Е, бяха велурени сандали в телесен цвят. След десет минути ходене до автобусната спирка и едно пътуване в претъпкан автобус по-късно вече бяха по-скоро мръсно сиви и напълно съсипани.

— Добре съм — отговарям и запалвам двигателя. — Само на пет минути съм оттук. А и съм пила само една чаша вино.

— И шампанско — напомня ми той и си слага колана. После започва да нагласява седалката си с електронното управление.

— О, да — припомням си с неудобство. Давам мигач и излизам на главния път.

— Макар че остави повечето от него — добавя Майлс, все още залисан с управлението. Седалката му се накланя напред, после назад, после пак напред.

— Е, не мога да пия и после да карам, нали? — отвръщам разсеяно, тъй като в момента се мъча да се включа в трафика.

— Можеше да хванеш автобуса — натяква ми пак той. Седалката му се отпуска прекалено назад и Майлс се опитва да я изправи отново. — Минава точно оттук.

— Да, знам — тросвам се леко раздразнена. — Вече ми го каза. Внезапно се чува силен шум и седалката му се свива назад.

— Майлс, ще престанеш ли? — питам нервно.

— С какво? — отговаря той невинно. — Просто се опитвам да се настаня удобно.

— Знам, аз просто… — спирам и си поемам дъх. Не знам защо, но се чувствам просто на ръба. — Извинявай, не исках да се заяждам.

— Знам — усмихва ми се успокояващо Майлс и ме докосва нежно по ръката.

Чувствам се ужасно виновна. Божичко, какво ми става? Майлс е толкова сладък. Защо се държа като някаква тъпа крава?

— Не се притеснявай, няма да го правим още дълго — казва той весело.

— Да правим какво? — питам недоразбрала, докато давам сигнал, че ще завивам надясно.

— Да се разкарваме между твоя и моя апартамент всяка седмица — отвръща така, сякаш е очевидно. — Скоро ще бъдем в новата си къща.

— О, да, да — закашлям се леко, тъй като изведнъж гласът ми спада. — Разбира се.

— Няма да правим тези курсове напред и назад — ти в твоя апартамент през седмицата, аз в моя. Само си помисли! Ще бъдем заедно всяка вечер!

Усмихва ми се щастливо и аз също му се усмихвам в отговор, докато си представям как всяка вечер сме заедно. Как се събуждам до него всяка сутрин. Как си мием зъбите един до друг в банята. Ден след ден.

Завинаги.

Пак се сепвам. За бога, Шарлот, не знам какво не ти е наред и защо се притесняваш. Всичко ще бъде наред. Ти обичаш Майлс; той също те обича. А и няма да има голяма разлика от уикендите, които и сега прекарвате заедно, нали? Просто вече няма да държиш някои от дрехите си в неговия апартамент, нито да купуваш по два пъти тоалетните си принадлежности, нито да държиш бельото си сбутано в едно мизерно чекмедже. А и си спомни колко неприятно беше преди няколко седмици, когато забрави предпазителя си за уста в апартамента си и се събуди при Майлс с ужасно главоболие от скърцането си със зъби? Сега вече всичко ще ти бъде на едно място.

Когато паркирам пред къщи, вече се чувствам по-позитивно настроена. И само си помисли — горкият Майлс никога вече няма да играе скуош в твоите шорти, усмихвам се мислено, като се сещам за онзи път, когато си беше забравил гащетата и трябваше да търчи нагоре-надолу из залата, облечен в моите прекалено тесни и лъскави черни шорти.

— Знам, ще бъде чудесно — казвам по-скоро на себе си, отколкото на него, докато загасвам колата.

И все пак, за една секунда изпитвам някакво смътно съжаление…



Прибираме се вкъщи, като преди това вдигам пощата, струпана пред вратата. Както обикновено, тази сутрин пак съм излязла преди пощальона и чак сега мога да прегледам какво се е получило днес. Сред обичайните сметки и сведения за ипотеката ми намирам и писмо от майка ми и баща ми. Точно навреме, както винаги. Мама е невероятна. Притежава някакво вътрешно умение да знае кога точно да пусне писмото по пощата, за да пристигне, когато трябва — не ден по-рано или по-късно, независимо от пощенските служби.

Влизам в хола, където Майлс вече се е проснал на дивана и е пуснал телевизора. Държи дистанционното и минава през каналите.

— Записа ли епизода от тази седмица на „Мястото, мястото, мястото“? — пита той, без дори да ме погледне.

— Ъъъ… не — отговарям разсеяно и отварям плика, от който заедно с картичката изпадат и ваучери за пазаруване в „Маркс&Спенсър“ и бележка — „Купи си нещо полезно за ядене!“. Усмихвам се вътрешно. Това се повтаря всяка година, откакто живея самостоятелно. Поглеждам часовника си — мама ми звъня по-рано, но бях на среща — и сега се чудя дали не е прекалено късно да се обадя на нашите у дома. Всъщност май вече е, давам си сметка с разочарование. Родителите ми правят всичко по-рано: обяд в 12, чай в пет и половина, после леко хапване и гледане на „Емердейл“ и „Улицата на коронацията“ и лягане в леглото в девет и половина. Ще им се обадя утре.

— Не си го записала? — изпъшква Майлс недоволно.

Поглеждам го с недоумение. За какво говори?

— А, да, извинявай, забравих.

— Е, няма значение — свива той рамене и започва да цъка из каналите. — Сигурно има някъде интересен филм. — Спира се на стар филм с Клинт Истууд.

— Всъщност аз смятам да си лягам — казвам и слагам поздравителната картичка от мама и татко на една лавица.

— Идвам след минутка — мърмори Майлс разсеяно, вече напълно погълнат от филма.

Оставям го да зяпа телевизия, отивам в банята, събличам се и започвам обичайната процедура по почистване на лицето си преди лягане. Имам няколко различни вида кремове, тоалетни млека, хидраданти… Ето го почистващия гел за около очите, който трябва да поставям с потупване на пръстите, това е кремът, който се предполага да размазвам по лицето с кръгови движения по посока на часовниковата стрелка (или май беше обратно на часовниковата стрелка?), а това е лосионът ми за шията.

Отварям шкафчето в банята си и се взирам в отрупаните с мазила лавици. Да си призная, чувствам се изтощена дори само като ги гледам. Имам милион продукти, които ми обещават да стана по-млада, с по-гладка, сияйна кожа без бръчки и независимо от факта, че каквото и да използвам, не откривам голяма разлика, продължавам да си купувам още. Не мога да се удържа. Всъщност тъкмо си купих новия серум, който според рекламата е истинско „чудо в бурканче“. Очевидно в него има златни частици и прави порите направо невидими.

Никога не съм знаела защо трябва да искам порите ми да са невидими, но казват, че резултатът бил удивителен. А и за тази цена би трябвало да е!

Размазвам няколко различни неща по лицето си (като съм започнала да мажа, поне да е като хората!) и при всяко загребване на крема, гела или серума от бурканчето се сещам колко лири ми е струвало. Боже, само тази вечер съм се наклепала със сума за едни мноого скъпи дизайнерски обувки! После измивам зъбите си с електрическата си четка и избелващата паста, търкам, търкам и най-накрая изплаквам.

Готова съм.

От хола все още се чува звукът на телевизора, а аз продължавам да се взирам в отражението си в огледалото. Моето трийсет и две годишно отражение. Чисто, откровено лице на зряла жена, с прибрана назад права коса, облечена в прекалено голяма пижама на „Кат Кидстън“ с шарки на цветя, изглеждаща секси толкова, колкото е възможно за някой, облечен с прекалено голяма пижама с шарки на цветя и прибрана назад права коса.

Внезапно разказът на Ванеса за това как са правили с Джулиан секс като зайци навсякъде и постоянно, преди да се родят децата, изплува в ума ми. Минала е повече от седмица, откакто с Майлс сме прекарали нощта заедно, и много повече, откакто сме правили секс. Признавам, че и двамата сме затрупани с работа, а и знам, че страстта отстъпва малко на заден план в една зряла, продължителна връзка, но именно затова е особено важно да се полагат дори повече усилия в това отношение.

Бързо отивам в спалнята, сменям пижамата със сатенена нощница и разрошвам небрежно косата си. Да се надяваме, че това ще раздвижи малко нещата, казвам си аз, напръсквам леко китките си с парфюм и ги допирам до деколтето си, както пише по женските списания, че трябва да се прави.

Запалвам нощната си лампа и се отпускам небрежно в леглото, после скачам отново и загасвам основната лампа. Леко, сумрачно осветление. Много е важно да има подходяща атмосфера в спалнята. Изправям възглавницата и заемам прелъстителна — поне според мен — поза. После започвам да чакам. Все още чувам телевизора, но съм сигурна, че Майлс ще дойде всеки момент.

Продължавам да чакам.

Може би трябва да запаля ароматни свещи. Ставам и запалвам една голяма свещ — ароматът й е комбинация от ванилия, мускус и жасмин и ухае невероятно. Вдишвам го дълбоко, докато си играя с панделките на нощницата си. Смъквам надолу презрамката на едното си рамо. После и другата. Ъъъ. Не, така изглеждам прекалено драматично, решавам, и ги вдигам отново.

Ослушвам се за някакво движение оттатък, но чувам само звука на телевизора. Поглеждам нервно часовника си. Минали са вече двайсет минути. Поколебавам се, а после се провиквам с най-прелъстителния си глас: „Майлс? Идваш ли в леглото?“

Нищо.

Чакам още малко, после пак го повиквам: „Майлс?“ Няма отговор.

Само изстрели от пистолети и звукът на полицейска сирена.

О, писна ми! „Майлс, вече крещя, чуваш ли ме?“

Очевидно не, тъй като няма никакъв резултат. Ставам ядосана от леглото и нахълтвам в хола, където заварвам Майлс заспал на дивана, с килната настрани глава и с отворена уста, да хърка леко, но ритмично.

Гледам го и в един момент се колебая дали да не го събудя и да настоявам да прави секс с мен на рождения ми ден, но после решавам да не го правя. Майлс е безполезен, когато е на няколко чашки. Сякаш отгатнал мислите ми, той изведнъж се отпуска изцяло на дивана, завърта се и се сгушва сред възглавниците. Пък и, да си призная честно, пламъците на страстта, които се опитвах да запаля в него, загаснаха моментално и в мен самата при тази гледка.