— Ами, всъщност си падам по вокала им, Били Романи — признава тя и отпива от сайдера си.

Отпред настъпва някаква суматоха.

— О, божичко, връща се! Той се връща — шепне развълнувано Лоти.

Гърлото ми се свива. Изпитвам някаква странна смесица от трепетно очакване и страх, че ще го видя отново. След всички тези години почти не си спомням как изглеждаше, но за да бъда честна, трябва да призная, че съм запазила спомена за неясното за самата мен страстно и похотливо желание, което изпитвах тогава. Колкото и да се опитвах да го забравя през всичките тези години.

В суматохата ме избутват зад Лоти, но тя е с ниски обувки, каквито носех преди, а аз в момента съм с високи токчета, така че съм малко по-висока от нея и мога да виждам над главата й. В стомаха ми пърха цяло ято пеперуди. Всеки момент ще го видя отново и нямам представа как ще се почувствам.

И тогава, внезапно, той се появява на сцената със своята китара. Висок е около метър и осемдесет и, разбира се, е облечен в черно от глава до пети. Сяда на стола и отпива небрежно от бирата си, преди да започне да свири.

Не изпитвам абсолютно нищо.

Зяпам го с изумление.

Това ли е той? Това ли е мъжът, по когото бях полудяла? Очаквах да изпитам някаква изключително силна емоция — желание, тъга, гняв, нещо, — но вместо това има просто огромно разочарование. Някога ми се струваше толкова готин, секси, а сега…

— Той носи кожени панталони — прошепвам на Лоти и усещам, че неочаквано и за самата мен съм леко развеселена. Последното нещо, което си мислех, е, че ще ми се стори забавен, но той изглежда като пълен идиот и наистина ми става жал за него! — И то плътно прилепнали! — изсумтявам аз. Ха! Това със сигурност ще я отврати.

— Знам — кима тя с ококорени от възхита очи. — Секси е, нали?

Гледам я с недоумение. Не очаквах такава реакция. Защо не му се подигравам? Защо не се дразня? Да подхвърля някакъв майтап за Майкъл Флетли? Може ли…? Може ли наистина някога да съм си падала по мъж, носещ кожени панталони!

И с кръст на кожена каишка, провесен на гърдите му, забелязвам с ужас. Бутам бързо Лоти с лакът и соча към него.

— Виж кръста му!

Някой обаче ме блъска и ръката ми се свежда по-надолу, в една друга част на тялото му, а явно заради шума Лоти чува друга дума с „к“ и объркването става пълно.

— О, ръцете долу, той е мой — кикоти се тя.



— Не, искам да кажа, че… — опитвам се да кажа, но съм прекъсната от мъжки глас.

— Това е песен, която написах за тази луда въртележка, наречена живот — Били Романи се обажда провлачено и дрезгаво по микрофона; очите му са сведени надолу, сякаш му е неудобно да бъде под светлината на прожекторите.

О, моля те, той се срамува толкова, колкото и Парис Хилтън, мисля си аз, докато Били затваря очи и започва да пее, стене и вие прочувствено с цяло гърло, отново и отново. И така, докато най-накрая — след два биса?! — свършва и с благодарност към вселената последвам Лоти в главното помещение на клуба, за да се отпусна на безопасно място.

— Ето там — сочи Лоти няколко свободни места, към които моментално се устремяваме.

Пфу. Изпитвам невероятно облекчение. Е, това се оказа лесно. Сега тя трябва само да довърши питието си, а после можем да си тръгнем заедно и всичко ще бъде зад гърба ни.

— Дами, това място свободно ли е?

По дяволите, прибързах със заключението.

И двете светкавично вдигаме глави нагоре и виждаме Били, застанал точно до нас, усмихвайки се лениво. Преди тази усмивка можеше да ме разтопи, а сега се чувствам, сякаш съм направена от супертефлонов материал или нещо подобно.

— Да!

— Не!

И двете се провикваме едновременно. Лоти и аз. След това се споглеждаме. Тя ми прави гримаса тип „Какво правиш, по дяволите?“ и ме гледа отчаяно. Внезапно ми дожалява за нея. Да, сега той не ми влияе по никакъв начин, но някога си падах страшно по него.

— Не… никой не седи тук — оставям я да каже въодушевено.

Гледам я как му се усмихва неуверено и направо мога да почувствам копнежа й. Божичко, наистина много, ама много съм го харесвала, нали? Мога да го видя в очите си — това отчаяно желание да ме хареса и той.

И в един кратък миг си спомням всичко. Онова зашеметяващо удоволствие, което изпитах през нощта, в която бяхме заедно. Беше невероятно. Наистина смятах, че той е Мъжът. И след това последва бездънната болка, когато разбрах, че не е. Но когато бях по-млада, така или иначе, се надявах и разочаровах за толкова много неща. Повечето от които пълни глупости, мисля си аз, докато гледам Били и се чудя какво, по дяволите, съм видяла в него по онова време. Господи, ако тогава само знаех това, което знам сега…

— Супер — той обръща стола, прекрачва го и се обляга на облегалката.

Очите ми пробягват по разкопчаната му до пъпа риза и по разпятието на врата му, което лежи на гладките му, обезкосмени гърди. Поглеждам отново към Лоти, надявайки се да видя как повдига подигравателно вежди или пък да споделим съзаклятнически кикот, но не, очите й са изпълнени с копнеж — както мъжете гледат новия брой на списание FHM.

— Аз съм Били — той протяга ръка и виждам сребрист блясък сред задимената стая. О, божичко, това да не би…? Вглеждам се по-отблизо. Точно когато си мислех, че след кожените панталони и разпятието няма накъде да стане по-лошо, то става. Били носи пръстен с череп и кръстосани кости.

— Аз съм Лоти.

— А аз съм Шарлот — казвам аз и стискам ръката му, преди Лоти да успее дори да протегне своята. Разтърсвам я малко по-силно и по-продължително, отколкото е необходимо.

— Ъъъ, здраво ръкостискане имаш — отбелязва той, след като най-накрая го пускам. — Почти ми счупи пръстите.

Както ти счупи, не, направо разби сърцето ми, изкушавам се да отговаря, но се въздържам и просто казвам:

— Майчице, така ли?

Били размърдва пръстите си и се обръща към седящата до него Лоти, която го гледа с обожание.

— Е, какво ще кажеш за свирнята?

— Беше страхотно! Ти си върхът! — въодушевява се тя и после, притеснена от това, което е казала, веднага се изчервява.

Супер! Възможно ли е да бъда още по-задръстена?

Били Романи се усмихва доволно, отмята назад падащата небрежно на челото му черна коса и се навежда по-близо така, че лицето му да се види ясно на мъждивата светлина. Той е такъв, какъвто си го спомням: високи остри скули, тъмни влажни очи, плътни и съвършено извити устни. Трябва да призная, независимо от кожените панталони и нелепите бижута, все още е най-секси мъжът, когото съм виждала.

Което, разбира се, от само себе си го превръща в пълен задник.

— Радвам се да го чуя, защото в момента работим в студио по новия си албум и се опитваме да запишем някои нови парчета. Ще бъдат наистина много диви. Напълно нов стил. Супернеобичайна комбинация — духовното среща физическото, което среща метафизическото.

„Духовното среща физическото, което среща метафизическото“? Изсмивам се. Може да омагьоса Лоти с тази абсолютна глупост, но вече не може да хване и мен.

Само дето той не ми обръща никакво внимание. Внезапно се превърнах в грозната приятелка, която служи за параван на красивата, защото Били се е концентрирал изцяло само върху Лоти.

— Някой казвал ли ти е някога, че имаш невероятно дълги мигли? — пита я той, взирайки се изпитателно в нея.

Нарича се спирала, тъпак такъв, мисля си аз, но моето по-младо Аз само се хихика флиртаджийски.

— И ухаеш прекрасно.

Поглеждам го невярващо. Ей, това не ми го е казвал. Не го е казвал!

— Благодаря.

О, не мога да повярвам, че Лоти се връзва на това.

Всъщност не съм се „вързала“, осъзнавам, гледайки я как си играе с къдриците си като в реклама за шампоан. Направо съм свалена, срутена и паднала в краката му.

Червената лампичка започва да свети ярко в главата ми. Мамка му! По-лошо е, отколкото си мислех. Имам предвид, виж ме само! Аз съм абсолютен лапнишаран. Слушам звънкия момичешки смях и гледам как накланям тялото си към него. Кълна се, само след минута сигурно ще се отъркам в гърдите му. Точно така. Ще се отъркам.

А дори още не сме и на първа среща! Честно, Шарлот Мериуедър, какви ги вършиш? Нямах представа, че преди си била толкова лесна.

— Е, имаш ли си приятел?

О, по дяволите! Трябва да направя нещо. И то бързо. Но какво? Паникьосана съм и отчаяно се опитвам да измисля нещо, когато с ъгълчето на окото си виждам как ръката му се плъзга по коляното на Лоти и преди да се спра…

— Ей!

„Без да искам“ ритам масата и наполовина изпитата халба със сайдер на Лоти пада и се разлива в скута му. Двамата веднага се разделят и той скача от стола си.

— Ооо, толкова съм непохватна! — извинявам се притеснено аз. Повярвайте, трябваше да стана актриса. За това изпълнение щях да спечеля „Оскар“.

— Няма проблем — казва той и се усмихва престорено.

— Имам кърпичка — Лоти вади кърпичка от чантата си и започва да чисти скута му усърдно, докато Били се мръщи на локвичката сайдер, събираща се в краката му.

— Хей, можеш ли да почистиш това? — провиква се към бармана, който събира чаши от съседната маса.

— Моля?

Човекът се обръща и виждам бармана от предишната вечер.

— О, божичко, не, аз ще го направя, вината беше моя — започвам аз, но Били Романи ме спира.

— Това си е негова работа — заявява небрежно. — Нали, човече?

Забелязвам, че барманът стиска зъби леко.

— Точно така — младежът се усмихва любезно, взема парцал и попива петното. — Инцидент, а? — пита той, забелязвайки, че го гледам.

— Ъъъ… да, точно така — потвърждавам бързо и усещам как руменината избива по бузите ми. Никога не съм можела да лъжа добре.

— Искаш ли друго питие?

Обръщам се към Били, който отново разговаря с Лоти. Вече съм набрала инерция и нищо не може да ме спре. За успешното осъществяване на операция „Топ прецакване на задници“ е нужна по-дебела кожа.