— Не, разбира се, че не — успокоявам я бързо. — Сигурна ли си, че беше той?

Тя ме поглежда укорително.

— Беатрис, това е важно.

— Напълно — казва твърдо тя. — Никога не забравям физиономии.

Не знам какво да мисля. Сещам се за разговора между Джулиан и Ванеса по време на вечерята ни. Той каза, че трябва да работи. Че заради това не може да заведе децата в Аквариума. Така че какво е правел в хотела?

Било е по работа, казвам си твърдо. Това е, сигурно е имал бизнес среща с клиенти. И аз го правя постоянно. Все обикалям по хотелите.

— По кое време беше?

— Ъм, чакай, нека да помисля… — Беа накланя главата си на една страна. — Така, беше след като бяхме получили петифурите си, които бяха много хубави, трябва да призная. Обикновено не поръчвам петифури — прекалено са натруфени и недостатъчно големи, така че трябва да изям десетки, — но тези бяха просто божествени… — улавя изражението ми и се спира сама. — Както и да е, беше след петифурите, защото баба поръча бренди и си спомням, че казах, че и аз ще изпия едно, но не и преди да отида до тоалетната.

— Беа, тази история води ли до някъде? — пуфтя нетърпеливо аз.

— О, със сигурност — потвърждава тя. Защото, виждаш ли, именно когато отивах до тоалетната, минах през рецепцията и тогава се натъкнах на него.

— На Джулиан?

— Същият. Той слизаше от асансьора и двамата почти се сблъскахме. Извини ми се много любезно. Но според мен имаше и нещо друго.

— Какво? — чувствам се като детектив от телевизионен сериал.

— Той изпусна хотелски ключ на пода.

— Ключ?

Сърцето ми се свива. Чувам гласа на Ванеса: „Мисля, че Джулиан има връзка.“

Не, трябва да има друго разумно обяснение. Може би срещата му е била в стаята. Възможно е. Ето и с мен беше така. Срещнах се с Лари Голдстийн в стаята му, нали?

— Аха — потвърждава решително Беатрис. — Знам, защото го вдигнах да му го подам. Всъщност не беше точно ключ за хотелска стая. Беше… — изведнъж тя понижава гласа си и прошепва с истинско благоговение — ключ за „Апартамента на Оливър Месел“.

Поглеждам я с недоумение.

— Какво е това?

— Най-романтичният апартамент в „Дорчестър“! — възкликва тя. — Любимият на Марлене Дитрих. Баба ми е казвала. Очевидно двете са били добри приятелки.

Добре, бизнес срещата е била в най-романтичния апартамент в „Дорчестър“. Ами да предположим, че е възможно.

— По кое време каза, че е било това?

— Не знам. Но мисля, че беше доста късно. Някъде след десет.

Но не и много вероятно. Бизнес среща, която продължава до десет часа вечерта? В най-романтичния апартамент на „Дорчестър“? В неделя? Когато каза на Ванеса, че ще бъде в офиса?

Стомахът ми се бунтува. Мисля за презервативите, които видях в кошницата му и признанието на Ванеса, че не са правили секс от години. Трябва да призная, че доказателствата срещу него са доста сериозни.

— Е, кажи ми! — чувам Беатрис да пита с любопитство. — Защо са всички тези въпроси? Да не би Ванеса да ти е казала, че ще отседнат там?

— Не… не ми е казвала — поклащам отрицателно глава и се насилвам да се усмихна. — Сигурно е забравила, ужасна е в това отношение — чувствам се виновна, че крия от Беа, но в момента нямам време за подобни проблеми. — Всъщност Лари Голдстийн обаждал ли се е? — казвам и умело сменям темата.

— Още рано сутринта — потвърждава Беатрис. — Имате среща в дванайсет часа в бара на козметичния салон в Нотинг Хил — поглеждам я въпросително. — Има час при маникюристката в единайсет часа — обяснява ми тя. — Очевидно това са някакви типични за Ел Ей неща.

— А може би защото е стоматолог, все пак. Нали знаеш, слагаш ръката си в устата на другите хора — предполагам аз. И поне се надявам да е така. Отказвам да приема, че може да си прави маникюр просто защото може да си го позволи.

— О, не бях помислила за това — засиява тя. — А тъкмо мислех кой цвят лак ще избере — дали ще бъде яркочервено, или по-скоро френски маникюр — Беа започва да се кикоти, после се овладява. — Както и да е. След маникюра ще има време да си поговорите за новото място.

Сега вече прикова цялото ми внимание.

— Значи най-накрая е взел решение къде точно ще бъде клиниката?

— Да, и каза, че е сигурен, че ще го одобриш.

— Нима? — става ми приятно да чуя подобно нещо. Поне в едно отношение ми върви днес. — Къде се намира?

— Не каза. Каза, че иска да го запази в тайна. Толкова е вълнуващо! Аз обичам изненадите, а, ти, Шарлот?

Мен пък ме обхваща незабавно притеснение. Какво стана с обещанието ми да няма повече изненади? Първо Джулиан, сега и Лари.

Въпреки това си казвам, че трябва да мисля позитивно. Всичко ще бъде наред. Всъщност ще бъде повече от „добре“ и „наред“ — ще бъде страхотно!

Поглеждам Беатрис и й се усмихвам в отговор.

— Естествено!

Трийсет и втора глава

На Лари тъкмо му махват кожичките около ноктите, когато пристигам.

— Ей, как си? — пита той и ме заслепява с неоново бялата си усмивка при влизането ми в супермодерния козметичен бар–салон, пълен с дами, които похапват, докато им правят разни неща. Той се е отпуснал на стола за масажи и се е оставил в ръцете на две хубавички момичета в бели униформи. Едната му прави маникюра, а другата масажира лявото му стъпало.

— Здрасти, добре съм, благодаря — отвръщам аз и заставам колебливо до някакви лавици, пълни с различни шишенца лак, и се оглеждам къде мога да седна. Това не е точно обичайното място, което бих избрала за бизнес среща, но пък и Лари Голдстийн не е от обичайните ми клиенти.

— Ела и се запознай с Андреа и Карла — провиква се високо той през глъчката от разговори и потракването на чашите за капучино.

Проправям си път през масажните столове към него, повдигайки високо куфарчето и чантата си, като се старая да прикрия ноктите си. Имам отчаяна нужда от маникюр, установявам от беглите погледи, които хвърлям към ръцете на жените наоколо.

— Това е Шарлийн, моят пиар гуру — казва Лари, сочейки към мен.

Двете маникюристки ме поглеждат с усмивка. „Привет“, изчуруликват едновременно и после се заемат отново с кожичките и стъпалата на клиента ми.

— Всъщност съм Шарлот — поправям го усмихнато.

— Както и да е — смее се той. — Все едно е.

Всъщност не, не е. Как би ти харесало, ако те наричат Лесли, Лени или Лео вместо Лари! Иска ми се да го попитам, но, разбира се, не го правя. Оставам напълно спокойна, професионалната ми усмивка е залепнала на лицето ми. Това е важна среща. Лари Голдстийн е ценен клиент. И това ще бъде една чудесна седмица, спомняш си, нали?

— Значи взе решение за мястото на новата клиника? — казвам лъчезарно, минавайки право на темата и на въпроса, по който съм тук.

— Андреа, скъпа, можеш ли да натискаш по-силно на левия ми крак? Да, така е супер — явно удовлетворен, Лари поглежда към мен. — Извинявай за това.

— О, всичко е наред — усмихвам се спокойно. — А за новото място…

— Знаеш ли, че имаш точки на петите на стъпалата си? Откриват се с меридианните линии. Като акупунктура. Това е начин за възстановяване на баланса на своята чи.

— Всъщност, да, знам — казвам рязко. — Това е един от основните принципи в рефлексологията.

— Виждате ли, тя не е просто хубаво лице, нали? — обръща се той към красивите си маникюристки, които ме поглеждат и се усмихват отново любезно.

— Както и да е, да се върнем към новото място… — За трети път.

— Прозрачен лак или само полирайте? — пита Карла.

Свивам инстинктивно ръцете си в юмрук.

— Не знам, как мислиш, Шарлийн? — Лари вдига поглед от ноктите си и ме поглежда с повдигнати въпросително вежди. — Лакирани или само полирани?

Добре, това е. Предавам се. Тук е невъзможно да се проведе бизнес среща. „Полирани“, отговарям кратко. Лари свъсва чело.

— Мислиш ли? — пита той, вперил поглед в ноктите си.

— Лакирани тогава — казвам вече напълно безучастно.

— Не, мисля, че си права. Ще ги полирам — отвръща Лари след кратък размисъл. — Виждате ли, винаги слушам съветите на пиар наставника си. Тя знае най-добре — протяга ръката си на Карла, която го чака търпеливо. Момичето взема пилата си. — Всъщност преди да направим това, може ли да променим настройката на стола от „вибрация“ на „ритмичност“?

Гледам как Карла са заема с дистанционното.

— Знаеш ли, тук правят страхотни билкови чайове — казва Лари, поглеждайки небрежно към мен, сякаш не съм там специално заради него, за да вършим работа, а просто си седим и убиваме времето. — Трябва да опиташ някой от тях.

Облягайки се отново на стола си, той се намества, за да му бъде по-удобно, после затваря очите си.

— Ей сега ще ти обърна внимание.

Ей сега ще ти обърна внимание.

На моя език това означава скоро, след няколко минути, и то не повече от пет. Десет най-много в изключителни ситуации. На езика на Лари Голдстийн това означава повече от час, за да бъдат изтъркани стъпалата му, да бъдат почистени с пемза петите, ръцете му да бъдат увити в топли кърпи за омекотяване — очевидно това е специален промоционален пакет услуги, предлагани заради празничния ден, — като през цялото време флиртува с Андреа и Карла, предлага им отстъпка за почистване и избелване на зъбите и им дава визитните си картички с инструкции да му звъннат.

Минава един часа, когато най-накрая напускаме салона.

— Всичко наред ли е? — обръща се той към мен, когато излизаме на улицата. Изглежда много доволен от себе си.

— Напълно — усмихвам му се безгрижно, опитвайки се да не мисля за часа, който току-що пропилях в пиене на четири чаши чай, защото когато клиентът е щастлив, всичко е наред. Това е основното правило в нашия бизнес.

— Вълнуваш ли се, че ще видиш новото място?

— Много — казвам аз.

Най-накрая.

— Страхотно. Хайде да вземем такси — предлага Лари и вдига ръка.