Само че тази сутрин, вместо да се съсредоточи върху списъка с нови доклади, Джейн се улови, че мисли за Кал Бонър. Според Джоди, той щял да прекара по-голямата част от февруари, пътувайки из страната, за да изпълни задълженията към спонсорите си, преди да се отправи към Северна Каролина в началото на март. Поне нямаше защо да се тревожи, че може да налети на него в бакалията на ъгъла.

Тази мисъл трябваше да й подейства успокоително, ала въпреки това Джейн не бе в състояние да се отърси от тревогата си. Решително насочи вниманието си обратно към монитора, но екрана отказваше да дойде на фокус. Вместо това мислите й се зареяха към това как ще украси детската стая.

Вече бе решила, че ще бъде жълта, а по стените и тавана ще има дъга. Замечтана усмивка изви устните й. Скъпото й детенце щеше да отрасне, заобиколено от най-красивите неща.



Джоди беше бясна. Момчетата й обещаха нощ с Кевин Тъкър, ако им осигури подарък за рождения ден на Бомбардировача, ала вече бе краят на февруари, три месеца по-късно, а те все още не бяха удържали на думата си. Гледката на Тъкър с едно от гаджетата му изобщо не оправи настроението й.

Мелвин Томпсън беше наел „Зебрите“, за да даде парти, и всички играчи, които все още бяха в града, присъстваха. Въпреки че официално се водеше на работа, Джоди прекара цялата вечер, отпивайки от питиетата на всички, така че когато малко след полунощ откри Джуниър Дънкан в билярдната заедно с Джърмейн Кларк, бе готова за конфронтация.

— Трябва да говоря с теб, Джуниър.

— По-късно, Джоди. Не виждаш ли, че с Джърмейн играем?

Прииска й се да издърпа щеката от ръцете му и да го цапардоса по главата, но не беше чак толкова пияна.

— Дадохте ми обещание, но тениската с номер дванайсет все още я няма в дрешника ми. Може и да сте забравили за Кевин, но аз не съм.

— Казах ти, че работим по въпроса. — Джуниър се прицели в средния джоб и не уцели. — Мамка му!

— От три месеца все това повтаряте. Вече не се връзвам толкова лесно. Всеки път щом се опитам да говоря с него, той ме гледа, сякаш съм невидима.

Джуниър се отдръпна, така че Джърмейн да може да заеме мястото му до масата, и фенката със задоволство видя, че изглежда малко притеснен.

— Работата е там, че Тъкър ни създава малко проблеми, Джоди.

— Да не искаш да кажеш, че не иска да легне с мен?

— Не е това. Просто от известно време се среща с една-две други жени и нещата малко се усложниха. Какво ще кажеш да те уредим с Рой Роулинс и Мат Труейт?

— Не се занасяй! Ако исках тези двамата, дето само греят скамейката за резерви, да съм ги изчукала още преди месеци. — Скръсти ръце. — Имахме уговорка. Аз ви намирам курва, която да „подарите“ на Бомбардировача за рождения ден, а в замяна получавам една нощ с Кевин. Изпълних моята част от сделката.

— Не съвсем.

При звука на този провлачен южняшки говор, разнесъл се точно зад нея, по гърба й полазиха тръпки, все едно някой бе стъпил на гроба й. Обърна се и погледна право в светлосивите очи на Бомбардировача.

Откъде беше изникнал? Последния път, когато го видя, две блондинки го сваляха на бара. Какво правеше тук?

— Не им намери проститутка, нали така, Джоди?

Тя прокара език по устните си.

— Не знам за какво говориш.

— Аз пък мисля, че знаеш. — Дългите му пръсти се сключиха около ръката й и я накараха да подскочи. — Ако ни извините, двамата с Джоди ще излезем да си поприказваме навън.

— Ти си луд! Навън е кучи студ.

— Няма да се бавим.

И без да й даде възможност да възрази, той я дръпна към задната врата.

През целия ден по радиото четяха предупреждения, че тази нощ температурите ще паднат доста под нулата, и когато излязоха в малката уличка, от дъха им във въздуха се появиха бели облачета. Кал най-сетне щеше да получи отговор на въпросите си.

Загадките открай време го изнервяха, както на футболното игрище, така и в живота. От опит знаеше, че една енигма обикновено означава, че някой се готви за изненадващ ход, а Бонър не обичаше изненадите.

Знаеше, че би могъл да притисне момчетата за някои отговори, но не искаше те да заподозрат колко време бе прекарал в мисли за Роузбъд. Докато не чу разговора на Джоди с Джуниър, и през ум не му беше минало да опита с нея.

Колкото и да се мъчеше, така и не успяваше да затвори страницата с Роузбъд. Улавяше се, че се тревожи за нея в най-неочаквани моменти. Кой би могъл да знае в колко хотелски стаи беше попаднала напоследък с фантасмагорията си за ДСН и духовни наставници? Като нищо вече можеше да се е прехвърлила на играчите от „Беърс“ и без сам да го иска, той се чудеше за кого ли от тях отказваше да се съблече сега.

— Коя е тя, Джоди?

Мацето бе облечена в униформата си на хостеса — впита блузка с дълбоко деколте и къса пола с райета на зебра — и зъбите й бяха започнали да тракат.

— Проститутка, на която попаднах случайно.

Част от ума му прошепна, че може би е най-добре да се откаже, да спре дотук. Откъде да е сигурен, че не навлиза в неща, които е по-добре да не узнава? Ала едно от качествата, които го правеха толкова добър куотърбек, беше умението му да надушва опасностите и по някаква причина, която не разбираше, косъмчетата на тила му бяха започнали да настръхват.

— Лъжеш ме, Джоди, а аз не обичам да ме мамят.

Пусна ръката й, но едновременно с това се приближи на няколко сантиметра от нея, приклещвайки я между себе си и тухлената стена.

Момичето извърна очи.

— Тя е просто някой, когото срещнах, ясно?

— Искам име.

— Не мога… Виж, не мога да го направя. Обещах.

— Не е трябвало.

Джоди започна да разтърква ръце, зъбите й тракаха.

— Господи, Кал, тук е студено като в морга.

— Аз пък не усещам.

— Тя… Името й е Джейн. Само това знам.

— Не ти вярвам.

— О, я стига!

Дръпна се настрани, мъчейки се да мине покрай него, но той премести тежестта на тялото си, препречвайки й пътя. Знаеше, че я плаши и нямаше нищо против. Искаше да приключат с това възможно най-бързо.

— Джейн коя?

— Не си спомням.

Джоди стисна ръце още по-здраво и сви рамене.

Упорството й го подразни.

— Да се навърташ около момчетата е страшно важно за теб, нали?

Тя го изгледа подозрително.

— Не е лошо.

— Мисля, че е много повече от това. Мисля, че то е най-важното нещо в жалкия ти животец. И знам, че никак няма да ти хареса, ако играчите престанат да идват в „Зебрите“. Ако никой от тях не иска да си прекарва времето с теб, дори резервите.

Сигурен бе, че току-що спечели, но мацето направи един последен опит да се съпротивлява.

— Тя е наистина свястна дама, която преживява труден период, и не искам да й навредя.

— Името!

Джоди се поколеба, ала най-сетне отстъпи.

— Джейн Дарлингтън.

— Продължавай.

— Само това знам — навъсено каза тя.

Кал понижи глас почти до шепот.

— Това е последното ми предупреждение. Кажи ми каквото искам да знам или ще направя така, че никой от отбора повече да не се доближи до теб.

— Ти си истинско лайно.

Той не каза нищо. Просто си стоеше там и чакаше.

Джоди потри ръце, за да се стопли, и го изгледа войнствено.

— Тя е професор по физика в „Нюбъри“.

От всичко, което очакваше да чуе, това изобщо не бе в списъка.

— Професор?

— Аха. Освен това работи и в някаква лаборатория. Не знам точно коя. Тя е страшно умна… но наоколо й няма много мъже и… Нямаше лоши намерения.

Колкото повече отговори получаваше, толкова повече кожата на тила му настръхваше.

— Защо точно аз? И не ми пробутвай разни измислици как е фенка на отбора, защото знам, че не е вярно.

Тялото на момичето вече се тресеше от студ.

— Обещах й, разбираш ли? Това е целият й живот.

— Търпението ми се изчерпа.

Кал буквално можеше да види как Джоди се мъчи да реши дали предпочита да спаси собствената си кожа, или да остане вярна на приятелката си. Знаеше какво ще избере, още преди да бе проговорила.

— Иска дете, ясно? И не желае ти да знаеш за това.

Бонър усети, че го пронизва тръпка, която нямаше нищо общо с температурата.

Джоди го гледаше неспокойно.

— Не е като да се кани да ти цъфне на вратата, когато детето се роди, и да ти иска пари. Има си добра професия и е умна, така че защо просто не забравиш цялата тази история?

Беше му трудно да диша.

— Да не искаш да ми кажеш, че е бременна? Че ме е използвала, за да забременее?

— Да, но не е като детето да е наистина твое. Ти си по-скоро нещо като донор на сперма. Тя така гледа на нещата.

— Донор на сперма? — Имаше чувството, че ще изригне… че главата му буквално ще избухне. Ненавиждаше всичко постоянно — дори не можеше да живее на едно и също място твърде дълго — а ето че сега бе създал дете. Трябваше да положи усилие, за да запази самоконтрол. — Защо аз? Защо е избрала мен?