— Али — прекъсна я Нейт с дрезгав глас, а когато се обърна с лице към него, погледът на черните му очи беше твърд като гранит, — моля те, ела с мен.

Ооо… Супер!

Огледа крадешком събралата се група и срещна само безучастни изражения.

Добре, значи никаква помощ от фъстъчената галерия27.

С изключение на Беки, която направи физиономия, и след това й намигна успокоително. Али оцени жеста, но това не й помогна да успокои свития си на топка стомах. Щеше да стане лошо, много лошо. Но не можеше да му откаже. Ако го направеше, без съмнение Рицарите щяха да излязат от офиса, и да я оставят в същото затруднено положение. Сама. С Нейт.

Тя направи гримаса и въздъхна преди да вземе котарака в ръцете си. Изправи се и го последва по стълбите до спартански обзаведената му спалня.

Местопрестъплението от снощи, помисли си горчиво и й се прииска да заплаче, щом споменът за безчувственото му отхвърляне я прониза.

Вместо това събра цялата си самоувереност, вдигна брадичка и мина решително покрай него, за да седне на ръба на леглото. Поне така нямаше да забележи, че краката й са омекнали като варени спагети, да не говорим, че ръцете я боляха от значителната тежест на Фъстъка.

— Няма да промениш решението ми — каза, гледайки предпазливо как мъжът седна небрежно в коженото кресло, облегна се назад и подпря крака върху табуретката.

— Защо искаш да дойдеш?

— Защото Григ ми беше брат и защото съм уморена до смърт от тайни. Ако те оставя да сложиш ръка на тази флашка, никога няма да разбера каква всъщност е цялата история. — Той само се взираше в нея. — Дори няма да го отречеш? — попита невярващо.

Нейт не помръдна и на сантиметър, не произнесе нито звук, дори изглеждаше така, сякаш изобщо не диша. Така се започна. Онази част, в която той просто седеше и чакаше. Е, това нямаше да проработи този път. О, не. Няма начин. Не и с нея.

Мълчанието продължи дълго, много дълго. Младата жена можеше да чуе дори как цъка секундната стрелка на ръчния му часовник. Кръглият корем на Фъстъка изкъркори предупредително, преди да изпусне доста нетипична за котките пръдня.

— Гадост — възкликна тя и размаха ръка пред лицето си в опит да разсее миризмата на гранясало от частично смляната „Фенси Фест“.

Нейт премигна, безразличен към опита на стомашно-чревния тракт на Фъстъка да намали напрежението.

Протягайки ръка, за да почеше котарака под брадичката — животното имаше вид, сякаш наистина се усмихва — Али се втренчи в отчайващо безизразното лице на Нейт. Номерът й нямаше да мине. Можеше да чака, докато косите им побелеят. Можеше просто да седи тук и да изживее времето си и…

— О! — Вдигна ръце във въздуха, защото в противен случай щеше да го удуши. — Говори, за бога! Говори!

Фъстъка измяука протяжно и прочувствено. Белязаното му черно носле сочеше към тавана, а извитата му опашка се размахваше възбудено напред и назад.

— Не ти! — каза с досада на котарака. — Ти! — посочи с пръст към мускулестите гърди на мъжа.

— Какво искаш да ти кажа? — попита той и въздъхна примирено. — Ако сметна, че информацията е твърде опасна за гражданско потребление, тогава — да, ще се погрижа да бъде видяна само от оторизирани лица, към които ти не принадлежиш.

— Но той ми беше брат! — изкрещя бясна, разочарована и уплашена, че може да загуби битката и никога след това да не разбере какво е означавала тази история. — Заслужавам да знам точно в какво, по дяволите, е бил замесен.

— Не — обяви студената си присъда той. Леденият мъж се завърна с пълна сила. — Не е нужно. Освен това вече знаеш твърде много.

— Небеса! — Младата жена придърпа Фъстъка към гърдите си, за да се утеши с котешката му топлина. — И какво означава това? Че сега ще трябва да ме убиеш?

Дали наистина правителствените служители към министерството на отбраната убиват цивилни, или това беше само по филмите? Въпреки че като се замисля, художествената измислица обикновено е построена, поне отчасти, върху действителността.

О, по дяволите!

— Никога! — увери я Нейт, чийто дълбок глас сега приличаше повече на гърлено, грубо ръмжене. — Никога няма да позволя някой или нещо да ти навреди, Али.

Леле! Тя преглътна буцата… или нещото, на което бяха поникнали космати крака и бе пропълзяло и заседнало в гърлото й. Какво да отговори едно момиче на това?

— Б-Благодаря.

Челюстта му се стегна още повече, ако това изобщо беше възможно, като се има предвид, че вече изглеждаше така, сякаш е издялана от мрамор.

— Обещах на Григ.

— О! — пророни Али и се намръщи.

Какво беше това странно усещане в гърдите й? Разочарование?

— Така че, имайки предвид това — прикова я с остър поглед, — ти ще останеш тук.

— Чети по устните ми — каза тя нежно, но по-решителна от всякога. Беше й писнало никой да не й се доверява. Но всичко приключваше сега. Днес. — По никакъв шибан начин! Искаш ли флашката? Е, трябва да ме вземеш със себе си, за да я получиш. Повече няма да седя на тъмно. Мога да пазя тайна, нали знаеш.

Само ако Григ й се бе доверил и още преди години й беше казал истината, може би сега нямаше да изпаднат в тази ситуация.

— Али! — Това беше предупреждение.

— Да, Нейт? — Младата жена се усмихна и изпърха с мигли.

— Ще ми дадеш местонахождението на тази флаш памет, дори и ако трябва да пляскам задника ти, докато му излязат мехури.

Тази еротична картина мигновено възпламени уморения й мозък и нещо горещо запърха ниско долу в корема й.

Ха! Какво беше това! Нима искаше Нейт да я напляска по задника? Никога преди не й беше хрумвало подобно нещо, но с Нейт? Да, може би…

Тогава разбра смисъла на неговите думи или по-скоро вбесяващата мъжка арогантност и липсата на уважение зад тях.

— Какво? — попита и се изправи, пренебрегвайки недоволното ръмжене на Фъстъка, който се плъзна по скута й и се пльосна на пода със силен тътен.

— Чу ме добре — отговори Нейт, повдигайки подигравателно вежда.

О, това беше върхът! Беше готова да му прости, че не й каза истината за смъртта на Григ. Вероятно се бе заклел върху Библията или върху Конституцията на САЩ, или върху гроба на майка си, или в каквото там се заклеваха тайните агенти, или какъвто, по дяволите, беше той. Но едно нещо не можеше, не искаше и нямаше да толерира и това беше това мачовско отношение и арогантно високомерие.

О, не! Не и с нея!

Тя изписа мислено три пъти Z във въздуха и се стегна.

С толкова самоувереност, колкото можа да събере, като едновременно с това си мислеше, че всеки момент ще се пръсне от основателен гняв, Али тръгна към мястото, където седеше Нейт, при това съвсем безгрижно. Когато застана пред него, усмивката й бе престорена и дива като на блатен рис.

— Може и да съм дошла при теб за помощ, но доколкото си спомням, аз не съм шестгодишно момиченце и ти със сигурност не си ми баща.

— И слава богу — промърмори той под нос, а изражението му казваше иде ми да те убия, но беше примесено и с достатъчно безразличие, заради което едва се сдържа да не го удари право в средата на дяволски привлекателното лице.

Какво имаше в този човек, че събуждаше у нея такава жажда за насилие? По природа беше кротка, но нещо в Нейт Уелър я превръщаше в тигрица. Искаше да хапе, драска и ръмжи…

— Ето защо трябва да ти е ясно, приятел — тя сложи юмруци на кръста и се наведе напред, за да доближи лицето си само на сантиметри от неговото, — че можеш да вземеш женомразките си заплахи и да си ги завреш в задника.

В този твой наистина страхотен, стегнат задник! Този, който обикновено искаше да ухапе, но в момента жадуваше да изрита толкова силно, че да го изпрати чак в следващата седмица.

Когато устните му трепнаха, десният й бицепс се стегна в готовност да замахне. Нейт сякаш прочете намерението в очите й, защото прочисти гърло и успя да изтрие полуусмивката от лицето си.

— Звучи болезнено. Предпочитам да се откажа, ако нямаш нищо против.

— Ооо, не ми се прави на остроумен! — Толкова му се ядоса, че в действителност тропна с крак, а не беше от хората, които тропат с крак.

— Моля? — Той изглеждаше искрено объркан.

— Чу ме какво казах — имитира акцента му. — Твърде съм бясна, за да се справя с внезапното ти остроумие, така че по-добре престани.

Когато една черна вежда се повдигна леко нагоре към широкото чело, тя му хвърли убийствен, кос поглед.

— Така ли? — подигра й се с бавен, провлачен говор. — Или ще направиш какво?

Възможно ли е в действителност кръвта да заври? Защото във вените й определено започна да пари.

— Може да съм дребна, но не съм безпомощна — предупреди го тя. Все пак Григ я беше научил на няколко ефективни начина за справяне с човек, два пъти по-едър от нея. Много й се искаше Нейт да й даде поне една причина, за да му покаже на какво е способна.

Само една.

Когато устните му трепнаха отново, Али не можа да издържи повече. Преди изобщо да успее да помисли за действията си, вдигна крак и изрита стъпенката на креслото така, че Нейт изведнъж се оказа седнал в изправено положение. Големите му крака изтропаха на пода, а косата му падна напред и покри очите. Той бавно вдигна широката си длан и внимателно приглади кичурите обратно назад.