Сюзън Елизабет Филипс

Бебето е мое

На майка ми

„Скъпи читатели,

В нощта преди най-малкият ни син да замине за колежа, аз седнах на стълбите, загледана в купчината с вещите му, и си изплаках очите. Не бях готова за края на тази част от живота ми. Годините сякаш бяха отлетели и аз си спомних как навремето бях копняла да си имам бебе. Именно в този миг бяха посети семената на «Бебето е мое».

Намерете си уютно кътче и удобен стол и поемете с мен на много специално пътешествие, изпълнено с любов и страст. Ще срещнете една мила жена, която в някои отношения е страшно умна, ала в други — доста несъобразителна, както и един силен, сексапилен и невероятно привлекателен мъж, който ще спре дъха ви. Ще се запознаете и с една семейна двойка, която сякаш е забравила какво означават двамата един за друг.

В «Бебето е мое» ще намерите много горещи страсти, но ще откриете и нежност, както и смях, и може би дори ще пролеете една-две сълзи тук-таме. Свийте се в любимия си стол и се потопете в историята на тези влудяващи, толкова различни и все пак — събуждащи симпатия влюбени.

Приятно четене!“

Сюзън Елизабет Филипс

Благодарности


Казват, че ни влече онова, от което най-силно се боим и започвам да вярвам, че наистина е така, тъй като това е втората ми книга, в която има наука и технологии, област, в която — да бъдем откровени — хич ме няма.

Много книги ми помогнаха в проучванията ми, макар да разбрах само малка частица от тях, и бих искала да спомена — Пол Дейвис, „Бог и новата физика“; Джеймс Глейк, „Хаос: създаването на нова наука“; Леон Ледерман (с Дик Терези), „Божествената частица“. Статията на Мудхурси Мукаржи „Обяснение на всичко“ в „Сайънтифик Америкън“ от януари 1996 година също ми беше изключително полезна.

Благодаря на съпруга си Бил, задето ми правеше компания, докато гледах филмираната серия от лекции на прочутия професор Ричард Уолфсън върху „Теорията на относителността на Айнщайн и квантовата революция“. Професор Уолфсън и Бил, Бог да ги поживи и двамата, си изкараха чудесно.

Огромно благодаря на всички в „Ейвън Букс“ за подкрепата им, особено на редакторката ми Кари Ферън и на забележително компетентната й асистентка Ан Маккей Тороман. Както винаги съм дълбоко признателна на агента си Стивън Акселрод.

Много хора бяха изключително полезни при подготовката на тази книга. Бих искала да благодаря на доктор Робърт Милър, Пат Хаган, Лиза Либман, приятелката ми Даян и всички почитатели на зърнени закуски в семейство Филипс. И като стана дума за зърнени закуски… Благодаря, Брайън, Джейсън и Тай, въпреки че вместо това би трябвало да учите. Само „Бойлърс“!

И разбира се, на читателите ми — думите не могат да изразят колко много означават за мен вашите писма. Благодаря ви!

1

— Да видим дали ви разбрах правилно — каза Джоди Пулански. — За рождения ден на Кал Бонър искате да му подарите жена?

Тримата странични нападатели, които прекарваха ноемврийската вечер, седнали в сепарето най-отзад на „Зебрите“ — любимия на футболистите от „Чикаго Старс“ спортен бар в Дюпейдж1 — кимнаха като един.

Джуниър Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно питие за всички.

— Навършва трийсет и шест, така че искаме да направим нещо наистина специално.

— Глупости — заяви Джоди.

Всички, които разбираха поне мъничко от футбол, знаеха, че от началото на сезона Кал Бонър, брилянтният куотърбек на „Чикаго Старс“ беше придирчив, избухлив и общо взето — адски труден за издържане. Бонър, на когото викаха Бомбардировача, заради склонността му да мята направо експлозивни пасове, беше най-успешният куотърбек в Американската футболна конференция и жива легенда.

Джоди скръсти ръце върху впитото си бяло потниче, част от униформата й на хостеса. Нито на нея, нито на някого от тримата мъже на масата им хрумна да се замислят за моралния аспект на това, което обсъждаха, да не говорим пък за понятия като политическа коректност.

В крайна сметка говореха за играч от Националната футболна лига.

— Смятате, че ако му намерите жена, ще престане да ви тормози толкова, така ли? — попита Джоди.

Уили Джаръл сведе тъмнокафявите си очи с гъсти мигли към халбата с бира.

— Кучият му син напоследък така се е развилнял, че никой не е в състояние да го търпи.

Джуниър поклати глава.

— Вчера нарече Джърмейн Кларк „аматьор“. Джърмейн, представяш ли си!

Едната вежда на Джоди, изрисувана няколко нюанса по-тъмно от месинговорусия цвят на косата й, подскочи. Джърмейн Кларк бе един от топ играчите в лигата — адски добър защитник, който страхотно го биваше в събарянето на противника.

— От това, което съм виждала, Бомбардировача вече има толкова жени, че не знае какво да ги прави.

Джуниър кимна.

— Да, но работата е там, че май не спи с никоя от тях.

— Какво?

— Така е — обади се Крис Плъмър, левият защитник на „Чикаго Старс“. — Току-що го научихме. Гаджетата му са си поприказвали с някои от съпругите на момчетата от отбора и излиза, че Кал май ги използва, само за да хвърля прах в очите на публиката.

— Може би, ако ги изчакваше да надраснат пелените, някоя от тях би успяла да го възбуди — подхвърли Уили Джаръл.

Джуниър реши да отвърне на забележката му сериозно.

— Не говори така, Уили. Знаеш, че Кал излиза само с момичета, които са навършили двайсет години.

Кал Бонър може и да остаряваше, ала не и жените в живота му. Никой не можеше да си спомни да го е виждал да излиза с мадама над двайсет и две.

— По всичко изглежда, че Бомбардировача не е спал с никоя, откакто скъса с Кели миналия февруари. Това просто не е нормално.

Кели Бъркли беше красивата двайсет и една годишна спътница на Кал, поне докато не се беше уморила да чака венчалния пръстен, който никога нямаше да получи, и не бе избягала с един двайсет и три годишен китарист от някаква хеви метъл група. Оттогава Кал Бонър бе насочил вниманието си към това, да печели мачовете си, да излиза с различна мадама всяка седмица и да лази по нервите на съотборниците си.

Джоди Пулански беше любимката на „Старс“ сред фенките им, но макар че още не бе навършила двайсет и три, никой от мъжете не предложи тя да бъде подаръкът на Кал за рождения му ден. Всеизвестен факт бе, че той вече я бе отхвърлял поне дузина пъти.

Което го нареждаше на първо място в списъка й с най-омразни хора. Иначе тя обичаше отбора и в дрешника си бе събрала истинска колекция от синьо-златисти тениски на „Старс“ — по една от всеки играч, с когото беше преспала — и винаги бе готова да добави още.

— Нуждаем се от жена, която няма да му напомня за Кели — обобщи Крис.

— С други думи — някоя от класа — добави Уили.

— И по-възрастна. Мислехме си, че за Бомбардировача може би няма да е зле да опита с някоя двайсет и пет годишна.

— Един вид, изискана дама от висшето общество — намеси се и Джуниър, отпивайки от бирата си.

Джоди не блестеше с особен интелект, но дори тя схващаше къде е проблемът в този план.

— Не мисля, че много жени от този тип биха се съгласили да станат подарък за рождения ден на някой мъж. Дори ако той е Кал Бонър.

— Да, и ние това си мислехме, та май ще се наложи да използваме проститутка.

— Обаче някоя наистина изискана — побърза да уточни Уили, тъй като всички знаеха, че Кал не бе привърженик на платената любов.

Джуниър се взираше мрачно в бирата си.

— Проблемът е, че така и не успяхме да намерим такава.

Джоди познаваше няколко проститутки, но никоя от тях не можеше да се нарече „изискана“. Същото важеше и за приятелките й. Тя се движеше в компания от жени, които пиеха много, купонясваха здраво и нямаха друга цел в живота, освен да преспят с колкото се може повече професионални спортисти.

— Е, какво искате от мен?

— Да използваш връзките си и да му намериш някоя — отвърна Джуниър. — Рожденият му ден е след десет дни, а дотогава трябва да сме открили жената.

— И защо ми е да го правя?

Тъй като тениските и на тримата вече висяха в дрешника й, те знаеха, че ще се наложи да опитат нещо рисковано. Крис заговори предпазливо:

— Има ли някой номер, който особено държиш да добавиш към колекцията си?

— С изключение на осемнайсет — побърза да вметне Уили; осемнайсет беше номерът на Бомбардировача.

Джоди се замисли. Определено предпочиташе да прецака Бомбардировача, отколкото да му намери жена, но от друга страна, действително имаше един номер, на който сериозно беше хвърлила око.

— Всъщност, да — има такъв. Ако ви намеря подарък в замяна искам номер дванайсет.

Мъжете простенаха.

— По дяволите, Джоди! Кевин Тъкър и така си има предостатъчно жени.

— Това си е ваш проблем.

Тъкър беше резервният куотърбек на „Старс“. Млад агресивен и невероятно талантлив, той беше много внимателно подбран да заеме титулярното място, когато годините или някоя контузия попречеха на Бомбардировача да се справя както досега.

Въпреки че на обществени места двамата винаги бяха любезни един с друг, между тях съществуваше яростна конкуренция и те се мразеха свирепо, което караше Джоди да желае Кевин Тъкър още по-силно.