— Али! — предупреди я той и стисна зъби, тъй като болката, която пулсираше в панталона му беше жестока. И ставаше все по-зле с всяка изминала минута. Или може би по-добре? Господи, вече не беше сигурен. Мозъкът му едва функционираше, което всъщност беше доста впечатляващо, като се има предвид, че в момента почти не се кръвоснабдяваше. — Отдръпни се.

— Не и докато не ми отговориш — заяви тя, вдигайки предизвикателно малката си, остра брадичка.

Търпението му се изчерпа, заедно със самоконтрола.

— Да, дявол да те вземе! Да, това е причината, заради която те държах на една ръка разстояние. Защото всеки път, когато се доближа до теб, единственото, което искам да направя, е да те съблека, да те тръшна на най-близката хоризонтална повърхност и да се потопя дълбоко в теб, докато не започнеш да се гърчиш под мен като червей на кукичка и да ме молиш да не спирам. Това е! Сега доволна ли си?

След този безчувствен и вулгарен изблик, Нейт очакваше от Али безброй неща, но зашеметяващото усещане на устните й, разтворени срещу неговите, със сигурност не беше едно от тях.

О, човече!

Езикът й! Сладък и гъвкав, се стрелкаше навътре и навън, отново и отново. И го ближеше и галеше, карайки го да изгуби ума си.

Най-дивите му фантазии нямаха нищо общо с реалността. При цялата си сурова и груба похот, изобщо не губеше време да целува Али в мечтите си и обикновено прескачаше до наистина горещите сцени. Което, едва сега разбра, беше голяма грешка. Огромна! Защото дълбоките целувки на Али бяха най-еротичното нещо, което някога бе преживял. Това значеше нещо, като се има предвид, че беше изгубил броя на любовниците, които бе имал през годините. А някои от тях имаха в ръкава си доста трикове, нови дори за него.

Усещането за кожата й… Гореща и гладка като сатен под мазолестите му длани. Робата й се разтвори широко, Али се покатери по него като дървосекач по бор и обви кръста му със стройните си крака. Инстинктивно я улови за бедрата.

Чудесно! Велики Боже!

Ханшът й се задвижи срещу него по най-влудяващия и удовлетворяващ начин.

— Али — Нейт отдръпна уста, дробовете му щяха да се пръснат, — спри!

— Не! — Тя положи низ от мокри целувки по челюстта му, чак до ухото, където се спря, за да го засмуче с горещите си, влажни устни. Очите му буквално щяха да изскочат. — Аз го желая. Ти го желаеш. И двамата сме възрастни, а тази… тази непреодолима химия съществува между нас от самото начало, така че няма какво да ни спре.

За един миг на всички причини, поради които тя не биваше да бъде в ръцете му, им поникнаха крила и те просто отлетяха от съзнанието му. За един чудесен миг остана само усещането за тялото й, движещо се срещу него, ръцете й около раменете му, пръстите й, заровени в косата на тила му, докато кожата му настръхна. Навсякъде.

Преди да осъзнае какво прави, той я зацелува с цялата страст и глад, които се бяха трупали в него още от времето, когато влезе в кухнята на Морганови за първи път през онази прохладна майска утрин и я видя как мята през рамо раницата си „Пърл Джем“.

Спомни си го сякаш беше вчера…

Защото, въпреки повелите на здравия разум — в онзи момент тя беше просто девойка в последния клас на гимназията, а той — двадесет и една годишен мъж — я пожела със сила, която го зашемети. Толкова силно, че когато ги представиха един на друг беше в състояние единствено да се взира в очите й и да примигва. Тогава го беше дарила с най-лъчезарната усмивка и заляла със слънчевия си смях и той бе завладян от… страст. Не вярваше в любовта от пръв поглед, но там и тогава нещо се случи.

Григ моментално разпозна горещия глад, блеснал в очите му, наведе се и му прошепна едно-единствено изречение, което си бе повтарял многократно през годините: Само докосни с пръст малката ми сестра и си мъртъв, задник такъв.

И това беше кофата с ледена вода, необходима в момента на Нейт… Споменът за Григ.

Мамка му! Какво правя?

— Това не може да се случи отново — каза той, докато отстраняваше краката й от кръста си и я остави да стъпи на пода, преди да се отдръпне. Негов ли беше този глас, който звучеше като чакъл под гумите на самосвал?

— Какво? Защо? — премигна Али, вдигайки поглед към него.

Трябваше да се извърне. Не можеше да гледа подпухналите й от целувките устни или зачервените й бузи, знаейки, че е отговорен и за двете.

— Просто не мога.

— Това не е отговор!

— Али, има неща, които не знаеш за мен. — Неща, които се надяваше никога да не узнае…

— Добре. — Тя приближи кожения фотьойл за релаксиране „La-Z-Boy“, който Нейт държеше в ъгъла, и се тръшна в него.

Мили Боже! Бяха в бебешко синьо! Бебешко сини бикини. Младият мъж успя да ги зърне само за миг, преди тя да събере краищата на робата си и да кръстоса крака.

— Значи си гей?

Той се изкашля.

— Ъъъ, наистина ли го мислиш?

Али погледна към издутината зад ципа му и поклати глава.

Да, това е едно голямо противоречие, малка лейди.

— Страдаш от някаква заразна болест? — попита с глава, наклонена така, както когато кредитен инспектор интервюира кредитополучател.

Нещата излизаха извън контрол.

— Не. Али, аз…

— Имаш ли приятелка или съпруга, за която трябва да знам?

— Не, разбира се. Ако само ме…

— Тогава няма абсолютно никаква причина, поради която да не можем да продължим да правим онова, с което току-що се занимавахме.

Тя се изправи, за да превърне думите си в дела и той едва не тупна по задник, когато петата му се закачи в килима. Вдигна ръка, за да я задържи на разстояние, сякаш беше изгладняла дива котка, а не една дребна жена. Една дребна, непоколебима жена. О, да. Познаваше този поглед много добре.

Тук вече губеше битката. Време беше да се откаже от криеницата и да постави картите на масата.

— Али, извършил съм ужасни неща. Непростими неща. Ти не би трябвало да искаш да имаш нещо общо с мен.

— Не. — Тя поклати глава и чертите й се смекчиха.

Господи! Щеше да заплаче, ако продължаваше да го гледа с тези нежни, искрени очи.

— Не знам какво точно си направил и вероятно никога няма да науча, но има едно нещо, което знам: не е срамно да изпълниш дълга си и да направиш онова, което трябва, за да защитиш свободата и живота на хората, които обичаш. Никога няма да успееш да ме убедиш в противното. Никога няма да те видя по-различен от това, което си, Нейт — герой.

Това му дойде твърде много. Исусе! Тя нямаше представа. Нямаше абсолютно никаква шибана представа!

За колко голям герой щеше да го мисли, ако знаеше, че той беше този, който сложи край на живота на Григ?

Глава 9

Първите нежни розови лъчи на зората проникнаха между дървените летви на щорите и Франк отхвърли завивките. Още нямаше пет, но бе пределно ясно, че повече няма да заспи. Имаше твърде много неща, за които да се притеснява. Като се започнеше от факта, че един от хората му ги беше поставил в ситуация, воняща на нечестна игра и се стигнеше до изключително погрешното мнение на Беки, че ще й позволи да се присъедини към екипа, ако докаже, че е добра колкото Ози.

Меко казано, това нямаше да се случи по абсолютно никакъв начин. Само през трупа му.

Завъртя рамо и се намръщи, когато болката се върна пулсираща като непоносим зъбобол.

Да остарееш не е просто гадно, а гадост на n-та степен. Взе шишенцето с ибупрофен от нощното шкафче, метна две таблетки дълбоко в гърлото си и ги преглътна.

Хайде, малки чудеса на химията, сътворете магията си!

Двадесет минути по-късно, изкъпан и избръснат, Франк седеше в кабинета си с глазирана поничка в едната ръка и телефон в другата. Беше почти 6:30 вашингтонско време, което означаваше, че генерал Фулър ще може да понесе едно кратко телефонно събуждане. Навярно дъртото магаре нямаше да се зарадва — понякога животът е истинска кучка — но в крайна сметка щеше да го преживее.

Да прекъсне спокойния сън на генерала беше на последно място в списъка на Франк с нещата, които не бива да прави днес; много по-назад, в сравнение с „да не целувам Беки“ и „никаква война с ЦРУ или ФБР“. Ако успееше да събуди генерала и съумееше да накара този високопоставен задник да изпълни своята част от сделката, щеше да му позволи да постави няколко големи червени отметки срещу доста от задачите в списъка за деня. Надяваше се да научи какво точно е разследвал проклетият агент Дилейни и да разбере защо, по дяволите, са пуснали шпионин като опашка на малката сестра на Григ.

— Франк?

Той затвори, преди някой да отговори на обаждането в другия край на линията, и погледна към отворената врата на кабинета си.

Очевидно не беше единственият, който бе прекарал безсънна нощ. Алиша Морган имаше тъмни кръгове под очите. Изглеждаше така, сякаш бе плакала. От страх? Заради брат си? Човече, това бяха причини, които го караха да иска да я увие в памук и да я сложи на сигурно място на рафта. Жените, тези очарователно нежни създания, никога не биваше да имат подобен израз на лицата си. Почувства се отчасти отговорен, защото трябваше да познава хората си и да разбере, че един от мъжете му е работел и за други. Длъжен беше да усети нещо в Григ, нещо, което да го предупреди. Но не го беше направил, а сега сестра му щеше да плаща цената.