Джули Уокър - Ад на колела

— Не. Всеки Рицар ми помогна при проектирането и изграждането на собствената си машина. Тя е толкова тяхно произведение, колкото и мое. Те ми дадоха вдъхновението, а аз се погрижих за техническото изпълнение и заедно инвестирахме в тях кръвта и потта си.

С изключение на мотора на Франк. При конструирането на Бос Хог23 беше вложила кръв, пот и сълзи. По време на създаването му си беше изплакала очите поне един или два пъти. Особено през дните, в които Франк работеше рамо до рамо с нея в продължение на осем дълги часа, само за да я потупа по главата като по-малка сестричка и после да отпътува до Линкълн Парк за през нощта.

Този голям, глупав задник!

— И рисунките ли са твое произведение? Вчера забелязах, че има боя по тениската ти. — Али проследи с пръст извитата линия на един мотив, изрисуван с някаква призрачно блестяща сива боя върху ръчно изработения резервоар на Фантома.

— Да. По този начин се освобождавам… — Това беше нейното бягство от факта, че е лудо влюбена в мъж, който…

Не! Трябва да престане да мисли за него. Длъжна беше да се заеме с живота си и да спре да се вкопчва в детските си мечти — да спечели любовта на рицар в блестящи доспехи, който ще я отведе далеч на лъскавия си бял жребец.

Да, от вниманието й не убягна фактът, че фамилията на Франк е Найт24 или че съвсем случайно се случи така, че Бос Хог е боядисан в блестящо перлено бяло.

Каква ирония!

— Много си талантлива — каза Али, проследявайки лицето на фантома, едва забележим в средната част на резервоара. — Невероятно е как си направила призрачното лице да се появява от мъглата…

— Благодаря, аз…

— Готово ли е всичко? — Внезапно Призрака се материализира до тях.

Фантом се появява от мъглата? Призрака се материализира от нищото? Леле страхотно, перфектна хармония!

Беки погледна към рокерските обувки с дебела подметка на големите крака на Нейт и поклати глава.

— Сигурен ли си, че нямаш нужда от още огнева мощ? — попита невинно, докато го наблюдаваше как прибира трите куфара за оръжия в дисагите на Фантома.

В единия от тях беше снайперът му М-40 А5, с псевдоним Сиера. Към него принадлежаха разглобяемо устройство за нощно виждаше и сменяем магазин с 10 гнезда, който изстрелваше 7,62 х 51 NATO-патрони. На 900 метра този звяр развиваше повече кинетична енергия, отколкото Магнум 0,357 от упор. С няколко думи: страхотна поразяваща сила.

Бунтарката се надяваше някой ден Призрака да я научи да стреля с него, но той й беше казал, че най-напред трябва да се научи да пълзи, преди да започне да ходи, затова в момента се упражняваше с Ремингтън 7.

Но някой ден… Някой ден щеше да й разреши да вземе в ръце Сиерата.

Призрака й хвърли развеселен поглед, преди да се наведе, за да я обгърне през врата с тежката си ръка и да потърка кокалчетата на пръстите си в главата й. Това беше тя — малката сестричка на всички.

— Ще се върнем утре вечер — каза той. — Междувременно се постарай Шефа да не получи сърдечен удар.

— Ще се постарая — стисна го за ръката, — а ти внимавай междувременно да не застреляш някого. — И двамата погледнаха към издутите дисаги. — На какво да се обзаложим, че аз ще спазя по-добре моята част от сделката, отколкото ти — твоята?

— Умница — изръмжа той и преметна дългия си крак през мотора.

— Сега или никога, сестро — обърна се Беки към Али, когато Призрака запали двигателя на Фантома.

— Може ли да избера „никога“? — изкрещя младата жена, опитвайки се да надвика рева на мотора.

Бунтарката само се усмихна и тикна шлема в треперещите й ръце.

— Извини ме, ако бъркам, но не поиска ли самата ти да участваш в тази задача? Не беше ли ти тази, която отказа да каже къде е флашката, освен ако не ти позволят да отидеш с Призрака?

Беки трябваше да признае, че жената бе упорита. Ако Нейт фокусираше черния си лазерен поглед върху нея по този начин, тя вероятно щеше да се свие като играч на покер със слаба ръка, но Алиша само беше вдигнала високо брадичка, сякаш искаше да каже, че е невъзможно някой да я разубеди.

Сега бедната жена не изглеждаше толкова сигурна в себе си. Следващите й думи го потвърдиха.

— Късно ли е да променя решението си?

Добре, че Призрака не ги чу заради силния грохот на Фантома, иначе щеше да използва шанса да я остави тук. Но Беки смяташе, че това малко пътешествие ще се отрази добре и на двамата.

— Само се дръж здраво — посъветва я тя, като я обгърна в бърза сестринска прегръдка. — Това е единственият съвет, който ще ти дам.

Али направи физиономия, преди да нахлузи шлема на главата си и предпазливо да се настани зад Нейт.

Тя се размърда, за да се намести по-добре, след това се плъзна напред и назад, докато намери правилното място.

А-ха. Едва сега започна да схваща. Да се возиш на задната седалка на мотор като Фантома беше много по-хубаво от всекидневната езда с господин Блу. Да не говорим и за силно еротичния акт — да обвиеш крака около мъжа, в когото си влюбена.

Беки тайничко се усмихна при мисълта за много дългия път, който Али имаше пред себе си.

Призрака даде знак с вдигнат нагоре палец и Беки изсвири. Дан Ман, Ози и Пати се спуснаха по металните стълби към работилницата в отговор на нейното изсвирване.

Леле! Бунтарката трябваше да признае, че Пати изглежда адски възбуждащо с дългата руса перука. И между другото, Дан непрекъснато хвърляше през рамо сластни погледи към жена си, което показваше, че напълно споделя мнението й.

Изчака двамата съпрузи да се качат на техния мотор, преди самата тя да сложи шлема и да се метне на седалката зад Ози.

Когато машината под нея оживя, младата жена видя през визьора си Франк, който слезе по стълбите и бавно отиде до големия червен бутон зад подвижния шкаф Крейфтсмън, пълен с инструменти. Широката му длан натисна бутона и червената предупредителна светлина започна да мига. Беки се обърна, за да проследи как една от стените на халето се плъзна наляво, докато на мястото й зейна черна дупка. Това беше началото на тунел, изкопан под северния ръкав на река Чикаго, който излизаше в един подземен гараж, две пресечки на запад. Миризмата на влажен бетон и застоял въздух проникнаха под шлема й, докато гледаше как Али се протяга зад широкия гръб на Призрака, за да вижда по-добре. Усмихна се, като си представи изненадата й.

Свещените тайни тунели на Батман!

Мда, понякога си имаше своите предимства да работиш в група, която изпълнява секретни правителствени поръчки. Бяха решили да изиграят класическата игра тука — има, тука — няма. Ако някой — например Мистериозния — ги следеше, и успееше някак си да ги открие, след като минат през тайния тунел, щеше да има шанс едно към три да проследи правилната двойка. Планът беше на магистралата да излязат три мотора с трима мъже и три руси жени, облечени от глава до пети в еднакви черни кожени костюми. Там всяка двойка, възможно най-скоро, щеше да се отклони в различна посока и на опашката, ако имаше такава, щеше да му се наложи да избира. Планът не беше съвсем надежден, но бе по-добър от нищо.

— Ребека!

Какво беше казала току-що за предимствата да работиш в група, която изпълнява тайни правителствени поръчки?

Е, това си имаше и своите недостатъци.

— По дяволите! — гласът на Франк, вибриращ от чувство на неудовлетвореност, все пак бе достатъчно силен, за да надвика трите ревящи мотора.

Беки трепна като погледна през рамо и го видя с две шепи, пълни с близалки. Добре, можеше съвсем точно да обясни защо тази сутрин беше напълнила джобовете на якето му с „Дум-дум“ с вкус на безалкохолна бира. Това не беше отмъщение заради гневното му избухване вчера, когато я беше принудил да си признае за компютърните уроци, които й даваше Ози.

Добре де, може би имаше малко общо с това… О, добре, това беше единствената причина, но този задник си го заслужаваше!

Изпитваше дяволска наслада, защото знаеше, че големият Франк Найт, човекът с непоклатима воля, не можеше да устои на тези малки близалки.

Това доказваше, че дори той имаше слабост.

За съжаление, слабостта му не беше тя.