. Изобщо не му е било лесно. Никой не очаквал да се ожени за нея, но той го сторил и трябвало да издържа семейство, докато следвал медицина.

— С помощта на родителите си, обзалагам се.

— Не и в началото. Мразели майка ми и заявили, че ако се ожени за нея, няма да му дадат и цент. Удържали на думата си в продължение на около година, но после се появил Гейб и те най-сетне започнали да плащат за образованието му.

— Родителите ти сякаш имаха някакъв проблем.

Кал начаса зае отбранителна позиция. Джейн разбра, че беше едно той да говори за неприятностите им, а съвсем друго — да го прави тя.

— Просто са разстроени, това е всичко. Никога не са демонстрирали чувствата си, но с брака им всичко е наред, ако за това намекваш.

— Нищо не намеквам.

Той грабна ключовете от плота и се отправи към вратата, отвеждаща в гаража, но Джейн го спря.

— Кал, ще направя каквото поискаш — ще се държа с родителите ти възможно най-отвратително… но не и с Ани. Тя така или иначе почти се досети за истината.

Изпитваше привързаност към старицата и искаше да има поне един приятел. В противен случай щеше да полудее. Съпругът й се обърна и я изгледа. Тя изпъна рамене и повдигна глава.

— Това мога да ти предложа. Ти решаваш.

Той кимна бавно.

— Приемам.

10

Джейн простена, когато се изправи, за да изключи компютъра, а после се съблече, приготвяйки се за лягане.

През последните три дни прекарваше сутрините си като помагаше на Ани да насади градината си и всички мускули я боляха.

Усмихвайки се, тя сгъна дънките и ги прибра в дрешника, а после извади нощницата си. Обикновено направо настръхваше в присъствието на тиранични хора, но страшно й харесваше бабката да я командори.

Тя строяваше и Кал. В сряда сутринта той настоя да я откара. Когато пристигнаха, баба му посочи стъпалото пред верандата и предложи да престане да наема други хора да свършат онова, за което би трябвало да се погрижи сам. Бонър се залови за работа, мърморейки сърдито, ала не след дълго Джейн го чу да си подсвирква. Поправи стъпалото, а после свърши и други належащи работи по къщата. Днес пък купи боя от железарията и се зае да сваля стария слой от фасадата на къщата.

Тя нахлузи сивата нощница с къси ръкави и апликация на Гуфи29 върху джобчето. Утре щеше да вечеря с родителите на Кал. Той не спомена обещанието й да ги отчужди от себе си, но тя знаеше, че не е забравил.

Беше едва единайсет и въпреки че бе уморена, Джейн се чувстваше прекалено неспокойна, за да си легне. Залови се да подреди работното си кътче и отново се улови, че се чуди къде ли ходи съпругът й вечер. Подозираше, че се вижда с други жени и си спомни забележката на Амбър Лин за „Планинаря“. Днес бе попитала Ани и научи, че е някакъв частен клуб. Дали там се срещаше с мадамите си?

Въпреки че бракът им не беше истински, мисълта за това я нарани. Не искаше той да спи с никоя друга, освен с нея!

Ръцете й замръзнаха върху купчината листове, които подреждаше. Какви ги мислеше? Сексът само още повече би усложнил една достатъчно оплетена ситуация. Ала още докато си го казваше, мислите й се върнаха на начина, по който той изглеждаше днес, докато сваляше старата боя от къщата на Ани, гол до кръста и покачен на една стълба. Гледката как мускулите му се напрягат при всяко движение така я бе влудила, че накрая му метна ризата и му изнесе строга лекция за дупката в озоновия слой и рака на кожата.

Похот. Ето с какво си имаше работа. Чиста и неподправена похот. И нямаше намерение да го допусне.

Нуждаеше се от нещо, което да отвлече вниманието й, затова свали препълненото кошче на долния етаж и го изпразни в гаража. След това се загледа в луната през еркерния прозорец в кухнята и усети, че си мисли за учените от древността — Птолемей, Коперник, Галилей, които се бяха опитвали да разгадаят мистериите на вселената само с помощта на най-примитивни уреди. Дори Нютон не би могъл да си представи инструментите, които тя използваше — от мощния компютър на бюрото й до огромните световни ускорители на частици.