Сюзън Филипс - Бебето е мое

Той се изправи, изтупвайки няколко мокри листа от дънките си.

— Говори, по дяволите!

— Нищо няма да ти кажа. — Звучеше подразнен, но не особено опасен.

Това обаче не я успокои. Тъкмо обратното — Джейн отново усети как в нея се надига истерия.

— Кажи ми още сега, или се кълна, че ще намеря начин да те убия! Ще сложа стрихнин в храната ти! Ще те накълцам със сатър докато спиш! Ще изчакам да влезеш под душа и ще хвърля вътре някой електрически уред! Някоя вечер ще те причакам до вратата и когато влезеш, ще ти разбия главата с бейзболна бухалка!

Той спря да си отупва дънките и я погледна някак с любопитство вместо с тревога. Джейн осъзнаваше, че като се държи по този начин изглежда още по-ирационална и това съвсем я влуди.

— Казвай!

— Ама че си била кръвожадна! — Бонър поклати глава с леко слисано изражение. — Това с електрическия уред… ще ти трябва удължител или нещо такова, за да стигнеш чак до душа. Или може би не възнамеряваш да го включиш?

Тя стисна зъби. Чувстваше се пълна глупачка.

— Ако не е включен, няма да може да те изпържи, нали така?

— Имаш право.

Пое си дълбоко дъх и опита да си възвърне здравия разум.

— Кажи ми резултата си от CAT. Поне това ми дължиш.

Кал сви рамене и се наведе, за да вдигне очилата й.

— Някъде около хиляда и четиристотин или нещо такова. Може да е и по-малко.

— Хиляда и четиристотин!

Джейн го удари с всичката сила, която имаше, а после се отдалечи от него, потъвайки в гората. Бомбардировача беше лицемер и измамник и тя се чувстваше отвратена до дъното на душата си. Дори Крейг не бе умен колкото него.

— В сравнение с теб аз съм направо тъпак — извика той и я последва.

— Да не си ми проговорил никога вече.

Кал се доближи до нея, но не я докосна.

— Хайде де, Роузбъд. Трябва да се успокоиш достатъчно, за да мога да те нахокам заради това, което ми причини… а то е далеч по-лошо от проклетите ми резултати от CAT.

Тя се обърна рязко към него.

— На мен не си ми сторил нищо! Направи го на детето ми, не го ли разбираш? Заради теб едно невинно дете ще порасне, смятано за откачалка.

— Никога не съм ти казвал, че съм глупав. Ти реши, че е така.

— Говореше с граматични грешки! Първата ни нощ заедно го направи няколко пъти!

Ъгълчето на устните му трепна едва забележимо.

— Просто за цвят. Няма да ти се извинявам за това.

— Из цялата къща е пълно с комикси!

— Само се опитвах да отговоря на очакванията ти.

В този миг Джейн не издържа и рухна. Обърна му гръб, кръстоса ръце върху ствола на най-близкото дърво и подпря чело върху китката си. Всички унижения от детството й се завърнаха — подигравките и жестокостта, ужасната изолация. Никога не се бе чувствала на място, а сега същото очакваше и детето й.

— Ще заведа бебето в Африка — прошепна тя. — Далеч от цивилизацията. Аз ще го уча, за да не се налага да израсне с гаврите на другите деца.

Учудващо нежна ръка докосна тила й и започна лекичко да я разтрива.

— Няма да ти позволя да го направиш, Роузбъд.

— Ще го сториш, когато видиш, че всички го смятат за откачалка.

— Никой няма да мисли по този начин. Така ли гледаше баща ти на теб?

Всичко в Джейн се вцепени. Тя се отдръпна от него, извади носна кърпичка от джоба на якето си и бавно избърса очите си и си издуха носа, опитвайки се да възвърне самоконтрола си. Как можа да допусне да се срине по този начин? Нищо чудно, че той я мислеше за луда.

Подсмръкна за последен път и когато Кал й подаде очилата, си ги сложи, без да обръща внимание на парченцата мъх, които стърчаха от едната дръжка.

— Съжалявам, че направих такава отвратителна сцена. Не знам какво ми стана. Досега не бях удряла никого.

— Усещането е страхотно, нали?

Той се ухили широко и за нейно изумление върху суровата му буза се появи трапчинка. Поразена, тя я погледа в продължение на няколко дълги мига, преди да успее да събере мислите си.

— Насилието не решава нищо, а можех да те нараня сериозно.

— Не се опитвам отново да те изкарам от релси, Роузбъд, но когато става въпрос за юмруци, изобщо не те бива.

Кал я улови за ръката и я поведе обратно към къщата.

— Аз съм виновна. От самото начало вината е единствено моя. Ако не бях допуснала да повярвам на всички възможни клишета за спортистите и южняците, щях да преценя по-добре умствените ти способности.

— Аха. Разкажи ми за баща си.

Джейн почти се препъна, но ръката му над лакътя й я задържа да не падне.

— Няма нищо за разказване. Работеше като счетоводител в компания, произвеждаща перфоратори за хартия.

— Умен мъж?

— Интелигентен. Не брилянтен.

— Май схващам картинката.

— Не знам за какво говориш.

— Не е имал представа как да те отгледа, нали?

Тя ускори крачка.

— Правеше най-доброто, на което бе способен. Наистина не ми се говори за това.

— Да ти е минавало през ума, че проблемите ти като дете са имали повече общо с отношението на баща ти, отколкото с коефициента ти на интелигентност?

— Нищо не знаеш.

— Дипломата ми казва друго.

Джейн не можа да отговори, тъй като в този миг стигнаха къщата, където Ани ги чакаше до мрежестата врата. Тя измери внука си с гневен поглед.

— Ти наред ли си? Ядосаш ли бременна жена по тоз’ начин, то ще бележи бебето, със сигурност.

— Какви ги говориш? — Кал настръхна войнствено. — Кой ти каза, че е бременна?

— Инак нямаше да се ожениш за нея. Акълът не ти стига да го направиш.

Джейн беше трогната.

— Благодаря ти, Ани.

— Ами ти? — нахвърли се бабата върху нея. — Какво си мислеше, та се държа тъй? Ако побесняваш всеки път, щом Калвин те ядоса, бебето ще се обеси на пъпната връв много преди да е успяло да си поеме първата глътка въздух.

Джейн си помисли дали да не изтъкне физическата невъзможност на нещо такова, но реши да си спести усилието.

— Ще внимавам повече.

— Следващия път, когато те вбеси, просто му извади една пушка.

— Гледай си твоята работа, стара кукумявке — изръмжа Кал. — Тя и бездруго има предостатъчно идеи как да ме пречука.

Старицата наклони глава към нея и изведнъж сякаш я обзе тъга.

— Чуй ме, Джейни Бонър. Не знам какво се е случило между теб и Калвин, та е трябвало да се ожени за теб, но от туй, дето видях преди няколко минути, ми е ясно, че не преливате от любов един към друг. Той се е оженил за теб и аз се радвам, но ти казвам направо — ако си му погодила някой номер, за да го вържеш, гледай Амбър Лин и Джим Бонър да не научат за това. Те не са широко скроени като мен и ако дори само заподозрат, че си сторила нещо лошо на момчето им, ще те съсипят, ако ме разбираш.

Джейн преглътна мъчително и кимна.

— Добре. — Ани се обърна към Кал. Тъгата й изчезна, а очите й станаха лукави. — Учудвам се, че някой, дето е толкоз закъсал от грип като Джейни, е намерил достатъчно сили да прехвърли планината.

Кал изруга под нос, а съпругата му я зяпна.

— За какво говориш? Не съм болна от грип.

Бонър я сграбчи за ръката и я затегли.

— Хайде, Джейн, да си вървим у дома.

— Почакай малко! Искам да знам какво имаше предвид с това.

Той я издърпа зад ъгъла на къщата, но не и преди тя да чуе пронизителното кискане на Ани.

— Не забравяй какво ти казах за пъпната връв, Джейни Бонър, ’щото ми се чини, че Калвин е на път отново да те ядоса.