— Бих те посъветвала да я заведеш при гинеколожка.
— Жена?
— Струва ми се, че така Дафни по-малко ще се смущава.
— Да, сигурно имаш право. Благодаря ти, че дойде, мамо. Вече е късно. Не ти ли се спи?
— Да. — Тя стана и го прегърна. — Всичко ще се нареди, не се безпокой.
— Ще се опитам — усмихна й се Брант. — Имаш ли желание утре ти да направиш закуската? Аз ще ти помогна. Дафни не я бива много в кухнята.
— Разбира се. В края на краищата, цели тридесет и една години съм те глезила. Защо да спирам точно сега?
Той не запали лампата в спалнята. Видя силуета на Дафни в голямото месингово легло и изпита едно ново, топло чувство. Всяка нощ щеше да спи до нея и всяка сутрин щеше да се събужда до нея. Това му даваше завършеността, която никога не бе осъзнавал, че му липсва, докато не я бе получил.
Когато се отпусна до нея, тя промърмори нещо тихо насън. Целуна я по ухото и я привлече в прегръдките си.
— Брант? — обади се замаяна.
— Шшт, мила моя. Спи.
— Може ли утре пак да отидем на Изригващия рог? — Дафни още бе на Хаваите.
— Разбира се… — Погали я и притисна главата й към рамото си. — Ще направим всичко, което искаш.
Дафни бе дневна птица. Будеше се в момента, в който отвореше очи, ала тази сутрин се събуди бавно. Усещаше, че е на непознато място и протегна ръка към Брант. Него го нямаше. Бавно седна и се огледа. Леглото на Брант. Поклати объркано глава. Домът на Брант. Не, поправи се тя, неговата бърлога. Каква странна дума! Спомни си събитията от предишната вечер и се сви. Бе се държала като някогашната срамежливка, неуверената, застреляна пуйка и се бе стъписала пред майка му.
— Глупачка! — произнесе на глас в празната стая. — Колко странно — добави по-тихо. За разлика от хола, издържан в стъкло, хром и студени модерни мебели, спалнята бе пълна с елегантни антики. Дафни веднага разпозна оригинален френски гардероб от осемнайсети век и няколко тежки испански фотьойла. Имаше и едно канапе с извити облегалки, което й напомняше стила „риджънси“, но не беше сигурна. Килимът бе тъмнокафяв и покриваше средата на полирания дървен под. Тя изпълзя от леглото, като за миг спря, за да докосне красивите месингови табли. Колко ли жени бяха спали в това легло с Брант?
Прихна. При изгасени лампи двама души доста дълго биха се търсили в огромното легло.
Запъти се към банята и замря за момент при гледката на невероятната вана. Беше кръгла и дълбока и от едната й страна имаше някакъв мотор. Дафни нямаше и най-малка представа какво да прави с него и бе благодарна, че отделно имаше душ. Бързо се изкъпа, зае се да си изсуши косата и да придаде приличен вид на лицето си.
Четирийсет и пет минути по-късно, облечена с вълнен панталон, дълъг пуловер и златно коланче на кръста, тя отвори вратата на спалнята. Чу гласове и смях. Майка му бе там, помисли тя и изправи рамене. Влезе в малката трапезария.
— Здравейте. Извинявайте, че толкова закъснях. Доста време ми трябваше, за да се съживя.
Брант стана и се приближи усмихнат към нея.
— Добро утро, мила моя. Пазим закуската ти топла. Гладна ли си?
Тя кимна и се изчерви, когато той леко я целуна пред майка си.
— Седни и се запознай със злата си свекърва, докато аз ти донеса бекон с яйца.
— Добро утро, Дафни — усмихна се Алис. — Не обръщай внимание на голямата му уста. По-добре ли се чувстваш днес?
— Да, госпожо. О, снощи не бях забелязала, но Брант много прилича на вас.
— Ще го приема като комплимент, ако нямаш предвид широките му рамене и огромния ръст. А сега, разкажи ми как ти хареса Хавай.
Брант се задържа в кухнята по-дълго, отколкото бе необходимо, за да остави двете жени за малко насаме. Чу как напрежението в гласа на Дафни изчезва, чу смеха й. Такъв сладък, чист звук. Почувства се по-добре.
— Специалитетът на главния готвач — обяви той и остави чинията пред нея. — Има дори и чай.
— Ти ли си главният готвач? — засмя се тя. — Боя се, че ще умрем от глад.
Умело насърчавана от Алис, Дафни започна да разказва за живота си в Англия, за леля Кло, Лусила и за любимците си в Ашърууд.
— Съобщи ли ви Брант, че ще поканим Уинтърспуун да дойде при нас? — попита тя и се усмихна на съпруга си.
— Помня, четох някъде, че всички английски камериери имат вроден вкус и снобизъм — засмя се майка му.
— Вярно е — отвърна той. — Колкото и важна дама да си, вероятно Уинтърспуун възпитано ще вирне нос пред теб.
Алис разпита Дафни подробно за Хавай и докато слушаше неподправения й ентусиазъм, внимателно я наблюдаваше, когато споменеше нещо за Брант. Подхождат си, реши тя. Ако Дафни все още не бе влюбена в съпруга си, това беше само въпрос на време. Колкото до Брант, той изглеждаше толкова… отстъпчив и внимателен, непрекъснато се стараеше да я защити от всичко.
Колкото и да бе странно, Алис усети, че тя самата иска да защитава това чаровно момиче. Не, каза си твърдо, Дафни не можеше да остане момиче. За да живее в света на Брант, трябваше да се превърне в жена и да стъпи на собствените си два крака.
— А сега — предложи тя, когато настъпи пауза в разговора, — да поприказваме за сватбата в Кънектикът.
По-късно Брант закара двете жени за малко до Ню Йорк. За да избягнат хищните журналисти, вечеряха в едно от любимите му испански ресторантчета. За съжаление, когато се връщаха вкъщи, в подземния гараж ги причакаха двама мъже. Нямаше как да избягат от тях.
— Добре дошъл, Брант — обади се добродушно единият и внимателно пристъпи напред. — Хей, госпожо Ашър, я ни дайте една голяма усмивка.
Светкавицата блесна в лицето на Дафни и тя замръзна. Неочаквано почувства как Алис Ашър стиска ръката й. Аз не съм Дафни застреляната пуйка, каза си яростно, но кой знае защо, не можа да се усмихне.
— Снаха ми много харесва Ню Йорк и новия си дом — намеси се Алис бързо. — Всички са толкова… мили, нали, скъпа?
Дафни кимна мълчаливо. Защо изведнъж й се стори, че косата й е мазна?
Брант я хвана под ръка.
— Нещо друго, господа?
— Аха… Госпожо Ашър, Брант направи голям удар с женитбата си за вас, нали? Бихте ли коментирали?
На Брант му идеше да му разбие лицето, ала произнесе съвсем спокойно:
— И двамата направихме удар, момчета, но ти си прав. Не вярвам някога да си виждал по-красива жена, нали?
— Разбира се, Брант — съгласи се мъжът и загрижено добави: — Ако харесваш богати неми момичета.
Сълзи запариха в очите на Дафни. Бе изложила Брант. Отново. Бе се държала като глупава зелка, която не може да говори. Може и да не изглеждам застреляна, обаче продължавам да се държа така.
— Няма нищо, скъпа — потупа я по рамото Алис. — Ще ти трябва малко време, за да свикнеш.
— Тя е права, Даф. Не се тревожи заради тези мръсни типове.
— Извинявай — смотолеви Дафни.
— Не ставай глупава — възрази той, без да обръща внимание на ахването на майка си. — Ти просто си стеснителна. Аз ще те пазя. Само не се разстройвай, а?
Тя преглътна сълзите си и кимна. По дяволите, не беше стеснителна до Брант. Защо трябваше да е такава глупачка с непознати?
Пътуваха в асансьора в пълно мълчание. Когато влязоха в апартамента, той попита малко прекалено въодушевено:
— Не си ми казала дали ти харесва моята къща!
— Твоята къща много ми харесва — отвърна Дафни.
— Имах предвид нашата къща. Ако искаш нещо да променим, само ми кажи.
— Просто ми се искаше да има градина… — Тя отиде до огромния панорамен прозорец и въздъхна: — Представях си акри земя. Не бях осъзнала, че Ню Йорк е само сгради. Колко съм глупава, след всички снимки, които съм виждала…
Брант се намръщи:
— Можем да си купим къща в провинцията.
Това бе едно много щедро предложение, но Дафни бързо поклати глава. Нали вече имаха къща в провинцията. В Англия.
— Е, скъпи мои — усмихна им се Алис, — на мен вече ми се спи. До сутринта.
Той целуна майка си за лека нощ, после се обърна към жена си, която още гледаше през прозореца:
— Светлините са красиви, нали?
Тя кимна. Брант я привлече към себе си и леко стисна раменете й.
— Искаш ли да си лягаме, мила моя? — Той се наведе и я захапа по ухото.
Дафни усети как в нея се надига желание, ала скоро то бе подтиснато от чувството й за непълноценност. Дали Брант не се отнасяше снизходително към нея и в леглото? Не се ли проваляше тя и в секса, както в общуването си с хората? Ядосана на себе си и в желанието да си докаже, че може да направи нещо както трябва, се обърна в прегръдките му и се притисна към него. Вдигна се на пръсти, хвана с две ръце лицето му и го целуна.
Боже мили, помисли той, малко объркан от вдъхновената й атака. Обви ръце около кръста й и я повдигна към себе си. Грабна я и я понесе към спалнята. По пътя хвърли бърз поглед към стаята на майка си и с облекчение установи, че вратата е затворена.
Когато я остави да стъпи на пода, Дафни не го пусна, а го придърпа върху себе си на леглото. Брант не разбираше нетърпението й, ала той самият вече едва издържаше, така че нямаше значение. Даде й онова, което тя искаше, доста изненадан и от собствената си необуздана реакция. Дафни неочаквано го притисна силно към себе си.
— Толкова се уплаших… — прошепна накрая.
Той се облегна на лакът, за да вижда лицето й.
— Не се страхувай от онези тъпи журналисти. Не заслужават.
— Не, не от тях… — Тя прехапа устни.
— А от какво, мила моя?
— Уплаших се, че ще пропадна във всичко. Доставих ти удоволствие, нали?
Брант изпита съжаление към нея, но се помъчи да се засмее:
— Искаш ли да чуеш как препуска сърцето ми?
— И моето — въздъхна Дафни. — Толкова си добър, Брант.
— Не го забравяй, госпожо Ашър. А сега какво ще кажеш да вземеш един душ с мен?
— Мисля, че предпочитам ваната с мотора.
На следващия ден Алис Ашър замина за Кънектикът, за да подготви сватбата. Брант и Дафни щяха да отидат там следващата събота, както и Лили и Дъсти.
"Аристократът" отзывы
Отзывы читателей о книге "Аристократът". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Аристократът" друзьям в соцсетях.