Поднесе супата в една порцеланова и една пластмасова купа, заедно с парченца царевичен хляб от един панер. Докато се хранеха на масата в кухнята, Джейн си помисли, че никога не се бе наслаждавала повече на някое ядене. След две седмици изолация беше прекрасно да бъде с друго човешко същество, особено такова, което не се ограничаваше единствено с даване на резки заповеди и хвърляне на свирепи погледи.

Изми съдовете и тъкмо носеше чаша чай на Ани, която се бе върнала във всекидневната, когато сред купищата картини, керамични балерини и стенни часовници, които висяха до вратата, забеляза три дипломи.

— На внуците ми са — обясни Ани. — Но те ми ги дадоха. Знаят, че хич не ми хареса, дето трябваше да напусна училище след шести клас, та ми ги дадоха в деня, в който завършиха. Оназ’ най-отгоре е на Калвин.

Джейн взе очилата си от кухненската маса и се взря в най-горната диплома. Беше от Мичиганския университет и удостоверяваше, че Калвин Е. Бонър е бакалавър, завършил естествени науки… с пълно отличие.

Summa cum laude26.

Джейн вдигна ръка към гърлото си и рязко се обърна.

— Кал е завършил summa cum laude?

— Тъй му казват, когато някой е много умен. Мислех, че като си професорка, ще го знаеш. Моят Калвин открай време е страшен акъллия.

— Той… — Джейн преглътна мъчително, борейки се да продължи, докато в ушите й се надигаше оглушително бучене. — Какво е завършил?

— Че не ти ли е казал? Много спортисти карат само лесни курсове, но не и моят Калвин, той не беше като тях. Взе диплома по биология. Открай време обича да скитосва из горите и да събира разни работи.

— Биология? — Младата жена имаше чувството, че са я ударили в корема.

Ани присви очи.

— Странно ми се чини, че не го знаеш, Джейни Бонър.

— Предполагам, че не е станало дума.

Стаята започна да се върти около нея, струваше й се, че ще припадне. Обърна се тромаво, разливайки горещ чай върху ръката си, и се върна в кухнята с несигурна стъпка.

— Джейни? Нещо не е наред ли?

Не беше в състояние да говори. Дръжката на чашата се счупи, когато я изпусна в умивалника. Притисна ръка до устата си, борейки се с надигащата се вълна на ужас. Как можа да бъде толкова глупава? Въпреки всичките кроежи си беше докарала на главата именно онази катастрофа, която толкова отчаяно се бе опитала да избегне, и сега детето й изобщо нямаше да бъде обикновено.

Стисна ръба на умивалника, докато суровата действителност помиташе бляновете й. Знаеше, че Кал е учил в Мичиганския университет, но и през ум не й бе минало, че се е отнасял сериозно към образованието си. Та нали спортистите обикновено изкарваха само минималния брой курсове, необходими да се дипломират? Това, че бе учил биология и завършил с отличие в един от най-престижните университети в страната, имаше толкова ужасяващо значение, че тя не бе в състояние да го асимилира.

Интелигентността клонеше към средното положение. Този факт отекваше в ума й. Единственото, което ценеше у него — глупостта му — не бе нищо повече от илюзия. Заблуждение, което той нарочно бе поддържал. А като не бе прозряла през него, Джейн бе обрекла детето си на същия живот на изолация и самота, който и тя бе водила.

Обзе я паника. Горкото й дете! Щеше да бъде някаква откачалка, досущ като нея.

Не можеше да допусне това да се случи. По-скоро би умряла, отколкото да позволи детето й да страда като нея. Щеше да се премести! Щеше да заведе бебето в Африка, в някоя затънтена и първобитна част на континента. Сама щеше да го обучава, та скъпото й отроче никога да не познае терора на другите деца.

В очите й запариха сълзи. Какво беше сторила? Как бе могъл Бог да допусне да се случи нещо толкова жестоко?

Гласът на Ани проникна през мъглата на нещастието й.

— А, туй ще да е Калвин. Казах ти, че ще дойде да те вземе.

Чу шум от врата на кола, а после тежки стъпки по предната веранда.

— Джейн! Къде е тя, по дяволите?

Тя се втурна във всекидневната.

— Ти, копеле!

Той пристъпи напред с разкривено лице.

— Дължиш ми солидно обяснение!

— Господи, ненавиждам те!

— Не повече, отколкото аз — теб!

Очите му горяха от гняв, но в тях Джейн съзря още нещо, което сега бе толкова очевидно, че не можеше да повярва как не го бе забелязала по-рано — остър, пронизващ ум.

Искаше да се нахвърли отгоре му и да издере очите му, да разбие черепа и да изтръгне ума му. Трябваше да е глупав! Нали четеше комикси! Как можа да я предаде по този начин?

Изгубила и последното късче самоконтрол, тя разбра, че трябва да се махне, преди да е рухнала. С яростно възклицание се обърна рязко, изтича в кухнята и изхвръкна през разхлопаната задна врата.

Докато тичаше, чу зад себе си гневен вик.

— Върни се тук! Не ме карай да те последвам или ще съжаляваш!

Искаше да удари нещо. Имаше желание да се хвърли в най-дълбоката дупка и да остави земята да я погълне — всичко, само и само да спре ужасяващата болка, бушуваща в тялото й. Бебето, което вече обичаше повече от всичко друго на света, щеше да бъде откачалка.

Не го беше чула да се приближава зад нея и ахна, когато той я обърна рязко.

— Казах ти да спреш!

— Съсипа всичко! — извика тя.

— Аз? — Лицето му беше побеляло от бяс. — Ти, проклета лъжкиньо! Ти си старица! Шибана бабишкера!

— Никога няма да ти го простя!

Джейн сви ръка в юмрук и го цапардоса в гърдите с такава сила, че болката от удара плъзна чак до рамото й.

Кал беше освирепял от гняв. Опита се да улови ръцете й, но в този миг за нея съществуваше само желанието да си отмъсти и не можеше да бъде удържана. Този мъж беше навредил на нероденото й дете и тя, която никога не беше удряла човек, искаше кръвта му.

Направо обезумя. Очилата й отхвръкнаха, ала не я беше грижа. Риташе, дращеше и се опитваше да му причини болка по всевъзможен начин.

— Престани веднага! Спри! — Ревът му разтърси върховете на дърветата.

Отново се опита да я удържи, но тя впи зъби в ръката му.

— Ох! — Очите му се разшириха от ярост. — Заболя ме, мамка му!

Насилието я караше да се чувства добре. Вдигна коляно, за да го забие в слабините му и почувства, че губи почва под краката си.

— Да не си посмял…

Бонър политна заедно с нея, омекотявайки падането й с тялото си, след което се извъртя, притискайки я към земята.

Сбиването беше изцедило силите й, ала той си изкарваше хляба като понасяше удари и сега не беше дори запъхтян. За сметка на това бе побеснял от гняв и си го изля върху нея.

— Веднага се успокой, чуваш ли ме? Държиш се като луда! Ти си луда! Излъга ме, измами ме, а сега се опитваш да ме убиеш, да не говорим, че да се държиш така надали се отразява добре на бебето. Кълна се, че ще те заключа в някоя психиатрия и ще заръчам да те наблъскат с антидепресанти.

Очите й запариха от сълзи, които искаше да скрие от него, но беше безсилна да удържи.

— Всичко съсипа!

— Аз? — Той настръхна от озлобление. — Не аз се държа като обезумял. И не аз казах на всички, че съм на двайсет и осем шибани години!

— Никога не съм ти казвала такова нещо. И не ругай!

— Ти си на трийсет и четири! Трийсет и четири! Някога възнамеряваше ли да ми го споменеш?

— И кога по-точно трябваше да го сторя? Когато нахълта в класната стая или когато ми крещеше по телефона? Или когато ме натъпка в самолета? Или може би докато ме държеше заключена в къщата си? Тогава ли трябваше да ти кажа?

— Не се опитвай да увърташ! Знаеше, че е важно за мен и преднамерено ме подведе.

— Преднамерено? Каква сложна дума от устата на един тъп футболист. Мислиш си, че е страшно интересно да се преструваш на необразован селяндур, та всички да те сметнат за глупак, така ли? Това ли е представата ти за забавление?

— За какво говориш?

Тя буквално изплю следващите думи насреща му.

— Мичиганският университет. Summa cum laude.

— А, това ли!

Част от напрежението напусна тялото му и тежестта отгоре й поолекна.

— Господи, ненавиждам те! — прошепна тя. — Щях да имам по-добри шансове, ако бях опитала с донор на сперма.

— Което и трябваше да направиш.

Въпреки думите си, вече не звучеше чак толкова ядосан, ала Джейн имаше чувството, че отвътре я разяжда сярна киселина. Знаеше, че трябва да го попита, въпреки че се ужасяваше да чуе отговора, но преглътна с усилие и успя да зададе въпроса си:

— Какъв е коефициентът ти на интелигентност?

— Нямам представа. За разлика от теб, аз не го нося татуиран върху челото си.

Той се претърколи на една страна и тя най-сетне успя да се изправи.

— Ами резултатите ти от изпитите CAT27?

— Не си спомням.

Тя го изгледа остро.

— Лъжеш! Всички си спомнят резултата си от CAT.