— Много ми е мъчно за него — каза тя, — но иначе нищо лошо не се е случило с провалянето на тази женитба. Не беше много желателно той да се сгоди за момиче, което ние изобщо не познаваме и което няма абсолютно никаква зестра. Сега, след като знаем за нейното държание, съвсем не можем да имаме добро мнение за нея. В момента на горкия Джеймс му е тежко, но това няма да продължи вечно и смея да твърдя, че през целия си живот отсега нататък той ще бъде по-внимателен, поради наивността, проявена при първия му избор.

Катрин би могла да изслуша само толкова от обобщеното виждане на майка си за случилото си. Само още едно изречение би провокирало доброто й поведение и би я накарало да отговори нещо не съвсем разумно. Много бързо цялата й способност да мисли бе погълната от разсъждения за огромната промяна в собствените й чувства и настроения от времето, когато за последен път бе крачила по този добре известен й път. Само преди три месеца, тя бе тичала между двете къщи по десет пъти на ден, изпълнена с безумно радостни надежди и с леко, весело и независимо сърце. Беше очаквала нетърпеливо да вкуси непознати светски удоволствия и нито се опасяваше, нито знаеше, че има зло. Такава беше тя само преди три месеца, а колко променена се бе завърнала сега.

Семейство Алън я посрещна с цялото внимание, което можеше да предизвика неочакваната й поява. Те бяха трайно привързани към нея и учудването им беше голямо, а негодуването им горещо, когато разбраха как са се отнесли с Катрин. При това мисис Морланд нищо не преувеличи в разказа си, нито се постара преднамерено да предизвика техните чувства. „Катрин съвсем ни изненада вчера вечерта — каза тя. — Пропътувала цялото разстояние съвсем сама с пощенска кола и не е знаела нищо за тръгването си до събота вечерта. На генерал Тилни, поради една или друга прищявка, изведнъж му омръзнало нейното гостуване и почти я изхвърлил от къщата. Всичко това е определено много непочтено, той трябва да е твърде странен човек. И все пак се радвам, че Катрин е отново сред нас. А и доста се успокоих, когато разбрах, че тя не е нещастно безпомощно създание и може прекрасно да се грижи за себе си“.

Мистър Алън се произнесе по въпроса с подходящо за един разумен приятел възмущение, а пък мисис Алън толкова хареса изразите му, че веднага започна да ги повтаря след него. Неговото учудване, предположения и обяснения, веднъж произнесени, ставаха и нейни, като към тях се прибавяше единствено забележката: „Генералът наистина е непоносим“, с която запълваше всяка пауза. Така че твърдението „Генералът наистина е непоносим“ беше произнесено два пъти, след като мистър Алън излезе от стаята, без разтоварващ гняв и без значителни отклонения на мисълта в тази посока. При третото повтаряне обаче вече имаше по-съществено изместване на разсъжденията в друга посока, а след четвъртото незабавно последва:

— Само си помисли, скъпа, преди да напусна Бат, зашиха така изкусно моята най-хубава брабантска дантела, че изобщо не се забелязва къде е била скъсана. Някой ден трябва да ти я покажа. Бат е прекрасно място, Катрин, в края на краищата. Уверявам те, че си тръгнах с най-голяма неохота. Присъствието на мисис Торп ни доставяше голямо удоволствие, нали? Та ти помниш колко самотни се чувствахме в началото.

— Да, но това не продължи дълго — каза Катрин и очите й просияха при спомена за първото оживление, разнообразило пребиваването й в Бат.

— Съвсем вярно, ние скоро срещнахме мисис Торп и вече нищо не ни липсваше. Миличка, не смяташ ли, че тези копринени ръкавици излязоха много здрави? За първи път ги сложих вечерта, когато отидохме в Долните увеселителни зали и оттогава доста често ги нося. Спомняш ли си онази вечер?

— Дали си я спомням?! О, до най-малката подробност!

— Беше много приятно, нали? Мистър Тилни пи чай с нас и аз веднага разбрах, че сме имали късмет да се запознаем с него, защото той е изключително приятен. Струва ми се, че ти танцува с него, но не съм много сигурна. Спомням си, че бях облякла любимата си рокля.

Катрин не бе в състояние да отговаря, а след кратък опит да подеме други теми, мисис Алън се върна пак на основния въпрос:

— Генералът наистина е нетърпим! Изглеждаше толкова приятен и достоен мъж. Не мисля, мисис Морланд, че сте виждала по-възпитан човек в живота си. Квартирата, която наемаше, бе дадена на други хора още същия ден, когато той си замина. Нищо чудно, та това е Милсъм Стрийт.

Докато вървяха обратно към къщи, мисис Морланд се опита да втълпи на дъщеря си какво щастие е да имаш такива постоянни приятели, които ти желаят доброто, като мистър и мисис Алън и че на пренебрежението или грубостта на едни повърхностни познати като семейство Тилни направо не трябва да се обръща внимание, щом като човек може да запази доброто мнение и привързаността на по-старите си приятели. Имаше много здрав разум в казаното, но съществуват състояния на духа, когато здравият разум има много малка власт над човешкото съзнание. Чувствата на Катрин отхвърляха почти всяко съждение на майка й. Точно от поведението на тези хора, с които имаше тъй повърхностно познанство, в този момент зависеше цялото й щастие. И докато мисис Морланд обосноваваше собственото си мнение с убедителността на много примери, Катрин мълчаливо размишляваше, че Хенри трябва да се е върнал в Нортангър и да е чул за нейното заминаване, а сега вероятно всички се отправят за Хердфорд.

Глава тридесета

Катрин по рождение не бе предразположена да се заседява дълго на едно място, нито пък имаше навика да работи прекалено усърдно. Но каквито и да бяха недостатъците й преди, сега, според наблюденията на майка й, те значително се бяха задълбочили. Катрин нито можеше да седи спокойно, нито да прекара повече от десет минути, отдадена на някаква работа. Тя постоянно обикаляше из цветната и овощната градина, сякаш движението беше единственото, което я влечеше. Не можеше да седне неподвижно във всекидневната дори за кратко, а предпочиташе да се разхожда из къщата. Още по-голяма промяна в нея беше липсата на настроение. Безцелното бродене и безделие щяха да я превърнат в нейно смешно подобие, ако не бяха мълчанието и тъгата, които я превърнаха в пълна противоположност на предишната Катрин.

Два дни мисис Морланд търпя, без да направи и най-лек намек. Но след като и третата нощ не възвърна жизнерадостта на дъщеря й и не я подтикна към по-полезна дейност, нито й вдъхна желание да бродира, тя вече не можа да сдържи внимателния си укор:

— Мила Катрин, боя се, че започваш да се държиш като важна дама. Не знам дали шалчетата на бедния Ричард ще станат готови някога, ако разчита единствено на твоите приятелски услуги. В главата ти се въртят единствено мисли за Бат, но си има време за всичко — време за балове и театър, и време за работа. Ти доста дълго се позабавлява, затова трябва да се опиташ да свършиш нещо полезно.

Катрин веднага се залови за шева и с отпаднал глас каза, че „в главата й не се въртят мисли единствено за Бат.“

— Тогава се тормозиш заради генерал Тилни, а това е много глупаво от твоя страна, защото съм готова да се обзаложа, че повече никога няма да го срещнеш. Не бива да се тревожиш заради дреболии. — Тя направи кратка пауза. — Надявам се, мила Катрин, че настроението ти не се разваля от това, че не живеем във внушителен дом като Нортангър. Ако е така, посещението там наистина ти е причинило зло. Винаги трябва да се чувстваш добре на мястото, където се намираш, най-вече, когато то е твоят дом, защото там прекарваш по-голямата част от времето си. Не ми хареса много, че тази сутрин на закуска те чух толкова дълго да говориш за френските хлебчета в Нортангър.

— Хлебчетата изобщо не ме интересуват. Все ми е едно какво ям.

— Има една книга на горния етаж, където е поместено много умно есе. Разказва се за млади момичета, които трудно понасят живота вкъщи, след като знатни познати са ги разглезили. Мисля, че беше в „Мирър“37 — Ще го потърся и ще ти го дам тези дни. Сигурна съм, че ще ти повлияе добре.

Катрин не каза нищо и усърдно се залови за работа с желанието да бъде полезна, но след няколко минути, без сама да съзнава, отново потъна във вялост и безразличие. Отпадналостта й пораждаше раздразнителност, която я караше по-често тя да се движи в креслото, отколкото иглата й в шева. Мисис Морланд наблюдаваше как дъщеря й отново изпада в предишното си състояние. Тя виждаше в нейния отсъстващ и нещастен поглед пълно доказателство за недоволството, на което, според нея бе причина за липсата на жизнерадостност, затова бързо напусна стаята, за да донесе въпросната книга. Нямаше време за губене, тази опасна болест трябваше да се лекува. Мисис Морланд не можа да намери веднага търсената книга. Задържа я и друга домашна работа, така че измина около четвърт час, преди да слезе долу с творбата, на която толкова много се надяваше. В залисията си на горния етаж тя чуваше единствено шума, който сама създаваше, затова не знаеше, че преди минути е пристигнал посетител. Когато влезе в стаята, първото нещо, на което се спря погледът й, бе един млад мъж, когото виждаше за първи път. Той веднага стана с почтителен вид и след като смутената й дъщеря го представи като „мистър Хенри Тилни“, започна с неудобството на истински чувствителните хора да се извинява за появата си. Било му ясно, че след случилото се няма никакво право да очаква добър прием във Фулъртън, но имал причина за своето натрапничество — нетърпението да се убеди, че мис Морланд е пристигнала благополучно вкъщи. Той не говореше пред несправедлив съдия или злопаметна душа. Мисис Морланд ни най-малко не обвиняваше него или сестра му за непочтеното поведение на баща им, нещо повече, тя бе благосклонно настроена и към двамата. Затова, предразположена от неговата външност, тя го прие с непресторено доброжелателство, изразено с простодушни думи. Благодари му за голямото внимание към дъщеря й, увери го, че приятелите на нейните деца винаги са добре дошли в този дом и го помоли повече дори с дума да не споменава миналото.