— Бих те посъветвала да я заведеш при гинеколожка.

— Жена?

— Струва ми се, че така Дафни по-малко ще се смущава.

— Да, сигурно имаш право. Благодаря ти, че дойде, мамо. Вече е късно. Не ти ли се спи?

— Да. — Тя стана и го прегърна. — Всичко ще се нареди, не се безпокой.

— Ще се опитам — усмихна й се Брант. — Имаш ли желание утре ти да направиш закуската? Аз ще ти помогна. Дафни не я бива много в кухнята.

— Разбира се. В края на краищата, цели тридесет и една години съм те глезила. Защо да спирам точно сега?

Той не запали лампата в спалнята. Видя силуета на Дафни в голямото месингово легло и изпита едно ново, топло чувство. Всяка нощ щеше да спи до нея и всяка сутрин щеше да се събужда до нея. Това му даваше завършеността, която никога не бе осъзнавал, че му липсва, докато не я бе получил.

Когато се отпусна до нея, тя промърмори нещо тихо насън. Целуна я по ухото и я привлече в прегръдките си.

— Брант? — обади се замаяна.

— Шшт, мила моя. Спи.

— Може ли утре пак да отидем на Изригващия рог? — Дафни още бе на Хаваите.

— Разбира се… — Погали я и притисна главата й към рамото си. — Ще направим всичко, което искаш.

Дафни бе дневна птица. Будеше се в момента, в който отвореше очи, ала тази сутрин се събуди бавно. Усещаше, че е на непознато място и протегна ръка към Брант. Него го нямаше. Бавно седна и се огледа. Леглото на Брант. Поклати объркано глава. Домът на Брант. Не, поправи се тя, неговата бърлога. Каква странна дума! Спомни си събитията от предишната вечер и се сви. Бе се държала като някогашната срамежливка, неуверената, застреляна пуйка и се бе стъписала пред майка му.

— Глупачка! — произнесе на глас в празната стая. — Колко странно — добави по-тихо. За разлика от хола, издържан в стъкло, хром и студени модерни мебели, спалнята бе пълна с елегантни антики. Дафни веднага разпозна оригинален френски гардероб от осемнайсети век и няколко тежки испански фотьойла. Имаше и едно канапе с извити облегалки, което й напомняше стила „риджънси“, но не беше сигурна. Килимът бе тъмнокафяв и покриваше средата на полирания дървен под. Тя изпълзя от леглото, като за миг спря, за да докосне красивите месингови табли. Колко ли жени бяха спали в това легло с Брант?

Прихна. При изгасени лампи двама души доста дълго биха се търсили в огромното легло.

Запъти се към банята и замря за момент при гледката на невероятната вана. Беше кръгла и дълбока и от едната й страна имаше някакъв мотор. Дафни нямаше и най-малка представа какво да прави с него и бе благодарна, че отделно имаше душ. Бързо се изкъпа, зае се да си изсуши косата и да придаде приличен вид на лицето си.

Четирийсет и пет минути по-късно, облечена с вълнен панталон, дълъг пуловер и златно коланче на кръста, тя отвори вратата на спалнята. Чу гласове и смях. Майка му бе там, помисли тя и изправи рамене. Влезе в малката трапезария.

— Здравейте. Извинявайте, че толкова закъснях. Доста време ми трябваше, за да се съживя.

Брант стана и се приближи усмихнат към нея.

— Добро утро, мила моя. Пазим закуската ти топла. Гладна ли си?

Тя кимна и се изчерви, когато той леко я целуна пред майка си.

— Седни и се запознай със злата си свекърва, докато аз ти донеса бекон с яйца.

— Добро утро, Дафни — усмихна се Алис. — Не обръщай внимание на голямата му уста. По-добре ли се чувстваш днес?

— Да, госпожо. О, снощи не бях забелязала, но Брант много прилича на вас.

— Ще го приема като комплимент, ако нямаш предвид широките му рамене и огромния ръст. А сега, разкажи ми как ти хареса Хавай.

Брант се задържа в кухнята по-дълго, отколкото бе необходимо, за да остави двете жени за малко насаме. Чу как напрежението в гласа на Дафни изчезва, чу смеха й. Такъв сладък, чист звук. Почувства се по-добре.

— Специалитетът на главния готвач — обяви той и остави чинията пред нея. — Има дори и чай.

— Ти ли си главният готвач? — засмя се тя. — Боя се, че ще умрем от глад.

Умело насърчавана от Алис, Дафни започна да разказва за живота си в Англия, за леля Кло, Лусила и за любимците си в Ашърууд.

— Съобщи ли ви Брант, че ще поканим Уинтърспуун да дойде при нас? — попита тя и се усмихна на съпруга си.

— Помня, четох някъде, че всички английски камериери имат вроден вкус и снобизъм — засмя се майка му.

— Вярно е — отвърна той. — Колкото и важна дама да си, вероятно Уинтърспуун възпитано ще вирне нос пред теб.

Алис разпита Дафни подробно за Хавай и докато слушаше неподправения й ентусиазъм, внимателно я наблюдаваше, когато споменеше нещо за Брант. Подхождат си, реши тя. Ако Дафни все още не бе влюбена в съпруга си, това беше само въпрос на време. Колкото до Брант, той изглеждаше толкова… отстъпчив и внимателен, непрекъснато се стараеше да я защити от всичко.

Колкото и да бе странно, Алис усети, че тя самата иска да защитава това чаровно момиче. Не, каза си твърдо, Дафни не можеше да остане момиче. За да живее в света на Брант, трябваше да се превърне в жена и да стъпи на собствените си два крака.

— А сега — предложи тя, когато настъпи пауза в разговора, — да поприказваме за сватбата в Кънектикът.

По-късно Брант закара двете жени за малко до Ню Йорк. За да избягнат хищните журналисти, вечеряха в едно от любимите му испански ресторантчета. За съжаление, когато се връщаха вкъщи, в подземния гараж ги причакаха двама мъже. Нямаше как да избягат от тях.

— Добре дошъл, Брант — обади се добродушно единият и внимателно пристъпи напред. — Хей, госпожо Ашър, я ни дайте една голяма усмивка.

Светкавицата блесна в лицето на Дафни и тя замръзна. Неочаквано почувства как Алис Ашър стиска ръката й. Аз не съм Дафни застреляната пуйка, каза си яростно, но кой знае защо, не можа да се усмихне.

— Снаха ми много харесва Ню Йорк и новия си дом — намеси се Алис бързо. — Всички са толкова… мили, нали, скъпа?

Дафни кимна мълчаливо. Защо изведнъж й се стори, че косата й е мазна?

Брант я хвана под ръка.

— Нещо друго, господа?

— Аха… Госпожо Ашър, Брант направи голям удар с женитбата си за вас, нали? Бихте ли коментирали?

На Брант му идеше да му разбие лицето, ала произнесе съвсем спокойно:

— И двамата направихме удар, момчета, но ти си прав. Не вярвам някога да си виждал по-красива жена, нали?

— Разбира се, Брант — съгласи се мъжът и загрижено добави: — Ако харесваш богати неми момичета.

Сълзи запариха в очите на Дафни. Бе изложила Брант. Отново. Бе се държала като глупава зелка, която не може да говори. Може и да не изглеждам застреляна, обаче продължавам да се държа така.

— Няма нищо, скъпа — потупа я по рамото Алис. — Ще ти трябва малко време, за да свикнеш.

— Тя е права, Даф. Не се тревожи заради тези мръсни типове.

— Извинявай — смотолеви Дафни.

— Не ставай глупава — възрази той, без да обръща внимание на ахването на майка си. — Ти просто си стеснителна. Аз ще те пазя. Само не се разстройвай, а?

Тя преглътна сълзите си и кимна. По дяволите, не беше стеснителна до Брант. Защо трябваше да е такава глупачка с непознати?

Пътуваха в асансьора в пълно мълчание. Когато влязоха в апартамента, той попита малко прекалено въодушевено:

— Не си ми казала дали ти харесва моята къща!

— Твоята къща много ми харесва — отвърна Дафни.

— Имах предвид нашата къща. Ако искаш нещо да променим, само ми кажи.

— Просто ми се искаше да има градина… — Тя отиде до огромния панорамен прозорец и въздъхна: — Представях си акри земя. Не бях осъзнала, че Ню Йорк е само сгради. Колко съм глупава, след всички снимки, които съм виждала…

Брант се намръщи:

— Можем да си купим къща в провинцията.

Това бе едно много щедро предложение, но Дафни бързо поклати глава. Нали вече имаха къща в провинцията. В Англия.

— Е, скъпи мои — усмихна им се Алис, — на мен вече ми се спи. До сутринта.

Той целуна майка си за лека нощ, после се обърна към жена си, която още гледаше през прозореца:

— Светлините са красиви, нали?

Тя кимна. Брант я привлече към себе си и леко стисна раменете й.

— Искаш ли да си лягаме, мила моя? — Той се наведе и я захапа по ухото.

Дафни усети как в нея се надига желание, ала скоро то бе подтиснато от чувството й за непълноценност. Дали Брант не се отнасяше снизходително към нея и в леглото? Не се ли проваляше тя и в секса, както в общуването си с хората? Ядосана на себе си и в желанието да си докаже, че може да направи нещо както трябва, се обърна в прегръдките му и се притисна към него. Вдигна се на пръсти, хвана с две ръце лицето му и го целуна.

Боже мили, помисли той, малко объркан от вдъхновената й атака. Обви ръце около кръста й и я повдигна към себе си. Грабна я и я понесе към спалнята. По пътя хвърли бърз поглед към стаята на майка си и с облекчение установи, че вратата е затворена.

Когато я остави да стъпи на пода, Дафни не го пусна, а го придърпа върху себе си на леглото. Брант не разбираше нетърпението й, ала той самият вече едва издържаше, така че нямаше значение. Даде й онова, което тя искаше, доста изненадан и от собствената си необуздана реакция. Дафни неочаквано го притисна силно към себе си.

— Толкова се уплаших… — прошепна накрая.

Той се облегна на лакът, за да вижда лицето й.

— Не се страхувай от онези тъпи журналисти. Не заслужават.

— Не, не от тях… — Тя прехапа устни.

— А от какво, мила моя?

— Уплаших се, че ще пропадна във всичко. Доставих ти удоволствие, нали?

Брант изпита съжаление към нея, но се помъчи да се засмее:

— Искаш ли да чуеш как препуска сърцето ми?

— И моето — въздъхна Дафни. — Толкова си добър, Брант.

— Не го забравяй, госпожо Ашър. А сега какво ще кажеш да вземеш един душ с мен?

— Мисля, че предпочитам ваната с мотора.

На следващия ден Алис Ашър замина за Кънектикът, за да подготви сватбата. Брант и Дафни щяха да отидат там следващата събота, както и Лили и Дъсти.