— Боях се да не ме ухапеш и трябваше да си направя ваксина против бяс.

Това я накара да избухне в гръмък смях, който завърши с кашлица. Внукът й я прегърна през раменете и я въведе в къщата, като я ругаеше, задето цял живот е пушила.

Джейн пъхна ръце в джобовете на сакото си и помисли, че през следващите няколко месеца не я очакваха лесни успехи. Ето че вече се бе провалила на изпита за дране на катерици.

Не изгаряше от желание да влезе вътре, затова отиде в другия край на верандата, където ярко оцветен ветрен конус плющеше иззад ъгъла на покрива. Къщурката беше сгушена в подножието на планината и напълно заобиколена от гора, ако не се броеше една просека отстрани и градината отзад. Мъглата, забулила далечните върхове, я накара да разбере защо тази част от Апалачите се наричаше Смоуки Маунтънс — димящите планини.

Бе толкова тихо, че Джейн можеше да чуе как една катерица топурка в голите клони на близкия дъб. До този миг не си беше давала сметка колко шумен може да бъде един град, дори и спокойно, неголямо градче. Някъде изпука клонка, а после се чу грачене на врана. Жената вдиша дълбоко обичайния за ранната пролет влажен, хладен горски въздух. От гърдите й се откъсна дихание и тя отново прекоси верандата, връщайки се при вратата. Вече бе научила за Ани Глайд достатъчно, за да си даде сметка, че старицата ще сметне всяко отстъпление за признак на слабост.

Прекрачи прага и се озова право в малка, претрупана дневна, която бе причудлива смесица от остаряло и нелепо с ново и подбрано с вкус. Върху мек опушеносин килим бяха пръснати най-различни износени мебели, тапицирани във всякакви материи — от избелял брокат до прокъсано кадифе. Единият крак на позлатената по ръбовете масичка беше счупен и поправен що-годе със сребристо тиксо, а по прозорците висяха тънки дантелени завеси, завързани с избледнели червени пискюли.

До една от стените, изправен до старо каменно огнище, стоеше очевидно скъп шкаф със стереоуредба. Върху грубо изсечена лавица над огнището бяха натрупани най-различни дреболии, включително и керамична ваза с формата на китара, в която имаше паунови пера, футболна топка, препариран фазан и снимка на мъж, който й се стори познат, макар да не можеше да се сети откъде.

През малък свод вляво се виждаше част от кухнята. Линолеумът на пода бе започнал да се бели, но печката беше изключително модерна. Друга врата вероятно водеше към спалните в задната част на къщата.

Ани Глайд се отпусна с усилие в един тапициран люлеещ се стол, докато Кал крачеше напред-назад с гневно изражение.

— … а после Рой каза, че си вдигнала пушката срещу него и ми заяви, че няма да припари отново тук без депозит от петстотин долара. Невъзвръщаем!

— Рой Потс не знае разликата между чука и дебелото си черво.

— Рой е най-добрият майстор по тези места.

— Донесе ли ми новия диск на Хари Коник Джуниър? Ето какво наистина искам, а не някакъв си глупав майстор да ми се вре в работите.

Кал въздъхна.

— Да, донесох го. В колата е.

— А че иди ми го донеси, де. — Тя махна към вратата. — И като се върнеш, да преместиш оная тонколона — много е близо до телевизора.

В мига, в който внукът й излезе, сините очи на старицата се впиха пронизващо в Джейн, която бе обзета от странното желание да падне на колене и да изповяда всичките си грехове, но подозираше, че сприхавата бабичка сигурно щеше да я плесне по главата.

— На колко си години, момиче?

— Трийсет и четири.

Другата жена се замисли.

— А той на колко си мисли, че си?

— Двайсет и осем. Но не аз му го казах.

— Обаче не си поправила заблуждението му, нали?

— Не. — Въпреки че не я бяха поканили да седне, тя се намести в края на овехтял кадифен диван. — Той иска да кажа на всички, че съм на двайсет и пет.

Ани се полюля на стола си, преди да попита:

— Ще го направиш ли?

Джейн поклати глава.

— Кал каза, че преподаваш в колеж. Това трябва да означава, че си страшно умна.

— За някои неща — да. Но не и за други, предполагам.

Бабата кимна.

— Калвин не търпи глупостите.

— Знам.

— Трябва му и малко лекомислие в живота.

— Боя се, че това не го умея. Биваше ме, когато бях малка, но вече не.

Ани вдигна очи към Бонър, който тъкмо влизаше.

— Когато чух колко набързо сте се оженили, си рекох, че може да те е изиграла, както майка ти стори с баща ти.

— Двете ситуации са напълно различни — глухо каза той.

Старицата наклони глава към Джейн.

— Дъщеря ми Амбър беше бедняшко момиче, прекарващо времето си тичайки подир момчетата. Заложи капан на най-богатото момче в града. — Тя се изкиска. — И го улови. Внукът ми беше примамката.

Джейн усети, че й се повдига. Значи Кал беше вторият Бонър, вкаран в примката на брака от бременна жена.

— На моята Амбър Лин й е приятно да забравя, че е израснала бедна като църковна мишка. Не е ли тъй, Калвин?

— Не знам защо непрекъснато я тормозиш.

Той отиде до стереоуредбата и след няколко секунди къщурката се изпълни с гласа на Хари Коник Джуниър и изпълнението му „Звезден прах“.

Джейн изведнъж осъзна, че мъжът на снимката върху полицата над камината е певецът. Ама че странна бабка.

Ани се облегна в стола си.

— Туй момче, Коник, има толкоз хубав глас. Тъй ми се искаше да можеш да пееш, Калвин, ама никога не ти се е удавало.

— Не, госпожо. Не ме бива в почти нищо, освен да хвърлям топка.

Той седна на дивана до съпругата си, без да я докосва.

Баба му затвори очи и тримата останаха така, смълчани, заслушани в медения глас. Може би се дължеше на мъгливия ден и дълбоката тишина на горите, ала Джейн усети, че започва да се отпуска. Времето си течеше и постепенно нещо в нея сякаш се пробуди. В тази порутена къщурка, сгушена в подножието на планината, тя изпита чувството, че е на път да открие част от себе си, която й бе липсвала досега. Точно тук, в тази стая, която миришеше на бор, мухъл и дим от камината.

— Джейни Бонър, искам да ми обещаеш нещо.

Усещането се разсея, когато за първи път чу да се обръщат към нея с името на мъжа й, но така и не можа да обясни на старицата, че ще използва моминската си фамилия.

— Джейни Бонър, искам да ми обещаеш, тук и сега, че ще се грижиш за Калвин тъй, както трябва да го прави една жена и че ще поставяш неговото добруване преди своето.

Джейн не искаше да прави нищо такова и трябваше да положи усилие да скрие слисването си.

— Животът е сложен. Трудно е да се даде такова обещание.

— Разбира се, че е трудно — сопна се бабата. — Да не си си мислила, че ще е лесно да бъдеш омъжена за този мъж?

— Не, но…

— Направи, каквото ти казах. Обещай ми, момиче.

Попаднала под прицела на тези пронизващи сини очи, Джейн усети как волята й се изпарява и откри, че не е в състояние да откаже.

— Обещавам, че ще направя всичко по силите си.

— Да речем, че бива. — Ани отново затвори очи. Музиката продължаваше да изпълва къщурката, съпровождана от поскърцването на стола и хрипливото дишане на старицата. — Калвин, обещай ми, че ще се грижиш за Джейни Бонър, както трябва да го прави един мъж и че ще поставяш нейното добруване преди своето.

— О, Ани, след сума ти години в търсене на правилната жена, наистина ли мислиш, че няма да се грижа за нея, след като най-сетне съм я намерил?

Баба му отвори очи и кимна, без да забележи злобния поглед, който Кал хвърли на Джейн, нито това, че всъщност не беше обещал абсолютно нищо.

— Ако бях накарала майка ти и татко ти да сторят същото, Калвин, нещата за тях може би щяха да бъдат по-лесни, ала тогава не бях достатъчно умна.

— Това няма нищо общо с акъла ти, дърта лицемерке. Толкова си била щастлива, че дъщеря ти е успяла да улови един Бонър, че не ти е пукало за нищо друго.

Ани се нацупи и Джейн забеляза, че аленото червило се бе разтекло по бръчките около устните й.

— Родът Бонър винаги се е смятал за прекалено добър за такива като нас от рода Глайд, ама ние им показахме. Кръвта на Глайд тече силна и чиста във вените и на тримата ми внуци. Или поне у теб и Гейбриъл. Итън открай време си е женчо — повече Бонър, отколкото Глайд.

— Само защото Итън е проповедник, не означава, че е женчо. — Кал се изправи. — Трябва да вървим, но не си мисли, че съм забравил за стъпалото отвън. А сега казвай къде криеш проклетите цигари.

— Там, където няма да ги намериш.

— Така си мислиш ти. — Той се запъти към старомодното писалище до кухненската врата, издърпа най-долното чекмедже и извади цял стек с „Кемъл“. — Смятам да ги конфискувам.

— Просто искаш ти да ги изпушиш. — Тя се надигна от люлеещия се стол с голямо усилие. — Когато Калвин се върне, и ти да дойдеш, Джейни Бонър. Много имаш да учиш какво е да си женена за селянче.

— Тя работи върху много важен проект — каза Кал — и няма да има кой знае колко време за гостувания.

— Вярно ли е?

На Джейн й се стори, че за миг в очите на старата жена проблесна огорчение.