Купи си апартамент в Нотинг Хил.

Когато за първи път дойдох в Лондон, наех стая в голяма къща и се влюбих в квартала. Беше много преди да излезе едноименният филм и тук нямаше нито един претенциозен ресторант, нито пък дизайнерски магазини, с каквито е пълно сега. Тогава човек можеше да си купи апартамент за една десета от това, което струват сега, но аз си мислех, че е прекалено скъпо! Само си представи, в момента можех да бъда собственичка на прекрасен имот, да си говоря през оградата с богатите си и прочути съседи, да посещавам много лъскави купони…

Добре де, спирам, преди да съм стигнала прекалено далеч.

Показвай краката си.

Защото никога повече няма да изглеждат толкова добре, колкото на двайсет и една години. Така че, събувай дънките, слагай минижупа и не го сваляй, преди да си навършила трийсет и пет.

Не се изрусявай.

Ще изглеждаш странно, а и цветът не подхожда на веждите ти. Освен това, когато корените ти прораснат, е ужасно.

Купи си онзи билет за околосветско пътешествие.

Кариерата ти може да почака. Една година не е от голямо значение, а спомените и опитът, които ще натрупаш, ще ти останат за цял живот.

Той не си струва.

Повярвай ми. След десет години ще се натъкнеш на него случайно и ще се чудиш за какво е била цялата тази драма.

Откажи се от онези кожени панталони.

На двайсет и една години похарчих цяло състояние за чифт кожени панталони. Не само че бяха с прекалено висока талия, но бяха и толкова тесни, че трябваше да използвам талк, за да се измъквам от тях. Да. Наистина.

Започни да се занимаваш с йога.

Само като си помисля — сега можех да изглеждам като Мадона! Добре де, едва ли щях да бъда чак толкова добра, но би било хубаво, ако можех да докосвам поне пръстите на краката си, като се наведа…

Можеш да постигнеш всичко, ако решиш да го направиш.

Преди си мислех, че трябва да бъдеш специален или различен, за да напишеш книга и да я издадеш. Никога не съм си представяла, че това ще се случи на мен. Нямаше начин да имам този късмет. И едва когато реших да се взема в ръце и наистина да напиша първата си книга, осъзнах, че единственото нещо, което ме е спирало през всичките тези години, съм била самата аз. Тя беше публикувана само година по-късно и ми доказа, че макар късметът да е от значение донякъде, това, което най-вече ти трябва, е ентусиазъм, самоувереност и огромна доза решителност. (Добре де, и чипс. Много, много чипс.)

На двайсет и една години си по-силна, отколкото можеш да си представиш.

Когато бях по-млада, си нямах идея за почти нищо. Бях вечно без пари, липсваше ми самочувствие, а косата ми имаше странен зеленикав оттенък, защото я боядисвах с къна. Само че не знаех, че нищо от това не беше от значение, защото на тази възраст светът е в краката ти. Така че се обръщам към всеки двайсет и една годишен читател, който чете това — не го забравяй!