Влезе в стаята и загледа как един лунен лъч посребрява косата й. Върху бузата й бе паднал самотен, нежно извит кичур. Беше си свалила сакото, а копринената й блуза бе прилепнала към гърдите й, така че можеше да ги види как се надигат и спускат лекичко.

Насън изглеждаше по-млада от авторитетната преподавателка по физика, която бе обяснявала на студентите си за изотопите на лития. Тогава му се бе сторила някак съсухрена, сякаш толкова отдавна се бе затворила в себе си, че всичките й сокове бяха пресъхнали, ала заспала и окъпана в лунна светлина, тя беше различна… свежа, обновена, разцъфнала… и той усети как в него се пробуди желание.

Физическата му реакция не му харесваше. Първите два пъти, когато беше с нея, нямаше представа каква е в действителност. Сега вече знаеше, но тялото му сякаш не бе получило съобщението.

Реши, че е време за следващата сцена в тяхната грозна мелодрама и настъпи предната част на стола с върха на обувката си. Столът се наклони и тя се сепна.

— Време е за лягане, Роузбъд.

Зелените й очи се отвориха широко и начаса потъмняха предпазливо.

— Аз… май съм заспала.

— Денят беше дълъг.

— Търсех спалня. — Джейн си сложи очилата и прокара ръце през косата, нападала върху лицето й. Кал видя как между пръстите й се процедиха сребристоруси кичури.

— Можеш да се настаниш в стаята на вдовицата Сноупс. Ела.

Не изгаряше от желание да го последва, но още по-малко й се искаше да подхванат нова караница. Допускаше сериозна грешка като го оставяше да види чувствата й по този начин — така играта ставаше прекалено лесна. Съпругът й я поведе надолу по коридора и когато наближиха главната спалня, нервниченето й се усили, от което Кал се изпълни с мрачно задоволство. Как ли щеше да реагира, ако я докоснеше? Досега бе избягвал да го прави, тъй като си нямаше доверие, че ще успее да запази контрол. Никога не беше удрял жена, дори не си беше представял, че може да го стори, но желанието да я нарани беше твърде първично. Докато я гледаше толкова неспокойна, реши, че трябва да я изпита.

Стигнаха вратата точно преди неговата и когато посегна към бравата, нарочно остави ръката си да докосне нейната.

Джейн подскочи и се обърна към него. Очите му бяха пълни с насмешка и тя осъзна, че му е ясно колко много я изнервя близостта му. Тази вечер у него имаше нещо опасно. Нямаше представа какво се върти в главата му, знаеше единствено, че са сами в тази голяма, грозна къща и че се чувства напълно беззащитна.

Той отвори вратата.

— Спалните ни са свързани, досущ като в онези старовремски къщи. Предполагам, че Дуейн и жена му не са се разбирали особено добре.

— Не искам свързани спални. Ще легна в някоя от стаите в другия край на коридора.

— Ще спиш, където ти кажа.

Тревожни тръпки запълзяха по гърба й, но тя вдигна глава и срещна погледа му.

— Не се опитвай да ме сплашиш.

— Не правя нищо подобно. Онези, които го вършат, обикновено не могат да изпълнят заканите си. Аз мога.

В лениво провлачените му думи се долавяха опасни нотки и стомахът на Джейн се сви.

— Какво искаш от мен?

Погледът му се плъзна по нея, задържа се върху ямката на шията й и върху гърдите й, спусна се надолу към хълбоците, а после се върна на очите й.

— Заради теб изгубих душевното си спокойствие и цял куп пари. Мен ако питаш, това означава, че си ми длъжница, и то как. Може би просто искам да си ми подръка, когато реша, че е време да ми платиш.

Сексуалната заплаха не можеше да бъде сбъркана и Джейн би трябвало да бъде бясна… както и уплашена… но вместо това, през тялото й премина странна тръпка, сякаш нервните й окончания бяха получили токов удар. Тази реакция й се стори толкова смущаваща, че понечи да се отдръпне от него, при което се блъсна в касата на вратата.

Той вдигна ръка и я сложи върху рамката на вратата, точно до главата й. Кракът му се докосна до нейния и тя усети как всичките й сетива се напрегнаха. Видя вдлъбнатините под скулите му и черния ореол, който обрамчваше ирисите на бледосивите му очи. Долови далечния аромат на прах за пране, носещ се от пуловера му, и още нещо, което не би трябвало да притежава мирис, ала имаше — миризмата на опасност.

Гласът му бе снижен до дрезгав шепот.

— Първият път, когато те съблека гола, Роузбъд, ще бъде посред бял ден, защото не искам да пропусна абсолютно нищо.

Дланите й овлажняха и вътре в нея се надигна нещо ужасяващо необуздано. Обзе я самоубийственото желание да свали копринената блуза през главата си, да разкопчае панталона си, да се съблече чисто гола за него, тук, насред коридора в къщата на онзи грешник. Искаше да отвърне на воинското му предизвикателство със свое собствено, така древно и могъщо, като това на първата жена.

Той се раздвижи. Почти незабележимо. Едва доловимо преместване на тежестта на тялото му, но то бе достатъчно, за да сложи ред в хаоса на мислите й. Тя беше физичка на средна възраст, чийто единствен любовник бе носил чорапи в леглото. Какъв противник би могла да бъде на този обигран сексуален воин, който сякаш бе избрал секса за оръжие, с което да я подчини?

Дълбоко разтърсена и също толкова твърдо решена да не му позволи да се възползва от слабостта й, Джейн вдигна очи и срещна погледа му.

— Постъпи, както смяташ, че е редно, Кал. Аз ще сторя същото.

Дали си въобразяваше, или за миг по лицето му наистина пробяга изненада? Без да е сигурна, влезе в стаята и затвори вратата след себе си.



На другата сутрин се събуди от лъчите на слънцето, струящи през прозорците. Надигна се върху възглавниците и с възхищение огледа спалнята на вдовицата Сноупс, боядисана в бледосиньо с тебеширенобели бордюри и меки виолетови акценти. Простичките мебели от черешово дърво и тъканите черги й придаваха същото уютно излъчване както в детската стая.

Джейн погледна неспокойно към вратата, водеща към главната баня, която свързваше стаята й с тази на съпруга й. Смътно си спомняше, че по-рано беше чула шум от пускане на душ и можеше единствено да се надява, че той вече бе излязъл от къщата. Предишната нощ бе сложила собствените си тоалетни принадлежности в една по-малка баня надолу по коридора.

Докато приключи с обличането и разопаковането на багажа си и слезе в кухнята, джипът вече го нямаше. Върху кухненския плот откри бележка от Кал с номера на бакалията, която правеше доставки по домовете, и инструкции да поръча каквото поиска. Изяде една препечена филийка, а после се обади на магазина, изреждайки цял списък с неща, по-приемливи за вкусовите й рецептори, отколкото шоколадови кексчета с крем.

Малко след пристигането на хранителните продукти се появи и друг доставчик — с компютърното й оборудване. Тя му каза да го отнесе в стаята й и прекара следващите няколко часа в подреждане на работно място върху една маса, която премести до прозореца, за да може да вижда планините, когато се сетеше да вдигне поглед от компютъра. Остатъкът от деня посвети на работа, която прекъсна, само колкото да се поразходи навън. Земите наоколо почти компенсираха вътрешността на къщата. Засенчени от заобикалящите ги планини, те бяха позанемарени, пък и беше твърде рано, за да има нещо разцъфнало, но на Джейн й харесваше усамотеното им и леко изоставено излъчване. Една пътека се изкачваше по склона на най-близката планина и тя тръгна по нея, но само след десет минути усети, че се задъхва от височината. Обърна се и пое обратно, заричайки се всеки ден да стига малко по-далеч от предишния, докато не се изкачи чак до клисурата на върха.

Когато дойде време да си ляга, все още не беше видяла Кал, а когато се събуди на другата сутрин, той отново беше излязъл. В късния следобед обаче го видя да влиза във фоайето, тъкмо когато тя слизаше от горния етаж.

Бонър й отправи познатия й презрителен поглед, сякаш бе видял отвратително насекомо да изпълзява изпод някой камък.

— Докато къщата е била на пазара, брокерката от агенцията за недвижими имоти е наела няколко жени да я почистват. Каза, че се справяли добре, така че реших да ги задържа. От утре ще идват два пъти седмично.

— Добре.

— Не говорят много английски, но явно си знаят работата. Гледай да не им се пречкаш.

Джейн кимна и си помисли дали да не го попита къде е бил до два сутринта, когато го беше чула да пуска водата в банята, която свързваше стаите им, но той вече бе с гръб към нея и излизаше. Докато вратата се затваряше зад гърба му, тя се зачуди дали не отива да се срещне с друга жена.

Тази мисъл я потисна. Въпреки че бракът им беше просто една фасада и не й дължеше вярност, искаше й се да го стори поне за следващите три месеца. Обзе я предчувствие за наближаваща катастрофа, усещане за надвиснали неприятности, от което я изпълни такова безпокойство, че тя побърза да се върне при компютъра и да потъне в работата си.

Дните й постепенно навлязоха в еднообразно русло, ала тревогата никога не я напускаше напълно. За да я държи настрана, Джейн работеше почти непрекъснато, макар че всеки ден успяваше да отдели време за разходка. Почти не виждаше Кал — нещо, което би трябвало да й донесе облекчение, но не бе така. Не и след като си даде сметка, че той на практика я беше превърнал в своя пленница. Тя нямаше кола, той никога не й бе предложил да й заеме своята, а единствените хора, които виждаше, бяха доставчиците и двете корейки, които идваха да чистят къщата. Като същински феодален лорд в замък с крепостен ров, Бомбардировача целенасочено я бе откъснал от града и жителите му. Джейн се зачуди какво ли смята да прави, когато семейството му се върне.