— Господи, как можеш да си толкова сляпа! — потресе се Лили. — Цял следобед те следи с очи, а ти съзнателно го избягваш. — Дафни не отговори и тя продължи малко нерешително: — Мама ми каза за аборта. Жалко наистина, но ако искаш деца, винаги можеш да имаш. Това ли е проблемът?

Дафни вдигна глава.

— Брант е много почтен и внимателен мъж. А аз… е, вече смятам твърдо да изпълнявам моята част от договора. Вече съм го решила, независимо какво чувства или не чувства той към мен. Беше малко разтревожен, че аз може да не… да не изпълня моите задължения, това е всичко. Всъщност, току-що разбрах, че съм… — Замълча. Тази новина бе първо за Брант.

— За какво говориш? — попита Лили объркано.

— Скоро ще разбереш — отговори кратко Дафни. Лили, недоумяваща, я остави да си тръгне. Изведнъж Дафни се обърна към нея: — Наистина ли мислиш така?

— За кое?

— Че Брант ме обича.

— Не ставай глупава. Чух го да казва на Дъсти, че е най-щастливият мъж на света. Ако правилно си спомням, думите му бяха: И само като си помисля, че едва не се отказах да отида в Англия! Господи, трябва да съм роден под щастлива звезда. Това достатъчно ли ти е?

Дафни имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне. Засмя се и в същото време по бузата й се изтърколи една сълза. Тя прегърна силно Лили и изтича в хола. Не беше по големите жестове, но защо пък не? Намери Дъсти, той я заведе в кабинета си и я остави сама. Дафни вдигна слушалката на телефона без секунда колебание. Бе неделя, ала защо да не опита?

Брант пресуши поредната бира. Защо по дяволите нещата не искаха поне малко да се замъглят? Навсякъде около него хората се смееха, пиеха, разправяха си шеги и невероятни истории. Бе захладяло и тексаското небе, вярно на легендата, бе ясно и обсипано със звезди. От басейна излезе една жена, облечена почти колкото в слънчевия ден, когато се е родила. Брант автоматично забеляза красивите й гърди и дългите й бедра. Но не му пукаше. Къде бе Дафни?

Видя я да говори сериозно с някакъв мъж, когото Дъсти бе поканил от една телевизионна компания. По дяволите, от онази телевизионна компания! Видя как мъжът поклати глава и се наведе към нея. Усети как стиска празната бирена кутийка, докато кокалчетата на пръстите му побеляха. Ще се разберат, реши той. Но щеше да направи всичко, за да не я загуби.

След десетина минути Дъсти извика:

— Хей, момчета, имаме едно съобщение за всички вас. Айде, дигнете глави!

Съотборниците му развълнувано се понесоха натам, увличайки го със себе си. Клюката вече се бе разчула, обаче как — Брант не знаеше. Той не бе споменавал нищо.

— Нямам нищо против, ако Дафни ме види по хавлия — бе му казал Гай. — Тифи ме обвинява, че съм надебелял, а Дафни ще каже на цял свят, че не е вярно.

— Бих желала да благодаря на господин Доналдсън — заговори Дафни с ясния си глас — и на всички, които бяха готови да рискуват с мен.

Бяха?

— Мислих много и реших, че като прясна американка имам още много да уча за новия си дом и за американския футбол. Ако някой се интересува какво ще правя през следващите две години, ще бъда в съблекалнята и ще поливам главите ви с шампанско. — Тя замълча за миг и прикова поглед към съпруга си. — Но засега разбрах, че искам само да кажа на хората какви страхотни момчета сте вие. Господин Доналдсън се съгласи, че тази година ще направим само няколко кратки специални интервюта с играчите на „Звездите“. След Суперкупата няма да съм във форма да се срещам с когото и да е, така че имаме само следващите два месеца.

Всички заговориха едновременно:

— Страхотно, само ние!

— Представяш ли си, интервю на английски английски! Каква форма?! Брант я гледаше, но мозъкът му отказваше да работи.

— Благодаря на всички ви. Вие сте такива добри приятели и аз ще се постарая да покажа колко е симпатичен всеки от вас.

Разнесоха се аплодисменти и звън на чаши. Хората се струпаха около нея. Брант се помъчи да се усмихне, започна да приема поздравления, ала не можеше да откъсне поглед от жена си.

Как по дяволите да я хване насаме? Усмихна се мрачно, проби си път през тълпата до Сам Карверели, грабна го през кръста и, без да обръща внимание на възмутените му ругатни и изненадания смях на останалите, го хвърли в басейна.

В следващия миг бе до съпругата си.

— Да вървим. Веднага!

— Ами Лили? И горкият Сам…

— Млък!

Очите й светнаха:

— А ако не искам, и мен ли ще ме хвърлиш в басейна?

— Не, теб ще те хвърля по гръб на леглото.

Смехът й звънна чист и щастлив.

Той не каза нито дума повече, преди да стигнат до хотелската стая. Затвори вратата отвътре, заключи и се обърна към жена си:

— Формата ти е много добра. Какво имаше предвид?

— Не видя ли колко много ядох? И това гуакамоле… Направо се насвиних.

— Освиних — поправи я Брант машинално.

— Аха…

Той дълго я гледа, замислено почесвайки брадичката си.

— Свали си дрехите.

Дафни протегна ръка към перлената огърлица.

— Това може да остане.

— Но защо?

— Защото няма да пречи на нищо. Искам да видя формата ти.

— Нали я видя и снощи, и тази сутрин…

Брант се озова до нея, разкопча единственото копче на сивата й вълнена рокля и я свали през главата й.

— Сърдиш ли се за моето решение? — обади се тя много тихо.

— Кое решение?

— Да направя просто няколко интервюта този сезон. Колкото до останалото, е, може да стане, а, кой знае, може пък и да не стане…

— Нещо се задъха, Дафни… — Той вдигна поглед към лицето й. — Кога? — попита тихо.

— Е, първо, разбира се, ти…

Брант я вдигна, но не я хвърли като треньора, а много внимателно я положи на леглото.

— Доколкото разбирам, ще трябва да пенсионираме Гуен. Да си купим фургон? Да се преместим в Кънетикът? Да си вземем едно голямо рунтаво куче?

— Слава Богу, Уинтърспуун не е алергичен към кучета.

— Как мислиш, дали нашето дете ще му вика чичо Оскар? Или чичо Спуун?

— Обичам те, Брант…

Очите му светнаха и той бавно й се усмихна. Усмивката му бе доста тържествуваща и тя го мушна в корема.

— Крайно време беше, госпожо. Толкова дълго ме остави да вися над пропастта, че пръстите ми изтръпнаха. — Брант легна до нея и я привлече към себе си. Пръстите му се заровиха в косата й. — Чувствам се страхотно.

Дафни усети как ръката му се плъзна между тях и се притисна към него, но той я спря:

— Не, любов моя, първо ще чуеш онова, което имам да ти кажа. — Тя се отдръпна да вижда лицето му. — Не, няма да е нищо ужасно, кълна ти се. Желая те, любов моя. Сега, утре, през две хиляди и двадесет и пета година. Струва ми се, че винаги съм те обичал. Трябваше ми толкова време, защото не можех да разбера какво по дяволите ми има. Искам да си щастлива. Искам да продължаваш да ме обичаш.

— Не вярвам, че някога ще мога да спра да те обичам, Брант. Взех решението си преди малко, но не знаех какво да правя, затова не казах нищо на никого, дори на хората от телевизионната компания. Мислех, че може да се наложи сама да гледам детето си и да трябва да си изкарвам хляба. Тогава Лили ме замъкна горе и ми разкри, че ти си казал, че си роден под щастлива звезда.

— Казвал ли съм такова нещо?

— Да, казал си го, мошеник такъв! А аз бях под звездата и те чаках.

— Забрави за тая проклета звезда и направи така, че да си само под мен! — Той леко я целуна по върха на носа и продължи сериозно: — Ако искаш да изместиш Джо Намат като спортен коментатор, аз ще бъда най-гръмогласният ти поддръжник. Е, какво ще кажеш? Ще ме вземеш ли за помощник?

Клепачите й се спуснаха целомъдрено надолу.

— Зависи.

Той се разсмя и я целуна.

— Обичам те — прошепна в устните й. — Въпреки че нещо много си се отракала…

— Нахитряла — поправи го тя, — В Англия казваме „нахитряла“.