Аз ще се справя.

Защото е вярно: наистина нещо липсваше в живота ми. Липсвах аз. Бях загубила представа коя съм всъщност. Бях загубила себе си. И сега, в тази спалня, се намерих отново.

— Знаеш ли какво? Я подай насам този „Кит-Кат“.



След като излапвам останалата част от десерта, апетитът ми се пробужда и внезапно откривам, че съм гладна като вълк. Лоти любезно ми предлага от готовите си спагети, но аз пасувам. Може да съм имала много прекрасни идеи за нещата от живота, когато съм била по-млада, но доброто хранене определено не фигурира сред тях. Вместо това й предлагам да отидем да похапнем в „Армията на Уелингтън“. Аз черпя.

Идеята изглежда чудесна до момента, в който влизам в бара и виждам младия Оли. Покрай всичко, което се случи, абсолютно съм забравила, че той работи тук и след като го виждам, картината на скандала ми с Оливър отново се съживява в паметта ми.

Леко се притеснявам от срещата, но нямам избор и се запътвам към бара.

— Хей, как си? — Оли ме познава и ми се усмихва приветливо. — Ти си Шарлот, нали? Запознахме се по-миналата вечер в клуб „Канал“.

— Здрасти, Оли — усмихвам му се и аз. Изглежда ми странно, че е толкова мил, когато само преди няколко часа стояхме в дневната ми и си крещяхме един на друг.

— Е, как са нещата при теб? — пита ме той жизнерадостно и когато се вглеждам в познатите бледосиви очи, потрепервам цялата.

— Супер — казвам весело и се насилвам да звуча небрежно. Ако допреди малко се чувствах зле, сега положението е направо ужасно. — А при теб?

— О, добре съм — отвръща Оли, после замлъква и започва да си играе разсеяно с гривните на ръката си, сякаш мисли за нещо. — Всъщност щях да те помоля за една услуга — казва след секунда и ме поглежда притеснено.

— Разбира се, кажи.

Готова съм да направя всичко за теб, мисля си, гледам го застанал зад бара и се чувствам направо смазана и разкъсана от съжалението, което изпитвам.

— Ами, всъщност… — преглъща Оли тежко — ще готвя вечеря за неколцина приятели утре вечер и исках да поканя и Лоти. Смяташ ли, че има шанс да дойде?

Той се засмива нервно, лицето му е озарено от слаба надежда. И аз разбирам, точно тук и точно сега, че това е моят втори шанс. Може и да съм объркала всичко, но това не означава, че и Лоти трябва да го направи.

— Разбира се, че ще дойде — уверявам го аз.

— Настина? — лицето му направо грейва при мисълта. — Мислиш ли?

— Остави на мен — усмихвам се аз. — Просто ми дай адреса си.

— Ами, добре… — той се озърта припряно за някакъв лист, като си личи, че не може да повярва на късмета си. — Чакай малко, тук някъде имаше бележник…

— Не се притеснявай, използвай това — изваждам един намачкан лист от чантата си. Това е списъкът ми със съвети. Деветнайсет точки. Странно, така и не стигнах до номер двайсет. — Повече няма да ми трябва. — Поглеждам го още веднъж за секунда, преди да му го подам, и си мисля колко много съм грешала. — Просто пиши на гърба му.

— Благодаря — казва той и надрасква адреса. — Кажи й да дойде към седем и половина и че не е нужно да носи нищо. Само себе си — добавя с лека усмивка и ми подава листчето.

— Смятай го за направено — прибирам адреса отново в чантата и му се усмихвам.

Поръчвам две половинки сайдер и два пакета чипс със сол за начало — след като се върнах към шоколада, най-добре е отново да се отдам на порока — и се запътвам към масата ни, където Лоти проучва задълбочено менюто.

— Хей, Лоти — казвам съвсем небрежно, докато й подавам сайдера и чипса и сядам на стола до нея. — Утре ще ходя на вечеря у един приятел и се чудех дали ще искаш да ми правиш компания.

— О, да, звучи супер — кима тя, разкъсва плика с чипса и започва да си хруска сладко.

— Само че аз ще отида там директно от работа, така че ще трябва да се срещнем на самото място — продължавам да заплитам мрежата и се старая да звуча съвсем нормално с надеждата тя да се хване на въдицата. Защото, разбира се, след като пристигне там, аз ще се обадя и ще се извиня с някаква „свръхнеотложна работа“.

— Няма проблем. Какъв е адресът?

Бинго!

— Ето, записах го на този лист — казвам аз, изваждам листа от чантата и й го подавам. Тя го прибира в джоба си, дори без да го погледне. За разлика от мен — моето сегашно Аз би го проверило незабавно по джипиеса. Или в Гугъл мап.

Или поне така бих направила доскоро, мисля си аз и отпивам от сайдера си. Ммм, великолепно е.

— Е, какво мислиш, Шарлот?

— За какво? — вдигам глава сепнато и виждам Лоти, вперила поглед в менюто.

— Риба и картофки или спагети? Яла си тук и преди. Какво ще ми препоръчаш?

Поглеждам към нея — момичето с прекалено къси и ярки дочени панталони, което пие сайдер и си играе с една къдрица от косата си. Не се е променила, още е съвсем същата личност каквато беше, когато се натъкнах на нея за първи път. И знаете ли? Доволна съм. Искам да си остане точно такава, каквото си е. Каквато аз бях. Каквато ще се науча да бъда отново.

Е, може би ще забравим за дочените панталони.

Похапвам си чипс и отпивам голяма глътка сайдер.

— О, не мисля, че имаш нужда някой да те съветва, дори и аз.

— Ами в такъв случай ще взема начос със сирене с пържен фасул и извара.

Преценявам съставките — мляко, пържено, калорично и ни най-малко органично и здравословно, без мазнини. Ухилвам й се до уши.

— Звучи страхотно. Ще взема същото.

Трийсет и шеста глава

След една, от може би, най-прекрасните ми вечери през последните години закарвам Лоти до старата ми къща, а аз се запътвам към апартамента си. Когато влизам в дневната, се почувствам все едно съм се върнала на мястото на престъпление. Ледът в компреса се е разтопил и кърпата е напълно мокра. Две чаши съвсем изстинал чай стоят на масата отвън. Мокрите и кални отпечатъци на Уели са засъхнали по килима.

Всичко се премести от настоящето към миналото. Вълнуващите мигове на балкона между Оливър и мен. Спорът, който ни отдалечава още повече един от друг.

Сърцето ми се свива, но си казвам, че няма да позволя да се отпусна точно сега. Оглеждам стаята и очите ми попадат на купчината папки и документи, поставена на голямата маса. Все още имам за довършване някои неща, свързани с утрешната среща с пресата. В края на краищата животът продължава, стягам се и започвам да разчиствам. Не мога просто да седна на земята и да започна да се жалвам и самосъжалявам. Искам само да оставя зад гърба си този ден, да го забравя и да се престоря, че не се е случвал.

Следващият половин час почиствам апартамента; най-накрая следите са заличени и все едно Оливър никога не е бил тук. После сядам да свърша някаква работа.

Заемам се отново с папките, след това отварям лаптопа си и проверявам документа, по който работех. Всичко е уредено. Списъкът с журналистите е попълнен. Поканите са направени и изпратени. Мястото за срещата е подготвено. Проблемът с кетъринга е разрешен. Предвидени са специални коктейли (без шампанско — мехурчетата са вредни за зъбния емайл). Подготвени са торбички с подаръци. Остава само да оформя окончателно речта за водещия на събитието.

Това беше голямата ми идея: да поканя известна личност за представянето на „Звездна усмивка“ в Англия. В съчетание с торбичката с рекламни материали и мостри на пасти за зъби и други подаръци това беше гаранция, че журналистите ще дойдат. Лари Голдстийн се влюби в идеята на първата ни среща и вероятно с това го привлякох най-много, за да ме избере за свой пиар. Бях прекарала седмици в търсене на подходящия човек, пусках пипала, проучвах и общувах с агентите на знаменитостите много преди да съм сигурна, че ще спечеля договора.

Публичните личности са известни с това, че оправят зъбите си и имат блестящи усмивки. Трудно ще намерите някоя холивудска звезда, която не е получила допълнителна помощ и оперативна намеса, за да постигне лъчезарната си усмивка. За нещастие е по-трудно да намериш някой от тях, който да си го признае публично, затова е пълно със знаменитости с идеално прави зъби, без разстояние между тях и без никаква пукнатинка в емайла, бели като сняг, които твърдят, че всичко се дължи на Майката природа, „Пилатес“ и билкови пасти с мед, въпреки че всеки в индустрията знае за редовните им посещения при хората с бели престилки.

Затова, след многобройни откази и тъкмо когато бях решила да изоставя идеята, Беатрис предложи Мелъди. Ние вече правим пиара на нейните книги с диети и хранителни продукти, тя винаги търси повече светски изяви (превод: тя е абсолютна медийна курва), освен това е любимката на нацията с абсолютно идеалното съчетание от външен блясък и вида на доброто съседско момиче. А и да не забравяме, че трябва да компенсира с нещо скандала с хамбургерите и пържените картофки от миналата седмица.

Естествено тя веднага си падна по идеята и се възползва от възможността за изява, мисля си, докато чета имейл от нея във връзка с облеклото, което ще носи утре на представянето. Привлече я и обещанието за безплатно почистване и избелване на зъбите с всички екстри на мистър Голдстийн.

Съсредоточавам се отново върху речта. „Здравейте, дами и господа. Това е официалното представяне на «Звездна усмивка», Англия, клон на прочутата американска верига клиники на мистър Лари Голдстийн. Или както е известен в Холивуд, Мистър Звездна усмивка. «Звездна усмивка» предлага последните технологии в козметичната стоматология, най-блестящите усмивки, полиране на емайла, лазерна обработка.“

„Искам да бъда писател.“

Какво? Това откъде дойде? Разтърсвам глава и продължавам.

„… истинско изкуство в областта на стоматологията, продукти и услуги, които ще създадат усмивката на двайсет и първи век.“

„Това е мечтата ми още откакто бях малко момиче.“

Гласът на Лоти отеква в главата ми, този път по-силно. За една секунда спирам и се заслушвам, после ядосано го прогонвам.