— Напротив. На трийсет и четири съм и остарявам с всяка изминала секунда.

— Достатъчно, Джейн. — Предупредителната нотка в гласа на Кал я съветваше да не издава други тайни, но той спокойно би могъл да си спести усилието.

— Не ми изглеждаш болна.

— Защото не съм. — Тя усети как нещо я докосна по гърба и разбра, че ластичето, придържащо плитката й, е паднало.

— Почувства се по-добре преди няколко часа — добави съпругът й. — Явно все пак не е било грип.

Джейн се пообърна, достатъчно, за да му отправи леко съжалителен поглед — нямаше намерение да подкрепя лъжите му, но той се престори, че не забелязва.

Джим взе един комикс за „Х-Мен“ от кухненския плот и го погледна въпросително.

— Клуб „Книга на месеца“?

— Жена ми ги чете за разпускане. Искаш ли една бира, татко?

— Не. Тръгнал съм към болницата.

Тревога пропъди язвителната забележка, която Джейн се канеше да подхвърли за комикса.

— Нещо не е наред ли?

— Ами сандвич? — прекалено бързо се обади Кал. — Джейн, направи по един сандвич за мен и татко.

— С удоволствие ще приготвя сандвич на баща ти. Ти и сам можеш.

Едната вежда на Джим подскочи и той отправи на сина си поглед, който според Джейн означаваше нещо като: „След всички тези години, това ли е най-доброто, което успя да намериш?“.

Само че тя отказваше да бъде сплашена.

— Някакви изследвания ли ще си правите? Надявам се, че не сте болен.

Кал се спусна напред.

— Имаш малко кал по лицето, миличка, от разходката до къщата на Ани. Може би ще е най-добре да се качиш на горния етаж и да се пооправиш.

— Няма нищо тайно — каза Джим. — Лекар съм и имам пациенти, които трябва да прегледам.

В продължение на един дълъг миг тя не бе в състояние да помръдне, връхлетяна наново от огромните размери на грешката, която беше допуснала. Обърна се рязко към Кал.

— Баща ти е лекар! Колко срамни тайни криеш още?

Нейното сърце сякаш се късаше, а той изглеждаше развеселен.

— Знам, че се надяваше на някой, който вари контрабандно спиртни питиета, миличка, но днес просто не ти е ден. Макар че като се замисля… татко, нали веднъж ми спомена, че прадядо ти имал спиртна фабрика някъде в планината?

— Така съм чувал от баща си. — Джим я погледна изучаващо. — Защо те интересува?

Кал не я остави да отговори и по-добре, защото буцата в гърлото й беше прекалено голяма, за да й позволи да изрече каквото и да било.

— Джейн е нещо като почитателка на южняшките планинци. Самата тя е градско чедо, но страшно си пада по всякакви селяшки истории и беше ужасно разочарована, когато установи, че носим обувки.

Джим се усмихна.

— Предполагам, че бих могъл да се събуя.

Откъм фоайето се разнесе мек женски глас с южняшки акцент.

— Кал, къде си?

Той въздъхна.

— В кухнята, мамо.

— Минавах насам и видях, че портата е отворена.

Също като баща му, жената, която се появи на прага, изглеждаше прекалено млада, за да има трийсет и шест годишен син, както и прекалено изискана, за да е дъщеря на Ани Глайд. Красива, добре поддържана и елегантна, тя бе оформила светлокестенявата си коса в къса, модерна прическа, която се извиваше зад ушите й и подчертаваше ясносините й очи. Вероятно имаше тук-таме сиви кичури, но ги бе прикрила с боя в естествен цвят. Високата й фигура беше подчертана от тесен черен панталон и широко сако от мек вълнен плат с цвят на грозде, на чийто ревер имаше абстрактна сребърна брошка. В сравнение с нея Джейн се почувства като някое бездомно просяче с изцапаното си лице и разпиляната коса, в която имаше листа.

— Ти сигурно си Джейн. — Жената пристъпи напред, протегнала едната си ръка. — Аз съм Лин Бонър. — Поздравът й беше топъл, но когато пое дланта й, снаха й изпита усещането за дълбока резервираност. — Надявам се, че се чувстваш по-добре. Кал каза, че си болна.

— Добре съм, благодаря.

— На трийсет и четири е — обяви Джим от мястото си до кухненския плот.

Лин сякаш се сепна за миг, а после се усмихна.

— Очарована съм.

Джейн усети, че започва да изпитва симпатия към майката на съпруга си. Баща му се настани на един от столовете до плота и изпружи крака.

— Кал каза, че си падала по южняшките селяни. Значи страшно трябва да те хареса, Амбър.

Джейн видя сина да отправя озадачен поглед към баща си, не й убегна и едва забележимото безочие, промъкнало се изведнъж в тона на Джим Бонър. Жена му обаче изобщо не реагира.

— Кал несъмнено ти е казал, че току-що се върнахме от почивка, съчетана с медицинска конференция. Наистина съжалявах, че не се чувстваше достатъчно добре, за да се присъединиш към нас на снощната вечеря. Но ще поправим пропуска в събота. Джим, ако не вали, може да запалиш скарата.

Джим кръстоса глезени.

— О, Амбър, след като Джейн толкова харесва южняшките традиции, не е ли по-добре да забравим за скарата и ти да й приготвиш някой от специалитетите на семейство Глайд? Например боб със сланина или пък малко от онази пача, дето майка ти я приготвяше. Някога опитвала ли си пача, Джейн?

— Не, мисля, че не съм.

— Не мога да си представя, че Джейн би поискала нещо такова — хладно каза Лин. — Вече никой не яде пача.

— Може отново да я върнеш на мода, Амбър. Защо не кажеш на всичките си шикозни приятелки следващия път, когато отидеш на някоя от онези големи благотворителни събирания в Ашвил.

Кал се взираше в родителите си така, сякаш ги виждаше за първи път.

— Откога наричаш мама Амбър?

— Това й е името — отвърна Джим.

— Ани го използва, но никога не съм чувал ти да се обръщаш към нея така.

— Къде пише, че човек трябва да прави нещата по един и същи начин цял живот?

Кал погледна към майка си, ала тя не каза нищо. С очевидно неудобство той се извърна и отново отвори вратата на хладилника.

— Наистина ли никой не иска сандвич? Мамо?

— Не, благодаря.

— Пачата е част от наследството на семейство Глайд. — Джим явно нямаше намерение да се откаже току-така от тази тема. — Нали не си го забравила, Амбър?

Той прониза жена си с толкова студен поглед, че Джейн усети пристъп на съчувствие към майката на съпруга си. Знаеше точно какво е да попаднеш под прицела на подобен поглед. Без да изчака отговор, Джим се обърна към нея:

— Пачата е като наденица, Джейн, но се прави от свинска глава без очите.

Лин се усмихна малко сковано.

— Направо отвратително. Не знам защо майка ми изобщо я приготвяше. Преди малко се чухме по телефона — именно от нея разбрах, че се чувстваш по-добре. Изглежда, че доста те е харесала.

— И аз я харесвам. — Джейн искаше да сменят темата също толкова силно, колкото и новата й свекърва.

Не само че подмолните течения на напрежението между родителите на Бомбардировача я караха да се чувства неудобно, но и напоследък стомахът й не беше особено предсказуем и никак не й се искаше да рискува с разговори за очни ябълки и свински глави.

— Кал ни каза, че си физичка — рече Лин. — Истински съм впечатлена.

Джим се изправи от стола.

— Жена ми не завърши гимназия, така че понякога се смущава в присъствието на високообразовани хора.

Лин изобщо не изглеждаше смутена и Джейн почувства, че Джим Бонър започва да й става неприятен с далеч не толкова деликатните си подигравки. Съпругата му може и да бе готова да пренебрегне държанието му, но не и тя.

— Няма абсолютно никаква причина за смущение — заяви тя с равен глас. — Някои от най-големите глупаци, които познавам, са с висше образование. Но защо ли ви го казвам, доктор Бонър? Сигурна съм, че и сам сте го виждали.

За нейна изненада той се усмихна. След това пъхна ръка под яката на жена си и разтърка врата й с фамилиарността на някой, който го правеше от близо четири десетилетия насам. Жестът беше толкова интимен, че Джейн изведнъж почувства, че е нагазила във води, които бяха прекалено дълбоки за нея, и й се прииска да си бе държала устата затворена. Каквито и проблеми в брака си да имаха тези двамата, очевидно съществуваха от години и не й влизаха в работата. Животът й бе наситен с предостатъчно собствени брачни противоречия, за които да се тревожи.

Джим се отдръпна от жена си.

— Трябва да вървя или ще закъснея за визитация. — Обърна се към снаха си и я стисна приятелски за ръката, след което се усмихна на сина си. — Приятно ми беше да се запознаем, Джейн. Ще се видим утре, Кал.

Бащинската му обич беше очевидна, ала Джейн забеляза, че докато излизаше, дори не погледна съпругата си.

Кал сложи пакет с колбаси и сирене върху кухненския плот и когато чу външната врата да се затваря, се обърна към майка си.

Тя отвърна на погледа му със съвършено самообладание и Джейн усети, че невидимата бариера, издигала се около нея до този миг, изчезна в секундата, в която съпругът й си отиде.

Бомбардировача изглеждаше разтревожен.

— Защо те нарича Амбър? Не ми харесва.