Итън беше само на трийсет, но очите, които изгледаха Кал, бяха мъдри като на старец.

— Ако имаш нужда да поговориш с някого, Кей-мен, аз съм насреща.

— Няма за какво да говоря, напразно всички в това семейство се опитват да си врат носа в личните ми работи.

— Без Гейб.

— Така е. Не и Гейб. — Кал мушна ръце в задните джобове на дънките си. — Ще ми се да не бе така.

И двамата се умълчаха, погълнати от мисли за душевно ранения им среден брат. Той беше в Мексико, мъчейки се да избяга от самия себе си.

— Ще ми се да се върне у дома — отбеляза Итън.

— Напусна Салвейшън преди година. За него тук вече не е „у дома“.

— Предполагам, че никое място не е дом без Чери и Джейми.

Гласът на Итън пресипна и Кал извърна поглед. Търсейки начин да разсее внезапното униние в стаята, започна да събира вещите, изсипали се от чантата на Джейн. Къде беше тя? През последните две седмици си бе заповядал да се държи настрана и да остави гнева му да поутихне.

Освен това искаше жена му да почувства изолацията и да разбере, че той държи ключа за затвора й. За съжаление, не беше забелязал това да има някакъв ефект върху нея.

Итън се приближи, за да помогне.

— Ако съпругата ти е толкова зле, може би трябва да отиде в болница.

— Не. — Кал посегна към малък калкулатор и химикалка, за да не се налага да поглежда брат си. — Попрекали с работата, но като си почине малко, ще се почувства по-добре.

— Определено не прилича на обикновените празноглавки, с които излизаш.

— Откъде знаеш как изглежда? — Кал вдигна глава и видя, че Итън изучава снимката на шофьорската книжка, изпаднала от портфейла й. — Никога не съм излизал с глупачки.

— Е, не бяха и атомни физички. — По-младият мъж се засмя. — А тази всъщност е. Най-буквално. Още не мога да повярвам, че се ожени за физичка. Доколкото си спомням, единствената причина да избуташ физиката в гимназията беше, че ти преподаваше треньорът Гил.

— Това е шибана лъжа. Завърших с А25.

— А заслужаваше С.

— С минус.

Итън се ухили и размаха шофьорската книжка.

— Нямам търпение да кажа на татко, че печеля баса.

— Кой бас?

— За възрастта на жената, за която ще се ожениш. Той каза, че ще трябва да планираме сватбата около церемониите й в скаутската организация, а аз твърдях, че ще се вразумиш. Вярвах в теб, братко, и ето че се оказах прав.

Кал се подразни. Би предпочел семейството му да не научи, че Джейн е на двайсет и осем, но след като Итън беше видял датата й на раждане върху шофьорската книжка, нямаше как да го отрече.

— Не изглежда и с ден по-стара от двайсет и пет.

— Не знам защо си толкова докачлив. Няма нищо лошо в това да се ожениш за някого на твоята възраст.

— Тя не е точно на моята възраст.

— Две години по-млада. Не е кой знае каква разлика.

— Две години? Какви ги дрънкаш, по дяволите? — Кал издърпа шофьорската книжка от ръката на брат си. — Не е две години по-млада от мен! Тя…

— О! — Итън отстъпи назад. — Май е по-добре да си вървя.

Бомбардировача беше прекалено слисан от онова, което пишеше в шофьорската книжка, за да забележи развеселените нотки в гласа на брат си, нито пък да чуе шума от затварянето на входната врата след няколко секунди. Не бе в състояние да асимилира нищо друго, освен датата върху документа в ръката си.

Потърка ламинираната повърхност с палец. Може би беше просто някакво петно, заради което годината й на раждане изглеждаше така. Или пък беше печатна грешка. В проклетата служба, където издаваха документи за управление на моторни превозни средства, нищо не можеха да свършат като хората.

Ала всъщност знаеше, че не е печатна грешка. Тези мрачни, осъждащи цифри не можеха да бъдат сбъркани. Жена му беше на трийсет и четири години, а той току-що бе изигран както никога не му се беше случвало на футболния терен.



— Калвин скоро ще дойде да те прибере — каза Ани Глайд.

Джейн отпи от чая си и остави древната керамична чаша, върху която се забелязваха останки от ваденка с американското знаме, и погледна към бабката през претрупаната с какво ли не всекидневна. Въпреки нетрадиционния си декор, тази къща имаше излъчването на дом и тук човек можеше да се почувства на мястото си.

— О, не мисля така. Той не знае къде съм.

— Много скоро ще се досети. Кръстосва тез’ планини, откакто носеше пелени.

Джейн не можеше да си представи, че Бонър някога е бил повито вързопче. Несъмнено беше роден с войнствен нрав и космати гърди.

— Не мога да повярвам колко близо е къщата ти до неговата. В деня, в който се запознахме, имах чувството, че карахме няколко километра, преди да стигнем до онази отвратителна порта.

— Така е било. Пътят заобикаля планината Хартейк и пресича града. Тази сутрин си минала напряко.

Джейн доста се бе изненадала, когато достигна клисурата в планината и от другата страна видя ламаринения покрив на къщурката на Ани Глайд. В първия миг не я беше разпознала, но след това забеляза пъстрия ветрен конус, който се развяваше на ъгъла на верандата. Въпреки че бяха минали почти две седмици, откакто се бяха срещнали, старицата я поздрави, сякаш я бе очаквала.

— Можеш ли да правиш царевичен хляб, Джейни Бонър?

— Правила съм няколко пъти.

— За нищо не става, ако не сложиш малко суроватка, от таз’, дето се получава, като се избива масло.

— Ще го запомня.

— Преди да се разболея, сама си правех ябълково масло. Няма нищо по-хубаво от студено ябълково масло върху топъл царевичен хляб. Ама трябва да намериш страшно меки ябълки, когато го приготвяш и да внимаваш докат’ ги белиш, че никой не обича да захапе дебело парче кора, когат’ очаква хубаво, гладко ябълково масло.

— Ако някога се заловя да приготвям такова, ще го имам предвид.

Ани правеше все същото, откакто Джейн бе дошла — подхвърляше й разни рецепти и късчета народни мъдрости. Джинджифилов чай против болки в корема, девет глътки вода против хълцане, цвеклото се садяло на двайсет и шести, двайсет и седми или двайсет и осми март, но не по-късно, защото се раждало дребно.

Въпреки че бе малко вероятно някога да използва тази информация, се улови, че я попива. Съветите на бабичката представляваха приемствеността между две поколения. В тези планини бяха пуснати дълбоки корени и като някой, който открай време се чувстваше изтръгнат от основи, всяко късче информация й се струваше здрава връзка с едно семейство, което имаше история и традиции — все неща, за които тя копнееше.

— … ако правиш кнедли, сложи едно яйце в тестото и щипка градински чай. — Ани се закашля и Джейн я погледна разтревожено. Когато се съвзе, старата жена размаха ръка с лакирани в яркочервено нокти. — Чуй ме само как съм се разприказвала. Цяло чудо е, дето още не си ми рекла: „Ани, затваряй си устата! Проглуши ми ушите“.

— Страшно ми е приятно да те слушам.

— Ти си добро момиче, Джейни Бонър. Учудвам се, че Калвин се е оженил за теб.

Джейн се засмя. Ани Глайд беше напълно непредвидима. Самата тя бе познавала само едната си баба — егоцентричната и тесногръда майка на баща й.

— Липсва ми градината. Оня безполезен Джоуи Нийсън я изора преди две седмици, макар че хич не ми е приятно наоколо да се навъртат чужди хора. Калвин все изпраща чужди хора да оправят разни неща в къщата, ама не е познал. Не ми харесва, даже когато някой от семейството се опитва да ми се бърка в работите, да не говорим пък за разни непознати. — Тя поклати глава. — Надявах се, че ще съм достатъчно силна, та да си насадя градината тая пролет, обаче само се заблуждавах. Итън каза, че щял да дойде да ми помогне, ама горкото момче си има толкоз работа в църквата, че сърце не ми даде да му кажа друго, освен че бърка, ако си мисли, че ще оставя някакъв женчо да ми сади градината. — Хвърли кос поглед на Джейн с хитрите си сини очи. — Е, вярно, бахчата ще ми липсва, ама за нищо на света няма да оставя някакви си непознати да я засадят.

На по-младата жена не й беше трудно да прозре намека на старицата, но и през ум не й мина да се подразни. Вместо това се почувства странно поласкана.

— С удоволствие ще ти помогна, ако ми кажеш какво да правя.

Ани сложи ръка на сърцето си.

— Ще го сториш за мен?

Джейн се разсмя на престореното й изумление.

— Ще ми бъде приятно. Никога не съм имала градина.

— Много добре тогаз. Накарай Калвин да те докара утре раничко сутринта и ще се заловим с картофите. Вече е късно — предпочитам да го правя в края на февруари, по новолуние — но още може да изкараме нещо, стига да ги засадим веднага. След това ще насеем лук, а след него — цвекло.

— Звучи чудесно. — Джейн подозираше, че бабата не се храни редовно, и се изправи. — Защо не приготвя нещичко за хапване? Взех да огладнявам.

— На туй му се вика добра идея. Амбър Лин се върна от пътуването си и ми донесе малко от нейната бобена чорба. Може да я притоплиш. Вярно, не я прави, както аз съм я учила, ама такава си е щерката.

Значи родителите на Кал се бяха върнали. Докато вървеше към кухнята, се зачуди какво ли оправдание бе измислил, задето не я бе завел да се запознае с тях.